Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
8 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №305 от 20.03.2012 година, постановено по ГР.Д.№6043 по описа за 2011 година на В. районен съд, е прието за установено, че „И.” Е., гр. В.Т., дължи на „Т. Г.” О., гр. А., сумата 2 500 лв., представляваща неизплатен остатък по договор за търговска продÓжба от 19.06.2011 година на плодове и зеленчуци, във връзка с който е издадена фактура № 6203 от 19.06.2011 година, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 24.10.2011 година, до окончателното изплащане на сумата, за заплащането на която „И.” Е., гр. В.Т. е осъден със заповед за изпълнение № 3085/25.10.2011 година по Ч.ГР.Д.№4578/2011 година на ВТРС, както и сумата 650 лева, направените по делото разноски за ДТ и за адвокатско възнаграждение. Постъпила е в законоустановения срок въззивна жалба, подадена от адв. И., като пълномощник на „И.” Е., гр. В. Т.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това съображения. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за двете инстанции. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от „Т. Г.”, гр. А., чрез пълномощника адв. Г. Възразява срещу жалбата. Същата счита за неоснователна, а атакувания акт за правилен и законосъобразен. Моли да се остави в сила решението. Излага съображения. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна и да бъдат възложени в тежест на ответното дружество направените разноски за въззивната инстанция. Съдът като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните, при иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес. Налице е правен интерес от предявяването им. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиран да предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуване и упражняване правото на иск. В.ГР.Д.№735/2012 г. ВТОС Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за правилно. Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд – за основателност на исковите претенции. Съображенията за този краен извод са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искови претенции: обуславяща - положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземания с право основание - чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с 318, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ; и обусловена - чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД, във вр. с чл.288, ал.1 от ТЗ и във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК; признати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях с изключение на обстоятелствата, които приема за установени чрез съдържанието на процесната фактура. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд с посоченото изключение. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства с посоченото изключение. По отношение на посоченото изключение. Издадена фактура, с която са индивидуализирани издател и получател, вид, количество и цена на стоката, която е подписана от издателя и от получателя, и е удостоверено с подпис получаване на стоката е частен удостоверителен /свидетелстващ/ документ и има силата на извън съдебно признание. Важи срещу своя издател, който е удостоверил с подписа си неизгодни за себе си факти – получаване на стоката, описана във фактурата. Дори фактурата да не съдържа всички реквизити, изискуеми се от разпоредбата на чл.7 от Закон за счетоводството, този факт може да я „лиши” от доказателствена стойност, като счетоводен документ, в зависимост от това кой от реквизитите липсва, но не я „лишава” от качеството й на частен, удостоверителен документ и нейната доказателствена стойност, посочена по-горе. В този смисъл е и трайната съдебна практика, като пример е Решение по ВАД №97/2001 г. В настоящия казус процесната фактурата, приложена на лист 6 от първоинстанционното дело, съдържа всички реквизити, изискуеми се от разпоредбата на чл.7 от Закон за счетоводството, и има посоченото по-горе съдържание с изключение на факта, че е подписана не от законния представител на ответното дружество, получило стоката, описана във фактурата, а от друго лице, което е подписало фактурата от името на ответното дружество, като получател на описаната във фактурата стока. Този факт настоящият състав счита, че не може да се отрази върху доказателствената стойност на процесната фактура, която има посоченото по-горе съдържание. Този извод се налага от приложението на разпоредбата на чл.301 от ТЗ. Ответното дружество не само не се е „противопоставило”, а е „потвърдило действията” по смисъла на посочената правна норма както чрез две извършени частични плащания по процесната фактура преди подаване на заявлението по реда на чл.410 и сл. от ГПК от ищцовото дружество, така и чрез„счетоводното записване” на процесната фактура в счетоводната си документация. Първите две обстоятелства, установени чрез съдържанието на приетите по делото като писмени доказателства две „Платежни нареждания за кредитен превод” - л.19 и л.20 от първоинстанционното дело, последното обстоятелство, признатоот ответното дружество чрез процесуалния му представител по пълномощие. Извършените плащания на част от цената на стоката по процесната фактура от ответното дружество на ищцовото дружество по своята правна същност са не само „потвърждаване представителната власт”по смисъла на чл.301 от ТЗ и правопогасяващ факт, но са и факт, чрез който се признава възникване и дължимостна вземанията по процесната фактура. Дължимото съгласно Закон за счетоводството „счетоводно записване” на процесната фактура в счетоводната документация на ответното дружество също е не само факт, чрез който се „потвърждава представителната власт” по смисъла на чл.301 от ТЗ, но е и факт, чрез който се признава възникване и дължимост на вземанията по процесната фактура, и то по отношение на цената на всички стоки, описани в процесната фактура. Счетоводните вписванията, извършени от ответното дружество, по своята правна същност също са частни свидетелстващи документи. Както се посочи частният свидетелствуващ документ се полза с доказателствена сила само, ако издателят е удостоверил неизгодни за себе си факти. В настоящия казус ответното дружество е осчетоводило процесната фактура, който факт е доказателство за признато получаване на стоката и дължимост на цената на получената стока по фактурата. С разпоредбата на чл.182 от ГПК законодателят е регламентирал и изключение. Счетоводните записвания имат доказателствена сила и в полза на страната, която ги е съставила, и без в В.ГР.Д.№735/2012 г. ВТОС тях да се съдържат неизгодни за страната изявления. Поради което и счетоводните записвания, извършени от ищцовото дружество доказват сключване на процесната сделка. Освен това с оглед разпоредбата на чл.55, ал.1 от ТЗ между търговци счетоводните записвания са доказателство за установяване на търговски сделки. С оглед на изложеното съобразявайки сес доказателствената сила, с която се ползва процесната фактура, извършените две плащания и признатият от ответното дружество факт, обсъдени по-горе, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства: Ищцовото дружество е продало на ответното дружество, което е получило описаните по вид и количество в процесната фактура стоки, при уговорена цена за всеки вид стока, вписана в процесната фактура в размер общо на 5 015,52 лв. с ДДС. Оспорено е съдържанието на процесната фактура. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест ответното дружество трябва да докаже твърдението си, че удостоверените с процесната фактура факти не са верни. Настоящият състав счита, че от събраните по делото доказателства не се установяват факти, от които може да се направи обоснован извод за „невярно съдържание” на процесната фактура и по-точно за „неполучаване” от ответното дружество на всички стоки, описани в процесната фактура. Дори да се приеме за съществуващ твърденият факт за обективната невъзможност да се превози всичката стока, описана в процесната фактура, с МПС, за което са приети по делото писмени доказателства, поради „вместимостта” му, този факт не може да опровергае доказателствената стойност на процесната фактура, на извършените две плащания и на признатият от ответното дружество факт, обсъдени по-горе. Във връзка с изложеното правилно районният съд е съобразил „липсата” на доказателства, че ответното дружество не е упражнило регламентираните си с прави норми права за предприемане действие по сторниране на операцията чрез връщане счетоводния документ на издателя му и искане за издаване на кредитно известие. Изложеното също е довод, обосноваващ извод, че удостовереният с процесната фактура факт за получаване на описаната във фактурата стока е верен. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните във първоинстанционното производство доказателства също приема за установени, с посоченото изключение,и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящата искова претенция за установяване съществуване и дължимост на претендираното вземане. За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъдат установени, доказани следните обстоятелства: Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело. Осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който да е възникнало претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж. Фактическият състав, от който е възникнало претендираното вземане и неговото съдържание е: сключен между страните по делото валиден договор за търговска продажба, по който всяка една от страните по него дължи изпълнение, съответстващо на договореното, като ищцовото дружество е изпълнило поетите задължения, а ответното дружество не е изпълнило поетите задължения. Обстоятелства, установени чрез събраните по делото писмени доказателства и чрез признат от ответната страна факт за извършено счетоводно записване на процесната фактура в счетоводството на ответното дружество. За този извод съдът е мотивиран от следното: Съдът счита, че между страните по делото е сключена търговска продажба по смисъла на чл.318, ал.1 от ТЗ. Поради което към настоящия казус са приложими разпоредбите на ТЗ и доколкото в ТЗ има неуредени положения се прилагат разпоредбите на ЗЗД. Аргумент чл.288 от ТЗ. С оглед на изложеното в настоящия казус е приложима и разпоредбата на чл.79, ал.1, изречение първо от ЗЗД. Договорът за търговска продажба на стоки не е формален. Писмената форма не необходима за неговата действителност. Аргумент чл.293, ал.1 от ТЗ. Писмената форма е само начин, чрез който се доказва сключването на договора за търговска продажба и неговото изпълнение. В настоящия казус сключването на процесната сделка, нейното съдържание и изпълнението на произтичащите от нея задължения от страна на ищеца са установени чрез процесната фактура, двете плащания и признатият от ответната страна факт за счетоводното записване на процесната фактура в счетоводството на ответното дружество. Съображения за този извод съдът изложи при обсъждане на събраните по делото доказателства. Вземането е изискуемо. С разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ законодателят е регламентирал моментът, от който задължението на купувача да заплати цената на получената стока става изискуемо, ако не е уговорено друго. По силата на посочената законова разпоредба и факта на В.ГР.Д.№735/2012 г. ВТОС получаване на стоките за ответното дружество не само са възникнали задължения да заплати цената на получените стоки, но и тези задължения са станали изискуеми.Размерът навземането също е установен чрез съдържанието на процесната фактура и съответните счетоводни записвания по изложените по-горе съображения. За ищеца е възникнало валидно и изискуемо вземане за плащане на цената на получените стоки, описани в процесната фактура. Респективно за ответника - е възникнало задължение да плати на ищеца, макар и при забавено плащане цената на получените стоки, описани в процесната фактура. Ответникът частично е погасил възникналите и изискуеми вземания, чрез две плащания, преди подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК. Признати обстоятелства от ищцовото дружество чрез твърдения, изложени в исковата молба. Освен това както се посочи при обсъждане на събраните по делото доказателства тези факти са установени чрез съдържанието на приетите по делото писмени доказателства – л.19 и л.20 от делото. По изложените съображения ответното дружество дължи на ищцовото дружество остатъка от цената на получените стоки по процесната фактура, който е в размер на 2 500 лв. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределяне на доказателствената тежест ответникът е този, който трябва да докаже, че възникналото вземане е погасено - платил е дължимата сума или дългът е погасен чрез друг способ. По делото не е установено с допустими доказателствени средства, че възникналото вземане е погасено. Няма събрани по делото допустими доказателствени средства, удостоверяващи плащане на дължимата сума или погасяване чрез друг способ. Плащането на паричен дълг, установен с писмен акт, се удостоверява с документ. Аргумент чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Документ, „удостоверяващ плащане” не е представен по делото. Освен това ответникът обосновава твърдяната си за „недължимост” с твърдение, че не е получил всички описани в процесната фактура стоки, поради което не дължи заплащане на остатъка от продажната им цена. Това възражение за „недължимост” също не е доказано. Тежестта на доказване също лежи върху ответното дружество. Няма събрани по делото допустими доказателствени средства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че съдържанието на процесната фактура е невярно. Обратното, признатият факт за осчетоводяване на процесната фактура в счетоводството на ответното дружество опровергава тезата на ответника. Съображения в тази насока съдът изложи при обсъждане на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. По изложените съображениявъззивният съд прави следните изводи: Възникналото в полза на ищцовото дружество валидно и изискуемо вземане за плащане на остатъка от продажната цена по процесната фактура не е погасено и съществува; Предявената обуславяща искова претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена така, както е предявена. По отношение на обусловената искова претенция. Поради основателността на обуславящата искова претенция и обусловената е основателна. Има възникнало и съществуващо парично задължение, чиет¯ изпълнение е забавено. Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК претенцията се счита предявена от момента на подаване на заявлението. Ищецът има право да се ползва от посочената правна норма поради наличие на всички законови предпоставки за предявяване на исковата претенция по реда на чл.422 от ГПК. Съображенията за наличието на законовите предпоставки съдът изложи при обсъждане процесуалната допустимост на обжалваното решение. По изложените съображения и предявената обусловена искова претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена така, както е предявена, считано от подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, и фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, въззивната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване - исковите претенции са под 10 000 лв. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1, предложение първо от ГПК В. окръжен съд Р Е Ш И : ПОВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №305 от 20.03.2012 година, постановено по ГР.Д.№6043 по описа за 2011 година на В. районен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ ЧЛЕНОВЕ: 1. _____________ 2. _____________ |