№ 5879
гр. София, 20.11.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Кирил Г. Д.
Съдия:Ина Бр. Маринова
СъдебниВалентин Б. Костов
заседатели:Стефка Хр. Върбанова Петкова
О.а Хр. О.ова
при участието на секретаря Виктория Тр. Христова
и прокурора И. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Кирил Г. Д. Наказателно дело от общ
характер № 20251100205872 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
СЪДЪТ ЗАПИТВА страните съгласно утвърдените Вътрешни правила за
изготвяне, съхранение, използване и унищожаване на звукозаписи от открити
съдебни заседания по делата на СГС дали дават съгласие в настоящото
производство да се изготви звукозапис с оглед изготвяне на протокола по реда
на чл. 311 от НПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Наясно сме и даваме съгласие да се изготви
звукозапис в настоящото съдебно заседание.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че с оглед утвърдените Вътрешни правила за
целите на изготвяне на протоколи от съдебни заседания в СГС, НО, в
днешното съдебно заседание се извършва звукозапис.
СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована,
изпраща представител - явява се прокурор П..
ПОДСЪДИМИТЕ:
О. Н. А. – редовно призован, се явява.
За него се явява адв. П. К. – упълномощен защитник, с пълномощно по
1
делото и днес представено такова.
П. Н. П. – редовно призован, се явява.
За него се явява адв. Й. К. – упълномощен защитник, с пълномощно от
ДП.
К. А. К. – редовно призован, се явява.
За него се явява адв. Х.Г. – упълномощен защитник, с днес представено
пълномощно за процесуално представителство.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило уведомление с вх. № 14937/12.11.2025 г.
от адв. К., ведно с декларация от 11.11.2025 г. от подсъдимия К., с което
уведомява съда на основание чл. 96, ал. 1 от НПК, че подсъдимият К. е
оттеглил предоставените му пълномощия за процесуално представителство по
настоящото дело.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и констативен протокол, изготвен от секретаря на
съдебния състав във връзка с разпореждане на съдията-докладчик, относно
проведен телефонен разговор с подсъдимия К. във връзка с дадени указания
към последния да организира защитата си по настоящото дело.
ЗАЩИТНИЦИТЕ и ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Запознати сме с
допълнителния том с доказателства.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, с оглед връчване на препис от обвинителния акт и разпореждането на
съда за насрочване на делото на всички легитимирани страни и изтичане на
съответния 7-дневен срок в тази насока, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СНЕМАНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА
ПОДСЪДИМИТЕ:
О. Н. А. /по представен документ за самоличност - л.к. № ****, изд. на
**** г. от МВР-Бургас/ - роден на **** г. в гр. Видин, българин, български
гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, безработен, с адрес на
местоживеене: гр. ****, с ЕГН: **********.
2
СЪДЪТ ВЪРНА ЛИЧНАТА КАТА НА ПОДСЪДИМИЯ.
П. Н. П. /по представен документ за самоличност - л.к. № ****, изд. на
**** г. от МВР-София/ – роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, неосъждан, женен, със средно образование, работи като управител
на фирма „СОФКОНСУЛТ 88 ПНП“ ЕООД, с адрес на местоживеене: гр.
****, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ ВЪРНА ЛИЧНАТА КАРТА НА ПОДСЪДИМИЯ.
К. А. К. /по представен документ за самоличност - л.к. № ****, изд. на
04.02.2016 г. от МВР-София област/ – роден на **** г. в гр. София, българин,
български гражданин, неосъждан, женен, работи като управител на фирма
„ЕКОТЕРМА“ ЕООД, с висше образование, с адрес на местоживеене: с.
Живково, обл. София, къща, с ЕГН: **********.
СЪДЪТ ВЪРНА ЛИЧНАТА КАРТА НА ПОДСЪДИМИЯ.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимите в настоящото производство,
включително правата им по чл. 55 от НПК, както и характера на
разпоредително заседание и правните възможности за приключване на делото
по реда на диференцираните процедури по НПК.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Разбрахме правата си. Нямаме искания за
отводи на съда, прокурора и съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ К.: Във връзка с въпроса на прокурора, заявявам, че
живея и на адреса, посочен в обвинителния акт, а именно в гр. София,
ж.к.“Сухата река“.
СЪДЪТ преди пристъпване на изслушване становището на страните по
въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, докладва на същите постъпили по делото
допълнителни писмени доказателства във връзка с разпореждането на съда за
насрочване на делото, а именно отделен том с материали, постъпили от СГП с
писмо с вх. № 124482/23.10.2025 г. с дублираща номерация от том 18 до том
23, с приложени заверени копия от протоколи за произнасяне по мерките за
неотклонение, постановления на СГП във връзка с мерките за неотклонение и
мерки за процесуална принуда по отношение на тримата подсъдими, справка
от Дирекция БДС-МВР от 27.10.2025 г., както и повторно постъпила съгласно
определение на съда от предходно съдебно заседание справка от Дирекция
БДС-МВР от 05.11.2025 г.
ПРОКУРОРЪТ: Не установих в наблюдателните материали, с които
3
разполагам, някои от прокурорите, които са работили по това дело, в това
число екип и в това число тези, които са работили по заместване, да се е
произнасял по отношение на тази мярка за процесуална принуда по
отношение на подс. П.. По този повод, когато пристъпим към разискване на
въпросите на чл. 248 от НПК, ще взема становище.
ЗАЩИТНИЦИТЕ /поотделно/: Нямаме искания за отводи на съдебния
състав, съдебния секретар и прокурора. Запознати сме с докладваните от съда
доказателства.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ СТАНОВИЩАТА НА
СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЧЛ. 248, АЛ. 1 ОТ НПК.
ПРОКУРОРЪТ: По въпросите на чл. 248, ал. 1 изразявам следното
становище: Делото е родово и местно подсъдно на СГС. Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.
3 считам, че по ДП не са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, които биха могли да доведат до ограничаване правото на защита,
като смятам, че с настоящия обвинителен акт всички пороци, установени от
предходен съдебен състав, разглеждал делото в закрития вече СпНС, са
отстранени. Няма процесуална пречка наказателното производство да бъде
разгледано по някоя от диференцираните процедури, предвидени в НПК, но
към този момент не са налице други основания. Не са налице предпоставките
на т. 5. По отношение на мерките за процесуална принуда и мерките за
неотклонение, същите са отменени в цялост касателно подсъдимия О. Н. А. и
касателно подсъдимия К. А. К.. По отношение на подсъдимия П. Н. П., който
и към настоящия момент е с мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане на страната“, констатирам пропуск от страна на наблюдаващия
прокурор, както и екипа от прокурори и тези по заместване, които са
наблюдавали делото за произнасяне. Този пропуск вероятно се дължи точно
на обстоятелството, че не е бил един наблюдаващ прокурор, поради което
следва да изразя становище, че същата следва да бъде отменена с акт на
настоящия съдебен състав. Към настоящия момент нямам искания за
събиране на други доказателства. След насрочване на съдебното следствие,
лицата изброени в обвинителния акт следва да бъдат призовани.
АДВ. К.: Становището ми по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК е
следното: Съобразно внесения обвинителен акт и правната квалификация,
делото е местно и родово подсъдно на СГС, както и с оглед определението на
ВКС за определяне на компетентността. По т. 2 считам, че не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.
3 считам, че на досъдебната фаза на процеса са допуснати отстраними
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на
4
процесуалните права на подзащитния ми О. А., които биха могли да бъдат
отстранени чрез констатирането и връщане на делото на досъдебна фаза,
изразяващи се в следното:
Подзащитният ми О. А. е предаден на съд за две деяния по чл. 242, ал. 4,
пр. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, както и за деяние по чл. 354а,
ал. 2, изр. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В обвинителният акт, с
оглед изискването на разпоредбата на чл. 246 от НПК и Тълкувателно
решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС в т. 4.2 изрично е посочено, че
обвинителният акт следва да отговаря на изисквания, които да определят
рамката на съдебния процес по начин, че да бъде единство между
обстоятелствена част и диспозитив, както и между словесна и цифрова
квалификация, което е единствената възможност да се определи рамката на
доказване в настоящото производство и би осигурило упражняване правото на
защита на подсъдимото лице, както и по отношение упражняване правата за
събиране и проверка на доказателствата. В конкретния случай това не е
налице и моля да приемете, че е налице липса на излагане на фактически
обстоятелства, които касаят елементи от фактическия състав по правната
квалификация, които посочих и за които е предаден на съд.
На първо място, в обвинителния акт по отношение на правната
квалификация по чл. 242, ал. 4 НК, като този аргумент правя уточнение, че
важи и за правната квалификация по чл. 354а, е съотносим изцяло. В тази
правна квалификация е посочено, че подзащитният ми е предаден на съд за
извършване на деянието по двете правни квалификации – в единия случай за
контрабанда, в другия случай за държане със съответните елементи от
фактическия състав, цитирам на „4910 броя кашони с плодове“, въз основа на
които се твърди, че въпросното наркотично вещество е било импрегнирано,
като липсва каквато и да било конкретика по отношение на това, както в
обстоятелствената част, така и в диспозитива, за това казах, че би следвало да
е единство, защото не би представлявало пропуск, ако тези обстоятелства се
намираха в обстоятелствената част, но за съжаление и там ги няма. След като
се твърди, че процесното наркотично вещество е било импрегнирано в
посочения брой кашони, следва да бъде конкретизирано във всеки един от тях
какво количество се твърди, че е имало, респективно с какво процентно
съдържание, респективно с каква стойност, респективно, за да се даде общата
формулировка, която е дадена с общо нето тегло, така както е посочено.
Откъде прокуратурата е стигнала до тези цифрови стойности за нас остава
абсолютно неясно – 109 707,84 грама. Цитирам условно, за да не натоварвам
процеса с излишна конкретика. Това е съотносимо, защото тези елементи от
фактическия състав се намират и в другата правна квалификация, но по този
начин формулирано обвинението касателно тези елементи от фактическия
състав, поставят подсъдимите, респективно защитата в абсолютно обективна
невъзможност да упражнят правото си на защита, както и съда, за да провери
изложените факти, защото при липсата на такива няма как да се стигне до
установяването им. Тъй като всяко едно от тези обстоятелства подлежи на
5
проверка, няма как при липсата на конкретика по отношение на тези
обстоятелства да намери своето отражение.
На следващо място, по отношение на възприетата от държавното
обвинение фактическа обстановка, която касае правните квалификации както
за контрабандата, така и по чл. 354а от НК, е възприета конструкция на
обвинението чрез посредствено извършителство и лично. Така е записано в
диспозитива на обвинителния акт. След като е такава възприета
конструкцията и с оглед вмененото деяние и твърдяното от прокуратурата за
осъществено, тъй като съобразно словесната част на правната квалификация
се твърди, че моят подзащитен е извършител, а другият подсъдим П. П. е
помагач, и в същото време се твърди и посредствено извършителство, а в
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да намери отражение това
правно формулиране като възприета конструкция на обвинението, както и в
диспозитива. Кое е онова, което се твърди, че е извършено чрез посредствено
извършителство и кои са онези действия, с които се осъществява
изпълнителното деяние, за да са осъществени лично, било в качеството на
извършител, било в качеството на помагач? Такова разграничение няма и
порокът се задълбочава още повече във втората правна квалификация, защото
при деянието по чл. 354а НК за моя подзащитен и респективно за П. П., за
който се твърди, че е в съучастие с моя подзащитен, е възприета и правна
квалификация с времеви период за продължено деяние, като е посочен
периода, а именно от 27.01.2020 г. до 31.01.2020 г., като респективно са
посочени в самата описателна част и два различни периода като дати и отново
е възприета посочената конструкция, включително и лично на територията,
цитирам от обвинителния акт „Посредствено извършителство чрез Е.Б. и Л.Н.
– шофьори в ТД „Транс Лоджистик груп“ ЕООД и лично“. За тези
формулировки в правната квалификация, в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсва излагане на фактически обстоятелства, както и
разграничение както по време, така и по място, така и по формите за
осъществяване на изпълнителното деяние. Такава конкретика не е налице.
Порокът, който посочих по отношение на броя, индивидуализацията и
конкретиката е абсолютно идентичен и в тази правна квалификация, защото
тук отново се твърди, че в 4910 броя кашони е импрегнирано наркотично
вещество с общо тегло, посочено в обвинителния акт. Индивидуализацията и
проверката на всеки един от тези обекти като брой, като съдържание, като
стойност, за да се стигне до преценка за елемента от фактическия състав и за
обобщаване на общата стойност с оглед правната квалификация, защото и по
двете правни квалификации особено големите размери са по-тежко
квалифициращ признак и също влияят. Няма как нито защитата, нито съдът в
един процес без тази конкретика да провери тези обстоятелства както по
отношение на това дали въобще има такива обстоятелства и вече, ако се
установи дали има или няма, да се направи проверка за всички тези
аргументи, които аз посочвам като факти.
Нещо повече, в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържа и
6
очевидно противоречие между другото изискване, което е залегнало в
Тълкувателно решение № 2/2002г. в т. 4.2, а именно необходимостта от
единство между словесна и цифрова квалификация и ще дам конкретен
пример. За деянието по чл.354а от НК, моят подзащитен е предаден на съд за
такова по ал. 2, изр. 2, т. 1 - „лице, което действа по поръчение или в
изпълнение решение на ОПГ“. Това се намира в цифровата квалификация на
обвинителният акт, с който е образувано съдебното производство и
обсъждаме днес. В словесната част това няма своето отражение.
От друга страна, по отношение на субективната страна, също следва да се
изложат факти и обстоятелства с оглед преценка съставомерността на
деянието и ВКС многократно е имал възможността да вземе становището,
възприетото от държавното обвинение, че изписването на формулировката за
извършване на умишлено деяние съобразно НК не изпълва това изискване на
закона и именно в тази връзка многократно е възприемано становището, че за
субективната страна същото се извежда от обективните действия, но следва
тази формулировка да намери своето отражение в обстоятелства, които трябва
да се намират в обвинителния акт, което не е налице.
Не на последно място и по отношение на квалификацията, която е по чл.
242 от НК противоречието, включително и липсата на фактически
обстоятелства, обхваща и това къде се твърди, че е извършено деянието,
защото за разлика от квалификацията по чл. 354а НК, за която се твърди, че е
налице фактическа власт дали е или не е въпрос по същество, но за
квалификацията по чл. 242 НК следва да се държи сметка за преминаване на
границата на Република България, защото това е деяние, което е контрабанда -
къде е извършено това преминаване, къде са се намирали средства с
твърдените от прокуратурата брой кашони с инкриминирани наркотични
вещества и респективно намирали ли са се в митнически склад, намирали ли
са се при определени обстоятелства, били ли са освободени, за да може да се
прецени, тъй като това противоречие между тези обстоятелства в
обвинителния акт, в обстоятелствената част и диспозитива, е фрапиращо от
гледна точка на преценка за единство между словесно описание, формулирано
деяние, защото то е за довършено такова.
С оглед на тези съображения аз считам, че обвинителният акт не отговаря
на изискванията на чл. 246 от НПК и моля да прекратите съдебното
производство и върнете делото на досъдебна фаза, като тези пороци, които
посочих, се съдържат не само в обвинителния акт, а и в постановлението за
привличане на обвиняем, с оглед на което становището ми по т. 3 е за връщане
на делото на досъдебната фаза.
По т. 4 становището ми е, че не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила. По т. 5 считам, че не са налице
основания за разглеждане на делото при закрити врати и привличане на
резервен съдия, съдебен заседател, преводач, тълковник, извършване на
съдебно-следствени действия по делегация. По т. 6 нямам искания свързани с
7
мерките за процесуална принуда, тъй като по отношение на моя подзащитен
са отменени както мярка за неотклонение, така и забраната за напускане
пределите на страната. По т. 7 нямам искания за събиране на нови
доказателства. По т. 8, с оглед взетото становище за допуснати съществени
процесуални нарушения, Ви моля да уважите аргументите ми по т. 3 и нямам
искания, свързани с т. 8.
АДВ. К.: Тъй като не считам, че трябва да се преповтарям с държавното
обвинение и с колежката К., по т. 1 и 2 нямам различие. По т. 3 се
присъединявам към становището на адв. К. за допуснати съществени
процесуални нарушения, като искам да отбележа и още един факт. В
обстоятелствената част на обвинителния акт спрямо моя подзащитен е
цитирано, че има ремарке и автомобил с определени номера. В диспозитива по
чл. 242 НК е записано и допълнение - товарен автомобил с друг номер, който е
извън обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Също така, за да не се повтарям с колегата К., по чл. 354а НК при липсата на
ОПГ, не може да има подзащитният ми такова обвинение, каквото е
направено. Има неяснота както с описаните от колежката обстоятелства в
диспозитива и обстоятелствената част като теглото, както кашоните, за това
моля да върнете делото по тези изложени съображения.
По т. 4, т. 5 и т. 6 нямам какво да добавя. Моля да уважите искането,
което правим и ние, за отмяна на наложената забрана на подзащитня ми за
напускане пределите на Република България, тъй като е изминал достатъчно
дълъг период от това взето решение.
АДВ. Г.: По въпросите на чл. 248, по т. 1 споделям становището на
колегите. По т. 2 не считам, че са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. По т. 3 аз също считам, че
обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и са
допуснати съществени отстраними нарушения, които ограничават правото на
защита и на моя подзащитен. Той, както и останалите подсъдими, е обвинен в
престъпление по чл. 242, ал. 4 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 от НК. Колегата К.
направи възражение, че са посочени общия брой опаковки или кашони за
нейния подзащитен, но не е конкретизирано за всяко едно от деянията какъв е
техният брой. Аз правя възражение, че при моя подзащитен въобще не е
посочен броя на опаковките, нито в обстоятелствената, нито в заключителната
част на обвинителния акт. Само се прави един краен извод за общо тегло на
наркотично вещество и неговия активен компонент пак в размер на 91 %. И в
обстоятелствената, и в заключителната част на обвинителния акт се сочи, че в
условията на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК са извършени
две престъпления – на 17.01 и на 20.01, но не става ясно какво количество е
пренесено на едната дата, най-малкото колко броя кашони или картонени
опаковки, както са описани в обвинителния акт, колко са и на другата дата. Не
8
е посочен даже общият им размер, както в обвинението на подсъдимия О. А..
Няма как да се защитаваме срещу някакви твърдения. Подсъдимият се
защитава срещу фактите на обвинителния акт. Той не може да се защитава
срещу твърдения. Това е невъзможно. А тук в случая имаме едни твърдения,
че е пренесено едно количество наркотично вещество с две деяния, без да се
знае при първото какво е количеството, при второто какво е. Даже броят на
опаковките не са посочени, което считам, че е съществено нарушение, което
затруднява правото на защита.
Нещата не стоят по-добре и с второто обвинение по чл. 354а НК. Прави
впечатление от правната квалификация и от изписаното в диспозитива и
обстоятелствената част, че моят подзащитен е обвинен по чл. 354а, ал. 2, изр.
2, т. 1 НК. Както изтъкнаха и колегите преди мен, посочено е, че
престъплението е извършено в изпълнение на решение на ОПГ. Това е едно
единствено изречение, посочено на стр. 14-15 от обвинителния акт. Как
подсъдимият и аз като негов защитник да разберем коя е тази престъпна
група, кои лица участват в нея, кога е взела това решение, кога то е вменено на
моя подзащитен да извърши това престъпление. Едно единствено изречение –
по поръчение на престъпна група. Вярно е, по делото подсъдимите са имали
обвинение за престъпна група, но то е прекратено. Тоест, самата прокуратура
от една страна е приела, че няма престъпна група, няма такова престъпление и
не е съществувало такова сдружение, а от друга страна – несъществуващото
престъпно сдружение дава поръчки на моя подзащитен и на другите
подсъдими да вършат определени престъпления. Няма как да се защитаваме
при така формулирана обвинителна теза, абсурдно е като обвинение.
Ако внимателно анализираме текста на чл. 354а, ал. 2, изр. 2 НК пише
„който без надлежно разрешително, на публично място държи с цел
разпространение“. Изрично в обвинителния акт е посочено, че наркотични
вещества, предмет на престъплението, за което е обвинен моят подзащитен, са
били в склад в Ихтиман. Е, складът в Ихтиман е всичко друго, но не и
публично място. Законодателят е имал съвсем друга цел с този текст. Имал е
предвид разпространението от различни дилъри на публични места, каквито
са училищата и т.н. Няма как да се приеме, а това е част от диспозитива на
законовия текст и ние не можем да го пренебрегнем. От друга страна, в
обвинителния акт липсва всякаква информация защо прокуратурата приема,
че складът е публично място и всякаква информация защо наркотичното
вещество е държано в този склад с цел разпространение. Също няма никакви
доводи и никакви факти, изложени в обвинителния акт, които да подкрепят
това обвинение в този му вид, както е формулирано. Затова аз считам, че няма
как моя подзащитен да се защитава срещу така формулирано обвинение и по
двата текста на НК. Разбира се, касае се за съществени процесуални
нарушения, защото първото, което е най-съществено и най-важно, първият
въпрос, който се задава на подсъдимия, е разбира ли обвинението. Няма как да
се разбере обвинение, формулирано по този начин. Затова аз предлагам на
съда по т. 3 да прекрати съдебното производство и да върне делото на
9
прокурора, за да бъдат отстранени тези нарушения. Не е никакъв проблем за
прокуратурата да го направи.
По т. 4, не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Държим делото да се разгледа по общия ред. Също така,
не са налице хипотезите по т. 5. По отношение на взетите мерки за
процесуална принуда, в обвинителния акт е посочено, че подзащитният ми е с
мярка „домашен арест“, което не е така. Мярката му за неотклонение е
отменена. В обвинителния акт пише, че е с мярка „домашен арест“ и това е
една грешка, която все пак трябва да бъде отстранена по някакъв начин. На
този етап нямам искания за събиране на нови доказателства. По т. 8, ако Вие
не уважите нашите възражения и искания, следва съдът да определи дата за
разглеждане на делото.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Поддържаме казаното от защитниците
си. Няма какво да добавим.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ след проведено съвещание по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК
намира за установено следното:
Настоящото дело е родово подсъдно на СГС, като макар и да не е местно
подсъдно на същия съд, с оглед Определение № 391/16.09.2025 г. на ВКС, І
н.о., с което на основание чл. 43, т. 1 от НПК е променена местната подсъдност
предвид наличието на обстоятелства от посочената хипотеза, настоящият
съдебен състав счита, че именно СГС следва да разгледа настоящото дело.
Съдът счита, че не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, като такива съображения не бяха релевирани и
от страните в днешното съдебно заседание.
Съдът обаче счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на ДП, които са довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите лица, подсъдими към настоящия момент, които обуславят
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СГП. Съдът
се съгласява с повечето от възраженията на защитниците, с изключение на
някои от тях, касателно наличието на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на ДП, като на собствено основание служебно констатира
множество други такива, които по мнението на съдебния състав представляват
съществени нарушения на процесуалните правила, свързани предимно със
съдържанието на обвинителния акт. В тази връзка съдът счита, че същият не
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 246 от НПК, както и на
стандартите, заложени в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС,
а именно налице са съществени непълноти в изложената фактическа
обстановка касателно обстоятелства, които обуславят наличието на
10
съставомерни признаци от състава на всяко едно от вменените на обвиняемите
престъпления, като освен това са налице и противоречия между
обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт, които водят до
неяснота на обвинителната теза и по отношение на тримата обвиняеми.
На първо място, съдът счита, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт - стр. 2, предпоследен абзац, при описание на деятелността
по чл. 242 от НК, вменена на обвиняемите А. и П., реално липсва посочване на
глагол и изложение на факти за извършване на конкретни действия,
посредством които според прокуратурата се твърди да е осъществено на
посочената дата 27.01.2020 г. престъплението по чл. 242 НК. В тази връзка
изобщо не става ясно според прокуратурата какво изпълнително деяние, чрез
описание на съответни действия или бездействия, е осъществено на
посочената дата. В тази част липсва и яснота какво е било пренесено през
границата на Република България през ГКПП „Кулата“, като едва на стр. 4 от
обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено какво се установява
от протокола за вземане на представителни проби и заключение на ФХЕ, но
следва да се посочи, че в тази част са налице съждения на прокуратурата
относно анализа на събраните доказателства, но липсва ясно описание в
обстоятелствената част на обвинителния акт какво деяние е било осъществено
на 27.01.2020 г. с най-общо посочване на предмета на твърдяното
престъпление, който е описан едва в заключителната част на обвинителния акт
и на други части от обстоятелствената част на същия като 4910 кашона за
плодове с импрегниран в тях кокаин със съответното количество.
Тук е моментът съдебният състав да не се съгласи с изложените от адв. К.
съображения за необходимост в обстоятелствената част на обвинителния акт
да бъде подробно описано във всеки един кашон от въпросните 4910 такива
какво точно количество от твърдяното наркотично вещество е било
импрегнирано, както и процентното му съдържание и цена, като съдът счита,
че с оглед характера на повдигнатото обвинение е достатъчно, макар и в най-
общ вид, да бъдат посочени общото количество на съответно пренесените
кашони, както и количество на общо импрегнирания в тях кокаин, каквито
твърдения има в заключителната част на обвинителния акт.
На същата стр. 2 от обстоятелствената част на обвинителния акт,
предпоследен абзац, действително е посочено, че процесният товар е бил
превозен на 27.01.2020 г. през границата на страната от свидетеля Е.Б., който
не е имал възможност да узнае за извършената контрабанда, но в тази част
липсва ясно описание на обвинителната теза касателно твърденията за
извършване на престъплението при посредствено извършителство. Следва да
се посочи, че такава фактология е посочена по отношение на другото
престъпление по чл. 242 от НК, вменено на подс. К., в каквато насока
прокуратурата изрично, за разлика от тази част на обвинителния акт, макар и
най-общо е аргументирала тезата си за наличието на посредствено
извършителство при осъществяване на престъплението по чл. 242 от НК чрез
други двама шофьори.
11
На следващо място, следва да се посочи, че липсва описание в
обстоятелствената част на обвинителния акт по отношение на престъплението
по чл. 242, ал. 4 от НК, че се касае за особено големи размери и че случаят е
особено тежък, каквото е реално обвинението съобразно правната
квалификация, посочена в заключителната част на обвинителния акт. Следва
да се отбележи, че едва на стр. 5, първи абзац от обвинителния акт има
изложени твърдения, без каквато и да е аргументация за наличието на
посочените квалифициращи признаци, но същите в посочения абзац са
относими към престъплението по чл. 354а от НК, вменено на обвиняемите А.
и П.. Липсва ясно описание в обстоятелствената част на обвинителния акт по
отношение на обвиняемите А. и П. във връзка с престъплението по чл. 242 от
НК и относно знанието им за импрегнирането на въпросното наркотично
вещество в процесните картонени опаковки.
Следва да се посочи, че на стр. 3, първи абзац от обстоятелствената част
на обвинителния акт, се твърди, че обвиняемите П. и А. са осъществили
заедно контрабандата, като впоследствие е описано, че единият е внесъл
твърдяното количество наркотично вещество, а другият е подпомагал
извършителя чрез съответни финансови операции, което настоящият съдебен
състав също намира за противоречие в обвинителната теза. В контекста на
гореизложеното следва да се посочи и наличието на противоречие между
обстоятелствена и заключителна част на обвинителния акт по отношение на
престъплението по чл. 242 от НК по отношение на обвиняемия П., доколкото в
обстоятелствената част на обвинителния акт (стр.3, втори абзац) се твърди, че
същият единствено е извършвал банкови транзакции на суми с предварително
набавени средства, докато в заключителната част на обвинителния акт при
описание на това в какво се изразява помагаческата дейност, освен описаното
набавяне на парични средства и финансиране на стоката, е посочено, че П. е
улеснил извършването на престъплението чрез даване на съвети и разяснения,
каквато фактология липсва в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По отношение на престъплението по чл. 354а от НК по отношение на
обвиняемите А. и П. следва да се посочи, че на стр. 5, първи абзац от
обвинителния акт е описана фактология, свързана с упражняване на
фактическа власт и от двамата по отношение предмета на престъплението,
което обуславя извод за извършване на посоченото престъпление и от двамата
в хипотезата на съизвършителство, докато в останалата част на обвинителния
акт, включително и в заключителната част на същия, се излагат твърдения за
наличието на извършителство при държането на наркотичните вещества от
страна на обв. А., респективно помагаческа дейност от страна на другия
обвиняем.
Налице е и противоречие по отношение на престъплението по чл. 354а
НК при описание на обстоятелствата в тази част на обвинителния акт (стр.5,
първи абзац), като е посочено, че държаните наркотични вещества са в
особено големи размери и случаят е особено тежък, като обратно на това в
заключителната част на обвинителния акт е посочено по отношение на
12
престъплението по чл. 354а от НК, че се касае за особено големи размери и „в
изпълнение на решение на ОПГ“, което е коренно различно от изложеното в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В този смисъл се явява основателно възражението на защитниците, че
изобщо липсва ясно описание на това, че посочената деятелност по отношение
и на двамата обвиняеми А. и П., е осъществена в изпълнение на решение на
ОПГ, като съдът счита, че следва подробно да бъдат изложени аргументи в
тази насока, като описанието на стр. 2, втори абзац от обвинителния акт за
наличието на международен канал за контрабанда на наркотични вещества от
територията на Южна Америка до Европа, не би могло да се приеме като ясно
и недвусмислено изложение на факти и обстоятелства в тази насока,
обуславящи наличието на посочения квалифициращ признак „в изпълнение на
решение на ОПГ“ по смисъла на чл. 354а, ал. 2, т. 1 от НК, каквото обвинение
реално е повдигнато на обвиняемите П. и А. в заключителната част на
обвинителния акт.
На следващо място, съдът счита, че са налице противоречия относно
твърдяното помагачество по отношение на престъплението по чл. 354а от НК
от страна на обвиняемия П., като на стр. 5 и 6 от обвинителния акт е посочено,
че освен с финансиране и превод на парични суми, помагаческата дейност на
последния се изразявала в заплащане на хладилно помещение, собственост на
фирма „Айсберг Интернешънъл“ ЕООД. Същевременно обаче в
заключителната част на обвинителния акт отново е посочено, освен чрез
набавянето на средства, улесняване извършване на престъплението и чрез
даване на съвети и разяснения (за каквото няма изложени факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт), както и финансиране на вноса,
което по мнението на настоящия съдебен състав касае предходната във
времевия аспект деятелност, квалифицирана от прокуратурата по чл. 242 от
НК или поне липсват изложени ясни аргументи от страна на прокуратурата в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславяща този неин извод.
На следващо място, на стр. 4, най-горе в обвинителния акт е посочено, че
на същия адрес, който следва да се разбира „Военна рампа“, бул. „Илиянци“
№ 25, е държан процесният контейнер в периода от 27.01.2020 г. до 30.01.2020
г. Въпреки че могат да се правят предположения относно населеното място,
твърдяно от прокуратурата, липсва по недвусмислен начин изложение на
факти в тази насока и яснота кое е това населено място - дали се касае за гр.
София, която е посочено в заключителната част на обвинителния акт, или не.
На следващо място е налице и неяснота относно това защо прокуратурата
твърди държане на наркотично вещество с едно МПС в периода от 27.01.2020
г. до 29.01.2020 г. и чрез друго от 29.01.2020 г. до 31.01.2020 г., като в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно стр. 4, първи и втори
абзац, е посочено, че е държано в един склад в периода от 27.01.2020 г. до
30.01.2020 г. и то само в ремарке, прикачено към един единствен товарен
автомобил с рег. № ****, като изобщо липсва описание на изложеното на стр.
13
5 от обстоятелствената част на обвинителния акт твърдение, изложено и в
заключителната част на обвинителния акт, за държане посредством друг
товарен автомобил, към който е прикачено ремаркето, а именно такъв с рег. №
Е 4811 КК и то в периода от 29.01.2020 г. до 31.01.2020 г. В тази връзка е
налице и противоречие със стр. 4, първи и втори абзац от обвинителния акт,
където се твърди, че ремаркето с процесния товар е било прикачено към друг
товарен автомобил (рег. № ****) и то в периода от 27.01.2020 г. до 30.01.2020
г., а не до 29.01.2020 г., както е посочено на стр. 5 от обвинителния акт и в
заключителната му част. Следва да се посочи, че на стр. 5, първи абзац от
обвинителния акт не е посочен в пълнота рег. номер на втория товарен
автомобил, като същият е визиран единствено като 4811 КК.
Съдът счита, че е налице противоречие в обвинителния акт и относно
мястото на държане на твърдяното наркотично вещество, обуславящо
правната квалификация по чл. 354а от НК, като в заключителната част на
обвинителния акт е посочено, че същото е държано от ГКПП „Кулата“ до гр.
София и в гр. София на борса „Слатина“, а в обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено, че е държано на „Военна рампа“, а едва на
30.01.2020 г., товарът със съответното наркотично вещество е закаран за
обмитяване на борса „Слатина“ и едновременно с това е описано, че стоката е
държана през целия период от 27.01.2020 г. до 31.01.2020 г. в определено
населено място, за което може да се предполага, че се касае за гр. София, но не
е ясно и недвусмислено посочено от страна на прокуратурата.
По отношение на престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК по отношение
на обвиняемите А. и П. липсва изложение на каквато и да е фактология и
мотивировка на обвинителната теза в обстоятелствената част на обвинителния
акт, че се касае за престъпление, осъществено при посредствено
извършителство в съответните периоди чрез посочените в заключителната
част на обвинителния акт две лица - Е.Б. и Л.Н., както и яснота в какво се
изразява същото, за каквото реално има повдигнато обвинение в
заключителната част на обвинителния акт. Липсва и описание в
обстоятелствената част на обвинителния акт, че товарът е бил държан от А. с
помагач П. чрез Л.Н. в кой период и защо.
На следващо място липсва описание в обстоятелствената и заключителна
част на обвинителния акт, че А. и П. са държали наркотичното вещество с цел
разпространение, но правната квалификация на така вмененото им
престъпление е именно по чл. 354а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, обуславящо
наличието на съответна специална цел, каквато фактология е вменена по
отношение на обвиняемия К., но видно такава липсва в обстоятелствената и
заключителната част на процесния обвинителния акт по отношение на другите
обвиняеми.
По отношение на вменените обвинения на третия обвиняем К. съдът
отново констатира наличието на съществени неясноти и противоречия в
обвинителната теза, като на първо място липсва описание в обстоятелствената
14
част на обвинителния акт какво изобщо е било пренесено на всяка една от
инкриминираните дати според прокуратурата, обуславящо наличието на
осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 242 от
НК, като следва да се посочи, че едва на стр. 7, последния абзац, както и в
заключителната част на обвинителния акт, общо е посочено, че се касае за
импрегниран кокаин със съответно общо тегло 11 064,318 грама. Липсва обаче
яснота както на 17.01.2020 г., така и на 20.01.2020 г., какво количество кашони
за плодове, респективно с какво количество импрегниран кокаин, съответно
процентно съдържание и цена, се твърди да е бил пренесен през границата на
страната, а именно през ГКПП „Кулата“. Съдът счита, че доколкото правната
конструкция на така повдигнатото обвинение касае продължавано
престъпление, то е необходимо, макар и общо, посочване на предмета на всяко
едно от твърдените деяния на всяка една от двете инкриминирани дати –
17.01.2020 г. и 20.01.2020 г. Следва да се посочи, че в заключителната част на
обвинителния акт също липсва разграничение на всяка една от двете
инкриминирани дати какво количество от общо посочения импрегниран
кокаин от 11 064.318 грама е бил пренесен през границите на страната.
В обвинителния акт, в двете му части, се твърди, че са осъществени
различни състави на едно и също престъпление на дати 17.01.2020 г. и
20.01.2020 г., като отново в тази насока не става ясно каква е тезата на
прокуратурата относно това в какво се изразява различната съставомерност на
всяко едно от деянията по чл. 242 НК.
По отношение на престъплението по чл. 354а от НК, вменено на
обвиняемия К., на стр. 8, последен абзац от обвинителния акт е посочено, че
наркотичното вещество е държано в периода от 20.01.2020 г. до 31.01.2020 г., а
в заключителната част на обвинителния акт – от 21.01.2020 г. до 31.01.2020 г.,
като е очевидно, че в темпорален аспект е налице съществено противоречие в
обвинителната теза в тази част на повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 354а от НК по отношение на обвиняемия К..
По идентичен начин, на посочения последен абзац на стр. 8 от
обвинителния акт, при описание на деятелността, квалифицирана
впоследствие от прокуратурата като такава по чл. 354а от НК със
заключителната част на обвинителния акт, единствено е посочено, че
наркотичните вещества са в особено големи размери, докато в заключителната
част на обвинителния акт е налице описание и на квалифициращ признак „в
изпълнение на решение на ОПГ“ и съответна правна квалификация по чл.
354а, ал. 2, т. 1 НК, за каквото липсват каквито и да е твърдения в
обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази връзка, без да е
необходимо съдебният състав да се преповтаря, важи вече казаното за
обвиняемите П. и А. касателно яснотата на обвинителната теза и
мотивировката на наличието на посочения квалифициращ признак в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът констатира и още едно съществено процесуално нарушение,
15
релевирано от страна на адв. К., касателно описание на субективната страна
на деятелността по отношение на двамата обвиняеми П. и А.. Доколкото в
случая се твърди извършване на престъплението при усложнена форма на
престъпна дейност, а именно съучастие, като единият е извършител, а другият
– помагач, то в тази насока е необходимо в обвинителния акт да се опише
наличието на общност на умисъла между двамата, каквато фактология липсва
в обвинителния акт, доколкото единствено се твърди формата на вина
индивидуално по отношение на всеки един от тях към твърдяната престъпна
деятелност, но липсва изложение по отношение на общността на умисъла.
На следващо място съдът счита, че доколкото с постановление за
частично прекратяване на наказателното производство от 24.07.2023 г.,
приложено на лист 10-20 от том 33 от ДП, същото е прекратено по отношение
и на тримата обвиняеми за извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2
и пр. 3, вр. ал. 2 от НК поради недоказаност на обвинението, а именно в
хипотезата на чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, представляващо нереабилитиращо
основание, то обвиняемите лица имат право да обжалват същото с искане за
изменение на основанието за прекратяване на наказателното производство в
тази му част на реабилитиращо такова по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, а
именно, че престъплението изобщо не е извършено или не е съставомерно, в
какъвто смисъл е и константната съдебна практика. Действително, в
постановлението за частично прекратяване на наказателното производство е
посочено, че следва да се връчи препис от същото и на тримата обвиняеми, но
в материалите по ДП съдебният състав не установи наличието на разписки
или други доказателства, удостоверяващи връчване на постановлението на
процесуално легитимираните да го обжалват лица. С оглед на това, според
настоящия съдебен състав посоченото постановление за частично
прекратяване на наказателното производство не е влязло в сила към днешна
дата, съобразно приложената по ДП доказателствена съвкупност, като
наличието на нерешен преюдициален спор относно предметния обхват на
обвинението представлява пречка за повдигане на окончателно обвинение
съобразно параметрите на обвинителния акт, предмет на разглеждане в
днешното съдебно заседание.
Всички горепосочени от съдебния състав противоречия и непълноти в
обвинителния акт, както и липсата на доказателства за влизане в сила на
постановлението за частично прекратяване на наказателното производство,
представляват съществени нарушения на процесуалните правила, които
обуславят прекратяване на съдебното производство и връщане на същото на
СГП за отстраняването им, доколкото водят до неяснота на обвинителната
теза, което от своя страна рефлектира върху правото на защита и на трите
обвиняеми лица да организират адекватно защитата си по делото. Следва да
се посочи, че при отстраняване от прокуратурата на посочените неясноти и
противоречия касателно съдържанието на обвинителния акт, следва да се
съобрази необходимостта от наличието на корелативна връзка със съответните
постановления за привличане на обвиняем по отношение на тримата
16
обвиняеми, като при необходимост последните следва също да бъдат
ревизирани.
Доколкото по-голямата част от възраженията на защитниците
кореспондират с изложените от съда съображения за допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на ДП, съдът намира за необходимо да обсъди
само тези от тях, с които съдът не се съгласява. В този смисъл по отношение
възраженията на адв. К., съдът вече изложи съображения за това, че не е
необходимо според настоящия съдебен състав описание на тегло и процентно
съдържание на наркотичното вещество във всеки един от 4910 кашона по
отношение на обвинението по чл. 242 от НК и чл. 354а НК, касателно
подсъдимите А. и П.. Съдът намира за неоснователно и възражението й за
това, че не е ясно къде е било извършено престъплението по чл. 242 НК от
двамата обвиняеми, в частност дали стоките са били оставени в митнически
склад, дали са освободени и т.н., като в тази част обвинителната теза по
мнението на настоящия съдебен състав е ясно описана както в
обстоятелствената, така и в заключителната част на обвинителния акт, а
именно, че съответният товар е пренесен през границата на страната от
Република Гърция в Република България през ГКПП „Кулата“. По отношение
на това дали и къде е била оставена стоката, дали е била в митнически склад,
кога е освободена и т.н., съдът счита, че това са допълнителни обстоятелства
по същество на правния спор, като не е необходимо тяхното описание в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
По отношение на възражението на адв. Г. за това, че касателно
престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК в заключителната част на
обвинителния акт по отношение на обвиняемия К. се твърди извършване на
престъплението на публично място, според настоящия съдебен състав липсва
такова обвинение, като никъде не е посочено и не се твърди наличието на
посочения квалифициращ признак. Твърдяната правна квалификация по чл.
354а, ал. 2, изр. 2 от НК съдържа в себе си наличието на квалифициращ
признак „особено големи размери“, който е описан в заключителната част на
обвинителния акт и очевидно това е тезата на прокуратурата, обуславяща
наличието на квалификацията по изр. 2 на чл. 354а, ал. 2 от НК, а не
държането с цел разпространение на публично място. С оглед на това съдът
намира за неоснователно възражението на адв. Г. в тази насока. В тази връзка
и съдът намира гореизложените възражения от страна на адв. К. и адв. Г. за
допуснати процесуални нарушения за неоснователни.
Въпреки това, с оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че са налице
предпоставки за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на СГП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите
лица.
Съдът счита, че не следва да се произнася по останалите въпроси,
предмет на обсъждане в разпоредително заседание по смисъла на чл. 248, ал.
17
1, т. 4-8 НПК, с изключение на мерките за процесуална принуда по отношение
на обвиняемите лица, като следва да се отбележи, че от днес докладваната
допълнително постъпила от страна на СГП документация, съответно справка
от Дирекция „БДС“-МВР (лист 256-257 от съдебното производство), се
установява, че всички мерки за неотклонение по отношение на тримата
обвиняеми са отменени със съответни постановления от страна на СГП, както
и мерките за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на
Република България“ по отношение на обвиняемите А. и К.. Към настоящия
момент обаче продължава да действа съответната мярка за процесуална
принуда по отношение на обвиняемия П. П., като съдът счита, че в случая
предвид изтичане в хода на ДП още преди няколко години на максимално
допустимия срок за приложение на същата по смисъла на чл. 234, ал. 8 от
НПК, е следвало съответният наблюдаващ прокурор своевременно и
служебно да отмени мярката за процесуална принуда, който пропуск не следва
да бъде толериран от съда. С оглед на това посочената мярка за процесуална
принуда по отношение на подс. П. следва да бъде отменена в настоящия й вид,
доколкото е незаконосъобразно да бъде прилагана един продължителен
период от време в хода на ДП при изтичане на максимално допустимия
законов срок за това.
Мотивиран от всичко гореизложено, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 5872/2025 г. по
описа на СГС, НО, 12-ти състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснатите в хода на
досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите лица.
ОТМЕНЯ мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на
пределите на Република България“, прилагана по отношение на подсъдимия
П. Н. П., с ЕГН: **********.
След влизане в сила на определението в тази му част, препис от същото
да се изпрати на Дирекция „БДС“-МВР за отмяна на прилаганата по
настоящото наказателно производство мярка за процесуална принуда по
отношение на обвиняемия П. П. по НОХД № 5872/2025г. по описа на СГС,
НО, 12-ти състав, респективно пр. пр. № 16867/2022 г. по описа на СГП, ДП №
261/2023 г. по описа на СО-СГП (стар номер на ДП № 117/2020 г. по описа на
СО-СП, пр. пр. № 155/2020 г. по описа на Специализирана прокуратура
/закрита/).
18
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протестиране в 7
дневен срок, считано от днес, пред Софийски апелативен съд по реда на Глава
XXII от НПК.
Съдебното заседание приключи в 15.30 часа.
Протоколът от съдебното заседание е изготвен на 17.11.2025 г.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
19