РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четвърти февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 9090 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 11.04.2018 г., постановено по гр.дело №
65545/2016 г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в „Н.“ ЕООД, ЕИК********е осъдено да
заплати на „ТКМ ***“ ООД, ЕИК ******** сумата от 7400,00 лева, представляваща
незаплатено задължение по сключено между страните споразумение от 23.10.2013
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
– 16.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
С решението ответникът „Н.“ ЕООД е осъден да заплати в
полза на „ТКМ ***“ ООД и сумата от 1276,00 лева, представляваща разноски по
делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Н.“
ЕООД, в която са наведени оплаквания за неправилност на постановения съдебен
акт поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила. В жалбата се поддържа, че ищецът е основал иска си на
неизплатено възнаграждение по договор, като първоинстанционният съд в мотивите
си е приел, че такова неизпълнение не е налице и в същото време е осъдил
ответника да заплати претендираната с иска сума, поради което обжалваното
решение се явявало неправилно, поради неговата необоснованост. Излагат се
съображения, че процесното Споразумение от 23.10.2013 г., с което е уговорено „Н.“
ЕООД да заплати на „ТКМ ***“ ООД сумата от 8830, е нищожно, поради липса на
основание, като в този смисъл се посочва, че в същото е предвидено заплащане на
парична сума без да се посочва за какво или във връзка с какво следва да се
заплати. В жалбата се навеждат и твърдения за допуснати от първоинстанционния
съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в това, че
същият служебно е изменил основанието на предявения иск, като е добавил
основания, каквито ищецът не е заявявал. В този смисъл се поддържа, че служебно
изменение на предмета на делото за пръв път в мотивите на решението препятства
насрещната страна от възможността да вземе становище и да се защити по
нововъведеното основание, което представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до неправилност на постановеното решение.
По така изложените доводи моли за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което претенциите на ищеца да бъдат
отхвърлени.
В законоустановения срок въззиваемата страна „ТКМ ***“
ООД е депозирала отговор на въззивната жалба. В отговора се излагат съображения
за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно, законосъобразно и не страда от посочените
във въззивната жалба пороци. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и
оставянето му в сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пред. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 258 ЗЗД с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация
чл. 79, ал. 1, пред. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде установено
при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидно облигационно
правоотношение, което да обвързва страните в настоящото производство,
изпълнение на задължението на ищеца по това облигационно правоотношение, а
именно, че е изработил поръчаното, и приемане на поръчката от възложителя, като
при проведено успешно доказване от страна на ищеца на горните факти, ответникът
следва да установи, че е изпълнил задължението си за заплащане на
възнаграждение.
Не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото доказателства /Договор от 28.02.2013 г./, че на 28.02.2013
г. между „Н.“ ЕООД, в качеството на възложител, и „ТКМ ***“ ООД, в качеството
на изпълнител, е сключен договор за внедряване на система за управление на
здравето и безопасност на работа OHSAS 18001 по проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 „Осигуряване
на безопасни условия на труд в „Н.“ ЕООД, по силата на който изпълнителят е
поел задължение в срок до 30.06.2013 г. да изпълни и предаде възложената работа
/да внедри система за управление на здравето и безопасност при работа OHSAS 18001/, а
възложителят се задължил да заплати възнаграждение на изпълнителя за
извършената работа в размер на 16 700 лева без ДДС, което съгласно чл. 3.3
от договора е следвало да бъде заплатено на две вноски - 50 % авансово след
представяне на фактура и 50 % след извършване на услугата, подписване на
приемо-предавателен протокол и представяне на фактура. В този смисъл не е
спорно и обстоятелството, че сумата от 16 700 лева без ДДС е преведена от
страна на изпълнителя в полза на възложителя, което обстоятелство се установява
и от заключението на вещото лице по изготвената и приета в хода на
производството съдебно-счетоводна експертиза, видно от която „ТКМ ***“ ООД е
издало фактура № **********/16.10.2013 г. за авансово плащане на стойност 50 %
от сумата по процесния договор – 8350 лева и фактура № **********/23.10.2013 г.
за остатъка по договора в размер на 50 % - 8350 лева, които суми са били
преведени от страна на възложителя „Н.“ ООД, съответно на 16.10.2013 г. и
23.10.2013 г. по сметка на изпълнителя „ТКМ ***“ ООД в Б.П.– София.
Не е спорно между страните по делото, а и се установява
от приетия като доказателство Анекс № 001/27.06.2013 г. към договор за
внедряване на система за управление на здравето и безопасност на работа OHSAS
18001 по проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от 28.02.2013 г., че между
страните по договора е постигнато съгласие срокът за изпълнение на услугите по
договора да бъде удължен до 27.10.2013 г.
Между страните не се спори и по отношение на
обстоятелството, че с Протокол за отчитане на процеса на внедряване на СУЗБР от
13.09.2013 г., възложителят „Н.“ ЕООД е приел извършената и предадена от
изпълнителя „ТКМ ***“ ООД работа по Договор за внедряване на система за
управление на здравето и безопасност на работа OHSAS 18001 по проект
BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от 28.02.2013 г.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че по безспорен и категоричен начин се установява по делото, че
страните в настоящото производство са обвързани от валидно договорно
правоотношение по договор за изработка, по което ищецът – изпълнител е изпълнил
възложената му от ответника – възложител работа, че последният е приел
изработеното, което е направило задължението му за заплащане на възнаграждение
изискуемо, както и че от страна на възложителя е заплатена на изпълнителя сума
в размер на 16 700 лева.
Основните спорни въпроси, които следва да намерят
отговор в настоящото въззивно производство са свързани с валидността на
приетото като доказателство по делото Споразумение от 23.10.2013 г., наличието
на корелативна връзка между сключения между страните по спора на 28.02.2013
договор за внедряване на система за управление на здравето и безопасност на
работа OHSAS 18001 по проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 „Осигуряване на
безопасни условия на труд в „Н.“ ЕООД и горепосоченото споразумение от
23.10.2013 г., и евентуалната дължимост на посочената в споразумението сума от
страна на „Н.“ ЕООД в полза на „ТКМ ***“ ООД.
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът основава
претенцията си за заплащане на сумата от 7400 лева на сключено между страните
споразумение от 23.10.2013 г., с което същите се договорили „Н.“ ЕООД да
заплати на „ТКМ ***“ ООД сумата от 8830 лева, след превод на парите от
безвъзмездната финансова помощ по проект BG******-2.3.02-0111-C0001. Като
основание за сключване на горепосоченото споразумение ищецът сочи завишения
обем на работа по сключения между страните
Договор за внедряване на система за управление на здравето и безопасност
на работа OHSAS 18001 по проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от 28.02.2013 г. и
произтичаща от това обстоятелство договорка между дружествата за заплащане на
допълнително възнаграждение по договора.
От представеното и прието като доказателство по делото споразумение
от 23.10.2013 г. по делото се установява, че ответното дружество „Н.“ ЕООД се
задължило да преведе сумата от 8830 лева на ищеца на „ТКМ ***“ ООД, след превод
на парите по проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001. От заключението на вещото
лице по изготвената и приета в хода на производството съдебно-графическа
експертиза по делото се установява, че подписът в графа За „Н.“ ЕООД инж. Т.К.в
споразумение от 23.10.2013 г. е положен от Т.К.– управител на ответното
дружество.
Независимо от горното, в тежест на ищеца е било да докаже
твърдяното в исковата молба основание, на което претендира процесната сума от
7400,00 лева, а именно, че същата е дължима на основание завишения обем на
работа по сключения между страните Договор за внедряване на система за
управление на здравето и безопасност на работа OHSAS 18001 по проект
BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от 28.02.2013 г. и уговореното в тази връзка
увеличение на възнаграждението по договора, за което между страните е подписано
споразумение от 23.10.2013 г. В този смисъл следва да бъде посочено, че от
страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на тези обстоятелства в
хода на настоящото производство. Не са представени доказателства установяващи
обстоятелства свързани с увеличаване обема на работа по сключения между
страните договор от 28.02.2013 г., което да наложи предоговаряне на дължимото
от страна на възложителя по договора възнаграждение. Такива изявления не се
съдържат и в процесното споразумение от 23.10.2013 г., от които да може да се
направи извод за действителни уговорки между страните в производството в този
смисъл. Допълнителен довод в този смисъл е и обстоятелството, че видно от
заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001
е бил приключен на 28.09.2013 г., т.е. към същата дата изпълнението на работата
от страна на изпълнителя по Договор за внедряване на система за управление на
здравето и безопасност на работа OHSAS 18001 по проект
BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от 28.02.2013 г. е било завършило, което се
установява и от представения по делото Протокол за отчитане на процеса на
внедряване на СУЗБР от 13.09.2013 г., с който възложителят „Н.“ ЕООД е приел
извършената и предадена от изпълнителя „ТКМ ***“ ООД работа по Договор за
внедряване на система за управление на здравето и безопасност на работа OHSAS
18001 по проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от 28.02.2013 г. В този ред на
мисли следва да бъде посочено, че в случай, че в процеса на изпълнение на
работата, възложена по процесния договор, действително е настъпило завишаване
обема на същата, за страните по договора е съществувала възможност да уговорят
изрично увеличаване на възнаграждението по договора с допълнителен Анекс към
същия, както са процедирали при удължаване на срока за изпълнение на работата,
продължен с процесния Анекс № 001/27.06.2013 г. Предвид липсата на сключен
между страните подобен анекс към договора от 28.02.2013 г. и липсата на изрично
посочване на такова основание в сключеното между тях споразумение от 23.10.2013
г. се налага извод за липса на връзка между сключеното споразумение от
23.10.2013 г. и Договор за внедряване на система за управление на здравето и
безопасност на работа OHSAS 18001 по проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от
28.02.2013 г.
Следва да бъде отчетен и фактът, че от събраните по
делото доказателства се установява, че е налице пълно изпълнение на
задълженията на страните по сключения между тях Договор за внедряване на
система за управление на здравето и безопасност на работа OHSAS 18001 по проект
BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от 28.02.2013 г. Изпълнителят е изпълнил
възложената работа в уговорения между страните срок, същата е била приета от
възложителя и от същия е заплатено уговореното между страните възнаграждение.
Липсват доказателства за отправено от изпълнителя до възложителя изявление за
необходимост от увеличаване на уговореното между страните възнаграждение по
договора с оглед завишен обем на възложената по договора работа. Нещо повече,
„ТКМ ***“ ООД е приел платеното от страна на „Н.“ ЕООД възнаграждение и не е
изразил възражение по отношение на неговия размер.
На следващо място следва да бъде посочено, че от
представеното и прието в хода на производството Споразумение от 23.10.2013 г.
сключено между „Н.“ ЕООД и „ТКМ ***“ ООД не се установява същото да е било сключено
във връзка или с цел изменение на уговорките, съдържащи се в сключения между
страните Договор за внедряване на система за управление на здравето и
безопасност на работа OHSAS 18001 по проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от
28.02.2013 г. Като е приел същото първоинстанционният съд е действал правилно.
От друга страна, обаче, неправилно първоинстанционният
съд е приел, че предвид обстоятелствата, че по делото се установява, че споразумение
от 23.10.2013 г. е подписано от управителя на „Н.“ ЕООД, че със същото
последният е поел задължение от името на дружеството да заплати на „ТКМ ***“
ООД сумата от 8830 лева, и предвид липсата на доказателства за извършено от
страна на „Н.“ ЕООД в полза на „ТКМ ***“ ООД плащане на горепосочената сума, то
претенцията на ищцовото дружество е основателна. В този смисъл следва да бъде
посочено, че съгласно разпоребата на чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В исковата
молба изрично е посочено, че основанието, на което ищецът претендира
заплащането на претендираната сума от 7400 лева е завишеният обем на работата,
възложена му от ответника по силата на сключения между тях Договор за
внедряване на система за управление на здравето и безопасност на работа OHSAS
18001 по проект BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от 28.02.2013 г. и уговореното в
тази връзка увеличение на възнаграждението по договора, за което се твърди, че
е подписано Споразумението от 23.10.2013 г. Съдът следва да уважи претенцията
единствено ако в хода на производството се докаже наличието на твърдяното в
исковата молба основание за нейната дължимост.
Предвид обстоятелството, че от събраните по делото
доказателства не се установи наличието на твърдяното от ищеца в исковата молба
основание за възникване на претендираното вземане, то се налага извод, че
претенцията на ищеца на соченото от него основание е неоснователна, недоказана
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид всички изложени по-горе доводи въззивната жалба
се явява основателна, а решението на СРС следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има ответникът.
Същият не е поискал присъждането на такива до приключване на последното
заседание пред настоящата съдебна инстанция, като същевременно не е представил
и доказателства за извършването им, поради което не следва да му бъдат
присъждани.
С оглед изхода на делото решението на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено и в частта за разноските. В този смисъл следва да
бъде посочено, че с отговора на исковата молба, ответникът е претендирал заплащането
на сторените от него в хода на първоинстанционното производство разноски, като
по делото се съдържат доказателства за извършени такива в размер на 250,00
лева, представляващи депозит за вещо лице по допусната съдебно-графическа
експертиза. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТКМ ***“ ООД
следва да бъде осъдено да заплати на „Н.“ ЕООД сумата от 250,00 лева,
представляваща разноски за депозит за вещо лице по допусната съдебно-графическа
експертиза в хода на производството пред първата инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 382048 от 11.04.2018 г.,
постановено по гр.дело № 65545/2016 г. по описа на СРС, ГО, 113 с-в, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ТКМ ***“ ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пред. 1 във вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7400 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за внедряване на система
за управление на здравето и безопасност на работа OHSAS 18001 по проект
BG051PO001-2.3.02-0111-C0001 от 28.02.2013 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ТКМ ***“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Н.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
сумата от 250,00 лева, представляваща разноски за депозит за вещо лице по
допусната съдебно-графическа експертиза в хода на производството пред първата
инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2