РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000916 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260336 от 13.07.2021 г., постановено по т.д. № 86 по описа
за 2020 г., Пловдивският окръжен съд е:
- осъдил ЗД „Б. И.“ АД – гр. С., да заплати на Р. АНГ. Р.:
- сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни
физически болки и страдания от получените телесни увреждания - счупване с
разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на
тазобедрената става и счупване на ключицата на дясното рамо, неудобства от
невъзможността да се обслужва сама, затруднения в придвижването и
движението на десен горен крайник за продължителен период от време,
настъпили в резултат на ПТП от 03.05.2018 г., причинено от П. Щ. при
движение назад, управлявайки лек автомобил „П. ***“ ********, собственост
на Й. Щ., за който е сключен със ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* Договор по
риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за забава от 03.02.2020
г. до окончателното изплащане;
- сумата 2020 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за проксимален феморален
1
пирон антиротазиален със спирала, потребителски такси и проходилка,
настъпили в резултат на ПТП от 03.05.2018 г., причинено от П. Щ. при
движение назад, управлявайки лек автомобил „П. ***“ ********, собственост
на Й. Щ., за който е сключен със ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* Договор по
риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за забава от 03.02.2020
г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер
от 3070.16 лева отхвърля иска;
- сумата 6486.11 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 25.10.2018 г. – 02.02.2020 г. върху сумата от 50 000 лв
- сумата 261.48 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода 25.10.2018 г. – 02.02.2020 г. върху сумата 2020 лв, като за разликата
до пълния предявен размер от 398.27 лв отхвърля иска
- осъдил ЗД „Б. И.“ АД, да заплати на адв.Г. ИВ. КЛ., ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1,т.3 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лева;
- осъдил ЗД „Б. И.“ АД да заплати по сметка на ОС – Пловдив
сумата 2350.68 лева, представляваща дължима за производството държавна
такса и сумата 250 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо
лице;
- осъдил Р. АНГ. Р., ЕГН **********, гр.К., П. област, ул.“С.“ **,
със съдебен адрес: П., бул.“М.“ *** – адв. К. да заплати на „Б. И.“ АД, ЕИК
*********, С., бул.“Д. Б.“ 87 сумата 52 лева разноски съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението е обжалвано от ответника по исковете ЗД „Б. И.“ АД в
частта, с която е уважен предявеният срещу дружеството иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди за разликата над сумата от 40000 лева до уважения размер от 50000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.02.2020 г. до
пълното изплащане, както и ведно с лихва за забава върху посочената главно
вземане над сумата от 1294 лева до уважения размер от 6486.11 лева, за
периода от 25.10.2018 г. до 02.02.2020 г. Искането е да се отмени решението
в тази част и се постанови друго, с което се намали размера на присъденото
застрахователно обезщетение за описаните вреди, както и размера на
мораторната лихва, съответно да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ищцата Р. АНГ. Р. е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който се изразява становище, че решението на
Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част е правилно. Искането е да
се потвърди обжалваното решение, като на представляващия я безплатно
адвокат се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
2
страните, приема за установено следното:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано по
предявени от Р. АНГ. Р. против ЗД „Б. И.“ АД обективно съединени
осъдителни искове за заплащане на следните суми:
- 50 000 лева, от които сумата 45 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени от счупването на дясната тазобедрена
става, изразяващи се в болки, затруднения в придвижването и обслужването и
сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от счупване на ключица на дясно рамо, изразяващи се във
физически болки и страдания, от претърпяно на 03.05.2018 г. ПТП, ведно с
обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане;
- 3070.16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до
окончателното изплащане;
- 6486.11 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
25.10.2018 г. /петнадесет работни дни след датата на предявяване на
застрахователната претенция/ – 03.02.2020 г. върху сумата от 50 000 лева;
- 398.27 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
25.10.2018 г. /петнадесет работни дни след датата на предявяване на
застрахователната претенция/ – 03.02.2020 г. върху сумата от 3070.11 лв.
Исковете се основават на следните, установени по делото факти:
На 03.05.2018 г. около 17.55 часа, в гр. К., П. област, при управление на
МПС - л.а. „П. ***“ с рег. № ********, водачът П. Й. Щ., в нарушение на
правилата за движение при движение назад, е блъснал пресичащата пътното
платно Р. АНГ. Р., при което тя паднала на пътното платно и получила
различни телесни увреждания.
Безспорно установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът
на лекия автомобил л.а. „П. ***“ с рег. № ********, водачът П. Й. Щ., който с
решение № 1154 от 21.07.2020 г. по АНД № 4971/2019 г. на Пловдивския
районен съд е признат за виновен за описаното деяние, освободен е от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
Съгласно чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413, ал.2 и ал.3 НПК влезлите в сила
присъди и решения на наказателния съд са задължителни за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „П.
***“ с рег. № ********, към деня на произшествието е имал сключен договор
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, по
застрахователна полица № **/**/************, валидна от 15.04.2018 г. до
14.04.2019 г.
3
Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата е получила
пертрохантерна фрактура на дясната тазобедрена става, наложила спешно
оперативно лечение, при което е извършено открито наместване на
фрактурата и вътрешна фиксация с интрамедуларен бедрен пирон със
заключващи функции. След едноседмичен престой в болнично заведение след
извършената операция, лечението е продължило в домашни условия. Освен
това, ищцата е провела два пъти рехабилитация – от 10.05.2018 г. до
17.05.2018 г. и от 19.06.2018 г. до 26.06.2018 г., като продължителността на
целия оздравителния процес свързан с тази травма, според приетото
заключение на СМЕ, е продължил 8-12 месеца. Установено е също, че
описаната травма е причинила на пострадалата силни болки в областта на
фрактурата след счупването, оперативното лечение и рехабилитацията.
Възстановяването е преминало през продължителен период на постелен
режим, при който ищцата не е могла да се обслужва сама, след което е
започнала постепенно раздвижване – след четвъртия месец, с помощта на
проходилка, за да се достигне до пълно възстановяване на мускулатурата на
десния крак и подвижността на дясна тазобедрена става.
Във въззивната си жалба ответното дружество поддържа възраженията
си против предявените искове, като оспорва наличието на другата твърдяна от
ищцата травма – счупване на дясната ключица, както и на причинна връзка
между процесното ПТП и подобна травма. В подкрепа на тези възражения,
ответникът се позовава на съдържанието на медицинските документи,
съставени при постъпване на ищцата в УМБАЛ „С. Г.“ непосредствено след
произшествието, в които липсвало описание на подобна травма. Позовава се и
на обстоятелството, че единственото травматично увреждане, по повод на
което е образувано наказателното производство срещу делинквента П. Й. Щ.,
същият е признат за виновен и му е наложена административно наказание, е
причиненото счупване на дясната бедрена кост на пострадалата Р..
Възраженията са неоснователни.
Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице д-р К. П., както и от обясненията на вещото лице в съдебно
заседание, се установява, че тази травма е била описана в епикризата при
първата рехабилитация, непосредствено след като ищцата е изписана от
болницата, както и че след произшествието до провеждането и по време на
рехабилитацията, тя е било обездвижена на легло, което практически
изключва възможността счупването на ключицата да е получена при престоя
в болницата. Вещото лице отбелязва също, че при сравнение между
направените на ищцата рентгенова снимка от месец януари 2018 г. и
рентгенова снимка след произшествието, на втората се забелязва счупване
във външната част на дясната ключица, след претърпяното ПТП. В т. 16 от
заключението подробно е обяснен и механизма на получаване на двете
травми. Изводите в тази насока се потвърждават от показанията на
разпитаните свидетели - С. С. и Б. С., както и от съдържанието на приетата по
4
делото епикриза № *****/*** - л.50.
Така установените факти водят до логичния и еднозначен извод, че
получените от Р. травми - счупване с разместване на дясната бедрена кост в
горната част – в областта на тазобедрената става и счупване на дясна ключица
в акромиалната част без разместване, са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП.
Макар и значително по-леко от счупването на тазобедрената става,
счупването на ключицата е довело до имобилизация и затруднение в
движението на ръката на пострадалата за срок от около 30 дни, причинявайки
умерена по интензитет болка. Възстановяването от тази травма не е пълно,
тъй като, според заключението на СМЕ, движенията на дясната раменна става
вече са ограничени и ищцата не може да вдига дясната ръка вертикално
нагоре.
Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пловдивският
окръжен съд се е съобразил с установените по делото обстоятелства, относно
характера и степента на понесените от Р. болки и страдания, които са
определящи за размера на обезщетението, като при установяване на
конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е
позовал на заключенията на съдебно-медицинската и САТЕ, както и на
свидетелските показания.
В случая е безспорно установено, че причинените на пострадалата от
процесното ПТП травматични увреждания се характеризират със сравнително
висока тежест, обусловена от характера и мястото на получените увреждания,
което е свързано с изпитване на силни болки и страдания, продължили през
един сравнително дълъг период и все още неотшумели напълно. Следва да се
отчете и обстоятелството, че предвид напредналата й възраст, ищцата не се е
възстановила и не би могла да се възстанови напълно от получените
травматични увреждания.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от Р.Р. неимуществени вреди, настоящият състав
преценява, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в
размер от 50000 лева, от които - 45 000 лева - обезщетение за търпените
болки и страдания, причинени от счупване с разместване на дясната бедрена
кост и 5 000 лева - обезщетение за търпените болки и страдания, вследствие
счупването на дясната ключица, съставлява справедлив паричен еквивалент
за тяхното възмездяване.
Основателна е претенцията за мораторна лихва върху цялата сума,
чийто размер е изчислен вярно от първоинстанционния съд, както и
началната дата, от която тази лихва се дължи, съгласно с правилото на чл. 497
КЗ и предвид датата на постъпилото от ищцата заявление за плащане пред
застрахователя.
Крайният извод е че обжалваното решение е правилно и следва да се
5
потвърди.
Относно разноските.
Предвид обстоятелството, установено от представения договор за правна
помощ, че защитата на ищцата Р.Р. е осъществена при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв., в полза на процесуалния й представител – адвокат Г. ИВ. КЛ. от
АК – П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр.
с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съразмерно с присъденото в полза на ищцата
обезщетение, което е предмет на въззивната жалба, възлиза на 1420 лева.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260336 от 13.07.2021 г., постановено по
т.д. № 86 по описа за 2020 г., Пловдивският окръжен съд, в частта, с която ЗД
„Б. И.“ АД – гр. С., е осъдено да заплати на Р. АНГ. Р., ЕГН **********,
както следва:
- сумата от 10 000 за разликата над сумата от 40 000 лева до присъдения
размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни
физически болки и страдания от получените телесни увреждания - счупване с
разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на
тазобедрената става и счупване на ключицата на дясното рамо, неудобства от
невъзможността да се обслужва сама, затруднения в придвижването и
движението на десен горен крайник за продължителен период от време,
настъпили в резултат на ПТП от 03.05.2018 г., причинено от П. Щ. при
движение назад, управлявайки лек автомобил „П. ***“ ********, собственост
на Й. Щ., за който е сключен със ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* Договор по
риска „Гражданска отговорност“, ведно с обезщетение за забава от 03.02.2020
г. до окончателното изплащане;
- сумата над 1294 лева до присъдения размер от 6486.11 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 25.10.2018 г. – 02.02.2020 г.
върху сумата от 50 000 лева.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат Г. ИВ.
КЛ., ЕГН ********** от АК – П., сумата 1420 лева, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., за осъществено процесуално
представителство на ищцата Р. АНГ. Р., ЕГН ********** в производството по
в. т. д. № 916 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
6
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7