№ 11766
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110151990 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. - Председател на Управителния
съвет, чрез процесуален представител Ф. И. срещу А. Г. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С...., В. Н. Т. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С.... и срещу: Г. Н. Т., ЕХК **********, с адрес:
гр. С.... с която се иска по отношение на ответниците да бъде признато за установено че
дължат суми в размер на 1 056,86 лева за доставена топлинна енергия до топлоснабден
имот с гр. С...., абонатен номер 150384за периода 05.2021г. до 04.2023г., мораторна лихва за
забава в размер на 100,48 лв. за периода 15.09.2022г., до 23.04.2024г., както и сумата за
дялово разпределение за периода 05.2021г. до 04.2023г. в размер на 44,47 лв. - главница и
мораторна лихва за забава в размер на 10,01 лв. за периода от 16.07.2021г. до 23.04.2024г.,
ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 278963/2024г. по описа на СРС 168 състав в условията на разделна
отговорност разпределени както следва:
За А. Г. К. с ЕГН:********** - 2/4, а именно: 605,91 лева, от която 528,43 - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до
04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 50,24 лв. за периода 15.09.2022г., до
23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до 04.2023г. в
размер на 22,23 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 5,01 лв. за периода от
16.07.2021г,' до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
двете производства
За В. Н. Т. с ЕГН:********** - 1/4, а именно: 302,95 лева, от която 264,21 - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до
04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 25,12 лв. за периода 15.09.2022г., до
23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до 04.2023г. в
размер на 11,12 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 2,50 лв. за периода от
16.07.2021р, до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
двете производства.
1
За Г. Н. Т. е ЕГН:********** - 1/4, а именно: 302,95 лева, от която 264,21 - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021г. до
04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 25,12 лв. за периода 15.09.2022г., до
23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до 04.2023г. в
размер на 11,12 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 2,50 лв. за периода от
16.07.2021г. до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и
направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
двете производства
Ищецът твърди, че ответниците в качеството им на собственици на процесния имот,
са клиенти на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост
(СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1,
т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на
ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока
по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил
задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на
настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили четири отговора на исковата молба с които се
оспорват исковете по основание.
В. Н. Т. и Г. Н. Т. са депозирали един общ отговор в който се сочи че преди исковият
период В. Н. Т. прехвърлил своите идеални части на И. В.ев Т.. Г. Н. Т. също оспорва
облигационната връзка.
По отделно В. Н. Т. и Г. Н. Т. са депозирали отговори с които отново оспорват
облигационна връзка.
А. Г. К. също е депозирал отговор на исковата молба с който оспорва облигационна
връзка и моли за отхвърляне на исковете срещу него. Прави възражение за нередовност на
исковата молба, като се сочи, че не става ясно основанието на което се твърди
принадлежност на правото на собственост. На следващо място, прави възражение за
недопустимост на производството или поне по отношение на представлявания от нея
ответник, оспорва се основателността на иска, като се прави възражение относно
приложимостта на Общите условия. Сочи се, че ответникът К. нито е използвал, нито е
купувал през исковия период топлинна енергия. Сочи се, че ответникът не е живял на
адреса. Оспорва се облигационната връзка, оспорва се количеството топлинна енергия,
оспорва се, че е съществувал монтиран законно сертифициран топломер. Оспорва се
надлежното връчване на фактурите.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
По отношение на възражението за недопустимост на производството поради
обстоятелството че не е налице облигационна връзка.
Във връзка с така направените възражения за недопустимост на производството,
2
следва да бъде разяснено следното:
Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на
спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато
процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната
легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското
правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради
това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти,
които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява
дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което
се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и
който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
408 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4633/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).
В случая процесуалната легитимация на ответниците произтича от твърденията на
ищеца, че между него и тях е налице облигационно отношение.
Възраженията изведени в отговора на исковата молба са за липса на облигационно
отношение, тоест касаят материалната легитимация на ответниците.
Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно
принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се
определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално
правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За
допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а
относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със
съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно
материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно
дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са
въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на
исковото производство (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. №
3306/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).
Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата
молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в
исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази
хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между
обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.
129, ал. 2 ГПК - срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.
Не е такъв обаче настоящият случай, ето защо исковата молба е редовна, а
ответниците са носители на пасивна процесуална легитимация.
По отношение на възражението за недопустимост по отношение на А. Г. К. поради
липса на обичайно местопребиваване на територията на Република България.
В ГПК не се съдържа легална дефиниция на понятието "обичайно местопребиваване",
а неговото съдържание е изяснено в практиката на Съда на ЕС, която разглежда същото като
място, което изразява определена интеграция в социалната и семейната среда, като за тази
цел трябва по- специално да се вземат предвид продължителността, редовността, условията
и причините за престоя на територията на държава-членка, както и причините за
преместването в тази държава, гражданството, мястото и условията за обучение в училище,
лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от лицето
в посочената държава (Решение на Съда на ЕО, ІІІ-ти състав от 02.04.2009 г. по дело
C523/07). Същевременно, съгласно чл. 48, ал. 7 КМЧП под "обичайно местопребиваване" се
разбира мястото, в което лицето се е установило преимуществено да живее, без това да е
свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.
Следователно, разглежданото понятие отразява фактическата връзка на едно лице с
територията на съответната държава.
Предвид обстоятелството, че заповедното производство в се развива като
едностранно, поради което не са налице други данни, касаещи действителното обичайно
местопребиваване на длъжника на територията на определена държава, съдът намира, че
при преценката си за наличие на коментираната предпоставка за издаване на заповед за
изпълнение следва да изхожда от регистрирания настоящ адрес на лицето. Разрешението в
последния смисъл намира опора в нормите на чл. 94 ЗГР, съгласно които настоящ адрес е
3
адресът, на който лицето живее (ал. 1), като всяко лице има само един настоящ адрес (ал. 2),
а настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се
отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (ал. 3). В
този смисъл е и Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 251/2016 на III г.о., ВКС, според
което настоящият адрес е адресът, на който живее лицето и той отразява неговото
действително местоживеене.
Съгласно представената справка от Национална база данни „Население“ е видно, че
ответникът А. Г. К. има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България.
На база гореизложеното следва извода че са налице предпоставките за издаване на заповед
за изпълнение.
Обстоятелството, че връчителят е събрал данни, че длъжника не живее на адреса не
обосновава извод за наличие обичайно местопребиваване в чужбина.
Ето защо съдът следва да пристъпи към разглеждане на исковете по същество.
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила
тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докажат погасяване на задълженията.
По отношение на качеството на потребители на ответниците.
Първият спорен въпрос е дали ответниците имат качеството на потребители на
доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“,
който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.
07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на
топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1
ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
4
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството на потребител зависи от две групи факти –
установяването на сключен договор между ищеца или ответника или че ответникът
притежава право на собственост или ограничено вещно право върху процесния имот.
По делото е представено заявление-декларация, подадено от Г. Н. Т., до ищеца с която
се иска откриване на партида на негово име.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. На база на
представените по делото фактури и обстоятелството, че ищецът е приел офертата за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Ето защо съдът намира, че между ищеца и Г. Н. Т. са налице облигационни
отношения и същия е потребител на топлинна енергия.
По отношение на ответниците А. Г. К. с ЕГН: ********** и В. Н. Т. с
ЕГН:********** обаче не са налице договорни отношения тъй като такова е налице с Г. Н. Т..
Следва да се държи сметка че наличието на сключен договор изключва презумпцията
за наличие на договорна връзка визирана в Закона за енергетиката. Тълкувателно решение
№ 2 от 17.05.2018 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по тълкувателно дело № 2/2017 г.,
ОСГК, допуска тясно изключение, при което и лице без вещно право на ползване може да
бъде длъжник на топлофикацията. Това е възможно само когато самото топлопреносно
предприятие изрично и недвусмислено е признало и е създало трайни правоотношения с
ползвател, който не е собственик, приемайки го за свой контрагент вместо собственика.
Именно такова признание е налице в настоящия случай.
Ето защо първата материалноправна предпоставка е налице по отношение на Г. Н. Т.
но не и по отношение на останалите двама ответници.
При това положение искът за главница за доставена топлинна енергия следва да се
отхвърли по отношение на А. Г. К. с ЕГН: ********** и В. Н. Т. с ЕГН:********** само
поради липсата на облигационна връзка без да се разглеждат другите предпоставки.
С оглед изложеното по-горе по отношение на Г. Н. Т. е налице първата предпоставка
а именно наличие на облигационна връзка.
Г. Н. Т. не оспорва, и изрично признава че до процесния топлоснабден имот е
доставяна топлинна енергия както и нейната стойност.
По отношение на мораторната лихва върху двете главници.
Отстрана на ответника Г. Н. Т. е направено възражение за недължимост на
мораторната лихва.
По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е
определен в ОУ.
Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:
Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1
и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3
за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят.
Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:
Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа
на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.
Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното
за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава
5
ежемесечно фактура от продавача.
Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия
за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно
издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да
му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора,
както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото
ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.
Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на
задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от
датата на издаването й.
С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху главниците е
установен по основание.
По отношение на размера доколкото не са направени конкретни възражения съдът
намира че същият възлиза на 100,48 лева мораторна лихва върху главницата за доставена
топлинна енергия и сумата от 10,01 лева върху главницата за услугата дялово разпределение.
Доколкото ищецът претендира само ¼ части то следва че искът следва да уважи за
сумата от 25,12 лева мораторна лихва върху главницата и 2,50 лева мораторна лихва върху
услугата за дялово разпределение.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът, съразмерно на
уважената част от исковете. Тук следва да се съобрази, че разноски дължи единствено Г. Н.
Т. срещу когото исковете са уважени.
Той следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 12,50 лева държавна такса
в исковото производство и 6,25 лева държавна такса в заповедното производство.
Разноските за депозит за особен представител не следва да се присъждат в тежест на
ответника Г. Т., тъй като той не е станал повод за извършването им.
На ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определя размерът му на 100 лева. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се
следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева.
Разноски следва да бъдат присъдени и на В. Н. Т. на когото с оглед своедвеременното
възражение за прекомерност му се следват разноски в размер на 400 лева.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1
ГПК, че Г. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.... ДЪЛЖИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С...., на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 302,95 лева, от която 264,21 -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ доставена
топлинна енергия до топлоснабден имот с гр. С...., абонатен номер 150384 за периода
05.2021г. до 04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 25,12 лв. за периода
15.09.2022г., до 23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до
04.2023г. в размер на 11,12 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 2,50 лв. за
периода от 16.07.2021г. до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници,
считано от датата на подаване на заявлението 10.05.2024г. до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 27893/2024г. по описа
на Софийски районен съд 168 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ по реда на чл. 422 ГПК срещу А. Г. К. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С.... за признаване за установено че ответникът дължи сумите
528,43 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
6
доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с гр. С...., абонатен номер 150384 за
периода 05.2021г. до 04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 50,24 лв. за периода
15.09.2022г., до 23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода 05.2021г. до
04.2023г. в размер на 22,23 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер на 5,01 лв. за
периода от 16.07.2021г,' до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете главници, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 27893/2024г. по описа на СРС 168
състав КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ по реда на чл. 422 ГПК срещу В. Н. Т. с
ЕГН:**********, с адрес: гр. С.... за признаване за установено че ответникът дължи сумите
302,95 лева, от която 264,21 - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ доставена топлинна енергия до топлоснабден имот с гр. С...., абонатен номер
150384 за периода 05.2021г. до 04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 25,12 лв. за
периода 15.09.2022г., до 23.04.2024г., както и сумата за дялово разпределение за периода
05.2021г. до 04.2023г. в размер на 11,12 лв. - главница и мораторна лихва за забава в размер
на 2,50 лв. за периода от 16.07.2021г. до 23.04.2024г., ведно със законните лихви върху двете
главници, считано от датата на подаване на заявлението 10.05.2024г. до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
27893/2024г. по описа на Софийски районен съд 168 състав КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Г. Н. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С.... ДА ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С...., на основание чл. 78, ал. 1,
ГПК сумата от разноски в размер на 12,50 лева държавна такса в исковото производство и
6,25 лева държавна такса в заповедното производство, както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25 лева за двете производства.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С....
ДА ЗАПЛАТИ В. Н. Т. с ЕГН:**********, с адрес: гр. С.... на основание чл. 78, ал.3 ГПК
сумата от 400 лева разноски за възнаграждение на един адвокат в производството.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца „ДИРЕКТ“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7