Решение по дело №269/2018 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.156 и следващите от ДОПК.

Делото е образувано по жалба на А.Б.К., ЕГН **********,***, против ревизионен акт (РА) № Р-04000517005008-091-001/28.05.2018 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, в която е потвърден с решение № 162/27.08.2018 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с която са установени допълнителни задължения на жалбоподателя по чл.48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2011 г. в размер на 685.40 лева и лихва в размер на 423.69 лева; за 2012 г. данъчни задължения в размер на 1521.58 лева и лихва в размер на 784.56 лева; за 2014 г. главница в размер на 6262.06 лева и лихва в размер на 1956.34 лева. Определени са и вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице, както следва: за 2011 г. главница в размер на 394.40 лева и лихва в размер на 243.80 лева; за 2012 г. главница в размер на 1121.52 лева и лихва в размер на 578.28 лева; за 2014 г. главница в размер на 1951.20 лева и лихва в размер на 609.58 лева.

Оспорващият твърди, че ревизионният акт е постановен в нарушение на процесуалните и материални норми, при липса на предпоставки за преминаване към облагане по реда на чл.122 от ДОПК и при прилагане на неправилна методика за определяне на данъчната основа и необосновано приемане, че в началото на 2011 г. разполагаемите средства са били 0.00 лева, което е довело до погрешни изводи за наличие на нерегламентирани приходи. Твърди се още, че ревизиращите органи не са изпълнили задълженията си да докажат действително получените от лицето доходи, като не са положили усилия да установят контакт с търговските дружества, описани в ревизионния акт, въпреки обстоятелството, че доказателствената тежест лежи върху тях.

В резултат на изложените мотиви се иска да бъде отменен ревизионния акт в обжалваната му част.

В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата. Претендират се направените разноски в производството по делото.

Ответната страна - директор на Дирекция ОДОП-Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1026.00 лева, определено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства и като извърши задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, според която съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, прие за установена следната фактическа обстановка: предмет на процесния правен спор e РА № Р-04000517005008-091-001/28.05.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, в която е потвърден с решение № 162/27.08.2018 г. на директора на Дирекция ОДОП - Велико Търново при ЦУ на НАП. С него на оспорващия, по реда на чл.122 от ДОПК, е определена основа за облагане с данъци за данъчен период 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., както и от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и са определени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в общ размер на 685.40 лева и лихва в размер на 423.69 лева; за 2012 г. данъчни задължения в общ размер на 1521.58 лева и лихва в размер на 784.56 лева; за 2014 г. главница в размер общо на 6262.06 лева и лихва в размер на 1956.34 лева. Определени са и вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице, както следва: за 2011 г. главница в размер на 394.40 лева и лихва в размер на 243.80 лева; за 2012 г. главница в размер на 1121.52 лева и лихва в размер на 578.28 лева; за 2014 г. главница в размер на 1951.20 лева и лихва в размер на 609.58 лева.  

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът констатира, че ревизионното производство е образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000517005008-020-001/31.07.2017 г., издадена от Венета Тонова Димитрова - началник сектор при ТД на НАП - гр. Велико Търново, с обхват задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2012 г., както и от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. Определен е краен срок за приключване на ревизията в срок от три месеца от връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ревизираното лице, на 04.10.2017 г., видно от приложената разписка. Впоследствие е издадена заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизия № Р-04000517005008-020-002/04.01.2018 г. от същия орган, като срокът за извършване на ревизията е продължен до 02.03.2018 г. Посочената заповед е връчена на адресата на 05.01.2018 г.

В изпълнение на отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице жалбоподателят е представил писмени доказателства: покупко-изплащателни сметки, издадени от "Мартексметал" ЕООД, гр. София за продажба на черни и цветни метали с битов характер за периода от 2011 г. и от "Биметал" ЕООД, гр. София от 2009 г. Отделно от второто дружество в отговор на отправено искане са представени допълнително покупко-изплащателни сметки от 2010 г.

В срока за представяне на документи и изразяване на становище от страна на ревизираното лице не е представена декларация за имущественото състояние и източниците на доходи.

В хода на ревизията е установено, че на лицето не са извършвани предходни ревизии. Направен е анализ на имущественото му състояние, на краткотрайните и дълготрайните активи, учредените върху тях тежести и извършени разпоредителни сделки. Извършен е анализ на банковите сметки на задълженото лице. От него са поискани данни за разполагаема сума на паричните средства към началото и края на данъчните периоди, както и за обичайния размер на извършваните от него разходи за издръжка и живот. Декларация и доказателства за разполагаема сума на паричните средства в брой в началото и края на периода не са представени. Последното е наложило органите да приемат като разполагаема сума на паричните средства в брой 0.00 лева.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК проверяващите издали ревизионен доклад № Р-04000517005008-092-001/15.03.2018 г., който е връчен на адресата на посочения от него адрес за кореспонденция, на 10.04.2018 г. Ревизираното лице поискало продължаване на срока за подаване на възражения и представяне на доказателства, като срокът бил продължен до 23.05.2018 г., в който срок не било депозирано възражение по доклада.

Въз основа на констатациите в РД бил издаден процесният РА № Р-04000517005008-091-001/28.05.2018 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Велико Търново.

Ревизионният акт е обжалван пред директора на Дирекция "ОДОП", който постановил решение № 162/27.08.2018 г., с което частично потвърдил РА.

При обжалването на РА пред горестоящия орган е установено, че от страна на ревизиращите органи е допусната техническа грешка в изчисленията при определяне на данъчната основа, което е установено и съответно в тази си част РА е отменен с последващото решение, в което подробно е описано неправилното изчисление при определяне на данъчната основа, респ. посочен е дължимият данък и лихва за забава.

Към преписката са приложени писмени доказателства относно наличието на компетентност у органите, издали актовете за образуване на ревизионното производство, както и по събиране на доказателства във връзка с установяване на относимите към производството обстоятелства.

От доказателствата по делото се установява, че актът, с който е образувано ревизионното производство, е издаден от компетентен орган. Производството е осъществено в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентни органи, в предписаната от закона форма и съдържание. Потвърдителното решение е издадено от компетентен орган и в рамките на нормативно установения срок.

От приложената към преписката заповед за възлагане на ревизия № Р-04000517005008-020-001/31.07.2017 г. се установява, че същата е издадена като електронен документ от Венета Тонова Димитрова в качеството си на началник сектор при ТД на НАП - Велико Търново. Приложени са разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. След като извърши проверка на електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Издател на заповедта е Венета Тонова Димитрова, която е автор и титуляр на електронния документ. Същата е определена поименно от директора на ТД на НАП - Велико Търново като орган по приходите, който има правомощия да издава заповеди за възлагане на ревизии по реда на чл.112 от ДОПК, с т.9 от заповед № 6/03.01.2017 г. Пред съда са представени доказателства от ответната страна, за това, че ЗВР, РД и РА са подписани с електронен подпис от лица, които към момента на подписването им са притежавали валидни квалифицирани електронни подписи.

Съставените в рамките на ревизионното производство ЗВР са връчени на данъчнозадълженото лице по електронен път, за което свидетелстват приложените към ревизионната преписка удостоверения за извършените връчвания.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ с постоянен адрес в Република България, без да е реализирала дейност като едноличен търговец, което не е подавало ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за ревизирания период. Органите по приходите са изискали от проверяваното лице да предостави документи във връзка с извършваната ревизия, в изпълнение на която са представени единствено покупко-изплащателни сметки за 2009, 2010 и 2011 г., след изтичане на определения срок за това. Не са представени и доказателства относно сумите, притежавани от лицето към началото на проверявания период.

При извършена справка в информационния масив на НАП са установени данни за осигуряване на лицето през периода от м. април 2014 г. до м. декември 2015 г., с деклариран осигурителен доход 420.00 лева от осигурител фирма "Китекс Консулт"  ЕООД, ЕИК *********.

Установено е, че за лицето е подадена информация за изплатени суми за продадени имоти по разпоредителна сделка с недвижим имот от извършена проверка в информационния масив на НАП в размер на 13500.00 лева през 2012 г. От извлечения от банковите сметки на жалбоподателя са били установени наличните суми в началото и в края на ревизирания период. Установени са притежаваните от лицето МПС и недвижими имоти, като органите по приходи са установили имущественото състояние, съпоставили са получените доходи и извършените разходи от жалбоподателя.

В хода на ревизията от ревизираното лице са изискани документи и обяснения относно несъответствията между доходите и разходите му за процесния период, с цел извършване съпоставка на придобитото имущество, направените разходи, декларираните и получени доходи от лицето. Изискано е и попълване на справки за наличните недвижими имоти, МПС, вземания от трети лица, приложени към искането. До приключване на ревизията не е представен отговор на искането от адресата. След изтичането на определения срок жалбоподателят предоставил 50 бр. покупко-изплащателни сметки, издадени от „Мартексметал” ЕООД и „Биметал” ЕООД, касаещи изплатени суми за предадени отпадъци от черни и цветни метали.

При извършени насрещни проверки от двете дружества са изискани доказателства за изплащани парични средства за предадени от К. метални отпадъци за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г., но до приключването на проверките такива документи не са представени.

При проверка на получавани и/или предоставяни парични средства за ревизирания период са установени предоставен заем на "Китекс Ойл" ЕООД с договор от 25.01.2013 г. в размер на 8000.00 лева и срок за погасяване 25.01.2019 г., както и предоставена безвъзмездна финансова помощ - захранване на касата на "Китекс Консулт" ЕООД с ПКО № 2/30.04.2014 г. за сумата от 61000.00 лева. Установено е, че договорът за заем не е осчетоводен в счетоводството на дружеството - заемател.

От анализа на банкови извлечения от сметките на оспорващия се установяват сумите, получени от лицето през проверявания период.

В резултат на събраните от органите по приходите доказателства и извършената съпоставка между имущественото състояние и направените разходи и получените доходи и източници на финансиране по време на ревизията е установено несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи в размер на 7450.00 лева за 2011 г., 16538.96 лева за 2012 г. и 64622.23 лева за 2014 г., за които е прието, че представляват облагаем доход, получен от други източници, не са изрично посочени като необлагаеми и не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО. Върху данъчната основа от 7450.00 лева за 2011 г. е определен дължим данък в размер на 745.00 лева, както и лихви за забава в размер на 460.53 лева; за 2012 г. върху данъчна основа от 15417.44 лева (разликата между 16538.96 лева и ЗОВ в размер на 1121.52 лева), е определен дължим данък в размер на 1541.74 лева и лихва от 794.95 лева; за 2014 г. върху данъчна основа 62671.03 лева (разликата между 64622.23 лева и ЗОВ в размер на 1951.20 лева), е определен дължим данък в размер на 6267.10 лева и лихва от 1957.92 лева.

Впоследствие в постановеното решение в резултат на обжалването на РА приетите данъчни основи за посочените години са намалени поради неправилно неотчитане на внесените от лицето осигурителни вноски, направени по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, както следва: за 2011 г. данъчната основа е намалена от 7450.00 лева на 6854.00 лева, респ. дължимият данък от 745.00 лева на 685.40 лева. За 2012 г. данъчната основа е намалена на 15215.84 лева, а дължимият данък - на 1521.58 лева. За 2014 г. данъчната основа е намалена на 62620.63 лева, а данъкът - на 6262.06 лева. Пропорционално са преизчислени и дължимите лихви за забава, като са определени съответно на 423.69 лева, 784.56 лева и 1956.34 лева.

По отношение на здравното осигуряване е установено следното от органите по приходи: за 2011 г., 2012 г. и 2014 г. лицето е внасяло вноски за здравно осигуряване, но не е подавало декларация за определяне окончателен размер на осигурителния си доход и дължимите задължителни осигурителни вноски. От съпоставката на декларираните и/или получени доходи и източници на финансиране с притежаваното имущество и разходи е установено несъответствие в посочения размер за всяка от посочените години, върху което е определен размера на вноските за НЗОК, от които е извадена сумата на внесените осигурителни вноски от лицето. Изготвени са и справки (Приложение 1 към РА) за изчислените лихви за забава върху дължимите, но не внесени осигурителни вноски. За 2011 г. са определени за довнасяне 394.40 лева осигурителни вноски, както и лихва в размер на 243.80 лева; за 2012 г. - разлика за довнасяне от 1121.52 лева и лихва от 578.28 лева; за 2014 г. - разлика за довнасяне от 1951.20 лева и лихва от 609.58 лева.

По делото е изготвен ревизионен доклад, в който подробно са описани всички установени получени и платени суми от и към трети лица по банков път и в брой, като не са взети предвид представените след определените срокове от органите по приходи писмени доказателства, в т.ч. и общо 50 броя покупко-изплащателни сметки относно изплатени суми на жалбоподателя и нейния съпруг от „Биметал” ЕООД и „Мартексметал” ЕООД за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., за предадени черни и цветни метали.

Заключенията относно фактическите установявания в ревизионния доклад са възпроизведени в процесния РА, който бил обжалван по административен ред и бил частично отменен с цитираното по-горе решение № 162/27.08.2018 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП.

По делото е назначена, изготвена и приета съдебно-икономическа експертиза, както и уточняваща такава.

Вещото лице е установило конкретни по размер данъчни основи и съответните им публични задължения за периода 2011 г., 2013 г. и 2014 г., като основната разлика между приетото от ответната страна и заключението на ВЛ идва от обстоятелството, че в приходната си част заключението включва парични постъпления, за които се твърди от оспорващия, че са получени по приложените по делото покупко-изплащателни сметки (ПИС).

В хода на производството по искане на ответната страна е открито производство по оспорване на основание чл.193 от ГПК на представените от оспорващия общо 50 броя ПИС от „Биметал” ЕООД и „Мартексметал” ЕООД за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. за получени суми от жалбоподателя и нейния съпруг в размер съответно на 334447.59 лева и 277377.31 лева или общо 611824.90 лева. Производството по оспорване истинността на документите е открито в съдебно заседание, проведено на 21.11.2018 г., като е указано на оспорващия, че тежестта на доказване на истинността на оспорените документи лежи върху него. Касае се за частни писмени документи, които не носят подписа на страната, която ги оспорва и същите са представени от нея пред органите по приходите. Въпреки дадените указания жалбоподателят не представи доказателства в подкрепа истинността на оспорените писмени документи в рамките на съдебното производство, поради което и с оглед недоказването истинността на оспорените документи същите следва да бъдат изключени от доказателствата по делото.

Следва да се отбележи, че оспорените по делото ПИС не са били взети предвид от органите по приходи при извършването на ревизията, тъй като в хода на проверката не са установени документи, които да доказват изплащането на сумите по посочените ПИС (напр. РКО или други подобни). В тази връзка са изложени и подробни мотиви в решението, с което е потвърден частично РА.

Във връзка с изключване на оспорените ПИС от доказателствата по делото и като обсъди заключението на основната и уточняващата експертиза съдът намира, че следва да кредитира заключението на счетоводната експертиза само в частта й, в която съвпада с установеното от органите по приходите, а в останалата й част не следва да бъде обсъждана и кредитирана.

При гореописаната фактическа обстановка съдът осъществи служебна проверка на валидността и законосъобразността на РА съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с §.2 от ДР на ДОПК, като приема от правна страна следното: жалбата е подадена в срок пред местно и родово компетентен съд срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред и от процесуално легитимиран субект, участник в административното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният доклад е съставен от ревизиращите органи по приходите в законово установения срок и съдържа всички реквизити, предвидени в чл.120 от ДОПК. Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част от РА. Ревизионният акт е издаден от органа, възложил ревизията и определения от него ръководител на ревизията в съответствие с разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК. РА определя данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Направените с РА установявания в потвърдената му част напълно кореспондират с възложените предметни и времеви предели на ревизията.

РА е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма, при липса на допуснато нарушение на административно производствените правила при извършване на ревизията. В хода на ревизията са извършени съответните проверки, включително и в информационните масиви на НАП, изискана е информация от други държавни органи, събрана е информация от трети лица, като всички доказателства са събрани и приобщени по надлежния процесуален ред. Ревизията е извършена по общия ред, а не по особения, уреден в чл.122-124а от ДОПК, независимо от твърденията в обратен смисъл, изложени в жалбата, инициирала настоящето производство.

Неоснователни са изложените възражения от оспорващия относно процесуална незаконосъобразност на процесния РА, тъй като при определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ бил приложен особения ред, уреден в чл.122-124а от ДОПК, без да са налице основанията за прилагането му. Видно от данните по преписката, органите по приходи са приели, че са налице достатъчно доказателства за установяване на данъчните основи за съответните ревизирани периоди по общия ред, поради което не са извършили ревизията по особения ред, а са установили данъчните основи въз основа на декларираните от жалбоподателя доходи и извършени разходи. Приложен е т.нар. "метод на съпоставка", при което са установени всички получени и платени суми към трети лица (в брой и по банков път) и след съпоставката им е разкрито наличието на несъответствие между получените доходи и имущественото състояние на ревизираното лице, от една страна, и направените разходи, от друга страна.

Правилно органите по приходи не са взели предвид сумите, посочени в представените 50 броя покупко-изплащателни сметки, издадени от "Биметал" ЕООД и "Мартексметал" ЕООД. В хода на ревизионното производство е установено, че тези суми не са отразени в справката по чл.73 от ЗДДФЛ на дружествата за съответните години. Както пред административните органи, така и пред съда в рамките на откритото производство по чл.193 от ГПК от страна на оспорващия не са представени никакви доказателства в подкрепа на оспорените ПИС, въпреки дадените указания и възможност на страната, поради което тези документи, като неистински, следва да бъдат изключени като доказателства по делото, с оглед разпоредбата на чл.194, ал.2 от ГПК, приложима на основание чл.144 от АПК.

Правилно органът по приходите е изключил от доказателствата по делото оспорените ПИС, предвид липсата на доказателства, че сумата, която се твърди, че е получена от "Биметал" ЕООД и "Мартексметал" ЕООД не се установява нито по банковите сметки на ревизираното лице, нито по проверената счетоводна документация. Липсват основания да се приеме че евентуално получените суми са била налични в брой и са съхранявани от жалбоподателя в продължение на няколко години. Наличието на сумите не е декларирано и в рамките на ревизионното производство от жалбоподателя въпреки дадената му възможност да попълни декларации за размера на паричните средства в началото и края на ревизирания период, както и за техния произход.

От жалбоподателя не бяха представени доказателства, въз основа на които да се приеме за установено получаването на сумите от горепосочените дружества. Става въпрос за частни свидетелстващи документи, подписани от лицето, което ги издава и като такива съставляват доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е направено от това лице (чл.180 от ГПК). В конкретния случай от представените ПИС жалбоподателят черпи благоприятни за себе си правни последици, поради което те следва да се преценяват с оглед на всички доказателства. От заключението на вещото лице и разпита му в съдебно заседание на 10.04.2019 г. е видно, че то не е открило доказателства за изплащането на въпросните суми от двете посочени дружества, както и не са открити доказателства за наличността им към началото на проверявания период, което да обоснове включването на евентуално получените суми като начално салдо. Поради изложеното правилно органите по приходи са определили данъчните основи за 2011, 2012 и 2014 г., като при определяне на наличните парични средства на жалбоподателя 2011 г. не са включили сумите по цитираните 50 броя ПИС.

Предвид необорването на фактическите констатации, въз основа на които са определени несъотвествията (недостигът) на парични средства за 2011 г., 2012 г. и 2014 г., правилно и обосновано са установени задължения за данък по чл.48 от ЗДДФЛ в решението по повод оспорване на процесния РА.

Както при обжалването на РА по административен ред пред горестоящия орган, така и в съдебното производство не са изложени конкретни възражения в жалбата по отношение на дължимите вноски за ЗО. Правилно органите по приходите са приели, че установеното превишение на извършените разходи над размера на установените доходи за съответните години от ревизирания период, освен до определяне на задължения за довнасяне на данък върху доходите, води и до определяне и за довнасяне на ЗОВ за същия период. Установеното от органите несъответствие води до неплащане на задължения за осигурителни вноски, които се определят върху осигурителния доход, определен по съответния ред, установен в ДОПК.

От изложеното по-горе следва извода, че органите на приходната администрация са установили по безсъмнен начин проявлението на фактите, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателя, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на приходната администрация са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В хода на съдебното производство жалбоподателят не обори съдържащите се в потвърдената част от РА фактически констатации, които на свой ред се подкрепят от събраните доказателства. В потвърдената си част РА е издаден в съответствие с приложимите и обсъдени разпоредби на ДОПК, което обосновава извода на настоящия състав, че ревизионният акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден, а жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на процесния правен спор и заявената претенция за присъждане на разноски в рамките на преклузивния нормативно установен срок, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП сумата от 1026.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.Б.К., ЕГН **********,***, против ревизионен акт (РА) № Р-04000517005008-091-001/28.05.2018 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта, в която е потвърден с решение № 162/27.08.2018 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, с която са установени допълнителни задължения на жалбоподателя по чл.48 от ЗДДФЛ, както следва: за 2011 г. в размер на 685.40 лева и лихва в размер на 423.69 лева; за 2012 г. данъчни задължения в размер на 1521.58 лева и лихва в размер на 784.56 лева; за 2014 г. главница в размер на 6262.06 лева и лихва в размер на 1956.34 лева, за периодите, визирани в акта, както и са определени и вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице, както следва: за 2011 г. главница в размер на 394.40 лева и лихва в размер на 243.80 лева; за 2012 г. главница в размер на 1121.52 лева и лихва в размер на 578.28 лева; за 2014 г. главница в размер на 1951.20 лева и лихва в размер на 609.58 лева.

ОСЪЖДА А.Б.К., ЕГН **********,***, да заплати в полза на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при ЦУ на НАП, сумата от 1026.00 (хиляда двадесет и шест) лева, представляващи направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: