ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4345
гр. София, 01.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:И. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от И. Д. Й. Н. Частно наказателно дело №
20241110213549 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.213, ал.5, вр. ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Р. П. – Я., И. М., Б. И., Д. Ц. и Е. Ц. (подадена чрез адв. В.
Я.) против Постановление на СГП от 15.08.2024г. (изведено в деловодството на СГП на
19.08.2024г.), с което е потвърдено Постановление на СРП от 07.06.2024г. (изведено в
деловодството на СРП на 10.06.2024г.), с което е отказано да се образува досъдебно
производство по пр. пр. № 20361/2024г. на СРП. По същество това означава, че СРС е
сезиран с жалба от посочените по-горе лица срещу Постановлението на СРП от 07.06.2024г.,
с което е отказано да се образува досъдебно производство и е прекратена пр. пр. №
20361/2024г. по описа на СРП, потвърдено с Постановление на СГП от 15.08.2024г.
В жалбата се твърди, че превратно са били възприети фактите от жалбата до СГП.
Съседът е сигнализирал, че в имота са навлезли хора, завзели са го и се разпореждат в него.
Безкритично от СРП и СГП били възприели защитната теза на закононарушителите. В. М. Х.
се бил представил с друго име и отказал да даде телефона си на собствениците на имота.
Посочва се, че Христов е заградил имота не за да го пази, а за да го „заграби за себе си“.
Според жалбоподателите Х. е останал в имота след като е бил предупреден от
собствениците на имота и след посещение на полицията. Тъй като лицето е продължило да
се разпорежда с имота жалбоподателите изразяват несъгласие с тезата на СРП и СГП, че
Христов е преустановил действията си след като се появили собствениците на имота. В
жалбата се твърди, че нахлуването в имота е било с цел той да се завземе умишлено и
деянието не е маловажен случай. Претендира се осъщественото право да е предмет на спор,
тъй като лицето е продължило да извършва действията си и след като лично е бил
предупреден от собствениците на имота, че те не са разрешили на никой да влиза вътре и да
прави каквото и да било в имота. Според жалбоподателите в имота е премахната трайна
ограда от бетонни колове с метална мрежа и тел и след свалянето им са откраднати. Свалена
и открадната била масивна метална входна врата на оградата на двора към улицата.
1
Изсечени били множество плодни дървета, декоративни храсти, рози и лозници. Според
жалбоподателите това е престъпление. Изказва се несъгласие и с тезата, че молбата –
декларация за извършване на обстоятелствена проверка не може да бъде предмет на
престъпление по чл.313 от НК и се твърди, че в този документ е заявена неистина. Поради
това се иска СРС да отмени Постановлението за отказ и да върне преписката на прокурора
със задължителни указания относно прилагането на закона.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и с доводите
от жалбата, прие за установено следното от фактическа и правна страна :
На 07.03.2024г. Р. П. – Я. подала заявление до Началника на 06 РУ – СДВР. Няколко
дни по-късно жалби до Началника на 06 РУ – СДВР били подадени и от Б. И., Е. И. и Д. И..
Твърденията им касаят действия на трето лице в имот, за който те твърдят, че са
собственици.
Снети са писмени сведения от Р. П. – Я., В. Я. и А. Ч. Издаден е Протокол за
полицейско предупреждение на А. Н. Ч. от дата 27.03.2024г. Изискана е информация от
Кмета на Столична община – район „Витоша“ с писмо с № 230000-4118/2024г. и с № РВТ24-
ДИ04-138/28.03.2024г. Постъпил е отговор с писмо от Столична община – район „Витоша“ с
писмо от 01.04.2024г., към което са приложени копия от заявление – декларация с № РВТ23-
МД94-66 от 26.10.2023г. от В. М. Х., писмо от Началник Отдел „ПНОУОССЧР“ към
Столична община – район „Витоша“ до Началник Отдел „ГРАОНД“ - район „Витоша“ от
02.11.2023г., писмо от Началник Отдел „ГРАОНД“ - район „Витоша“ до Началник Отдел
„ПНОУОССЧР“ на район „Витоша“ от 07.11.2023г., Удостоверение за настоящ адрес на В.
М. Х., Удостоверение за постоянен адрес на В. М. Х., писмо от Кмета на Столична община –
район „Витоша“ до В. М. Х. от 15.11.2023г., молба – декларация от В. М. Х. с № РВТ23-
МД94-66 от 26.10.2023г. В началото на месец април 2024г. са снети писмени сведения от В.
Х. и му е издаден Протокол за предупреждение от 10.04.2024г.
С Постановление на СРП от 25.04.2024г. (изведено в деловодството на СРП на
26.04.2024г.) е възложено на служител, определен от Началника на 06 РУ – СДВР да
извърши проверка по пр. пр. № 20361/2024г. по описа на СРП. Прокурорът е разпоредил да
се извършат следните действия : 1) да се приложат документи или да се изиска справка с цел
установяване собствеността на имот, находящ се в град София, район „Витоша“, кв.
„Карпузица“, ул. „Полковник С. Б.“ № 9 (със старо наименование на улицата „Филип
Георгиев“), съставляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68134.1894.1075 с площ от
1177 кв.м.; 2) да се изиска справка от Столична община – район „Витоша“ с оглед
установяване до къде е стигнала процедурата по заявление с техен рег. № РВТ23-МД94-66
от 26.10.2023г. на В. М. Х. и представял ли е същият някакви документи след 08.02.2024г.; 3)
да се снемат сведения от Г. Г. П., И. О. В. и М. Й. А., които да изложат всички относими към
случая факти и обстоятелства, като изрично в сведението им да се изясни каква е връзката
на В. Х. с ПИ, находящ се в гр. София, кв. „Карпузица“, ул. „П. С. Б.“ № 9, от кога и къде
познават Х.; 4) ако в хода на проверката бъдат посочени или установени и други лица, които
са запознати със случая или чиито обяснения могат да спомогнат за изясняване на
2
фактическата обстановка, то на същите да се снемат подробни обяснения. Даден е срок за
проверката 1 месец. В рамките на този срок е изискана информация от Кмета на Столична
община – район „Витоша“ с писмо от 08.05.2024г. В отговор на запитването Кметът на
Столична община – район „Витоша“ е изпратил писмо от 14.05.2024г., в което посочва, че в
Отдел „ПНОУОССЧР“ на район „Витоша“ след 08.02.2024г. не са постъпвали документи по
преписката във връзка с молба – декларация с рег. № РВТ23-МД94-66 от 25.10.2023г.,
подадена от В. М. Х. и съответно районната администрация не е извършвала никакви
административни процедури след 08.02.2024г. В хода на проверката е изпратено писмо до
Агенция по вписванията – Имотен регистър от 09.05.2024г., с което е изискана справка
/ведно с копие от налични документи/, касаеща налични отбелязвания, вписвания и
заличавания по отношение на недвижим имот с административен адрес : гр. София, район
„Витоша“, кв. „Карпузица“, ул. „П.. С.Б.“ № 9. В отговор на това запитване от Агенция по
вписванията са изпратили писмо с изх. № 11-02-1340 от 21.05.2024г., в което е посочено, че
не е установена партида с вписвания, отбелязвания и заличавания на горецитирания имот.
На 15.05.2024г. са снети сведения от И. В. на 16.05.2024г. са снети сведения от Г. П., а на
21.05.2024г. – сведения от М. А.
При така събраните данни и след анализ на приобщените по пр. пр. № 20361/2024г.
по описа на СРП писмени и гласни сведения, с Постановление на СРП от 07.06.2024г.
(изведено в деловодството на СРП на 10.06.2024г.) прокурорът е отказал да образува
досъдебно производство и е прекратил пр. пр. № 20361/2024г. по описа на СРП.
На 01.07.2024г. е подадена жалба срещу това Постановление на СРП от Р. П. – Я., И.
М., Б. И., Д. Ц. и Е. Ц. (чрез адв. В. Я.) като по повод на тази жалба спорът е бил пренесен
пред СГП. С Постановление на СГП от 15.08.2024г. (изведено в деловодството на СГП на
19.08.2024г.) е потвърдено Постановлението на СРП от 07.06.2024г., с което е отказано
образуването на наказателно производство по пр. пр. № 20361/2024г. по описа на СРП.
Постановлението на СГП е изпратено по пощата на Р. П. – Я., И. М., Б. И., Д. Ц. и Е.
Ц. чрез адв. В. Я. и видно от известието за доставяне (приложено на лист 4 от НЧД №
13549/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав) е получено от адв. Я. на 05.09.2024г. На
09.09.2024г. по електронен път адв. Я. е подал жалби срещу Постановлението на СГП - до
СГП (където е заведена жалбата под № 16157 от 10.09.2024г.) и до СРП (където е заведена
жалбата под № 20361 от 11.09.2024г.). По същество двете жалби са с идентично съдържание
и са налични съответно на лист 5-10 от НЧД № 13549/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав
и на лист 4-6 от НЧД № 12849/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав, което е приложено
към настоящото дело.
С Определение № 3715 от 19.09.2024г. СРС, НО, 10 състав е прекратил съдебното
производство по НЧД № 12849/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав и е върнал делото на
СРП за администриране по чл.213, ал.4 от НПК на жалбата на Р. П. – Я., И. М., Б. И., Д. Ц. и
Е. Ц. (подадена чрез адв. В. Я.) против Постановление на СГП от 15.08.2024г., с което е
потвърдено Постановление на СРП от 07.06.2024г., с което е отказано да се образува
досъдебно производство по пр. пр. № 20361/2024г. на СРП.
3
С писмо вх. № 304201 от 27.09.2024г. от СРП са изпратили в СРС жалбата на адв. Я.,
материалите по пр. пр. № 20361/2024г. по описа на СРП, както и известието за доставяне на
Постановлението на СГП на адв. Я.. На 30.09.2024г. е образувано настоящото НЧД №
13549/2024г. по описа на СРС, НО, 10 състав, докладвано на съдията – докладчик на
01.10.2024г.
След запознаване с материалите по делото съдът установи следното :
I. Доколкото не е представен акт за собственост на имота в гр. София, район
„Витоша“, кв. „Карпузица“, ул. „П. С. Б.“ № 9 жалбоподателите не се явяват легитимирани
като пострадали или наследници на пострадало лице. Поради това следва да се прецени дали
те не са лица, направили съобщение по смисъла на чл.213, ал.1 от НПК. Видно от
материалите по пр. пр. № 20361/2024г. по описа на СРП Р. П. – Я. е подала заявление до
Началника на 06 РУ – СДВР, а Б. И., Е. И. и Д. И. са подали жалби до Началника на 06 РУ –
СДВР. Поради това тези лица следва да се приемат за лица, които са легитимирани по силата
на чл.213, ал.4, вр. ал.1 от НПК да обжалват потвърденото от СГП Постановление на СРП, с
което се отказва да се образува досъдебно производство. Доколкото Р. П. – Я., Б. И., Е. И. и
Д. И. са упълномощили адв. Я. да ги представлява (с пълномощни, приложени по пр. пр. №
20361/2024г. по описа на СРП) – съдът следва да обсъди по-нататък жалбата от тези лица
срещу цитирания по-горе прокурорски акт.
Жалбата, обаче, не изхожда само от Р. П. – Я., Б. И., Е. И. и Д. И. (чрез адв. Я.), а и
от още едно лице – И. К. М.. Доколкото това лице не е подало съобщение до полицията или
до прокуратурата, нито от името на това лице има пълномощно на името на адв. Я.,
касателно този жалбоподател жалбата се явява подадена от лице, което няма право на жалба
съгласно чл.213, ал.4, вр. ал.1 от НПК.
II. Независимо от изложеното по-горе, жалбата /като цяло/ се явява процесуално
недопустима по смисъла на чл.213, ал.4 от НПК, като съображенията на съда са следните :
В производството по чл.213, ал.5, вр. ал.4 от НПК съдът следва да се води от
прокурорския акт и коментираните от него престъпления. Ако отказът на прокурора да
образува досъдебно производство се отнася за престъпление/я, които не са измежду
посочените в чл.231, ал.4 от НПК, съдът следва да остави жалбата без разглеждане. Ако в
хода на запознаване с материалите от преписката съдът установи, че има данни за друго
престъпление, което не е обсъдено от прокурора, той не може да отмени на това основание
прокурорския акт и да върне преписката на прокурора със задължителни указания относно
прилагането на закона, защото съдът има право да контролира единствено изводите на
прокурора. За пълнота на изложението следва да се посочи, че произнасянето на прокурора
по чл.213, ал.1 от НПК няма сила на присъдено нещо и при нови данни може да се възложи
нова проверка от прокурора.
При така направеното уточнение мотивите на съда следва да бъдат изложени в две
направления. Първото е във връзка с конкретното произнасяне на прокурора в актовете,
които са предмет на проверка по това дело, а второто направление е касателно това дали в
4
хода на настоящото производство съдът може да изведе данни за друго престъпление,
различно от тези, за които прокурорът се е произнесъл.
II.1. В Постановленията на СРП и на СГП се обсъжда дали има достатъчно данни за
престъпление по чл.323, ал.1 от НК, по чл.216, ал.1 от НК, по чл.290, ал.1 от НК и по чл.313
от НК.
За престъплението по чл.323, ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 5 години и „глоба“ до 1000 лева. За престъплението по чл.216, ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ до 5 години. За престъплението
по чл.290, ал.1 от НК се предвижда също наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, а за
престъпленията по чл.313, ал.1 и ал.3 от НК - „лишаване от свобода“ до 3 години или
„глоба“ от 100 до 300 лева. Според чл.93, т.7 от НК „тежко престъпление“ е това, за което по
закона е предвидено наказание „лишаване от свобода“ повече от 5 години, доживотен затвор
или доживотен затвор без замяна. От тук следва, че престъпленията по чл.323, ал.1 от НК,
по чл.216, ал.1 от НК, по чл.290, ал.1 от НК, по чл.313, ал.1 и чл.313, ал.3 от НК не са тежки
престъпления по смисъла на закона.
Съгласно чл.213, ал.4, изр.1 от НПК на обжалване пред съответния
първоинстанционен съд подлежи потвърденото Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, както и за
престъпления по чл.119-122, чл.124, ал.1, 2 и 4, чл.126, ал.1, чл.127, ал.4, чл.131, чл.132,
чл.133, чл.134 – 141, чл.151, ал.3 и 4, чл.153, чл.154а, чл.155, ал.1, чл.159, ал.3, 6 и 7, чл.162-
165, чл.167, ал.1, чл.169, чл.169а, чл.184 – 187, чл.188, ал.1 и 2, чл.225в, чл.282, чл.283,
чл.304б, ал.2, чл.305а, чл.307, чл.331, ал.3, чл.335, чл.343, чл.343а, чл.349а, чл.352, ал.1, 2 и
4, чл.353б, ал.4, чл.353в, ал.1, 4 и 5, чл.353д, ал.1, 2, 3 и 5, чл.379, чл.387 и чл.419а от НК.
Доколкото престъпленията, за които има отказ от образуване на досъдебно
производство (по чл.323, ал.1 от НК, по чл.216, ал.1 от НК, по чл.290, ал.1 от НК, по чл.313,
ал.1 и чл.313, ал.3 от НК) не са тежки и не са измежду изрично изброените в чл.213, ал.4 от
НПК, този съдебен състав счита, че жалбата, с която е сезиран, е процесуално недопустима,
тъй като е насочена срещу потвърдено от СГП Постановление на СРП за отказ да се
образува досъдебно производство за престъпления, за които не е предвиден съдебен контрол
по реда на чл.213, ал.4 от НПК. Поради това СРС се явява некомпетентен да разгледа по
същество жалбата на Р. П. – Я., И. М., Б. И., Д. Ц. и Е. Ц. (подадена чрез адв. В. Я.) против
Постановление на СГП от 15.08.2024г., с което е потвърдено Постановление на СРП от
07.06.2024г., с което е отказано да се образува досъдебно производство по пр. пр. №
20361/2024г. на СРП.
Водим от гореизложеното, съдът прие, че следва да остави без разглеждане жалбата,
по повод на която е образувано настоящото дело.
II.2. В страни от гореизложеното относно престъпленията по чл.323, ал.1 от НК, по
чл.216, ал.1 от НК, по чл.290, ал.1 от НК, по чл.313, ал.1 и чл.313, ал.3 от НК, за които
прокурорът се е произнесъл, съдът установи още две обстоятелства, които за пълнота на
изложението следва да бъдат посочени в този съдебен акт.
5
Първо обстоятелство е свързано с това, че със заявлението на Р. П. – Я. до
Началника на 06 РУ – СДВР се иска вземане на мерки за преустановяване на незаконното
влизане в имота. В сведението от Р. П. – Я. се твърди, че на 05.03.2024г. в имота са се
появили група лица, които са се разпореждали в него и се иска да бъдат установени лицата,
които са „нахлули“ в имота. В жалбите от Б. И., Е. И. и Д. И. (подадени чрез адв. Я.) до
Началника на 06 РУ – СДВР също се говори за проникване в къщата, за незаконно влизане в
имота на „неизвестни лица“. В писмените сведения на В. Х. се заявява, че в продължение на
7-8 години той е посещавал имота, но след появата на собствениците се отказва от
процедурата за придобиване на собственост по обстоятелствена проверка. Според
сведенията на И. В. и Г. П. лицето В. Х. е заградило имота, защото влизали бездомници.
Тези данни сочат, че е налице влизане в чуждо жилище, но доколкото не се твърди това да е
станало с употреба на сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или
специални технически средства, не е налице съставомерност по чл.170, ал.1 от НК. След
появата на собствениците на имота няма данни Х. да е останал в него, поради което е
немислима и хипотезата на чл.170, ал.3 от НК. Освен това престъпленията по чл.170, ал.1 от
НК и по чл.170, ал.4 от НК не са тежки престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК, нито са
измежду изрично посочените в чл.213, ал.4 от НПК, поради което съдът не следва да отменя
Постановлението на СРП и да връща преписката със задължителни указания относно
прилагането на закона.
Второто обстоятелство е свързано с твърденията на Р. П. – Я. (в сведение от
07.03.2024г. и в сведение от 11.03.2024г.), че била открадната /липсвала/ „металната входна
врата към двора“. Доколкото В. Х., И. В. и Г. П. твърдят, че първият е поставил ограда на
въпросния имот и сменил счупените прозорци, то евентуално „откраднатата“ вещ следва да
се приеме, че е заместена и дори да има престъпление, то следва да се квалифицира по
чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК. Доколкото за престъплението по чл.197, т.1, вр. чл.194,
ал.1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 5 години, то това
престъпление не се явява „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, нито е сред посочените в
чл.213, ал.4 от НПК престъпления. Поради това съдът не следва да отменя Постановлението
на СРП и да връща преписката със задължителни указания относно прилагането на
закона.
Водим от изложеното и доколкото съдът не е компетентен да се произнася по реда
на чл.213, ал.5, вр. ал.4 от НПК по отношение на отказите на прокурора да образува
досъдебно производство за престъпления, които не са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК
или които не са сред изрично изброените в чл.213, ал.4 от НПК, следва, че единственото,
което може да направи съдът е да остави жалбата, с която е сезиран, без разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. П. – Я., И. М., Б. И., Д. Ц. и Е. Ц.
6
(подадена чрез адв. В. Я.) срещу Постановление на СРП от 07.06.2024г. (изведено в
деловодството на СРП на 10.06.2024г.), с което е отказано да се образува досъдебно
производство и е прекратена пр. пр. № 20361/2024г. по описа на СРП, потвърдено с
Постановление на СГП от 15.08.2024г. (изведено в деловодството на СГП на 19.08.2024г.).
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7