Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VІІ въззивен състав, в публично заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
мл. с-я: СИМОНА УГЛЯРОВА
При секретаря Светослава Матеева и в
присъствието на прокурора Мария
Кабалакова, като разгледа докладваното от съдия
Младенов, ВНАХД № 669 по описа за 2021 год., и за да сe произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на глава XXI НПК.
С
Решение от 02.12.2020 год., постановено по НАХД № 4687/2020 година, Софийски
районен съд, НО, 104 - ти състав е признал подс. В.Х. К. за виновен в това, че
на 23.03.2017 год. в гр.София, е съставила неистински частен документ - Договор
за потребителски кредит 2657748/23.03.2017 г., на който е придаден вид, че в
графи „Поръчител“ е подписан от В..Д.Д. и го употребила пред Е.В.С. –
консултант в У.Булбанк, за да докаже, че съществуват правни отношения между В..Д.Д.
и У.К.Г.ЕАД, поради което и на основание чл.78а НК я освободил от наказателна
отговорност за престъпление по чл.309,
ал.1 от НК и му наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000
/хиляда/ лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила
жалба от адв. М.Х., защитник на подс. К..
В същата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт, като се твърдят допуснати съществени процесуални
нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон. Аргументира се и
приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. В заключение адв. Х. моли решението да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с
което подсъдимата да бъде призната за невиновна. Прави алтернативно искане ако
съдът приеме, че формално са осъществени признаците на престъпление по чл.
309, ал. 1 от НК, то да приеме, че деянието се явява малозначително,
тъй като няма облагодетелстване
и причинена имуществена вреда.
С жалбата и писменото
изложение към нея не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително
заседание на 02.03.2021г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимата,
вещи лица и свидетели.
В съдебно заседание адв.
Х. в ход по същество поддържа така депозираната жалба. Твърди, че неговата
подзащитна не е присъствала в момента, когато инкриминирания документ е бил
подписан, като в заключение моли подсъдимата да бъде оправдана.
Подс. К. в своя
защита изцяло поддържа изразеното от адв. Х.. В последната си дума К. излага
твърдения в насока, че единствено тя е изплащала задълженията по кредита към У.Булбанк,
като е приложила и документи за погасяването му.
Представителят на
Софийска градска прокуратура моли обжалваното решение да бъде потвърдено, а
жалбата оставена без уважение. Счита, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно, а приетата фактическа обстановка намира за такава,
подкрепяща се от събрания доказателствен материал.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното решение, намира за установено следното:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на решението.
За да постанови обжалваното решение районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
На 23.03.2017г.
подс.В. К. посетила офис на „У.Булбанк“ АД, находящ се в гр.София, бул.“********В
този офис провела разговор със служител на банката, а именно св.Е.С.във връзка
с преструктуриране на потребителски кредит с титуляр В. К.. Св.С. представила
на подсъдимата за подпис договор за потребителски паричен кредит
№2657748/23.03.2017 г., като подс.К. положила собственоръчно
подпис в графа „Потребител“. Св.С. разяснила на подсъдимата, че горепосочения
документ в графа „Поръчител“ следва да бъде подписан от бившия съпруг на К. -
св.В.Д.. Подс.К., заявила, че Д. няма възможност да посети офиса на банката
поради служебна ангажираност и предложила тя да вземе документа, да го занесе
до работното място на Д., където той да положи подписи и след това тя да донесе
договора в офиса на банката.
Св.С. се
съгласила, тъй като познавала подсъдимата като дългогодишен клиент на банката и
й имала доверие.
Подсъдимата взела процесният договор за
потребителски паричен кредит №2657748/23.03.2017 г. и напуснала офиса на „У.Булбанк“
АД. След това, без знанието и съгласието на св.Д., в графи „Поръчител“ на
посочения документ, където следвало да бъде положен подпис на св.Д., подс.К.
собственоръчно положила подпис, като му придала вид, че представлява конкретно
писмено изявление на В..Д.Д.. На същата дата, 23.03.2017 г., подс.К. и
употребила документа, за да докаже, че съществува правно отношение между В..Д.Д.
и „У.К.Ф.“ ЕАД, като отново посетила офиса на „У.Булбанк“ АД, находящ се в
гр.София, бул.“******и предала договора за потребителски паричен кредит
№2657748/23.03.2017 г. на св.С., като заявила, че св.Д. е положил подписи в
съответните графи. От своя страна св.С. положила подпис и поставила печат на
банката върху договора и съобразно установените правила за работа го изпратила
към „У.К.Ф.“АД.
Установява се от справка за съдимост на
подсъдимата В.Х. К., че не е осъждана и не е наказвана по административен ред.
Горната фактическа обстановка
се доказва безспорно от събраните в хода на съдебното производство
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите В..Д.Д.,
Ц.П.М., Ю.М., Е.В.С., А.Б.П., частично от обясненията на подсъдимата, копие от
договор за потребителски кредит ведно с копие на прилежащите и изискуеми от
банката документи – погасителен план, съгласие за директен дебит, декларация за
съгласие за обработка на лични данни, копие на лична карта наВ.К. (л. 6-22 от
ДП), копие от договор за потребителски кредит ведно с копие на прилежащите и
изискуеми от банката документи – погасителен план, сертификат за застраховка №
602755, декларация за съгласие за обработка на лични данни, копие от личната
карта на В..Д.Д. (л. 23 – 31 от ДП), копит от Решение №III – 84-271/06.11.2015 по описа
на 84ти състав, СРС (л.51 – 53), оригинали от банкови документи (л. 68-80),
съгласие за директен дебит (л. 82), протокол за снемане на сравнителни образци
от подпис и почерка на В..Д.Д. (л.85-86), протокол за снемане на сравнителни
образци от подпис и почерка на Е.В.С. (л.91-92), протокол-
за снемане на сравнителни образци от В..Д.Д. – 3 бр. (л.97-99), протокол-
за снемане на сравнителни образци отВ.Х. К.– 3 бр. (л.102-104), протокол от
изготвена съдебно-графическа експертиза (л. 109-118), справка за съдимост на В.
К. (л.131), справка за съдимост на В. К. (л. 18 от съдебното производство), писмо от „У.К.Ф.“ ЕАД с вх.
№1040941/07.08.2020 (л. 72 от съденото производство), заверено копие от банково
удостоверение, касаещо В. К. (л. 81 от съдебното производство), заверено копие
от банково удостоверение, касаещо В.Д. (л. 82 от съдебното производство), както
и всички останали писмени доказателства и доказателствени средства по делото.
Правилно първоинстанционният съд при анализа на
събраните по делото доказателства се е позовал на показанията на свидетеля В.Д.
Д. като е приел, че същите по безспорен начин установяват фактите, свързани с
осъщественото от подсъдимата деяние, а именно че не е подписвал в графа
„Поръчител“ договор за потребителски паричен кредит №2657748/23.03.2017 г. По отношение на визираните факти показанията
на свидетеля кореспондират със заключението на графическата експертиза, според
което подписът в графа „Поръчител“ е положен отВ.К.. Твърденията на Д. не
противоречат и на показанията на свидетелите Е.С.и А.П., които работят като
служители в У.Булбанк. Свидетелката С. заявява, че подс. К. е представила
подписаните от В.Д. документи, а
свидетелката П. твърди, че свидетелят Д. отишъл при нея в банката и заявил, че
не е подписвал никакви документи във връзка с кредит. Свидетелите дават
логични, последователни и кореспондиращи помежду си сведения относно главния
факт на доказване и въззивният съд кредитира показанията им.
Съдът, подобно на предходния, кредитира като
непротиворечиви и логични показанията на свидетелите Ц.П.М. и Ю.М.. Последните
излагат пред СРС личните си възприятия касателно посещението на подсъдимата в
клон на У.Булбанк и в клиника Вита. М. и М. заявяват, че подс. К. е носила
документи, както в клиниката, така и в клона на банката, обслужваща
потребителския й кредит. Коментираните гласни доказателствени средства
възпроизвеждат факти, които безспорно се доказват от събраните по делото
доказателства. Ето защо този съд е на становище, че правилно първата инстанция
е дала вяра на показанията на Ц. М. и Ю.М..
Касателно депозираните от подс. К. обяснения в съдебно заседание на 20.07.2020, както и в
съдебно заседание на 02.12.2020 настоящият съдебен състав намира, че следва
частично да бъдат кредитирани. Това е така, тъй като заявеното от подсъдимата
във връзка с факта, че лично е придвижила процесния документ както в клиника „Вита“,
така и в банковия клон, изцяло кореспондират със заявеното от свидетелите М. и М..
Настоящата инстанция намира, че не следва да се дава вяра на тази част от
обяснения, в която подсъдимата твърди, че е получила подписаните документи от
рецепцията на болница „Вита“, без да проверява наличността на представения й
затворен хартиен плик. При преценката на горните обяснения, следва да се има
предвид тяхната двойствена природа - едновременно доказателствено средство и
пряк израз на правото на защита. Тезата на подсъдимата по коментирания въпрос
според въззивната инстанция, е определено защитна, опровергана както от показанията
свидетеля В.Д., така и от заключението по изготвена съдебно графическа
експертиза.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа
обстановка са и посочените по-горе писмени доказателства.
От съществено значение за доказване на обвинението е
заключението на изготвената съдебно графическа експертиза. Експертизата е
изготвена от специалист в съответната област, отговорено е на всички въпроси
ясно и обосновано. В съдебно заседание пред първата инстанция експертът
допълнително е обосновал заключението си, като е посочил по какъв начин, чрез
какви методи и сравнения е стигнал до заключението си. И въззивният съд, както
и районният съд гради фактическата обстановка въз основа на това заключение. Категоричен
е отговорът на вещото лице, че инкриминираните подписи и предоставените
сравнителни образци са изпълнени от едно и също лице, като това становище е
надлежно обосновано.
В тази връзка въззивният съд не споделя изводите на
защитата, че обвинението не е доказано по категоричен начин, така, както
изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК. Категорично със заключението на
съдебно графическата експертиза се установява, че подписите в графи „Поръчител“
на Договор
за потребителски паричен кредит 2657748/23.03.2017 г. са положени от В. К., а
не от В..Д.Д.. Свидетелят Д. също отрича
да се е подписвал в договор за потребителски паричен кредит. Нещо повече,
заявеното от него категорично се доказва и от възприетото от свидетелката П.,
която заявява, че цитираният свидетел именно пред нея, в качеството й на банков
служител заявява, че не е подписвал каквито и да е документи във връзка с
кредит.
На следващо място, контролната инстанция не споделя и
становището на адв. Х., че е допуснато съществено процесуално нарушение от
първия съд във връзка с анализ и оценката на доказателствата. Настоящият състав
намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е
формирано въз основата на по съществото си правилен, макар и лаконичен, анализ
на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и
съображенията му.
Въз основа на фактическата обстановка по делото, СРС
обосновано е приел от правна страна, че подсъдимата В. К. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 309, ал.1 от НК. Правните
изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, установената
фактическа обстановка и със закона.
От обективна страна се доказа, че
инкриминирания по делото документ Договор за потребителски
паричен кредит 2657748/23.03.2017 г., представлява
неистински частен документи по смисъла на чл.93, т.6 от НК. Документите са
частни по аргумент на противното от разпоредбата на чл.93, т.5 от НК, тъй
като не са съставени от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция. От
експертното заключение по изготвената графическа експертиза се установи, че в графи „Поръчител“
на Договор за потребителски паричен кредит № 2657748/23.03.2017 подписите не са положени от свидетеля Д.. Поради това
документите са неистински - придаден им е вид, че представляват конкретно
писмено изявление на В..Д.Д., а не на действителния им съставител. По безспорен
начин се доказа авторството на деянието – подсъдиматаВ.К. е съставила и
употребила Договор за потребителски паричен кредит 2657748/23.03.2017 г. с цел да
докаже, че съществуват правни отношения между В..Д.Д. и „У.К.Ф.“ ЕАД.
Престъплението е съставомерно и от
субективна страна. Подсъдимата е действала при форма на вина пряк умисъл -
съзнавала е общественоопасния характер на деянието, както и неистинския
характер на представения от нея договор.
Всичко изложено, води до извод, че
повдигнатото срещуВ.Х. К. обвинение се явява доказано както от обективна, така
и от субективна страна.
В тази връз СГС следва да отговори
на възраженията на адв. Х. касателно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Безспорно
е, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК е обща, като
приложимостта й се разпростира спрямо всички престъпления, визирани в особената
част на НК. При преценката дали деянието е малозначително или не, се държи
сметка за специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния
деец. Малозначителността на извършеното от подсъдимата деяние се обуславя от
обективно разкритата нейна твърде ниска степен на обществена опасност, която не
е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление.В случая след
обсъждане на конкретните факти по делото, съобразно установената фактическа
обстановка и касаещи деянието, обществената му опасност и личността наВ.К.,
както и нейната обществената опасност въззивният съд прие, че престъплението не
е малозначително и е общественоопасно. Въззивният съд счита, че тази разпоредба
може да се приложи в случай, че лицето, от чието име е издаден документът,
предварително е дало съгласие за съставянето му, защото наказателната
отговорност за документна подправка е свързана със забраната да се издава
документ от чуждо име. В случая не е така. Установи се, че свид. Д. не е давал
съгласие.
Въззивният съдебен състав счита, че
първоинстанционният съд законосъобразно е освободил подсъдиматаВ.К. от
наказателна отговорност, тъй като за инкриминираната деятелност, за която
последната е предадена на съд е предвидено наказание „лишаване от свобода” за
срок до две години, обвиняемата не е осъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност, като от деянието не са причинени имуществени вреди.
При определяне на наказанието на подс. К., правилно
първостепенният съд е посочил
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, като законосъобразно е
приел, че административното наказание „глоба“, което следва да се наложи на
обвиняемата следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства
и същото да бъде в минимален размер, а именно 1000 лева. Настоящият съдебен състав счита, че
наложената санкция ще мотивира осъденото лице към спазване на закона, ще
изпълни целите на НК, като се явява и справедливо наказание с оглед конкретната
степен на обществена опасност.
С оглед изхода на делото, първият
съд правилно е осъдил подс. К. на основание чл. 189, ал. 3 НПК да
плати в полза на държавата направените разноски.
При извършената на основание чл.
314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното
решение, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания,
налагащи неговото изменяване или отмяна, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от
всичко изложено, и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд, НО, VІІ въззивен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 02.12.2020 год., постановено
по НАХД № 4687/2019 година, по описа на Софийски
районен съд, НО, 104 - ти състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.