Р Е Ш Е Н И Е
№5891/20.12.2019г.
гр.Варна 20.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи
състав в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря
Мария Минкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№7132/2019г. и за
да се произнесе
взе придвид следното:
В исковата молба ищецът Д.Д. твърди, че по
ч.гр.д.№**** по описа
на ВРС е издадена заповед за изпълнение №*** срещу която той не е възразил и въз основа на това е издаден
изпълнителен лист в полза на БНП П***, съгласно
който длъжника Д. е осъден да заплати сумата от 978,97лв., представляваща
главница по договор за покупка на стоки и услуги с №*** от 31.12.2008г. ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда 10.11.2011г. до
окончателното плащане, 147,07лв. представляваща възнаградителна
лихва за периода от 30.07.2009г.-30.06.2011г., мораторна
лихва за периода 28.08.2009г.-14.10.2011г. както и за направените по делото
разноски държавна такса 27,12лв. и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че по образуваното изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ З***, рег.808 при КЧСИ по молба от 24.04.2012г. е наложен запор
върху трудовото му възнаграждение на 13.03.2017г. Твърди, че в срока от първото
предприето валидно действие по изпълнението от образуване на изпълнителното
дело на 24.04.2012г. до следващото с дата 13.03.2017г. е изминал период по
дълъг от две години, като в този период не са предприемани действия от страна
на взискателя за удолетворяване
на вземането му, като не представляват изпълнителни действия и не прекъсват
давността присъединяването на НАП като кредитор по делото, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справка, набавяне на
документи и др. Твърди, че на
05.11.2017г. длъжника по изпълнителното дело е уведомен че ответника по
настоящето дело е конституиран като взискател по
изпълнителното дело. Твърди, че от длъжника е подадена молба за прекратяване на
изпълнителното дело поради настъпила „перемция“.
Твърди, че взискателя не е обжалвал постановлението
за прекратяване на изпълнителното дело, а е образувал ново изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ З**** с рег.№***, съгласно което задължението на длъжника Д.Д. е в размер на 978,97лв. представляваща главница,
147,07лв.–договорна лихва, 104,12лв.-разноски и 170,47лв. законна лихва. Счита,
че по отношение на ищеца- длъжник спрямо кредитора ответник е настъпила
погасителна давност, тъй като от момента на последното валидно извършено
действие 24.04.2012г. до образуването на
ИД № *** на 08.03.2019г. са изминали повече от 5г.,
поради което взимането на кредитора за главница е погасено с изтичане на 5г.
давност, а вземането за лихвите е погасено с изтичане на тригодишна давност.
Предявява искане, съдът да постанови решение, с което да признае за установено,
че Д.С.Д. не дължи на „К.И.И.Б.“ ЕАД, сумата от
978,97лв. представляваща главница, 147,07лв.–договорна лихва,
104,12лв.-разноски и 170,47лв. законна лихва. За които има издаден изпълнителен
лист от 2012г. и е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ З*** Д***, рег.№*** при КСЧСИ поради погасено право на принудително изпълнение и претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „К.И.И.Б.“ ЕАД е подал писмен отговор,
в който възразява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че с договор за цесия от 15.05.2015г.
сключен между „Б*** П*** П*** Ф***“ С.А. клон Б*** в качеството му на цедент и „К.И.И.Б.„ ЕАД в
качеството му на цесионер, ответникът е придобил
вземането по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***от 31.12.2008, като след
прехвърляне на вземането ответника е конституиран като взискател
по изпълнително дело №*** въз основа
на молба с вх.№ ***Възразява,
че правото на взискателя да изисква по принудителен
ред задължението с което се е обременил Д. съществува към днешна дата и не е
погасено по давност. Твърди, че в периода 02.02.2016г.
-13.06.2017г. Д. е извършвал регулярни плащания по банковата сметка на взискателя, първото от които в размер на 200лв. и последващи в размер на 50лв или общо 18 вноски. Твърди, че
тези действия на длъжника доказват признание от страна на Д. че процесното вземане съществува и водят до прекъсване на давностния срок. Възразява, че от образуване на
изпълнително дело №*** по описа
на ЧСИ З*** Д*** погасителна давност не тече, независимо дали
има или няма извършени принудителни действия. Възразява, че началният момент от
който започва да тече погасителна давност е датата на 26.06.2015г. когато е
постановено ТР № *** Възразява,
че вземането за лихви се погасява с тригодишен срок, тъй като влязлата в сила
заповед за изпълнение се приравнява към съдебно решение по смисъла на чл.117 ал.2
от ЗЗД, поради което срокът на давността е петгодишна. Моли да се отхвърли
исковата молба и претендира разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира
правното си основание в чл.439 от ГПК.
След запознаване с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства и на осн. чл.235,
ал.2 от ГПК съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцовата страна е
представила копия от изпърнителен лист издаден по
ч.гр.д.№*** на ВРС, в
полза на „БНП П*** п*** ф***“ ЕАД срещу
ищеца за сумите от 978.97лв. главница по договор за кредит от 31.12.2008г.,
законната лихва върху нея от датата на сезиране на съда-10.11.2011г. до
окончателното й изплащане, 147.07лв. възнаградителна
лихва за времето от 30.07.2009г. до 30.06.2011г., 229.83лв. мораторна
лихва за времето от 28.08.2009г. до 14.10.2011г. и 127.12лв. общо сторени
разноски. Кредитора позовавайки се на посочения изпълнителен лист с представена
по делото в копие молба до ЧСИ заведена на 24.04.2012г. е иницирал
започването на изпълнително дело за събиране на признатите му вземания. По
посочената молба е образувано изп.д.*** по което е изпратени запорни
съобщения до ищеца от 13.03.2017г. достигнало до него на неустановена дата и
второ от 5.11.2018г. отново попаднало в него в неустановен момент. В рамките на
посоченото изп.д. ищецът е уведомен, че настоящия
ответник е конституиран като взискател по делото и е
наложен запор на трудовите възнаграждения на Д. получавани от „Р***“ ЕООД. Посоченото изпълнително дело е било
прекратено с постановление на ЧСИ от 28.01.2019г. за което е изпратено
съобщение на ищеца.
Въпреки това обаче настоящия ответник „К.и.и.Б.“ ЕАД с нова молба от 8.03.2019г. е поискал образуване
на ново изп.д. от ЧСИ рег.№*** с район на действие ВОС за събиране на същите суми.
Ответното дружество въпреки твърдението си,
че не е на лице изтекла погасителна давност поради извършени множество плащания
от страна на ищеца, не е представило доказателства за това. То е представило
доказателства за други относими към делото факти
въпреки липсата на спор по тях. Представило е доказателства за извършената
цесия в негова полза, както и за основанието по което са признати като дължими
сумите.
Представените
два бр.молби от ответника по изп.д.са съответно тази
от 21.12.2016г. за извършване на справка в НОИ за наличие на валидно сключени
трудови договори от длъжника , а тази от 10.04.2019г. за пристъпване към
принудително изпълнение чрез насрочване на публична продан на движимите вещи на
Д. намиращи се в жилището му. По делото липсват доказателства по някоя от двете
молби да са последвали конкретни действия. Искането на справка от НОИ не се
явява действие по принудително събиране на вземането прекъсващо на давността,
тъй като самото то не е насочено срещу патримониума
на длъжника, а е предпоставка да се предприемат действия в тази насока, а
второто искане за пристъпване към принудително изпълнение вече е искане в
горната насока, но това искане е едва от 10.04.2018г. и при последно предходно
доказано действие за събиране на вземаната с датата 24.04.2012г.-датата на
подаване на молбата за образуване на изп.д. съдът
намира, че за времето от тази дата-24.04.2012г. до 10.04.2018г. е на лице
изтекла погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД.
За посоченият по-горе значителен период от време-6г.
липсват доказателства за извършени действия по принудително събиране на
вземането чрез осъществяване на конкретен изпълнителен способ, поради което
следва да се приеме, че към момента на образуване на второто изпълнително дело
вече е било погасено самото вземане и поради това сумите посочени в исковата
молба не се дължат, в този смисъл решение №*** на ВКС по гр.д.№*** , ІІІ г.о.,
съдия докладчик Е*** В***. Следва да се има предвид, че цедирането на вземането няма отношение към изтичането на
давността.
Воден от горните съображения решаващия състав
приема, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид извода за основателност на претенцията
следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в размер на
456.03лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Д.С.Д.
ЕГН********** *** и ответника „К***“ ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, Б***, че ищеца не дължи на ответното дружество
сумите от 978,97лв. представляваща главница, 147,07лв.–договорна лихва,
104,12лв.-разноски и 170,47лв. законна лихва, присъдени по ч.гр.д.№**** на ВРС, ХVІ състав, на осн.
чл.439 от ГПК.
ОСЪЖДА „К.и.и.Б.“ ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление ***, Б*** център Л***-6, ет.2 да заплати в полза на Д.С.Д. ЕГН********** *** сумата
от 456.03лв. сторени по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от уведомяването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: