Р Е Ш Е Н И Е
№ 787/29.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
|
ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 713 по
описа на съда за 2021 г. |
||
Делото е образувано по жалбата на Л.Д.К. с ЕГН
********** *** против разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Пазарджик, приета с Решение № 241/2020 г., взето с Протокол
№ 15 от 22.12.2020 г. на Общински съвет Пазарджик.
В жалбата се твърди, че атакуваният текст
противоречи на чл. 8 и чл. 15 от ЗНА, поради което следва да бъде отменен.
Жалбоподателят счита, че е заинтересовано лице по чл. 186 от АПК, тъй като е
жител *** и собственик на недвижимо имущество, находящо се на територията на
Общината, поради което Наредбата за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Пазарджик пряко засяга негови
права и законни интереси. Посочено е, че оспорената разпоредба е
дискриминационна по отношение на различните жители на общината. Сочи, че
разпоредбата противоречи на чл. 71 от ЗМДТ, където изрично са посочени
случаите, в които такса за битови отпадъци не се дължи. Счита, че е недопустимо
в подзаконов нормативен акт разширително тълкуване на тази разпоредба. Моли
съда да уважи подадената жалба, отмени оспорената разпоредба от наредбата,
както и да присъди направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е представляван
от адв. У., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и
отмени оспорената разпоредба от наредбата като неправилна и незаконосъобразна.
Претендира направените по делото разноски, Представя списък на разноските.
Ответникът – Общински съвет гр. Пазарджик, редовно призован, се
представлява от адв. И., която по изложени съображения моли съда да отхвърли
жалбата изцяло като неоснователна. Претендира направените по делото разноски,
съгласно представен списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.
За контролиращата страна – Окръжна прокуратура гр. Пазарджик, се явява
прокурор Паун Савов, който счита жалбата
за основателна, поради което моли оспорената разпоредба от наредбата да бъде
отменена. Счита, че атакуваната подзаконова норма от една страна е
дискриминационна и най-вече противоречи на нормативен акт от по-висша степен, а
именно ЗМСМА.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от
Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на община Пазарджик, приета с Решение № 241/2020 г., взето с
Протокол № 15 от 22.12.2020 г. на Общински съвет Пазарджик. Наредбата е приета
с изискуемото по закон мнозинство – от общ брой общински съветници – 41,
гласували са – 37, от които гласували са – “за” - 29, “против” – 8 и
“въздържали се” – 0.
По делото са представени доказателства
за изпълнение на задължението по чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, а именно дали преди
внасянето на проекта на нормативния акт за приемане от компетентния орган
същият е публикуван на интернет страницата на съответната институция за
предложения и становища от заинтересованите страни, както и дали е спазена
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, която регламентира задължителните
реквизити, които следва да съдържат мотивите или доклада, придружаващи проекта
на нормативния акт. Проект на наредбата е публикуван на интернет страницата на
общината на 06.11.2020 г., като в срок до 07.12.2020 г. на всички заинтересовани
лица е дадена възможност да подадат писмени предложения и становища относно
проекта, като е посочена и датата – 10.12.2020 г., на която е проведено
обществено обсъждане. Не са постъпвали възражения или становища във връзка с
проекта, не са направени и конкретни предложения.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице
имащо правен интерес от оспорването, по смисъла на чл. 186, ал. 2 от АПК и в
законоустановения срок. За жалбоподателя е налице правен интерес от
оспорването, тъй като същият е собственик на недвижимо имущество на територията
на Община – Пазарджик, дължи ежегодно „такса битови отпадъци“, за което е
представил по делото писмени доказателства.
Според правилото на чл. 187, ал.
1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без
ограничение във времето.
С оглед на това, съдът намира, че
жалбата е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Според чл. 26, ал. 3 от Закона за
нормативните актове (действащата редакция) е възведено изискването, преди
внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния
орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната
институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на
въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на
изпълнителната власт, публикуването се извършва на Портала за обществени
консултации, а когато е орган на местното самоуправление – на интернет
страницата на съответната община и/или общински съвет.
Според чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в сила
към момента на приемане на наредбата), срокът за предложения и становища по проектите,
публикувани за обществени консултации по ал. 3, е не по-кратък от 14 дни.
При изключителни случаи и изрично посочване на причините в мотивите, съответно
в доклада, съставителят на проекта може да определи друг срок, но не по-кратък
от 14 дни.
С оглед документите, описани в
предходната част на настоящото решение, тези изисквания на закона са били
спазени.
Относно материалната
законосъобразност на оспорената разпоредба, съдът намира следното:
Предмет на оспорване е
разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от Наредбата за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на община Пазарджик, според
която: Не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, ако е подадена
декларация по образец до края на предходната година от собственик или ползвател
на жилищен имот, който е родител или лице упражняващо родителски права, или
приемен родител, на дете или юноша до 18 г. или до завършване на средно
образование, участвало в състезание от държавния спортен календар към
съответната спортна федерация през годината, в която се подава декларацията. За
жилищния имот, за който има подадена декларация се начислява само такса за
обезвреждане на битовите отпадъци в депа и други съоръжения и такса за
почистване на местата за обществено ползване.
Освобождаването от заплащане
на дължима такса означава, че съответното лице е ползвател на услугата, но за
него е налице юридически факт, който поражда субективно право да не изпълни
задължението си за плащането й, без от това да последват негативните последици,
предвидени в закона. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ общинският съвет може да
освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделни
видове такси. Законодателят не е определил критерии, при които общинският съвет
може да освободи съответното лице, което по принцип дължи такса, в т. ч. и
такса битови отпадъци, от нейното заплащане. Това означава, че въпросът е
предоставен изцяло в дискрецията на органа. Така формулирана компетентността на
общинския съвет е пряко проявление на местното самоуправление, на неговата
автономност. Дали и при какви условия съответният общински съвет ще освободи
дадени лица от заплащане на таксата е пряка проява на провежданата от него
политика. Единственото изискване, което законодателят е поставил, е
освобождаването да става за категории лица. Това законодателно изискване
обективира и гарантира конституционния принцип за равенство – чл. 6 и 19, ал. 2
от Конституцията.
В чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ
законодателят е посочил, че редът, по който общинският съвет може да
освобождава от заплащане на такса за битови отпадъци, се определя в наредбата
по чл. 9 от ЗМДТ. Тоест правомощието да освобождава от заплащане на такса
общинският съвет е получил от законодателя. Той е този, който може да овласти
или да отнеме властта на един орган да освобождава от заплащането на такса,
определена в закон. Самият орган ще прецени, тъй като правомощието му е
предоставено при условията на дискреция, дали да го упражни или не. В чл. 8,
ал. 6 от ЗМДТ законодателят е посочил "отделни категории лица", които
може да освободи, от което следва, че същият може да приеме решение по
отношение на ФЛ/ЮЛ, които са обособени в категория.
Законодателят не е дал
определение на употребеното понятие "категория", поради което и с
оглед на чл. 36, ал. 1 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за
нормативните актове смисълът му трябва да бъде в съответствие с общоупотребимия
български език. Категория, в контекста на предмета на делото, означава група
задължени за такса битови отпадъци лица, обединени от общи характеристики.
Факът, че в категорията фактически могат да бъдат един или няколко, определяеми
правни субекта, не води до промяна на вида на акта, тъй като се освобождава не
конкретен, предварително определен правен субект, а всеки правен субект, който
е носител на характеристиките, специфични за освободената категория лица.
Правният субект с присъщите на освободената категория характеристики може да
съществува към датата на вземане на решението на общинския съвет, но може да е
станал задължено за таксата лице и в рамките на календарната година, след
вземане на решението. Видно е, че целта на законодателя не е да освобождава
индивидуално задължени лица. Ако целта беше да се освобождават отделни правни
субекти, законът не би съдържал изискването за категория. Целта на законодателя
е чрез това правомощие общинският съвет да може да осъществява съответната
политика в рамките на общината при спазване на принципа на равно третиране.
Освен това, съдът намира за
основателни доводите изложени от ответната страна, за това, че процесната
категория лица са лицата ползващи услугата, предоставена от общината, а не
неползващите услугата според чл. 71, от ЗМДТ. Вярно е че в текста на чл. 71 от ЗМДТ е направено изчерпателно изброяване на случаите, при които се освобождават
лицата от заплащане на такса битови отпадъци, но следва да се отбележи, че това
са лицата, на които по една или друга причина услугата не се предоставя или не
се ползва, тоест това са лицата неползващи услугата. Докато в конкретния случай
разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ дава възможност на административният орган
да освободи от заплащането на услугата определена категория лица, които ползват
услугата предоставена от общината. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
оспорената разпоредба от наредбата е издадена на основание чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ
и не противоречи разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ, същата не е дискриминационна
по отношение на различните жители на общината, поради което подадената срещу
нея жалба ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на делото и
своевременно направеното искане, жалбоподателят ще следва да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Д.К. с ЕГН
********** *** против разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Пазарджик, приета с Решение № 241/2020 г., взето с
Протокол № 15 от 22.12.2020 г. на Общински съвет Пазарджик.
ОСЪЖДА Л.Д.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на Общински съвет гр. Пазарджик направените по делото разноски в размер
на 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РЕШЕНИЕТО да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК след влизането му в законна
сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)
Решение
от 20.6.2022г. по Административно дело 12241/2021 Върховен административен съд
Решение № 6046 от 20.06.2022г. на ВАС - София,
Осмо отделение по АД 0 12241/2021г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 787 от 29.10.2021
г. по адм. д. № 713 от 2021 г. на Административен съд - Пазарджик.
ОСЪЖДА Л. К… от гр. Пазарджик с ЕГН -…. да заплати на Общински съвет гр. Пазарджик сумата от
500 (петстотин) лева, разноски за касационна инстанция.
Решението е
окончателно.