Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и втори май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№13516 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д.Н.С. срещу
решение от 16.07.2018 г. по гр.д. №70715/2017 г. на Софийския районен съд, 126
състав, в частта, в която на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД
сумата 376,98 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода мес.11.2015 г. – мес.04.2016 г. за имот с аб. №098623, ведно със
законната лихва от 26.05.2017 г. до окончателното изплащане и сумата от 82,59
лв., представляваща възнаграждение за предоставяне на услуга „дялово
разпределение“ за периода мес.05.2013 г. – мес.04.2016 г., ведно със законната
лихва от 26.05.2017 г. до окончателното изплащане, като ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски за заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като
съдът неправилно и в противоречие с установените факти и доказателства е приел,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот, респ., че е клиент на
топлинна енергия. Поддържа, че не е настъпила изискуемостта на процесните суми.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявения иск за главница за незаплатена топлинна
енергия и дялово разпределение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД
в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата.
Третото лице-помагач „Т.с.”
ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Решението на СРС в частта, в която
предявения установителен иск за главница е отхвърлен до пълния предявен размер
и в частта, в която е отхвърлен изцяло иска за лихва за забава, не е обжалвано
от ищеца и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният
съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на
чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги,
само ако ги е подписал, поради което възражението на ответника за липса на
облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните
общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния
ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото
няма данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е оспорил изрично
обстоятелството, че е собственик на процесния имот. Представените и посочени в
първоинстанционното решение писмени доказателства сочат на връзка между ответника
и топлоснабдения имот, макар и да се касае за документи със свидетелстващ
характер. Извод, че ответникът е имал качеството собственик на топлоснабдения
апартамент, може да се направи от представените от самия ответник искова молба
и решение от 11.04.2016 г., постановено по гр.д. №76083/2015 г. по описа на 143
състав, в които самият той сочи, че е собственик на процесния топлоснабден имот,
което изявление представлява извънсъдебно признание, и са достатъчни за провеждане
на пълно главно доказване. При тези данни, следва да се приеме, че между
страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
От заключенията на СТЕ и ССчЕ се установява, че общата дължима
от ответника сума за топлинна енергия за периода мес.11.2015 г. – мес.04.2016
г., е в размер на 376,98 лв., до който размер искът за главница е основателен,
а размерът на дължимата от ответника сума за извършеното дялово разпределение е
в общ размер на сумата от 82,59 лв., до който размер е основателен предявеният
иск.
Съгласно чл.32
ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г., месечната дължима сума за доставена
топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал.1 /т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че
клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма
просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от
дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от
продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е
заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени
задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с
изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30–дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на
фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача.
Непредставянето
на доказателства за датата на публикуване на фактурите за процесния период е от
значение единствено за поставянето на ответника в забава, но не води до извод,
че купувачът на топлинна енергия не дължи заплащане на цената и. Съгласно
разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или
основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката, което е
установено по делото.
Поради изложеното, решението на СРС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №451250/16.07.2018
г., постановено по гр.д. №70715/2017 г. по описа на СРС, ГО, 126 състав, в обжалваната
част.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.