Решение по адм. дело №204/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс , във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Производството по делото е образувано по жалба на А. Д. Ц., [ЕГН], от гр. Силистра, [улица], ****, подадена чрез адв. Н. Б. от АК – Силистра, срещу Решение № 1040-18-21/ 28.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 181-00-40-3/27.03.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателката.

При издаването на оспорения акт, органът е преценил фактите, касаещи последния период на заетост, както и непрекъснатата продължителност на тази заетост в другата държава - членка / за повече от 5 години/, и въз основа на тези факти е обосновал извода си, че държавата по пребиваване се явява държавата Франция, в която жалбоподателката е осъществявала дейност като наето лице, която съвпада и с държавата по последна заетост, като в тази връзка се позовава на разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент (ЕО) 984/2009 и счита, че държавата по пребиваване е тази, в която по време на последната заетост преди да стане безработно лицето е бил центърът на неговите жизнени интереси, поради което Република България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване и осигурителния й институт не е компетентен да извършва преценка на правото на обезщетение за безработица на лицето по българското законодателство. Счита, че компетентността на институцията, която следва да отпусне и изплаща полагащото се парично обезщетение за безработица на жалбоподателката следва да бъде определена по силата на общото правило на чл. 11, §3, б. „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004.

Отделно от това са изложени и доводи относно факта, че към момента на регистриране на жалбоподателката в БТ - Силистра, същата не е притежавала качеството на безработно лице, тъй като трудовият й договор не е бил прекратен и същата е подлежала на задължително осигуряване.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че преценката и определянето на пребиваването следва да са извърши съобразно критериите изложени в чл.11, § 2 от Регламент /ЕО/ 987/2009, като органът не е преценил намерението й, свързано с обичайното й пребиваване, както и че центърът на жизнените й интереси е в Република България. В тази връзка счита, че е следвало преценката да се извърши не само по време на последната заетост, но и въз основа на обстоятелствата, че престоят й по време на трудовата заетост в чужбина е с временен характер, след което тя неизменно се завръща в страната по произход, където живеят родителите й, че настоящият и постоянният й адреси са в България, гр. Силистра, където притежава и собствено жилище.

Счита, че независимо от отразеното в СЕД U017 обстоятелство, че периодът на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост е от 14.10.2024 г. до 10.11.2024 год., към момента на подаване на заявлението пред националния орган – 13. 01. 2025 год. тя вече е притежавала качеството на безработно лице.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното решение и за връщане на преписката на ответния орган за ново произнасяне по жалбата му срещу Разпореждане № 181-00-40-3/27.03.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна – Директорът на ТП на НОИ – Силистра, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Н. Н. - Н., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 13.01.2025 год. жалбоподателката е подала заявление вх. № №710-64/13.01.2025 г. чрез Дирекция „Бюро по труда“- Силистра до ТП на НОИ- Силистра с вх.№181-00-40/13.01.2025г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, посочвайки, че последното й трудово правоотношение е с работодател във Франция, като декларира, че за последните 24 месеца, предхождащи месеца на прекратяване осигуряването – от 12. 08. 2028 год. до 14. 11. 2023 год. и от 14. 03. 2024 год. до 10. 11. 2024 год. е работила съответно – за английски и френски работодатели.

Заедно със заявлението, жалбоподателката е подала и заявление за удостоверяване на осигурителните периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 – Великобритания за времето от 12.05.2018 г. до 14.11.2023 г. с работодател ****за времето 14. 03. 2024 год. – 30. 03. 2024 год. с работодател ****, 17. 06. 2024 год. – 13. 07. 2024 год. и 21. 09. 2024 год. – 31. 10. 2024 год. с работодател ****, 11. 07. 2024 год. – 20. 09. 2024 год. с работодател **** и 14. 10. 2024 год. – 10. 11. 2024 год. с работодател ****., като е посочено, че причината, поради която е прекратено трудовото правоотношение, е "изтичане срока на договора". Във връзка с прилагането на чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 год., жалбоподателката е депозирал и декларация за определяне на пребиваването, с която е заявено, че през периода на последната заетост на лицето е неомъжено, няма деца, роднините й живеят в България, където притежава собствено жилище, във Франция е живяла в наето жилище, няколко пъти годишно се е завръщала в Република България, като е декларирала и обстоятелството, че освен трудовата дейност, няма друга връзка с държавата по заетост и няма намерение да остава за постоянно в нея /л. 16-17 от адм. преписка/.

С Разпореждане №181-00-40-1/05.02.2025 год. на Ръководител по осигуряването при ТП на НОИ - Силистра административното производство и спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО с цел събиране по служебен път на удостоверяване на осигурителните периоди и доходи на заявителя със СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Франция.

С Разпореждане № №181-00-40-2/25.03.2025 год., издадено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра, административното производство е възобновено с мотивите, че са получени СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция на Франция, с които са удостоверени периоди на осигурена заетост, причина за прекратяване на осигуряването и осигурителния доход.

Според извлечение от регистъра на трудовите договори към НОИ последната трудова заетост на жалбоподателя в България е от 29.07.2020 год. до 06.04.2021 год.

С оглед получената информация на 17.03.2025 г. със СЕД U002 - осигурително досие от компетентната институция на Великобритания (случай 3135007) и на 24.02.2025 г. със СЕД U017 осигурително досие- трансграничен работник от компетентната институция на Франция (случай 3134624), са потвърдени осигурителни периоди, осигурителен доход и причина за прекратяване на осигуряването от компетентната институция на Франция.

С разпореждане № 181-00-40-3/27.03.2025 год., ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Силистра е отказал отпускането на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя, на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. В мотивите си административният орган е посочил, че българската институция не е компетентна да предостави парично обезщетение за безработица, тъй като държавата-членка по пребиваването на лицето съвпада с държавата-членка по последната му заетост – Франция. Акцентирал е на дългосрочна заетост на лицето в чужбина, като сроковете на договорите обхващат значителни периоди от време с прекъсвания, които обаче не дават основания да се приеме, че непрекъснатостта на пребиваването е нарушена, въз основа на което е прието, че пребиваването на лицето не е в България. Посочено е, че лицето пребивава в държавата си по произход само когато не престира труд съобразно трудов договор с работодател в чужбина. Изложени са доводи, че заявителката не е придобила последно осигурителен период според българското законодателство и право на обезщетение за нея може да възникне само ако положението му съответства на чл. 65, §5, 6 „а“, във връзка с чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 г. (Дело С-30/22). С оглед тълкуването на Съда на ЕС за приложението на чл. 65, §2 от този Регламент е приел, че положението на лицето е несъответно, тъй като е налице завръщане в държавата по произход след прекратяване на трудовата й дейност за държавата Франция, за която е полагала труд във връзка с дейността си.

Недоволна от отказа, А. Ц. е подала жалба срещу него по административен ред – чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ, в която е посочил погрешна преценка относно държавата по пребиваване. В жалбата си е изложил твърдения, че пребиваването й във Великобритания и Франция - държава- членка на ЕС, е обусловено единствено от трудовата й заетост през този период. Упражняваната от нея дейност там е била с временен краткосрочен характер като същевременно нейното семейство и роднини са в България. След завръщането й от там живее в собственото си жилище, което е и нейният постоянен адрес, регистрирала се е като безработно лице в БТ – Силистра и не е имала намерение трайно да се установява във Франция.

Директорът на ТП на НОИ – Силистра с решение № 1040-18-21/ 28.05.2025 год. е отхвърлил жалбата, приемайки за неоснователни оплакванията на А. Ц.. Посочил е правилно определена държава на пребиваване - Франция, тъй като за лицето е установена стабилна заетост във Франция, която се явява както държава по последна заетост, така и държава по пребиваване, поради което българският осигурителен институт не е компетентен да отпусне претендираното обезщетение за безработица и то следва да се търси от съответната осигурителна институция в другата държава членка. Същото не е било икономически обвързано с Република България – връщало се е като икономически неактивен гражданин, който желае да ползва блага от бюджета на ДОО, което би я поставило в по – благоприятни условия и би нарушило принципът на „равнопоставеност“ на лицата. Изложени са подробни доводи относно приложимите правни норми, като е коментирано, че чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 трябва да се тълкува, че не се прилага към положение, в което дадено лице подава заявление за получаване на обезщетение за безработица до компетентния орган на държава - членка, в която не е завършило периода на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост и на територията на която се връща след завършен период на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост в друга държава - членка, в която то е пребивавало по смисъла на тази разпоредба през целия този период.

Оспорването на посоченото е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

Оспореното в настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – гр. Силистра е валиден административен акт, издаден от административен орган в кръга на неговата компетентност и в предписаната от закона форма. В обжалвания акт са посочени изчерпателно фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се констатират съществени нарушения на процесуални правила.

При изследване за материалната законосъобразност на атакувания изричен отказ съдът съобрази, че държава по произход на жалбоподателката е Република България, а държавата по нейната последна заетост при подаване на заявлението за изплащане на обезщетение за безработица от Националния осигурителен институт на Република България е Франция. Двете държави членуват в Европейския съюз, поради което към настоящия казус приложение намира регулацията на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност, както и Регламент ЕО) № 987/2009 по неговото прилагане.

В персоналния обхват на Регламент № 883/2004 г. попадат граждани на държава членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица /чл. 3/, а сред материалният му обхват попадат обезщетенията за безработица / чл. 3, § 1, буква "з" от Регламента /.

Както бе посочено по-горе държавата по последна заетост на жалбоподателката е Франция и същата по аргумент на чл. 11, § 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 е компетентната държава-членка по конкретния случай.

Основен мотив на обжалвания изричен отказ е, че държавата по последна заетост на А. Ц. е и държава на нейното пребиваване, поради което е неприложим чл. 65, § 2 и 5 на Регламент № 883/2004 г.

Съгласно чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 г. гласи, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата - членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване / чл. 65, § 5 от Регламента /.

Съгласно т. 4 от решение U3 от 12.06.2009 г. на Аадминистративната комисия за координация на системите за социална сигурност, напълно безработно лице в съответствие с чл. 65, § 2 от Регламент № 883/2004 г. е лице, което вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост / нпр. поради прекратяване на трудовото правоотношение или изтичане на срока на трудовия договор /. Съгласно т. 1 и т. 3 от същото решение, при изтичането на срока на трудовия договор лицето следва да се разглежда като напълно безработно в съответствие с чл. 65, § 2 от посочения регламент, а обезщетенията да се предоставят от институцията по местопребиваване.

В настоящия случай, жалбоподателката е напълно безработно лице, тъй като на 10. 11. 2024 г. е изтекъл срока на трудовия й договор с френския работодател и на 13. 01. 2025 год. е подадено в България заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. В случая е без значение обстоятелството, че на 05. 11. 2024 год. жалбоподателката е подала заявление за регистрирането й като безработно лице в БТ – Силистра. В заявлението до ТП на НОИ- Силистра с вх.№181-00-40/13.01.2025год. Ц. е посочила като дата на прекратяване на осигурителния период именно 10. 11. 2024 год., от който момент следва да бъде преценено и качеството й на безработно лице, каквото тя несъмнено е притежавала към датата на подаване на заявлението й до ТП на НОИ – Силистра.

С оглед приложимостта на разпоредбата на чл. 65 от Регламент № 883/2004 г. от значение за правилното разрешаване на въпроса е изясняването коя е държавата по пребиваване на жалбоподателя.

Според чл. 1, § 3, б. й" от Регламент № 987/2009 г. "пребиваване" означава мястото, където лицето обичайно пребивава.

Разпоредбата на чл. 11 от Регламент № 987/2009 г. посочва критериите, по които се определя пребиваването: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; положението на лицето, включително естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; семейното положение и роднинските връзки на лицето; упражняването на неплатена дейност; жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Събраните по делото доказателства, сочат за период от 5 години, в който жалбоподателката е била с трудова заетост във Великобритания и Франция с продължителни периоди на прекъсване, като този дълъг период на отсъствие от България, сумиран и с предходен период на заетост, ответникът посочва като основен аргумент за център на жизнени интереси на заявителя в държавата по заетост. Това разбиране е погрешно предвид произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-90/97 г. – " продължителността на пребиваване в държавата членка, в която се иска изплащането на въпросното обезщетение, не може да се счита за присъщ елемент на понятието за пребиваване по смисъла на член 10а от Регламент № 1408/71 /отм/. По-специално, когато, както в настоящия случай, заето лице, при завръщане в държавата си на произход, след като е упражнило правото си на свободно движение, е заявило ясно по време на кандидатстване за подпомагане на доходите, че възнамерява да остане в своята Държава на произход, където живеят близките му роднини - въпреки че изразява готовността си, ако възникне необходимост в контекста на някаква бъдеща работа, да пътува от време на време до други държави-членки - не може да се счита, че той не отговаря на условието за пребиваване в рамките на смисъла на член 10а само защото периодът на пребиваване, завършен в неговата държава на произход, е твърде кратък".

Въпреки че в посоченото решение е цитиран Регламент № 1408/71 г., следва да се има предвид, че този регламент е отменен с Регламент № 883/2004 г., като даденото тълкуване от СЕС е валидно поради идентичните принципни постановки в тези два общностни акта.

Останалите признаци, относими при определяне на пребиваването също следва да бъдат съобразени – жалбоподателката има близки и роднини, които живеят в България, където ежегодно се е прибирала и прекарвала отпуските си, както и времето между отделните трудови правоотношения с чуждестранни работодатели. Представени са и писмени доказателства за придобит недвижим имот в РБългария, където е и постоянният адрес на жалбоподателката.

От друга страна по делото липсват данни за наличие на жилище във Франция, за близки и роднини или други трайно установени връзки с тази държава, за да бъде приета, че в нея е центъра на жизнените й интереси. Непосредствено след прекратяване на трудовоправните й отношения, жалбоподателката се е завърнала в РБългария, където живее и декларира желанието си за оставане в страната посредством заявление за активно търсене на работа със съдействието на АЗ.

В този смисъл дори и преценката на тези критерии да е недостатъчна, което според настоящия състав не е така, и да се наложи прилагане на правило на т. 2 от чл. 11 на Регламент № 987/2009 год., то също следва да се приеме, че центърът на жизнени интереси на жалбоподателката е РБългария - държавата по произход, а не Франция - държавата на нейната заетост. Следователно НОИ, чрез своето териториално поделение (в случая ТП на НОИ– Силистра), се явява компетентната институция, която следва да отпусне и предостави обезщетението за безработица.

В обобщение на изложеното, съдът счита, че обжалваното решение е незаконосъобразен индивидуален административен акт, постановен в противоречие на материалния закон – чл. 146, т. 4 от АПК, поради което подлежи на отмяна. Следва преписката да се върне за ново разглеждане при съобразяване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона, както и за изследване регламентацията на КСО по конкретния случай като приложимо законодателство.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които за производството пред настоящата инстанция са формирани от изплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. Разноските следва да се възложат в тежест на Националният осигурителен институт гр. София, доколкото същият е юридическото лице, в структурата на което е ответният орган (§ 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1040-18-21/ 28.05.2025 г. на Директора на ТП на НОИ – Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № 181-00-40-3/27.03.2025 год. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Силистра, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 11, §3, б. „а“ и чл. 65, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица на А. Д. Ц. с [ЕГН].

 

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на А. Д. Ц. с [ЕГН], от гр. Силистра, [улица], ****, сумата от ****, представляваща съдебно-деловодни разноски

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 119 във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" от КСО.