№ 178
гр. Плевен, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИР ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500190 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 363 от 9.11.2023 г по гр. дело № 886/23 г по описа
на РС – Ч.Бряг състав на същия съд е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по
искове чл. 422 вр. чл. 414, вр. чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс вр.
чл. 183, вр. чл. 200 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 вр. чл. 84
ЗЗД предявени от „***“ ЕАД, /с предишно наименование "***" АД/ ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „***“ №4. вх.А, ет.5,
представлявано от И.П. и Б.Я., че ответникът Ж. Д. Б. от с. ***, ул. „***“ №39
му дължи сумата от 146, 58 лева, представляваща главница по непогасени
месечни вноски по силата на договор за продажба на изплащане от 17.07.2019
г., сключен между ответника и "А1 България" ЕАД /„Мобилтел“ ЕАД/,
прекратен предсрочно, вземанията по който са предсрочно изискуеми, която
сума е платена от „***“ ЕАД /"***" АД/, съгласно договор за поръчителство
от 07.11.2014 г., и 36,36 лв. – мораторна лихва за периода 04.02.2021 г. до
01.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата за периода от
подаване на заявлението - 02.01.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 338/06.06.2023 г. по ч. гр. дело № 622/2023
г. описа на Районен съд-Червен бряг. Съдът се е произнесъл и по разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от Ж. Д. Б. като
1
се правят оплаквания, че решението на РС е незаконосъобразно. Възразява
се, че в уведомлението до него е била упомената друга сума, а не тази от
146,58 лв, както и в платежното нареждане. Възразява се също така, че от
изпратеното уведомление не става ясно на кого трябва да се плати сумата.
Възразява се също така, че е налице служебна бележка, от която е видно, че
лицето няма задължения към А 1. Претендира се отмяна на постановеното
решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Въззиваемата страна ,редовно призована, оспорва жалбата чрез
процесуалния си представител и взема становище за потвърждаване на
решението. Възразява се ,че са налице доказателства за заплащане на
задължението на другата страна към А1 и уведомяване на страната за
прехвърлянето на вземането.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят наличието на неизпълнени
задължения за заплащане на закупено устройство таблет от въззивника,
прехвърляне на вземанията от А1 на друго лице, уведомяване на длъжника,
размер на задължението и неговата изискуемост
РС – Червен Бряг е приел,че на 17.07.2019 г. между „Мобилтел“
ЕАД /„ А1 България“ ЕАД/ ЕИК ***, в качеството на продавач и Ж. Д. Б., в
качеството му на купувач е сключен Договор за продажба на изплащане №
***/17.07.2019 г. По силата на т.1 и т. 2 от Договора, с подписването му
купувачът – Ж. Д. Б. е закупил и е станал собственик на устройство Tablet
Prestigio WIZE 3437 4G 1GB/8GB Bla със сериен номер: ***. Съгласно т.
10.2.1 от Договора, купувачът се е задължил да заплати на „Мобилтел“ ЕАД
/„А1 България“ ЕАД/ продажната цена за вещта, съобразно погасителен план
към Договора. Съгласно т. 12.3 от Договора за продажба на изплащане № ***
при неплащане в срок, договорът се счита за предсрочно прекратен. На
07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД, ЕИК *** и „***“ АД с ново име
„***“ ЕАД, ЕИК ***, е сключен договор за поръчителство. На основание т. 3
от Договора за поръчителство „***“ АД се задължава в качеството си на
поръчител да обезпечи задълженията на абонати сключили с „А1 България“
2
ЕАД Договори за продажбата на изплащане. Поради липса на доброволно
плащане от страна на ответника и на основание чл.2.2.3 от Договора за
поръчителство от 07.11.2014 г., „***“ АД е заплатило на „А1 България“ ЕАД
на 04.02.2021 г. сумата от 146,58 лева, представляваща дължимата сума от Ж.
Д. Б.. Плащането на сумата е извършено след отправена покана от страна на
кредитора към поръчителя, съгласно т.2.2.3 от Договора за поръчителство.
Съгласно Договора за поръчителството, поканата следва да се отправи
посредством предявяването на Справка/Приемно-предавателен протокол/, в
процесния случая това е Приемно- предавателен протокол № 298/10.05.2020
г., представляващ справка по т.2.2.3 от Договора за поръчителство от
07.11.2014 г. Протоколът съдържа списък с абонати и размерът на
просрочените задължения, произтичащи от договори гарантирани чрез
поръчителство от ищеца. Ответникът присъства на стр.3 от горепосочения
Протокол № 298. По отношение на извършеното плащане е представено
Платежно нареждане от 21.12.2020 г. и Приемно- предавателен протокол
№335/04.02.2021 г., от който на стр. 2 е видно, че ответникът дължи
процесната сума.
Според РС съгласно т.2.2.5 от Договора за поръчителство, след
извършеното плащане се съставя Справка/Приемно-предавателен протокол/
който съдържа списък с абонатите, за които на 04.02.2021 г. „***“ АД в
качеството си на поръчител е изпълнил вместо тях задълженията им към „А1
България“ ЕАД, произтичащи от договора за продажба на изплащане,
гарантирани чрез поръчителство. За горното обстоятелство е съставен
Приемно-предавателен протокол № 335/04.02.2021 г. Ответникът присъства
на стр. 2 от горепосочения Протокол № 335. До Ж. Д. Б. е изпратено
Уведомление за встъпване в дълг по чл. 146 от ЗЗД, с което същият е
уведомен, че считано от 21.12.2020 г. задълженията му към „А1 България“
ЕАД по договор за продажба на изплащане № *** са прехвърлени на „***“
АД с ново име „***“ ЕАД. На 28.07.2022 г. между „***“ ЕАД с ЕИК *** и
„Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е сключен
Договор за встъпване в дълг. Съгласно договора кредиторът „***“ ЕАД с
ЕИК *** приема поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на
физически лица“ ЕООД за съдлъжник за заплащане задълженията на
длъжниците физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство
сключен на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „***“ ЕАД с ЕИК ***
3
/"***"АД/. Поемателят „Фонд за гарантиране на задълженията на физическите
лица“ ЕООД се задължава да заплати задълженията на длъжниците
физически лица, произтичащи от Договора за поръчителство сключен на
07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „***“ ЕАД с ЕИК *** /"***" АД“/,
включително и на длъжника Ж. Д. Б. под № 1266 в Приложение №1 към
договора, в срок от един месец от подписване на същия. Ж. Д. Б. е подал
възражение по чл. 414а и чл.414 от ГПК oтносно Заповедта за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, по силата, на което заявление по посочената разпоредба, е
образувано частно гражданско дело №622/2023 г. на Районен съд-Червен
бряг.
Според РС с платежно нареждане от 21.12.2020 г. ищцовото
дружество е заплатило на "А1 България" ЕАД сумата от 247 082.47 лева. На
04.02.2021 г. е съставен приемно-предавателен протокол №335 за предаване
от "А1 България" ЕАД на "***" АД на справка, съдържаща списък с абонати,
за които на 21.12.2020 г. дружеството ищец в качеството си на поръчител е
изпълнил вместо тях задълженията им към мобилния оператор, произтичащи
от договори за продажба на разсрочено плащане, гаррантирани чрез
поръчителство от "***" АД. Справката съдържа 244 абоната на мобилния
оператор, сключили договори за продажба на изплащане, както и общия
размер на непогасените задължения от тези договори, който възлиза на 36
844.16 лева, гарантирани чрез поръчителство от "***" АД. Съгласно данните
от приложената справка, според РС, погасената от поръчителя ищец по
делото сума по задължение на ответника е в размер на 146.58 лева.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 183, във
връзка с чл. 200 от ЗЗД. Предявен е след успешно провеждане на
производство по чл. 410 ГПК и надлежно депозирано възражение от
длъжника по реда на чл. 414, ал.1 ГПК и в срока, предвиден в разпоредбите
на чл. 415, ал.1 ГПК, с оглед на което е процесуално допустим. Предмет на
установителния иск е съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждане предполага установяване на
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. В контекста
на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване възникването в негова
полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че
между "А1 България“ ЕАД и ответника е възникнала валидна облигационна
4
връзка по посочения в исковата молба договор за продажба на изплащане, по
силата на който на ответника е предоставен таблет срещу задължение за
заплащане на цена от 167.52 лева на 24 месечни вноски, с първоначална
вноска 6.98 лева, както и че между ищеца и мобилния оператор е сключен
валиден договор за поръчителство и ищецът е заплатил дължимата от
ответника по договора за продажба сума на "А1 4 България“ ЕАД.
От събраните по делото писмени доказателства, според РС, се
установява, че ищецът в качеството му на поръчител и "А1 България“ ЕАД в
качеството му на кредитор, са сключили валиден рамков договор за
поръчителство на задължения от 07.11.2014 г., както и че задължението на
ответника е включено в гарантираните от ищеца вземания и същото е
заплатено от „***“ ЕАД на мобилния оператор. Съгласно разпоредбата на чл.
146, ал. 1 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в
правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е
знаел за даденото поръчителство, а съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗД
поръчителят, който е изпълнил задължението, може де иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил
за предявения срещу него иск. От приетите по делото писмени доказателства,
обсъдени в тяхната съвкупност и поотделно се установява, както факта на
сключване на договори за продажба на изплащане между ответника и "А1
България" ЕАД и между последното дружество и ищеца за поръчителство.
Последният е действителен, като отговаря на изискванията на чл. 138 ЗЗД за
форма и съдържание – сключен е в писмена форма и включените в него
клаузи относно предмета, правата и задълженията на страните, попадат в
приложното поле на договора за поръчителство съгласно чл. 138 и сл. от ЗЗД.
С процесния договор „***“ ЕАД /"***"/ АД се е задължило да гарантира чрез
поръчителство вземанията на възложителя "А1 България" ЕАД /"Мобилтел"
ЕАД/ от абонати, сключили договор за продажба на изплащане при условията
от договора. Договорената клауза в т. 9.1.2 от договора за продажба на
изплащане № *** дава правото на продавача да обезпечи вземането си по
договора с поръчителство от трета страна, като това негово право не е
ограничено с изрична уговорка между страните да бъде упражнено
единствено след сключване на договора или при дадено съгласие или
одобрение от купувача. Отделно от това разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 1
ЗЗД не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство и не
5
изключва възможността да има поръчителство въпреки несъгласието или
незнанието на длъжника – арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗД, поради което, според РС,
оплакването на ответника, че не дължи на „***“ ЕАД е неоснователно.
Ответникът е оспорвал задълженията си по договора за изплащане към "А1
България" ЕАД, твърди, че именно това дружество се легитимира като негов
кредитор. Изразил е становище, че тъй като не са били платени всички
вноски по договора, последният е прекратен предсрочно. Твърди, че не е бил
уведомен за намерението на ищеца да заплати сумата на основание на
договора за поръчителство. Горните възражения ответникът не е доказал,
според РС, в хода на процеса при условията на пълно и главно доказване.
Това е така, според РС, тъй като по категоричен начин се установява от
приетите по делото писмени доказателства, че ищецът с платежно нареждане
от 21.12.2020 г. е заплатил на "А1 България" ЕАД в качеството си на
поръчител сума по задължение на Ж. Д. Б., присъстващ в приемно-
предавателния протокол №298/10.05.2020 г. на страница 3, в размер на 146.58
лева и следователно е встъпил в правата на това дружество и има вземане
спрямо ответника в същия размер. Ж. Д. Б. не представи доказателства за
твърдението си, че след излизането си от затвора, е заплатил задълженията си
към мобилния оператор, липсват и доказателства, че е заплатил посочената
сума на „***“ ЕАД. Неоснователни са оплакванията на ответника, че не е бил
уведомен за това, че ищецът е платил задължението му въз основа на договор
за поръчителство. В изпълнение на разпоредбата на чл.131 ГПК, в писмен
отговор до съда вх. №3822/31.08.2023 г., Ж. Д. Б. е приложил уведомлението
от процесното дружество до него по чл. 146 ЗЗД, вкл. приемно-предавателен
протокол №298/10.05.2020 г. и платежно нареждане от 21.10.2020 г. Видно от
горното обстоятелство, според РС, ответникът е бил запознат със
задължението си и на кого следва да се плати същото. С оглед на това съдът е
приел, че ищецът е положил дължимата грижа за уведомяване на главния
длъжник съобразно разпоредбите на чл.143-146 ЗЗД. В практиката е наложено
разбирането, че неуведомяването на длъжника съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗД за
предявената претенция срещу поръчителя, не погасява регресните му права
при плащане на задължението, а има за последица непротивопоставимост на
извършеното плащане на длъжника и поражда вземане от кредитора за
връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не
дължи плащане по друга причина. В допълнение РС е приел още, че в
6
получената от ответника Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, изрично е
посочено, че е разпоредено същият да заплати на ищцовото дружество
процесната сума, както и основанието, на което ищецът се позовава - договор
за поръчителство. Неоснователно е, според РС, направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на процесните вземания. В съответствие
с нормата на чл. 422 ГПК, погасителната давност на вземанията е прекъсната
на 02.06.2023 г. с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, видно от пощенското
клеймо върху плика за изпращане на същата, т. е. преди по – малко от пет
години, респ. три години от настъпване на изискуемостта на вземането за
главница и лихви. Макар и да се касае за еднородна по характера си и
повтаряща се престация, произтичаща от един и същ юридически факт,
според РС, задължението на купувача по продажбата на изплащане не е
периодично и спрямо него тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД е
неприложима. Разсрочването на плащането на цената на отделни вноски не му
придава характер на периодични платежи по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД,
тъй като се касае до разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части, докато периодичните плащания по чл. 111, б. "в" ЗЗД
представляват самостоятелни задължения, за възникването, на които е
необходим допълнителен факт. /Решение 103/ 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. №
1200/ 2011 г., II т. о./. В случая задължението на ответника за плащане не
произтича от договор за лизинг, само в който случай според практиката на
ВКС е приложима кратката 3 годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД /Решение
№ 77/ 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 84/ 2026 г., II т. о./. В случая искът е
предявен преди изтичане на 5 – годишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД. В
чл. 143, ал. 1, изр. второ ЗЗД е определен срокът за изпълнение на
задължението като е посочено, че поръчителят има право на законни лихви
върху заплатените суми от деня на плащането. Следователно в закона е
посочен падеж и поради неизпълнението от ответника-длъжник, последният е
изпаднал в забава и дължи на осн. чл. 86 ЗЗД мораторна лихва върху
заплатените суми от деня на плащането от поръчителя без да е необходима
покана от страна на ищеца-поръчител вр. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. В
случая лихва в размер на 36,36 лева се претендира за периода от деня на
плащане на главницата от поръчителя – 21.12.2020 г. до 01.06.2023 г. , ведно
със законна лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението по
7
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Съобразявайки
гореизложеното, съдът е приел, че то в пълна степен важи и относно
погасителната давност за вземанията за мораторна лихва. Задължението за
обезщетение за забава /чл. 86 ЗЗД/ се погасява с 3-годишна погасителна
давност на собствено основание съгласно чл. 111, б. "Б", пр. първо ЗЗД. В
случая вземанията за мораторна лихва върху главницата, претендирани от
ищеца са за периода от 21.12.2020 г. /датата на плащане на главницата от
поръчителя/ – до 01.06.2023 г. /крайната дата, до която ищецът претендира
лихва за забава/, следователно тригодишния давностен срок не е изтекъл.
РЕШЕНИЕТО на РС е законосъобразно.
Първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви за
изводите си, които се споделят от въззивната инстанция и не следва да се
преповтарят във вида, в който са изложени.
Неоснователно е възражението за неяснота относно дължимата
сума в уведомлението, което е получено от въззивника. На л. 58 от делото на
РС самият той е представил с отговора си уведомление ,в което изрично е
посочена сумата от 146,58 лв. Наличието на доказателства за заплатените на
А 1 суми по всички прехвърлени вземания не променят извода на съда, че
длъжникът е бил уведомен за размера на дължимата сума и за прехвърлянето
на вземането.
Неоснователно е и възражението на въззивника, че няма
задължения към А 1 съобразно представена служебна бележка с въззивната
жалба. Същата касае действително липсата на задължения към А 1, който
факт е безспорен, тъй като вземанията са прехвърлени, но не отменя факта на
наличието на задължения в посочения размер, които не са платени, но вече не
се дължат на А1. Въззивникът дължи процесната сума като солидарен
длъжник с „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица „ ЕООД,
които са поели задължението като съдлъжник.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение.
8
При този изход на делото се дължат разноски на въззиваемата
страна. Представен е списък на разноските с отговора на въззивната жалба за
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. С оглед актуалната практика
на СЕС относно възможността на съда за редукция на адвокатските
възнаграждения, определяни въз основа на Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, която е приета от професионалната
организация на самите адвокати, Пл ОС счита, че следва да се редуцира това
възнаграждение до размер от 200 лв с оглед материалния интерес и липсата
на значителна фактическа и материална сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 363 от 9.11.2023 г по гр. дело
№ 886/23 г по описа на РС – Ч.Бряг КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА Ж. Д. Б. от с. ***, ул. „***“ №39 ДА ЗАПЛАТИ на „***“
ЕАД, /с предишно наименование "***" АД/ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „***“ №4. вх.А, ет.5, представлявано от И.П. и Б.Я.
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 200 лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9