Р Е Ш Е Н И Е
№785/3.5.2022г.
Град Пловдив, 03.05.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 435 по
описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на П.С.Т. *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0333-000011 от 07.01.2022 г. на
началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски, с която на П.С.Т., ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни.
Според жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна като
преждевременно издадена в нарушение на материалния закон и на
административнопроизводствените правила, поради което се иска се нейната отмяна
и присъждане на направените разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
заповедта като законосъобразна да се остави в сила.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от оспорената заповед, с която е ограничено правото на ползване върху
личното МПС, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено лично
на жалбоподателя на 05.02.2022 г., поради което е допустима, но разгледана по
същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 07.01.2022 г. в
град Перущица на бул. „Иван Вазов“ № 74, около 14,30 часа жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил марка „Мерцесес
Е 220 ЦДИ”, рег.№ ****, под въздействие на наркотични вещества и/или техни
аналози – метамфетамин, установено по надлежния ред с
полеви тест „Драг чек 3000“, и при движение на заден ход удря със задната част
намиращата се зад автомобила пешеходка, с което е допуснал нарушения на чл.5,
ал.3, т.1, пр.2 и чл.40, ал.1, пр.2 ЗДвП и заради което е издадена оспорената
заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
На жалбоподателя са били издадени талон за медицинско изследване на кръв и
7 броя стикер. Видно от приложения към жалбата лист за преглед (л.7),
жалбоподателят се е явил в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в дадения му интервал от
120 минути и е дал кръв и урина за изследване на наркотични вещества. В хода на
съдебното производство е установено, че изследването все още не е направено
(писмо от ВМА от 29.03.2022 г. – л.31-32), т.е., липсват категорични
доказателства за вида и количеството на наркотично вещество в кръвта на
жалбоподателя в момента на извършване на нарушенията по ЗДвП, което обаче не
опровергава констатацията за наличие на метамфетамин, установен чрез извършения на мястото на ПТП полеви
тест. Т.е., управлението на МПС, след като водачът е употребил наркотични
вещества или техни аналози, е доказано по безспорен начин.
В приложения акт за установяване на административно нарушение № 16 от 07.01.2022
г. е отразена описаната по-горе фактическа обстановка, т.е., налице е официален
писмен документ, който по безспорен начин доказва извършените от жалбоподателя нарушения на правилата за движение, чиято материална доказателствена сила
не е оборена в хода на съдебното производство при доказателствена тежест за
жалбоподателя.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В
настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички елементи
от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП – жалбоподателят е собственик на МПС
(справка – л.28), което е управлявал на 07.01.2022 г. след употреба на метамфетамин. Т.е., по категоричен начин е доказано
нарушението на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, съгласно който на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката
по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма. В този смисъл положителният полеви тест за наличие на наркотично
вещество в кръвта е достатъчно основание за административния орган да изпълни
служебното си задължение и да издаде заповедта за прилагане на принудителната
мярка.
Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни,
които дават ясна представа за извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата, представляващо основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Срокът, за който е наложена мярката, е минималният,
определен от законодателя, поради което за административния орган не е налице
задължение да посочи мотиви за така определения срок на мярката.
Не
се споделя възражението на жалбоподателя за неяснота относно срока, за който се
налага принудителната мярка. Вярно е, че в закона срокът е определен в месеци,
но общоприето е разбирането, че срокът от 180 дни е равнозначен на 6 месеца,
т.е., принудителната мярка е наложена за минималния определен от закона срок.
Оспорената
заповед е издадена в съответствие с целта на закона – да се осигури
безопасността на движението по пътищата, защита на живота и здравето на всички
участници в движението, включително на нарушителя, и да се преустановят
нарушенията по ЗДвП, която цел е постигната именно чрез временното прекратяване
на регистрацията на МПС и отнемането на възможността на нарушителя и на други
лица да управляват конкретното МПС, за да не се извършват нови нарушения на
правилата за движение по пътищата, които нарушения в конкретния случай пряко са
застрашили живота и здравето на пешеходец.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед
изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Т., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0333-000011 от 07.01.2022 г. на
началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Стамболийски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: