№ 12125
гр. С. 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20221110124346 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД установителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответниците Е. Р. Х., ЕГН
**********, и Ю. Ц. Х., ЕГН **********, че дължат на ищеца разделно при квоти
както следва: за Е. Р. Х. – ½, за Ю. Ц. Х. – ½, сумата от 1690,42 лв. главница за
топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.12.2021 г.,
до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 155,96 лв. - мораторна лихва за
забава от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., сумата от 19,90 лв. главница за дялово
разпределение от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,31 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г., за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. №
68871/2021 г. по описа на СРС, 36 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния
имот с аб. № ...., находящ се в гр. С. ж.к. „Х.Д.“, бл., вх., ет., ап., било налице
облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена
енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца процесните суми, като претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговори по чл. 131 ГПК, с
които оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват наличието на
1
облигационна връзка между страните. Ответникът Ю. Х. твърди, че единствено
другият ответник ползва процесния апартамент. Не оспорва фактът, че е съсобственик
в процесния имот.
Ответникът Е. Х., чрез назначения особен предствител по реа на правната помощ
сочи, че срокът на договора между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД е
изтекъл. Същият оспорва реално да е доставяна топлинна енергия. Твърди, че не е
уведомяван от ищеца за претендираните суми. Оспорва отчитането и разпределението
на топлоенергията в сградата, както и че уредите за дялово разпределение са минали
метрологични проверки. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,
което изразява становище за основателност на исковете.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приобщеното по делото ч.гр.д. № 68871/2021 по описа на СРС, 36 състав, се
установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответниците да заплатя на
ищеца в условие на разделна отговорност – по ½ всеки от тях следните суми: сумата от
1690,42 лв. главница за топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 01.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от
155,96 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., сумата от 19,90
лв. главница за дялово разпределение от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
01.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,31 лв. -
мораторна лихва за забава за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г. Заповедта е
връчена на длъжниците и в срока по чл. 414 ГПК същите са подали възражение,
поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 2 ГПК, ищецът е
предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
От приложения към исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 20.05.2009 г. (л. 15-16) се установява, че ответниците Ю. Ц. Х. и Е.
Р. Х. са придобили при равни квоти собствеността върху процесния недвижим имот
находящ се в гр. С. находящ се в гр. С. ж.к. „Х.Д.“, бл., вх., ет., ап.. Няма данни по
делото, след придобиване на имота същия да е прехвърлен в полза на трето лице или да
е учредено вещно право на ползване в полза на единия от съсобствениците.
Приети са по делото общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
По делото са приети още договор и протокол от общо събрание на Етажната
собственост с, ведно със списък на етажните собственици, с който е ЕС е взело
решение "Директ" ЕООД да извършва дялово разпределение.
Представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.
Според заключението на вещото лице инж. Б. С. В. - Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, остойностяването на потребената топлинна енергия и
разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент
нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети
по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на
дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от третото лице помагач.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г., като
технологичните разходи са били изчислявани ежемесечно и отчислявани от ТЕ преди
нейното разпределение между абонатите. Фирмата за ДР е отчитала уредите в имота
през 2020 г. За периода 2018 г. -2019 г. ответниците не са осигурили достъп на фирмата
за дялово разпределение за извършване на отчет. По време на отчетите с изкл. На май
2
2019 г. са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. По
данни на ФДР в имота е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са
монтирани 4 топлоразделители. Има щранг лира в банята, за която се изчислява
служебна ТЕ отдадена от щранга съгласно НТ. Фирмата за дялово разпределение е
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна
сметка съдържа само ТЕ за отопление. ТЕ за топла вода не е начислявана. Фирмата за
дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон,
като изчисленията са извършвани съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване. От заключението на съдебно–техническата
експертиза, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за
отопление за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1868,75 лева.
Вещото лице е установило и че общият топломер в абонатната станция, който отчита
топлоенергията, е преминал метрологична проверка от лицензирана лаборатория.
От приетото заключението на вещото лице В. Д. П. по изготвената съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът цени като обективно, безпристрастно, съответно
на събраните доказателства и компетентно дадено, се установява, че за всеки
отоплителен сезон е издавана една обща фактура за реално потребена топлинна
енергия, чиято стойност се е формирала от сумите по прогнозните данни увеличена
или намалена с изравнителната сметка. След съобразяване на корекциите на сумите,
съгласно данните на третото лице-помагач, съгласно общите условия на ищеца, както и
извършени плащания от ответника, вещото лице констатира, че стойността на
дължимата главница топлинна енергия и дялово разпределение е в размер на 1710,32
лева, които са останали незаплатени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на всеки от двамата ответници е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата
на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.
Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Въз основа на представения по делото нотариален акт се установява, че
процесният апартамент № 51 е придобит чрез покупко-продажба от ответниците Ю. Х.
и Е. Х. на 14.04.2004 г. при равни квоти. Няма данни по делото, след придобиване на
имота същия да е прехвърлен в полза на трето лице или да е учредено вещно право на
ползване в полза на единия от съсобствениците, с оглед на което за неосноваталено и
недоказано съдът намира възражението на ответницата Ю., че имотът се ползва изцяло
3
от ответника Христо и поради тази приина той носи отговорността за целия имот.
Предвид изложеното, съдът намира, че за исковия период ответниците са имали
качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди“. По изложените
съображения може да се направи обоснован извод, че ответниците са потребители на
топлинна енергия в процесния имот за посочения период, респ. между тях и ищцовото
дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение
е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На
съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са
публикувани и са влезли в сила. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги
е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ - няма твърдения да са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
ЗЕ. Следователно се налага извод, че между ищеца и ответника съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата
на което за ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е налице задължение да доставя в
топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплащат
при равни квоти (по ½ всеки от тях) нейната цена, в качеството им на потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката за посочения период.
Не е спорно по делото, че имотът се намира в сграда - етажна собственост, а
съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на процесния имот
е сключила договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия. Този извод не се променя от
обстоятелството, че списъкът на етажните собственици, представляващ приложение
към протокола от общото събрание за избор на „Техем Сървисис“ ЕООД за фирма за
дялово разпределение, не съдържа подпис за праводателя на собственика с оглед
установената неавтентичност на същия.
Следва да се посочи, че според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като
разлика между топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за
отопление на имотите, след което се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти.
В конкретния случай от представените по делото доказателства, включително
заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е доставяло количества ТЕ в
имота на ищците, като стойността на потребената топлинна енергия (ТЕ за отопление и
ТЕ за топла вода) за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. е в размер на 1868,75
лева. Предвид това, възраженията на ответника по отношение на реалното доставяне
на ТЕ се явяват неоснователни. С оглед принципа за диспозитивно начало в
гражданския процес, предявената от ищеца претенция за главница за топлинна
енергия в размер на 1690,42 лева следва да бъде уважена изцяло (по ½ от всеки
ответник).
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22,
4
ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
Доказан се явява и искът за главница за дялово разпределение в размер на 19,90
лева (по ½ от всеки ответник).
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен
падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на
публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в
имота на ответниците топлинна енергия, както и забава в плащането му, предвид
липсата на извършени плащания. По отношение режима на забавата за дължими суми
за топлинна енергия са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С
оглед основателността на иска за топлинна енергия, основателен е и искът за лихва за
забава, начислена върху главницата за топлинна енергия, размерът на която съдът
определи по чл.162 ГПК в размер на 376,12 лева. С оглед изложенто искът за лихва се
явява изцяло основателен в рамките на предявения размер от 155,96 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски. В съответствие
със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете
производства съобразно размера на уважените претенции. В случая направените от
него разноски в заповедното производство са в размер на 37,45 лева – платена
държавна такса в заповедното производство, и юрискунсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените
действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъди сумата от 87,15 лева –
разноски в заповедното производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 37,45 лева
– платена държавна такса в исковото производство, 300 лева – депозит за СТЕ, 250
лева – депозит за ССчЕ, 712 лева - депозит за особен представител и юрискунсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се
присъди сумата от 685,13 лева – разноски в исковото производство.
В полза на ответникът Е. Х. е представена безплатна правна помощ в
настоящото производство и заплащане на разноски в негова полза не се следва.
Ответницата Ю. Х. не е претендирала разноски и присъждане на такива не се
следва.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, срещу Ю. Ц. Х., ЕГН ********** и Е. Р. Х. , ЕГН ********** и
двамата с адрес: гр. С. ж.к. „Х.Д.“, бл., вх., ет., ап., че ответниците Е. Р. Х., ЕГН
**********, и Ю. Ц. Х., ЕГН **********, че дължат на ищеца разделно при квоти
както следва: за Е. Р. Х. – ½, за Ю. Ц. Х. – ½, следните суми: сумата от 1690,42 лв.
главница за топлинна енергия за периода от м.11.2018 г. до м.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С. ж.к. „Х.Д.“, бл., вх., ет., ап., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
01.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 155,96 лв. -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г., сумата от 19,90 лв.
главница за дялово разпределение от м.07.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
01.12.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.12.2021 г. по ч.гр.д. №
68871/2021 г. по описа на СРС, 36 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата от 6,31 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г., като КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ю. Ц. Х., ЕГН ********** и Е. Р. Х. , ЕГН ********** и двамата с
адрес: гр. С. ж.к. „Х.Д.“, бл., вх., ет., ап., ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО (по ½ всеки от
тях) НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ул. „Я.“ № 23Б, на основания чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 87,15 лева
разноски за заповедното производство и сумата от 685,13 лева разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Директ“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6