Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 11.11.2019 г.
СГС,
VI-4 състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като
разгледа докладваното от съдията т.д. № 1745/2019 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 ТЗ. Образувано е по молба с правно
основание чл.625 ТЗ на длъжника „Р.К.“ ЕООД, с която се иска откриване на
производство по несъстоятелност поради състояние на неплатежеспособност или на
поради свръхзадълженост. Сочи се от молителя, че е в неизпълнение на публични
задължения към НАП, както и към доставчици „В.Т.“ ЕООД и „СКБ-К.“ ЕООД, но не е
в състояние да ги изпълни поради недостиг на бързоликвидни активи.
Представен е счетоводен баланс към 28.08.2019 г., както и счетоводен
баланс към 31.12.2018 г. на молителя.
Представен е договор от 31.07.2017 г., от който се установява, че между
молителя и „СБК-Ко“ ЕООД е възникнало облигационно правоотношение, по което
молителят е възложил извършването на строителни работи срещу възнаграждение от
300 000 лв.
Представено е удостоверение на НАП от 18.07.2019 г., от което се
установява, че публичните задължения на молителя за неплатен данък по ЗДДС и
осигурителни вноски възлизат на 96 921,62 лв. за 2016 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че коефицентът за обща ликвидност
за 2015 г. е 1,6400; за 2016 г. – 1,449; за 2017 г. – 0,2100; за 2018 г. –
0,6597; към 26.08.2019 г. – 0,7458. Коефицентът за бърза ликвидност е 1,6400;
1,1449; 0,2100; 0,6597; 0,7458. Коефицентът за незабавна ликвидност е 0; 0;
0,200; 0,0833 и 0. Коефиценът за абсолютна ликвидност е 0; 0; 0,200; 0,0833 и
0. Вещото лице е констатирало, че освен публични задължения в размер на 96 921,62
лв. в търговските книги на молителя за направени записвания за неплатени
задължения към доставчици в размер на 5 213 лв. и 15 440,43 лв. – по
фактура N 1/31.10.2015 г. към „В.Т.“
ЕООД и по фактура N 78/11.09.2018 г. към „СКБ-К.“ ЕООД. Освен това през изследвания период имуществото на
молителя е било достатъчно да покрие паричните му задължения до 26.08.2019 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на производството е молба на длъжника по чл.625 ТЗ.
Установи се от представеното удостoверение изх.N 220201900182004/18.07.2019 г. на НАП, че съществуват публичноправни
задължения на молителя в размер на 96 921,62 лв. – неплатени данъци по
ЗДДС, ЗКПО и осигурителни вноски по КСО,
както и че за събирането на публичните задължения е образувано изп.дело N *********/2016 г. Доколкото няма данни за
погасяване на задълженията на молителя, съдът намира за доказано, че молителят
е в неизпълнение на парични публичноправни задължения.
Следва да се спомене, че от представената фактура N 1/31.10.2015 г. се установява, че молителят
има задължение към своя доставчик „В.Т.“ ЕООД за сумата от 5 213 лв., от фактура
N 78/11.09.2018 г. се
установява, че има задължение в размер на 15 440,43 лв. към „СКБ-Ко“ ЕООД.
По делото няма данни за изпълнение на задълженията по тези фактури, поради
което съдът намира за установено и наличието на непогасени задължения на
молителя, произтичащи от търговски сделки.
При
тези факти съдът намира за установено по несъмнен и категоричен начин наличието
непогасени от молителя публичноправни задължения и задължения, произтичащи от
търговски сделки.
От
събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че
длъжникът от 2017 г.
е в обективно и трайно състояние на неспособност да изпълнява текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. От заключението на ССЕ се
установява, че натрупаните краткосрочни задължения на молителя надвишават по
стойност неговите краткотрайните активи към 31.12.2017 г. Коефицентите за обща
и бърза ликвидност за 2017 г., a и към междинния баланс към 26.08.2019 г. са
под единица, а коефицентът за обща ликвидност е основен индикатор и има водещо
значение за способността на предприятието да посреща задълженията. Неговите
ниски нива /под единица/ е основание за извод за недостиг на краткотрайни
активи, който не позволява длъжникът да покрива задълженията си.
Коефициентът на обща ликвидност има водещо значение и се изразява в
съотношението на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви, а при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко от групите краткотрайни активи, но не всичките групи. Нивата на този коефицент – под единица за
последните години показват по категоричен и несъмнен начин, че е налице трайно
и обективно състояние на невъзможност длъжникът с наличното бързо ликвидно
имущество да изпълнява краткосрочните си паричните задължения.
При
тези факти съдът приема за установено по несъмнен и категоричен начин, че
длъжникът се намира в трайно състояние на обективна невъзможност да покрива
краткосрочните си парични задължения със своите налични краткотрайни активи.
Тази обективна невъзможност е в резултат на трайно и продължително състояние на
недостиг на бързоликвидни имуществени блага, който недостиг е причината за
неизпълнението на изискуемите парични задължения.
От
събраните по делото доказателства не се установяват факти, които да сочат, че към настоящия момент
молителят длъжник е преодолял влошеното финансово състояние, в което е
изпаднал.
За начална дата на неплатежоспособността следва
да се определи 31.12.2017 г., защото към тази дата коефицентът за обща
ликвидност е с показател 0,2100, с какъвто показател е и коефицентът за бърза
ликвидност, а коефицентите за незабавна и за абсолютна ликвидност са с
показател от 0,0200. За 2018 г. показателят на коефицента за бърза ликвидност е
0,6597 и е в референтната стойност 0,5-1.0, но през 2018 г. показателят на
коефицента за обща ликвидност е 0,6597 – под референтните стойности, а
показателите на коефицента за незабавна ликвидност и на коефицента за абсолютна
ликвидност са 0,0833 – също под референтните стойности. При тези факти съдът
намира, че през 2018 г. не са предолени финансовите затруднения, защото
единствено показателят на коефицента за бърза ликвидност е в референтните
стойности, но показателите на останалите коефиценти, включително и на водещия –
за обща ликвидност са под референтните стойности.
По
делото няма данни, че към настоящия момент молителят длъжник притежава
имущество, от което да се покрият разноските за производството, а и което да
послужи за маса на несъстоятелността, от която да се удовлетворят кредиторите.
С
определение от 17.10.2019 г. съдът е определил на основание чл.629б ТЗ сумата
от 5000 лв., която е необходима за покриване на началните разноски и е
предупредил, че при непредставяне на документ за внасяне на сумата ще настъпят
последиците по чл.632 ал.1 ТЗ. Това определение е вписано в книгата по чл.634в ТЗ, но по делото няма данни да е внесена определената от съда сума.
При тези факти съдът намира за установено, че длъжникът не притежава
имущество, от което да се покрият разноските за производството и след като не е
внесена определената по чл.629б ТЗ сума, следва да бъде постановено решение по
чл.632 ТЗ.
С оглед на изложеното съдът намира, че
следва едновременно да се обяви длъжникът в неплатежоспособност и
несъстоятелност и да се спре
производството по делото.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖЕСПОСОБНОСТТА на „Р.К.“ ЕООД, ***, на основание чл. 630 ал. 1 т. 1 ТЗ във вр. с чл. 632
ал. 1 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността на „Р.К.“ ЕООД, ЕИК ******* – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Р.К.“ ЕООД, ***.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ дейността на
предприятието на „Р.К.“ ЕООД, ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на основание чл.632 ал.1 ТЗ „Р.К.“ ЕООД, ***.
СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника „Р.К.“ ЕООД, ЕИК *********, г по т.д. № 1745/2019 г. на СГС, VI -4 с-в, на основание
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА на основание чл.
632 ал. 2 ТЗ на кредиторите и на длъжника, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от
вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност, ако се
удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на
СГС необходимата сума за предплащане на началните разноски в размер на 5000 лв.
УКАЗВА на
основание чл. 632 ал. 4 ТЗ, че ако в
1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност.
Да се изпрати препис от решението до Агенция по вписвания за вписване в ТР по
партидата на „Р.К.“ ЕООД, ЕИК *******,
Да се обяви в книгата по чл.634в ТЗ.
Решението може да се обжалва пред САС в
7-дневен срок от вписване в ТР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: