№ 10864
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110152820 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от П. Н. Н. срещу Д.З. АД с искане ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6000 лева дължимо
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на
настъпило на 31.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със
законната лихва, считано от 29.03.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането. Ищецът твърди, че на 31.07.2019г., около 19:20 часа, в град София,
по ***, с посока на движение от ***“, А.Р.Г. управлявала лек автомобил
марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № ***, застрахован към ответника.
Пътното платно на ***, се състояло от две ленти, разделени с единична
прекъсната линия, като е предназначено за еднопосочно движение на
автомобилите. По същото време и в същата посока на движение, ищецът
управлявал мотоциклет марка „Пиаджио“, модел „Веспа ГТС“, с рег. № ***,
като в района на № 9 предприел маневра за изпреварване на л.а. „БМВ“. В
този момент водачът на автомобила внезапно го отклонил вляво по лентата за
движение, вследствие на което настъпил удар между двете моторни превозни
средства. От удара на ищеца били причинени телесни увреждания, подробно
посочени в исковата молба. Същата вечер ищецът получил силни главоболия
и гадене. Симптоматиката не отшумяла и на 02.08.2019г., бил приет и
настанен за лечение в Отделение по неврохирургия при УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД, където били установени допълнителни увреждания. На
07.08.2019 г. ищецът бил освободен от болнично лечение. Вследствие на
произшествието ищецът претърпял силни и продължителни болки в различни
области по цялото тяло, най-силно изразени в областта на главата,
безпокойство и силен стрес. С молба с вх. № 310В007311/29.03.2023г.,
ищецът сезирал ответника за изплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, като на 24.07.2023 г.
1
ответникът му изплатил сумата от 3000 лева. Ищецът счита, че справедливо
обезщетение за претърпените от него вреди възлиза на 9000 лева и моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 6000 лева – разлика между вече
изплатените 3000 лева и 9000 лева. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба. Взима становище за неоснователност на иска. Не оспорва наличието
на застрахователно отношение по застраховка Гражданска отговорност между
него и собственика на л.а. марка „БМВ", настъпването на ПТП, получаването
на искане за заплащане на застрахователно обезщетение и направеното от
него плащане. Оспорва противоправността и вината на водача на този
автомобил, причинно-следствената връзка между ПТП и причинените вреди,
механизмът на ПТП. Прави възражение за съпричиняване.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани, не се
явяват. Ищецът не изпраща представител, подава писмена молба, с която
поддържа исканията си. Ответникът изпраща представител, чрез когото
поддържа исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Безспорни между страните са фактите на наличието на застрахователно
отношение по застраховка Гражданска отговорност между ответника и
собственика на л.а. марка „БМВ", настъпването на ПТП, получаването на
искане за заплащане на застрахователно обезщетение и направеното от
ответника плащане на сумата от 3000 лева.
По делото е представен препис на констативен протокол за ПТП №
1738452 от 31.07.2019 г. (л. 8 от делото), от който се установява, че на тази
дата около 19:20 часа лек автомобил БМВ 320 Д с рег. № *** се движи по ***
е предприел отклонение вляво вследствие на което е реализирал ПТП с
изпреварващият го от ляво мотоциклет Пиаджио веспа ГТС с рег. № ***.
Представен е и препис на Наказателно постановление № 19-4332-016432 от
29.08.2019 г., влязло в сила на 04.02.2020 г. (л. 9 от делото) с което на водача
на този автомобил е наложена глоба за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Представени са и преписи на медицинска документация (л. 12 – л. 39 от
делото) от които се установява медицинското състояние на ищеца
непосредствено след настъпване на местопроизшествието.
От Център за градска мобилност ЕАД е приложен препис на проект за
организация на движението за *** от месец февруари 2018 г. (л. 107 от
делото), от които се установява, че в тази част, *** е била с две ленти на
движение, разделени с прекъсната линия. От столична община е представено
също писмо (л. 124 от делото), от което се установява, че реализацията на
този проект е била изпълнена през първата половина на 2018 г.
По делото е приета и изслушана съдебно-медицинска експертиза.
Установява, че уврежданията на ищеца са от травматичен характер, дава
подробно обяснение на същите. Получило се е при директен механизъм,
предизвикан от удар с относително ниска кинетична енергия, поради не
особено високата скорост на движение. Причинените на ищеца травми могат
да са в причинно-следствена връзка с управление на мотор. Посочва
предприетото лечение, дава срок за възстановяване около 20 дни при липса
на други усложнения. Не установява данни за наличие на такива. Счита, че
възстановяването е било напълно в рамките на тези 20 дни и към момента на
2
изготвяне на експертизата не би трябвало да има остатъчни увреждания.
Установява, че няма данни водачът да не е носил предпазно облекло към
момента на ПТП.
Като свидетел по делото беше разпитана Н.Д.П. – живуща на семейни
начала с ищеца. Заявява, че си спомня за процесния инцидент. Бил през
лятото на 2019 г., в края на юли. Свидетелката очаквала да се прибере, но
ищецът не отговарял на телефона си. В един момент се обадил и казал, че
е претърпял инцидент. Бил ударен от лек автомобил. Претърколил се с
мотора, имал затруднения със ставането. Прибрал се до вкъщи, помогнал му
негов приятел. Моторът му бил леко смачкан от едната страна. Имал
охлузвания. Каската била спукана. Ръцете и краката му били охлузени.
Същата вечер не отишъл на лекар. Бил леко в шок. Започнало да му става
лошо да му премалява и да му се гади. Следващата сутрин отишъл в съдебна
медицина и после в Пирогов, където го приели за няколко дни. Констатирали,
че има удар на главата и го задържали за 5-6 дни, за да са сигурни, че няма
по-трайно увреждане. Изписали го след това и той се прибрал вкъщи.
Известно време имал нужда от помощ, от преобличане, тъй като му се виело
свят. Имал сериозен стрес. Получавал панически атаки от време навреме и
вече не се качвал на мотора. Било му като хоби, бил вложил много време и
средства в това. Не го карал след това. Изпитвал дискомфорт да го кара.
Отнело му два месеца докато започне да няма нужда от чужда помощ. Имал
сериозно сваляне на кожа. Нямал счупвания. При обличане имал нужда от
помощ. Имал предишна травма на рамото от инцидент при ски. Свидетелката
му помагала да се облича. Управлявал мотоциклет от 5-6г., Нямал книжка за
мотор и трябвало да изкара такава. Нямал други произшествия. Не тренирал
екстремни спортове. По време на инцидента бил с блуза с къси ръкави, къси
панталони и елек. Паническите атаки се изразявали в това, че докато спял
вечер, се събуждал с вик. Казвал, че сънува кошмари. И му трябва известно
време да се успокои. Много пъти сънувал, че е на мотора и че е с детето на
мотора. Преди това не е имал такива събития.
По делото е изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Установява, че механизмът на ПТП отговаря на
посочения в констативния протокол. Няма данни за това каква е била
скоростта на двете МПС. Дава заключение, че причина за настъпване на ПТП
може да бъде поведението на всекиго от водачите на двете МПС, както и че за
всеки от тях то е било предотвратимо.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. За да се възникне
това право следва да се осъществи следния фактически състав:
противоправно поведение, вреди, причинно-следствена връзка между това
поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка Гражданска отговорност спрямо причинителя на вредата и
подаване на заявление по чл. 380, ал. 1 КЗ. Последните два факта, както и
самото наличие на ПТП са безспорни между страните. Механизмът на ПТП
съдът намира за установен от приетия констативен протокол за ПТП. Спорен
между страните по време на делото беше въпроса за това дали *** е била с
една, или с две ленти на движение в този си участък. Разпитано в съдебно
заседание вещото лице заяви, че по принцип тази улица е с една пътна лента,
3
но към момента на ПТП не е изключено да е била с две пътни ленти. Като
съобрази и приетата скица за проект за организация на движението за ***,
както и информацията, че същата е реализирана към 2018 г. съдът намира, че
в тази си част заключението не съответства на официалния удостоверителен
документ и не следва да бъде ценено с доверие. Вредите и причинно-
следствената връзка между тях и поведението се установяват от съдебно-
медицинската експертиза. Противоправността се установява от механизма на
извършване, изготвения протокол и влязлото в законна сила наказателно
постановление. От тях се установява, че водачът на л. а. БМВ 320 Д внезапно
се е отклонил наляво по платното за движение без да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, с
което е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се презумира и доколкото не беше отречена от ответника в
настоящото производство, съдът я намира за установена. Поради всичко
изложено, искът е доказан по основание.
По отношение размера му, съдът намира следното: въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и
др. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68
г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете
вида и характера на доказаните по делото увреждания, претърпените болки и
страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора,
както и възможността синдромът на болка никога да не отшуми напълно. По
делото е установено, че ищецът е пряко пострадал от произшествието.
Проведено му е болнично лечение, необходимо са му е било известно време,
за да се възстанови напълно. Чувствал се е стресиран. Имал е кошмари. От
друга страна, по делото беше изяснено, че травмата е била лека, а не тежка,
периодът за възстановяване е бил максимум 20 дни. Въз основа на всичко
изложено, съдът намира, че сумата от 9000 лева е прекомерна за
претърпените неимуществени вреди и че подходящият размер за
обезщетяването им е сумата от 7000 лева. Направеното от ответника частично
плащане е безспорно между страните, като след приспадане на тази сума,
отговорността му остава ангажирана за сумата от 4000 лева. До тази сума
искът е основателен и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за
разликата до 6000 лева.
Поради основателността на главния иск, основателен е и предявеният
акцесорен такъв. Ответникът е изпаднал в забава от 31.07.2019 г., без да е
необходима покана на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД, приложима по отношение
и на него в качеството му на застраховател – така Решение № 86 от 10.07.2012
г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о., ТК и др. и към 29.03.2023 г. е бил в
забава. Съдът изчисли служебно размера на мораторната лихва за периода от
29.03.2023 г. до 26.09.2023 г. върху сумата от 4000 лева и установи, че той е
247,54 лева.
4
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са доказано заплатени 240 лева – държавна такса, както и 435 лева –
депозити за експертизи и съдебни удостоверения. Пълният размер на
интереса на ищеца възлиза на 6247,54 лева, а размерът на уважената част от
него – на 4247,54 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца се
дължат 458,92 лева. Тъй като в процеса на ищеца беше предоставена
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата, на адвокат В. О. от САК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение. С оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
определя това възнаграждение в размер на 900 лева, от които на адв. О.
следва да се заплатят 611,89 лева. От ответника са сторени разноски в размер
на 300 лева – депозити за експертизи, както и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 150 лева. С оглед отхвърлената част
от исковете, следва да му се заплатят 144,05 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК: *** със седалище *** да заплати на П. Н. Н.,
ЕГН: ********** и съдебен адрес *** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от
4000 лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, дължими
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.07.2019 г.,
около 19:20 часа, в град София, по ***, между лек автомобил марка „БМВ“,
модел „320Д“, с рег. № *** и мотоциклет марка „Пиаджио“, модел „Веспа
ГТС“, с рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
27.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за горницата над тази сума до пълният предявен размер от 6000 лева
като недоказан.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК: *** да заплати на П. Н. Н., ЕГН: **********
на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 247,54 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 29.03.2023 г. до 26.09.2023 г.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК: *** да заплати на П. Н. Н., ЕГН: **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 611,89 лева – разноски в
производството съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК: *** да заплати на адвокат В. О. от САК на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата
611,89 лева – адвокатско възнаграждение съобразно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН: ********** да заплати на Д.З. АД, ЕИК: ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 144,05 лева разноски в производството
съобразно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5