№ 627
гр. В., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320100755
по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г.,
САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8 против А. Т. Н. с
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл. 8, вх. Б, ет. 4, ап. 28,
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД,
във връзка с чл. 99 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 07.11.2016 г. е сключен договор за
далекосъобщителни услуги между „БТК“ ЕАД и ответника с клиентски номер
15478575001, съгласно който абонатът е добавил мобилен номер за ползване
**********, при условията на тарифен план VIVACOM Smart L с месечна
абонаментна такса в размер на 29.99 лева за срок от 24 месеца – до 07.11.2018
г. На 13.04.2017 г. е сключен и договор между „БТК“ ЕАД и ответника, с
който са добавени за ползване интернет услуга при условията на тарифен
план VIVACOM FiberNet 30, с месечна абонаментна такса 17.80 лева за срок
от 24 месеца – до 13.04.2019 г. Посочено е, че за ползваните услуги са
издавани фактури за периода от 15.03.2019 г. до 14.06.2019 г. Поради не
плащане в срок, оператора на абоната е прекратил едностранно
индивидуалния договор. Датата на деактивация на процесния абонамент е
02.07.2019 г. Сочи се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги,
1
фактурирани за три последователни отчетни месеца 04/2019 г.; 05/2019 г. и
06/2019 г. на стойност 131.63 лева.
Това вземане е цедирано на „С.Г. Труп“ ООД с договор за цесия от
16.10.2018 г. С договор за цесия от 01.10.2019 г. и Анекс към него от
10.03.2020 г. „С.Г. Груп“ ЕООД са прехвърлили вземането си на ищцовото
дружество.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
2390/2021 г. по описа на РС - В., и по което е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „ЮБЦ" ЕООД сумата в
размер на 131.63 лева – представляваща незаплатена далекосъобщителна
услуга, дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер
15478575001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, за което са издадени
фактури № **********/15.04.2019 г.; № **********/15.05.2019 г.; №
**********/15.06.2019 г. за периода от 15.03.2019 г. до 14.06.2019 г.
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище
по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същият са указани последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
В молба с вх. № 10618/12.12.2022 г. ищецът чрез процесуалния си
представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на
основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
2
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответника дължи претендираната парична
сума.
Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като
се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата в размер на 131.63 лева – представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга, дължими по повод на валидно действал договор с
клиентски номер 15478575001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, за
което са издадени фактури № **********/15.04.2019 г.; №
**********/15.05.2019 г.; № **********/15.06.2019 г. за периода от
15.03.2019 г. до 14.06.2019 г.
Вземането, фигуриращо в издадената заповед по ч.гр.д. № 2390/2021 г.,
3
а именно за 31.74 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г.
до 15.11.2021 г. не е претендирано в исковото производство. По тази причина
на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, издадената Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 2390/2021 г. следва да бъде обезсилена в частта на вземането за
сумата от 31.74 лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г.
до 15.11.2021 г.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 205.00 лв. /25.00 лв.
внесена държавна такса и 180.00 лв. адвокатско възнаграждение/, както и
тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 205.00 лв.
/25.00 лв. - заплатена държавна такса и 180.00 лв. - адвокатско
възнаграждение/.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Т. Н. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл. 8, вх. Б, ет. 4, ап. 28, че дължи на
„ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г.,
САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, сумата в размер на
131.63 лева – представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга,
дължими по повод на валидно действал договор с клиентски номер
15478575001, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, за което са издадени
фактури № **********/15.04.2019 г.; № **********/15.05.2019 г.; №
**********/15.06.2019 г. за периода от 15.03.2019 г. до 14.06.2019 г. съгласно
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 2390/2021 г. по описа на РС – В..
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 748 от 02.12.2021 г., издадена по ч.гр.д. №
2390/2021 г. по описа на РС – В., в частта й за вземането за сумата от 31.74
4
лева – мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА А. Т. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл. 8,
вх. Б, ет. 4, ап. 28 да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул.
„Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, направени разноски в заповедното производство по
ч.гр.д № 2390/2021 г. по описа на РС - В. в общ размер на 205.00 лв. /25.00 лв.
- заплатена държавна такса и 180.00 лв. - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА А. Т. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ бл. 8,
вх. Б, ет. 4, ап. 28 да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Ю.Б.Ц., чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул.
„Б.“ № 81, вх. В, ет. 8, направени разноски в исковото производство в общ
размер на 205.00 лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и 180.00 лв. -
адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 2390/2021 г. по описа
на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5