Р Е Ш Е Н И Е
№ 502/06.12.2019г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора ДИМИТЪР Д. и секретаря Веселина
Сандева разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.адм.д. № 584/2019год. по
описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Добрич, срещу решение № 301 от 31.07.2019 г.,
постановено по нахд № 1498/2018
г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отменено наказателно
постановление № 08-000990/432 от 17.09.2018 г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Добрич, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, бул.“****“ № 62а, представлявано от управителя Л.С.Д., за
нарушение на чл.7, ал.2, във вр. ал.3 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лева на основание чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Касаторът оспорва
решението като неправилно и незаконосъобразно и иска то да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да се потвърди НП.
Оспорва изводите на съда, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в несъответствие между фактическото описание на нарушението в
АУАН и НП и дадената в тях правна квалификация, което е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. Сочи, че жалбоподателят е бил
запознат с фактите при предявяване на АУАН и се е защитавал срещу тях в хода на
административнонаказателното производство. Твърди, че в текстовата част на АУАН
и НП ясно и недвусмислено е посочено какво точно нарушение е извършено от
страна на дружеството, а именно, че в качеството си на работодател не е подало
заявление за разрешаване на достъп до пазара на труда в Агенция по заетостта и
е сключило трудов договор с **** (гражданин на Република Украйна) без
разрешение от Агенцията по заетостта. Сочи, че действително в цифровото
изписване за нарушена е посочена нормата на чл.7, ал.2, във вр. ал.3 от ЗМТМТ,
което е довело до неточност в изписването на правната квалификация на деянието,
но това не променя по същество извършеното нарушение – задължението на
работодателя да сключи трудов договор с гражданин на трета държава, след като
вече е получил разрешение от Агенция по заетостта. Счита, че събраните
доказателства не опровергават факта на извършване на вмененото с акта
нарушение, а го потвърждават, поради което неправилно и незаконосъобразно
районният съд е отменил обжалваното НП.
Ответникът по
касационната жалба, в писмена защита по делото, оспорва основателността й и иска
решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно,
тъй като действително между текстовата част на АУАН и посочената като нарушена
норма са налице разлики, водещи до липса на яснота и относимост на наведените
обстоятелства от страна на наказващия орган. Извършено е съществено процесуално
нарушение, което е основание за отмяна на НП, поради което обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с
правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С процесното наказателно
постановление „***“ ООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател е допуснало лицето ****, роден на ***г., гражданин на Република Украйна, да полага
труд въз основа на трудов договор № 259 от 30.05.2018г., без да е подало заявление за достъп до пазара на труда в Агенцията по
заетостта и без съответното разрешение за работа, издадено от компетентните
органи. Наказващият
орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл.7, ал.2, във вр. ал.3 от
ЗТМТМ, като е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2000 лева
на основание чл.75а, ал.2 от с.з.
За да отмени НП, съдът е приел,
че посочената като нарушена разпоредба
на чл.7, ал.2 от ЗТМТМ
въвежда задължение на работник, гражданин на трета държава, за който вече е налице разрешение да
престира труд на територията на страната, т.е. е с разрешен достъп до пазара, да работи само при работодателя и при условията,
заложени в даденото разрешение, докато в текстовата част
на АУАН се навеждат факти, обосноваващи административно нарушение по смисъла на
чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, а именно:
завареното лице няма нужното разрешение да работи и като такова е без достъп до
пазара на труда. Изложени
са обстоятелства, че в този вид
нарушението е залегнало и в НП, в което наказващият
орган веднъж е приел, че
лицето няма достъп до пазара на труда, т.е. няма нужното разрешение да работи, а втори
път е посочил, че е нарушена нормата на
чл.7, ал.2 от ЗТМТ, т.е. работникът е с достъп до пазара на труда. Това е
мотивирало съда да приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, тъй като
двете норми изискват наличието на различни предпоставки и касаят диаметрално
противоположни обстоятелства, при които
наличието на едната хипотеза изключва приложението другата. Счетено е, че липсата на яснота и
относимост на наведените
обстоятелства от страна на наказващия орган към сочената за нарушена правна норма възпрепятства правото на защита на санкционираното лице да разбере срещу какви факти и
твърдения да се защитава и лишава съда от възможността да извърши проверка относно правилното
приложение на материалния закон. Въз основа на това съдът е стигнал до крайния
правен извод, че е налице самостоятелно
основание за отмяна на НП, без да се
извършва проверка по същество на спора.
Настоящата касационна
инстанция не споделя този извод на съда.
Съгласно чл.75а, ал.1 ЗТМТМ чужденец, гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или
е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на
предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията
по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв. Ал.2 на същата
разпоредба предвижда, че наказанието по ал.1 се
налага и на работодател-физическо лице, за което
чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци -
граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание.
Имуществената
санкция на дружеството е наложена именно по този текст на
закона, който съдържа едновременно правилото за поведение и санкцията за
неговото неизпълнение. Вярно е, че в акта и НП за нарушена е
посочена разпоредбата на чл.7, ал.2, във връзка с ал.3 от ЗТМТМ, но това не
води до неяснота на обвинението. При анализ на
текста на двете алинеи се установява, че гражданин на трета
държава може да работи само ако има съответното
разрешение, което се издава по реда на ал.3 от нормата. От
друга страна разпоредбите на чл.75а от ЗТМТМ въвеждат забрана за престиране на
работна сила от страна на чужденци – граждани на трета държава, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, като адресати на тази
забрана са както лицата, предоставящи работна сила, така и техните
работодатели. Правилно е становището в касационната жалба, че в случая в АУАН и
НП ясно и недвусмислено е посочено в какво точно се изразява нарушението от
обективна страна, поради което не е накърнено правото на жалбоподателя да
разбере срещу какви факти и
твърдения да се защитава. От съдържанието на двата акта е
видно, че описаните в тях фактически обстоятелства се подвеждат под хипотезиса
на чл.75а, ал.2 от ЗМТМТ, поради което, като е счел, че разпоредбата на чл.7,
ал.2 от ЗТМТМ е неприложима в случая, районният съд е могъл да преквалифицира
нарушението съобразно правомощията си по чл.337 от НПК. Като не е сторил това,
а само е приел, че е налице несъответствие между фактическото описание на
нарушението и неговата правна квалификация, в резултат на което е отменил
наказателното постановление на формално основание, без да разглежда спора по
същество, районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, което води до неправилност
и незаконосъобразност на постановения от него акт.
С оглед на изложеното
настоящата касационна инстанция счита, че следва да отмени обжалваното решение
и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на ДРС, който да се произнесе по
съществото на спора.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, във вр. с
чл.222,
ал.1 от АПК,
Добричкият административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№ 301/31.07.2019 г. по НАХД № 1498/2018
година по описа на Районен съд - Добрич.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: