№ 3912
гр. Варна, 04.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502515 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№
289076/01.06.2021г., подадена от „Техновент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Шумен, ул. „Възрожденец“ №13, срещу решение №261555/10.05.2021г.,
поправено с решение №262478/21.08.2021г., постановено по гр.д. № 1124/2020г. на ВРС, 33
съдебен състав, с което е отхвърлен искът на въззивника с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
І от ЗЗД вр. чл.258 от ЗЗД, срещу „Проксимус Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к. Западна промишлена зона, ул. База Нова, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева, явяваща се частична
искова претенция от общо задължение в размер на 45692,22лв., дължимо по Договор за
изработка, доставка и монтаж на оборудване от 12.12.2028г., ведно със законната лихва от
завеждане на делото – 29.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на
процесуалния и материалния закон. Настоява се, че изводите на съда не съответстват на
събраните по делото доказателства и практиката на ВКС. Навежда се оплакване, че не е
обсъдено значението на осчетоводяването на издадени фактури, като вещото лице е
установило, че ответникът е осчетоводил две фактури на обща стойност 113 582.39лв., като
е заплатил само 81 342.65лв., като дължи на ищеца разликата. Счита се, че неправилно е
възприето, че ответникът е приел работата само по подписани приемо-предавателни
протоколи. Сочи се, че ищецът е представил доказателства за изпращане по имейл на акт
номер 3 на стойност 20427.048лв. и акт номер 4 на стойност 38 342.84лв., а ответникът не е
навел твърдения, че не е получил актовете, нито е депозирал отказ от приемането им.
Твърди се, че са представени имейли за изпратени до ответника актове за СМР на
14.05.2019г. и 16.05.2019г., които не се признават от насрещната страна и приложение
следва да намери чл.161 ГПК поради възпрепятстване доказването на ищеца. Навежда се
оплакване, че във връзка с оспорения акт обр.19 на стойност 20 427.048лв. ищецът е поискал
1
при водене на св. Вл. Тодоров да отговори на посочени въпроси, които не са зададени от
съда, също не е допусната поискана съдебно-компютърна експертиза, с което са допуснати
процесуални нарушения. Обръща се внимание, че плащане ответникът е извършил и след
20.04.2019г. – дата, след която твърди да е прекратил договора. Сочи се, че в стоковите
разписки не са отбелязвани възражения за качеството при получаване на стоката. Поради
това, въззивникът е поискал да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да
установи кога е приета от главния възложител работата. Счита се, че неправилен е и изводът
на решаващия съд за забава на изпълнението поради това, че самият ответник не е изпълнил
в срок своите задължения да достави необходимото оборудване. Отправят се
доказателствени искания. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Претендират се и сторените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „Проксимус Инженеринг“ ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че сумите от 88 171.94лв. без ДДС и сумата
от 53615.38лв. са заплатени към момент, в който насрещната страна дори не е започнала
изпълнението, което изключва твърдението, че осчетоводяването на издадените за тези суми
фактури е доказателство за приети СМР. Излагат се подробни доводи по счетоводни данни,
с които се поддържа, чеизпълнените СМР и доставени материали са на обща стойност само
59 278.32лв., а разликата между платените от възложителя, но неизпълнени СМР, е
22064.33лв., с което е ощетен възложителят, което се поддържа, че се установява и от
свидетелски показания. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
По отправените от въззивника доказателствени искания, съставът на въззивния съд
намира, че същите следва да бъдат оставени без уважение, тъй като не се касае за нови, или
новооткирити обстоятелства и липсва извършено от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, което да обуслови приложение на чл.266, ал.3 ГПК. Лицето В.Т. е разпитано
като свидетел в първоинстанционното производство, като в заседанието, в което е разпитван
този свидетел, са се явили както процесуалният представител на ищеца, който е имал
възможност да зададе въпросите си към свидетеля, поради което липсва основание за
повторен разпит на това лице като свидетел във въззивното производство. Искането за
провеждане на съдебно-компютърна експертиза е направено в първоинстанционното
производство след изтичане на процесуалните срокове за това, а именно с молба от
20.01.2021г., след провеждане на първото по делото съдебно заседание, когато страната е
следвало да изчерпи доказателствените искания във връзка с направените оспорвания в
отговора на исковата молба. Искането за провеждане на съдебно-графологична експертиза е
направено едва с въззивната жалба, при липса на нови и новооткрит факти. Провеждането
на съдебно-техническа експертиза с конкретно посочени задачи от ищеца в молбата му от
29.05.2020г. се явява неотносимо, доколкото предмет на доказване в производството е
2
изпълнението на договора между ищеца и ответника, а не между ответника и трети за спора
лица. Не е допуснато и процесуално нарушение във връзка с искането на ищеца за разпит на
двама свидетели за установяване на твърденията му, че е извършена доставка и монтаж на
оборудването му, тъй като същите са били допуснати още с определението на
първоинстанционния съд по чл.140 ГПК, свидетелите не са доведени в първото съдебно
заседание, за което страната е била редовно призована. В проведеното второ поред съдебно
заседание в първата инстанция свидетелите отново не са доведени от страната, като е дадена
възможност да бъдат водени в следващо съдебно заседание, когато представител на ищеца
не се е явил и въпреки депозираните молби, не е представил доказателства за наличие на
уважителни причини за отлагане на производството, поради което ход на делото е даден и
производството обявено за решаване. С оглед дадената нееднократна възможност на
страната да ангажира допуснатите й гласни доказателства, искането за допускането им пред
въззивната инстанция е неоснователно.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 289076/01.06.2021г., подадена от
„Техновент“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул.
„Възрожденец“ №13, срещу решение №261555/10.05.2021г., поправено с решение
№262478/21.08.2021г., постановено по гр.д. № 1124/2020г. на ВРС, 33 съдебен състав, с
което е отхвърлен искът на въззивника с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. І от ЗЗД вр.
чл.258 от ЗЗД, срещу „Проксимус Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ж.к. Западна промишлена зона, ул. База Нова, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева, явяваща се частична искова претенция
от общо задължение в размер на 45692,22лв., дължимо по Договор за изработка, доставка и
монтаж на оборудване от 12.12.2028г., ведно със законната лихва от завеждане на делото –
29.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.11.2021г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото
определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ отправените доказателствени искания във въззивната
жалба за повторен разпит на свидетеля В.Т., за провеждане на съдебно-компютърна,
съдебно-графологична и съдебно-техническа експертизи, както и за разпит на двама
свидетели
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАСОЧВА страните към медиация, която могат да заявят и осъществят в Центъра
по медиация към съдебния района на Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4
етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд -
3
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на
Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4