Определение по дело №33241/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16320
Дата: 28 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Иванова
Дело: 20221110133241
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16320
гр. София, 28.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20221110133241 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от Н. СТ. Н.,
обективираща иск с правно основание чл. 200 КТ. Същото е образувано след прекратително
определение на Старозагорски районен съд, който е приел, че не е местно компетентен да
разгледа спора, предмет на иска, тъй като седалището на ответника, релевирал възражение
за местна неподсъдност, е на територията на гр. София, а мястото, където ищецът е полагал
труд по трудовото правоотношение, възникнало с ответника, е в съдебен район на съд,
различен от съда, пред когото първоначално е депозираната искова молба.
Настоящият съдебен състав, за да формира преценка дали е местно компетентен да
разгледа настоящия правен спор, взе предвид следното, а именно:
Съгласно разясненията, дадени в Определение № 60337 от 29.10.2021 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3912/2021 г., IV г. о., ГК,Разпоредбата на чл. 114 от ГПК, установяваща
възможността за избор за икономически по-слабата страна по трудовия спор, а именно – за
ищеца-работник/служител – да предяви иска срещу работодателя си и пред съда, в чийто
район е мястото, където ищецът обичайно полага своя труд, е специална както по
отношение на чл. 105 от ГПК, така и по отношение на чл. 118, ал. 2 от ГПК, поради което ги
дерогира. От тази изборна местна подсъдност по чл. 114 от ГПК ищецът-работник/служител
може да се възползва единствено ако предяви иска си пред съда по мястото на обичайното
полагане на своя труд, и само когато то е различно от седалището на работодателя му, респ.
– от местовъзникването на спорното трудово правоотношение ако работодателят му е
държавно учреждение, тъй като именно това (обичайното местополагане на труда) е
териториалната привръзка (критерият), посочен в разпоредбата на чл. 114 от ГПК, за да
намери тя приложение. Ако по делото се установи, че тази специална териториална
привръзка не е налице (т. е. обичайното местополагане на труда не е в друг съдебен район,
различен от този по седалището на работодателя, респ. – от местовъзникването на спорното
трудово правоотношение), разпоредбата на чл. 114 от ГПК е неприложима и при
своевременно направено възражение от ответника, респ. – служебно повдигане на въпроса
1
от съда, следва да се приложат съответно – общата разпоредба на чл. 105 от ГПК, респ. –
специалната по отношение на нея разпоредба на чл. 108, ал. 2 от ГПК. Дори и специалната
териториална привръзка по чл. 114 от ГПК обективно да е налице, ако
ищецът-работник/служител не се възползва от възможността си за избор, предоставена му с
тази разпоредба, а предяви иска си по седалището на ответното държавно учреждение –
негов работодател, съгласно разпоредбите на чл. 119, ал. 3, чл. 108, ал. 2 и чл. 118, ал. 2 от
ГПК – съобразно изложеното по-горе, и в този случай сезираният съд служебно следва да
изпрати делото на съда по местовъзникването на спорното трудово правоотношение, ако то
е в съдебен район, различен от този по седалището на държавното учреждение –
работодател.
От цитираните разяснения е видно, че се прилага общата подсъдност по чл. 108 ГПК
- по седалището на ответника, при две хипотези - едната хипотеза е когато и мястото, където
ищецът обичайно е полагал своя труд при ответника и седалището на последния попадат в
района на един и същи съд и втората хипотеза - когато работникът/служител не се възползва
от възможността си за избор, предоставена му с тази разпоредба, а предяви иска си по
седалището на ответното държавно учреждение – негов работодател.
В случая нито една от двете очертани хипотези не е налице - мястото, където ищецът
обичайно е полагал своя труд попада в района на РС-гр. Казанлък, а мястото, където се
намира седалището на ответника попада в района на Софийски районен съд. Също така
ищецът е изявил желание да се възползва от възможността си за избор, предоставена му
разпоредбата на чл. 114 ГПК, тъй като не е предявил иска си по седалището на ответното
държавно учреждение – негов работодател, т.е. пред Софийски районен съд, а го е
предявил пред Районен съд - Стара Загора, доколкото съгласно трудовия договор, сключен
между страните, работното място на ищеца е на територията на с. Тулово, община Мъглиж,
област Стара Загора. Макар и да се намира в област Стара Загора, въпросното населено
място попада в съдебния район на Районен съд Казанлък, а не на Районен съд-Стара Загора,
където ищецът е депозирал исковата си молба.
Тъй като очевидно, той е желаел да се ползва от изборната местна подсъдност, но не
е отчел, че село Тулово се намира в съдебния район на РС-Казанлък, а не в съдебния район
на РС-гр. Стара Загора, съдът, пред когото исковата молба е била първоначално предявена,
е следвало на основание чл. 118 ГПК да го изпрати на надлежния съд, констатирайки, че
село Тулово попада в съдения район на РС-Казанлък, а не в съдебния район на РС-гр. Стара
Загора, а не директно да препраща делото на СРС, в чийто съдебен район се намира
седалището на ответника, направил възражение за местна неподсъдност, доколкото както се
посочи по -горе местно компетентен да се произнесе по дело, имащо за предмет трудов
спор, е съдът по седалището на ответника, само ако в неговия съдебен район се намира и
мястото, където ищецът е полагал своя труд или пък ищецът не се е възползвал от правото
си да избере пред кой съд да предяви исковата си молба, каквато очевидно не е настоящата
хипотеза.
Ето защо с оглед обезпечаване на правото на избор на ищеца и формиране на
2
преценка за това дали настоящият съдебен състав е местно компетентен, настоящият
съдебен състав счита, че следва да повдигне спор пред Софийски градски съд за определяне
на съда, който е местно компетентен да разгледа настоящия правен спор.
Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА на основание чл. 122 ГПК спор за подсъдност между Софийски районен съд и
Районен съд -гр. Стара Загора пред Софийски градски съд за определяне на съда, който е
местно компетентен да разгледа спора, предмет на гр. дело № 33241/2022 г. по описа на
СРС, 172 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3