Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
град Малко
Търново, 10.02.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Макотърновският районен съд, II – ри граждански състав
на осми януари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Мара Димова, като
разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 224 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на К.И.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес
*** – адв. С.К.,*** против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София,
бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46 , представлявана от главен комисар Светлан Кичиков.
Ищецът претендира, че в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е полагал
труд като „старши полицай“ в ГОДГ -
Резово при ГПУ Малко Търново , РДГП Елхово, структурно подчинена на ГД
„Гранична полиция“ гр. София. Твърди се, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
ищецът е полагал труд по 12 - часови смени, предварително определени по график.
За този период К. бил положил 1680часа нощен труд, който след като се пресметнел
с коефициент 1.143 възлизал на общо 1920часа. Това преизчисляване от нощен към
дневен труд водело до това, че ищецът бил положил 240часа извънреден труд ,
който ответникът му като негов работодател не бил заплатил. Въз основа на
получаваното в различни периоди трудово възнаграждение, ищецът оценява
незаплатения си труд на 1440лева за целия процесен период, както и законна
лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.10.2019г.
до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба са изложени съображения
относно приложимото право. Направени са доказателствени искания. В съдебно
заседание ищецът не се явява. Не се явява и адв. К., но с изрична молба иска се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са
сумата 1728.47лева за положен извънреден труд, приравнен от нощен в дневен
такъв за 244.82часа. Претендират се разноските по водене на производството.
Ответникът
ГД „Гранична полиция“ МВР гр. София е
депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Янка
Табакова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и по основание и по
размер. Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на
работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и
отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран
резултат , който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като
извънреден труд. Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както
и действалите Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на
работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г.
за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане
на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални
празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни
дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според
ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. На
следващо място се изтъква, че за приложението на тази разпоредба следва да са
налице четири предпоставки , които не били налице за ищеца. Сочи се, че
служителите на МВР се ползвали с други придобивки и социални облаги – по-
висока заплата, отпуск, почивка и др., в сравнение с работещите по КТ и
служителите по ЗДСл. Не се оспорва, че ищецът е заемал длъжността при ответника
в процесния период. Претендира се за отхвърляне на иска. Направени са
доказателствени искания. В съдебно заседание процесуалният представител на
ответника не се явява , като с изрична молба отговора се поддържа. Направен е
анализ на НСОРЗ , като е цитиране и съдебна практика.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3
вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена съдебно – счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице Р.Л. е, че за периода от м. октомври 2016г. до м. септември
2019г. ищецът е положил общо 1712часа нощен труд. Същият приравнен към дневен
такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 1956.82часа дневен труд.
Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 244.82часа
извънреден труд, който е оценен на 1728.47лева.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответника по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът К.И.К. и ГД „Гранична полиция”
МВР гр. София е било налице служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемала длъжността „старши полицай“ в ГОДГ -
Резово при ГПУ Малко Търново , РДГП Елхово, структурно подчинена на ГД
„Гранична полиция“ гр. София. От справката приложена по делото е видно, че по
време на процеса К. е заемал длъжността командир на отделение в 01 Група
„Охрана на държавната граница” от ГПУ Малко Търново към РД „Гранична полиция”
Елхово.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г., Наредба № 8121з- 908/ 02.08.2018г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от
28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР
се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на
чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,
00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед. Същевременно нормата на
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна
седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което
време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В предходната редакция на ал. 3 е
посочено, че периодът на изчисляване е едномесечен. В ал. 5, т. 2 е предвидено,
че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време,
до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е
предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда
възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00
и 06, 00 ч., като отработените часове се
отчитат с протокол. В тази наредба, за разлика разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., няма посочена ред и методика за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен. Липсата на такива изрични
норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., според настоящия състав, представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена
чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради
факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл.
9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент
според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа).
Може също
така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете
нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да
се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени
през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава,
съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от
1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението
на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което за
периода м. октомври 2016г. – м. септември
2019г.
ищецът е положил общо 1712часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1956.82часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 244.82часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице същото е в размер на 1728.47лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 01.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на 420.00лева за платено адвокатско възнаграждение. Относно
искането на ответника , присъденото възнаграждение на адвоката на ищеца да не
превишава минималните размери на наредбата за адвокатските възнаграждения,
настоящия състав счита, че претендираната сума не се явява прекомерна с оглед
характера на делото. Сочи се, че е заплатена сумата от 420.00лева с ДДС.
Уговореното между ищеца и адвоката възнаграждение не е прекомерно с оглед чл.7,
ал. 2, т. 2 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС Малко Търново дължимата държавна такса за
разглеждането на иск, която е в размер на
69.14лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 180.00лева. На основание чл.
242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение
на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и законната лихва върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Малкотърновският районен
съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр.
София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от Главен комисар
Светлан Кичиков, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***
– адв. С.К.,***, сумата от 1728.47лева/ хиляда седмстотин двадесет и осем лева
и четиридесет и седем стотинки/ представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 244.82часа за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г.-
разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с
коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 01.10.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:*** –
адв. С.К.,***, сумата от 420.00лева /четиристотин и двадесет лева/ разноски по
водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №
46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Малко Търново сумите от 180.00лева/
сто и осемдесет лева/ за изготвената експертиза и 69.14лева /шестдесет и девет
лева и четиринадесет стотинки/ държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: