Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
… септември 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на осми септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА РАДЕВА
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№8298 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на жалба с
вх.№48981/23.07.2020г., срещу отказ на ЧСИ М.П.да прекрати, респективно да
приключи изп.дело №20208510400992. В жалбата се твърди, че постановеният отказ
е незаконосъобразен и това е така, тъй като е налице доброволно изпълнение на
паричното задължение, поради което същото е погасено, а образуваното
принудително изпълнение е проява на злоупотреба с процесуално право. Моли съда
да отмени атакуваня отказ по съображения, изложени в жалбата. Претендира
разноските по това дело.
В срока за отговор на жалбата, другата страна в
процеса, твърди, че същата е неоснователна, а представените от длъжника
доказателства не установяват наличие на плащане, което да има погасителен ефект.
Оспорва да съществува уговорка между законни представител на малолетния Б.С. и
длъжника в изпълнителното производство, по силата на която издръжката на детето
Б.ще бъде заплащане под формата на такси за образование на детето. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
ЧСИ, на основание чл.436 ГПК излага мотиви, че
жалбата е неоснователна.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20208510400992 по описа на ЧСИ М.П.рег.№851
на КЧСИ с район на действие – СГС, е образувано въз основа на молба от А.С.С.и Б.С.С.,
действащи чрез своята майка, като техен законен представил, Б.А.М.. В молбата
се иска налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и върху
неговите банкови сметки. На ЧСИ е възложено, на основание чл.18 ЗЧСИ, проучване
на имущественото състояние на длъжника и да се определи начина на изпълнение. Към
молбата е представен изпълнителен лист от 05.06.2020 година, издадена от СРС по
гр.д.№16697/2013г., по силата на който длъжникът С.М.С., е осъден да заплаща на
всяко от децата месечна издръжка в размер на 250лева, считано от
05.12.2013година, ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от
05.12.2013 година. Представен е договор за правна защита и съдействие
№67/2020г., сключен между взискателите и адв. В.К., с уговорена адвокатско
възнаграждение от 830лева, платени в брой и пълномощно на адв. В.К.. Представен
е и заверен препис от решение III-87-235 от
05.12.2013г., постановено от 87-ми състав на СРС, с което е определена дължимата
издръжка на двете деца.
На 26.06.2020 година ЧСИ изпраща запорно съобщение
да „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД за наложен запор върху сметките на длъжника в тази
банка до размер на сумата от 29 466,36лева и покана за доброволно
изпълнение до длъжника за заплащане на сумата от 29 466,36лева,
представляваща сумарна величина на дължимата издръжка на детет Б.с. в размер на
26 258,50лева, 837лева разноски по изпълнението и 2 370,86лева такси
по ТТРЗЧСИ.
Поканата е връчена на длъжника на 02.07.2020 година.
На 07.07.2020 година по делото постъпва молба от
длъжника С.С., с която страната твърди, че задължението е погасено чрез плащане
въз основа на договорка на длъжника- баща с майката на детето; че вземането е
погасено по давност.
Конкретно страната твърди, че задължението за
плащане е погасено чрез плащане, тъй като длъжникът има споразумение с майката
на неговите деца да заплаща дължимата издръжка под формата на платени училищни
такси за училището, където учи детето А.С., както такси за нейния транспорт и храната и в училището.
В тази връзка страната представя документи, установяващи извършените плащания
на тези разходи, чийто размер твърди да е сума от 57 576,70лева, обхващаща
периода от февруари 2014 година до август 2019 година. В тази молба длъжникът
твърди, че дължимата издръжка на детето Б.С. е платена чрез заплащане на такса
към Център за терапия на аутизъм в Америка, която е в размер на
11 098,98лева.
Второто възражение от погасително естество е
възражение за погасителна давност.
След получаване на тази молба и нейните приложения
ЧСИ се разпорежда препис от нея да се връчи на взискателите, които оспорват
наличие на твърдяната от длъжника уговорка дължимата издръжка да се погасява
чрез плащане на училищни такси и др., за двете деца.
С разпореждане от 09.07.2020 година ЧСИ
установява, че представените платежни документи не са основание за прекратяване
на делото, тъй като не касаят издръжката на двете деца, поради което
възражението за прекратяване на делото е неоснователно; приема, че въпросът с
изтеклата погасителна давност е въпрос на материалната право, поради което не
може да се произнесе.
На същата дата СИ издава постановление, с което
отказва да прекрати делото, тъй като не са изпълнени условията на чл.433 ГПК и
има непогасена издръжка.
Постановление е съобщено на длъжника на 13.07.2020
година.
Жалбата е постъпила на23.07.2020 година в
преклузивния срок по чл.436, ал.1 ГПК, от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването (арг. от разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК), поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество тази жалба е неоснователна.
Представените от длъжника пред ЧСИ документи не
установяват наличие на плащане с основание издръжка да децата. Извършените от
длъжника-баща плащания са изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл.55,
ал.2 ЗЗД, доколкото не се установява, че тези имуществени разпореждания от
негова страна са въз основа на споразумение с бившата му съпруга.
Основанията за прекратяване на делото са изрично
посочени в нормата на чл.433 ГПК.
Разгледана хипотеза не се субсумира от никой от
посочените състави на тази разпоредба. Представените от длъжника доказателства
не попадат в посочените от законодател с разпоредбата чл.433, ал.1,т.1 ГПК,
поради което съдът намира,че основание за прекратяване на делото поради плащане
не се установява. Законодателят е предвидил установяване на плащане само въз
основа на документи, изходящ от взискателя, както повелява и нормата на чл.77 ЗЗД, или удостоверителен документи, изходящ от банка или пощенска станция.
Всички останали документи, извън, тези което са посочени от разпоредбата на
чл.433, ал.1,т.1 ГПК се явяват неотносими към твърдението за извършено плащане,
което да е постигнало погасителен ефект.
Не е налице и основание за прекратяване на делото,
съгласно разпоредбата на чл.433, ал.2 ГПК и това е така, тъй като законодателят
е предвидил изпълнителното производство да приключи с изпълнение на
задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Най-малкото основание за този извод е наличие на
спор относно приетите за събиране разноски на взискателите в това изпълнително
производство, тъй като длъжникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите, което
е предмет на друго производство.
Въпросът за изтеклата погасителна давност е въпрос
извън правомощията на СИ, както правилно последният е посочил в разпореждането
си от 09.07.2020 година, поради което такова основание за прекратяване на
делото от СИ законът не предвижда. Това е въпрос, по който компетентен е
исковият съд, поради което е настоящият състав не го разглежда.
Ето защо съдът в настоящия си състав намира
жалбата за неоснователна.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПЪТВЪРЖДАВА Постановление с
изх.№33192/09.07.2020година, постановено от ЧСИ М.П.рег. №851 на КЧСИ,
постановено по изп.дело №2028510400992 за прекратяване на изпълнителното дело
на основание чл.433 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.