Р Е
Ш Е Н
И E
№ 66 18.10.2017
г.
гр. Хасково
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА
секретар: Росица Тодорова………….…….…………………………………………………...
прокурор……………………………………………………………………………………......,
като разгледа докладваното от председателя съдия Пейчева т.д. № 25 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба от М.С.П., в качеството й на управител на „Автогара Хасково“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. Съединение № 45, п.к. 6300, против същото дружество в качеството на ответник. В исковата молба се твърди, че с решение на общото събрание на акционерите от 24.03.2006 г. на едноличния собственик на капитала на „Автогара Хасково“ ЕООД – акционерното дружество „Автогара – Инвест“ АД, ищцата била избрана за един от тримата управители на „Автогара Хасково“, като наред с това била и акционер в „Автогара – Инвест“ АД, притежавайки 750 бр. налични поименни акции от капитала на дружеството. Ищцата също така била и член на съвета на директорите на акционерното дружество. На 20.08.2015 г. в гр. Хасково изпълнителният директор на „Автогара – Инвест“ АД – Т.Д. Д. провела заседание на едноличния собственик на капитала на „Автогара Хасково“ ЕООД, на което с оглед на съставения Протокол от заседание на едноличния собственик на капитала от 20.08.2015 г., отразила като взети следните решения: 1. Одобрявам и приемам нов Устройствен акт на „Автогара Хасково“ ЕООД, ЕИК *********, включващ и уточняване на адреса на управление, допълване предмета на дейност и отмяната на предхождащия го; 2. Възлагам на управителя на дружеството да обяви новия устройствен акт на дружеството в ТР.
Ищцата твърди, че така взетите решения били нищожни и иска прогласяване на тяхната нищожност. Съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ едноличният собственик решавал въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставял протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Съгласно чл. 12 от Учредителния акт на „Автогара Хасково“ ЕООД едноличен собственик на всички дружествени дялове било юридическото лице „Автогара – Инвест“ АД, като правомощията на Общото събрание на съдружниците в „Автогара Хасково“ ЕООД се осъществявали от Общото събрание акционерите на едноличния собственик на капитала „Автогара – Инвест“ АД. В чл. 16 от Учредителния акт било предвидено, че едноличния собственик провеждал заседания на Общото събрание на акционерите по въпроси, касаещи дейността на „Автогара Хасково“ ЕООД. В този смисъл, за „Автогара – Хасково“ ЕООД решенията от компетентността на общото събрание на съдружниците в ООД следвало да се вземат съгласно чл. 147, ал. 2 ТЗ и чл. 15 – 16 от Учредителния акт – от юридическото лице – едноличен собственик на капитала, чрез неговия орган общото събрание на акционерите. Правомощията на „Автогара – Инвест“ АД по чл. 147, ал. 2 ТЗ на едноличен собственик на капитала на „Автогара Хасково“ ЕООД следвало да се възприемат и упражняват от компетентния орган на АД. Съгласно чл. 221, т. 1 ТЗ общото събрание на акционерите решавало и други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и устава, а съгласно чл. 33, т .1 и чл. 34 от Устава на АД общото събрание на акционерите било колективен орган на управление на дружеството и включвало акционерите с право на глас. Ищцата сочи, че правомощията на едноличния собственик на капитала никога и по никакъв начин не били предоставяни нито на изпълнителния директор на АД, нито на който и да е друг дружествен орган или отделен негов член. В конкретния случай, чрез самоволно провеждане на заседание на едноличния собственик на капитала на „Автогара Хасково“ ЕООД, на което били взети горецитираните решения, изпълнителния директор на „Автогара – Инвест“ АД Т.Д. по недопустим начин и в нарушение на закона и Устава и на решенията на общото събрание на акционерите самоволно е упражнила правомощия, които не й били предоставяни. Не намирало опора в закона позоваването от изпълнителния директор в протокола от 20.08.2015 г. на чл. 65, ал. 3 ТЗ. Тази норма представлява обща диспозитивна разпоредба, уреждаща начина, по който юридическо лице – съдружник или едноличен собственик на капитала упражнява личните си членствени права на съдружник или акционер (право на глас в общото събрание, право на дивидент, право на ликвидационен дял и др.), основани на членствено правоотношение с търговското дружество. Тази норма не уреждала въпроси, свързани с учредяване и разпределяне компетентността по формиране на волята на ЕООД измежду органите на юридическото лице – едноличен собственик на капитала. Правилото на чл. 147 ТЗ уреждало правомощията по управление и представляване на ЕООД в смисъла и обема на чл. 141, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, но не уреждала въпроси, свързани с учредяване и разпределяне компетентността по формиране волята на ЕООД измежду органите на юридическото лице едноличен собственик на капитала и не касаела начина на формиране на воля вътре в дружеството, а начина на изразяването й спрямо трети лица. С оглед на това не можела да се извежда самостоятелна компетентност на изпълнителния директор на „Автогара – Инвест“ АД по отношение на дружеството „Автогара Хасково“ ЕООД. Учредителният акт на „Автогара Хасково“ ЕООД бил приет с решение на едноличния собственик на капитала от 24.03.2016 г. и същият се явявал формираната и обективирана дружествена воля именно на ЕООД – то. В учредителния акт на „Автогара Хасково“ ЕООД бил приет специален ред за осъществяване на правомощията на едноличния собственик на капитала, въпреки който изпълнителният директор на „Автогара – Инвест“ АД преминала към вземане на спорните решения. При така изложените твърдения ищцата твърди, че отбелязаните като взети в Протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на „Автогара Хасково“ ЕООД от 20.08.2015 г. решения били взети при пълна липса на компетентност на подписалия протокола изпълнителен член на Съвета на директорите (изпълнителен директор) на „Автогара – Инвест“ АД – Т.Д., поради което се явявали нищожни.
На следващо място, в подкрепа на твърденията си за некомпетентност на органа, взел решенията, допълнително са наведени доводи относно нарушаване на реда на проведеното заседание от 20.08.2015 г., като в тази насока не били спазени както правилата на ТЗ, така и тези от действащия Учредителен акт на дружеството. Заседанието било проведено не било свикано, не било проведено съобразно чл. 16, ал. 2 от Учредителния акт вр. чл. 39 от Устава на „Автогара – Инвест“ АД вр. чл. 222 и сл. ТЗ, нито бил отчетен изискуемият кворум съобразно чл. 16, ал. 2 от Учредителния акт вр. чл. 40 от Устава на „Автогара – Инвест“ АД, нито било формирано изискуемото мнозинство за вземане на решения по чл. 16, ал. 2 от Учредителния акт вр. чл. 37 от Устава на „Автогара – Инвест“ АД. Обявяването на новия устройствен акт на „Автогара Хасково“ ЕООД се целяло недобросъвестно порочно вписване, съответно порочно обявяване в ТР по партида на ЕООД на множество несъществуващи, респ. невъзникнали факти – обстоятелства, чието възникване изисквало нарочни решения на едноличния собственик на капитала, взети по правилата на чл. 15 и чл. 16 от сега действащия учредителен акт на дружеството, каквито обаче не били вземани, нито по какъвто и да е начин били отразени като такива. В новоприетия акт се отбелязвала: промяна на чл. 9, респ. допълване предмета на дейност на дружеството, без да е взето нарочно решение за това; отбелязвала се промяна в начина на упражняване на правомощията на едноличния собственик на капитала, понастоящем в изключителна компетентност на общото събрание на акционерите на „Автогара – Инвест“ АД, без да е взето нарочно решение за това; отбелязвала се промяна в начина на представляване на ЕООД, понастоящем „…само заедно от двама от тримата управители…“, без да е взето нарочно решение за това. С оглед на тези твърдения, ищецът смята, че в протокола от 20.08.2015 г. били отразени като съществуващи именно липсващи, невзети решения – резултат от несвиквано и непровеждано заседание на едноличния собственик на капитала на „Автогара Хасково“ ЕООД, поради което същите се явявали нищожни.
В исковата молба се обосновава тезата, че взетите решения водели до неблагоприятни последици за ищцата с оглед на качеството й на управител „Автогара Хасково“ ЕООД и на акционер в „Автогара – Инвест“ АД. Тези решения отричали на ищцата качеството й на избран управител, с което се препятствала възможността за изпълнение на правомощията й по чл. 141, ал. 1 ТЗ, а оттам – и за възникването на вреди за „Автогара Хасково“ ЕООД, с което можела да бъде ангажирана отговорността й по чл. 145 ТЗ. Отделно от това, ищцата в качеството на акционер в „Автогара – Инвест“ АД участвала лично в заседание, проведено на 24.03.2006 г., на което бил приет и учредителния акт на „Автогара Хасково“ ЕООД. С вземането на решенията от 20.08.2015 г. изпълнителният директор на „Автогара – Инвест“ АД на практика заличила правно обвързващите последици на решението на едноличния собственик на капитала за приемане на учредителния акт през 2006 г., а оттук и правните последици от упражненото в лично качество на акционер право на глас. Също така изпълнителният директор на „Автогара – Инвест“ АД иззел изрични компетенции на общото събрание на акционерите и осуетил възможността на всички акционери, включително и на ищцата, да участват в реализирането на правомощията по формиране волята на юридическото лице, едноличен собственик на капитала на „Автогара Хасково“ ЕООД. Всички тези обстоятелства обосновавали правния интерес на ищцата от искова защита и прогласяване на нищожността на отбелязаните в протокол от 20.08.2015 г. решения. Отправя се искане до съда в тази насока. Иска се и присъждане на разноските в производството.
С
оглед на установени от съда противоречия в интересите между ищцата и ответника,
доколкото първата се явява управител на ответното дружество, с определение от 28.04.2017
г. е назначен особен представител на „Автогара Хасково“ ЕООД – адв. Т.П..
Същата, от името на представляваното от нея дружество, е подала отговор. На
първо място, оспорва се допустимостта на иска, като се твърди, че за ищцата
липсвал правен интерес от искова защита с предявяването му. Приемането и
обявяването в търговския регистър на нов устройствен правилник на „Автогара
Хасково“ ЕООД по никакъв начин не се отразявало в правната сфера на ищеца и
членствените му права като акционер в „Автогара – Инвест“ АД. Правен интерес
можел да бъде налице, единствено ако поведението на едноличния собственик на
капитала правел положението на ищеца като акционер несигурно или го
застрашавал, а такива твърдения липсвали в исковата молба. Отправя се искане за
прекратяване на производството по делото. По основателността на иска се сочи,
че същият е неоснователен. Решенията, прогласяването на чиято нищожност се
искала, били взети в законовата писмена форма и от надлежния орган.
В допълнителна искова молба ищцата поддържа, че има правен интерес от предявяване на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК. Отново се поддържат основните твърдения, изложени в първоначалната искова молба.
В допълнителния отговор особеният представител излага същите съображения, както в първоначалния отговор.
По делото са приети като доказателства: протокол от заседание на едноличния собственик на „Автогара Хасково“ ЕООД от 20.08.2015 г.; учредителен акт на „Автогара Хасково“ ЕООД от 24.03.2006 г.; устав на акционерно дружество „Автогара – Инвест“ АД; протокол от заседание на общото събрание на акционерите на „Автогара – Инвест“ АД от 24.03.2006 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На 20.08.2015 г. Т.Д., изпълнителен директор на „Автогара – Инвест“ АД, провела заседание при дневен ред „Вземане на решение за одобряване на нов устройствен акт на „Автогара Хасково“ ЕООД“. Изпълнителният директор приел, че в качеството му на волеформиращ орган на „Автогара Хасково“ ЕООД съгласно разпоредбите на чл. 147 ТЗ и чл. 65, ал. 3 ТЗ установила, че чл. 15 и чл. 16 от Устройствения акт на дружеството, приет на 24.03.2016 г. се явявали нищожни поради очевидното им противоречие с императивните норми на ТЗ. В допълнение констатирала известни неточности относно регистрирания объркан адрес и приела, че следва да се одобри изцяло нов устройствен акт на дружеството. С оглед на тези съображения било взето решение за одобряване и приемане на нов устройствен акт на „Автогара Хасково“ ЕООД, включващ и уточняване на адреса на управление, допълване предмета на дейност и отмяната на предхождащия го устройствен акт. На управителя на дружеството се възложило да обяви новия устройствен акт на дружеството в Търговския регистър.
Съгласно служебно извършена справка на основание чл. 23, ал. 6 ЗТР, няма данни за вписване на приетия нов устройствен акт по партида на „Автогара Хасково“ ЕООД или за инициирано производство по вписване на същия към настоящия момент.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Доколкото в хода на производството особеният представител на ответното дружество е навел твърдения както за недопустимост, така и за неоснователност на иска, съдът намира, че първо следва да се произнесе по въпросите, касаещи допустимостта на исковата претенция.
Когато се приемат решения, за които се твърди, че са от компетентността на един орган на акционерното дружество, но са взети от друг, некомпетентен орган, за акционерът съществува правен интерес от тяхното атакуване по съдебен ред. В случая искът е предявен от ищцата както в качеството й на управител на „Автогара Хасково“ ЕООД, така и в качеството на акционер в „Автогара – Инвест“ АД. Качеството на акционер на ищцата й дава възможност да предяви установителен иск по чл. 124 ГПК за прогласяване нищожността на взетите решения. С атакуваните решения е одобрен и приет нов устройствен акт, като е възложено на управителя на „Автогара Хасково“ ЕООД да го обяви в ТР. Съгласно чл. 141, ал. 1 ТЗ управителят на ООД (респ. на ЕООД) организира и ръководите дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. В случай на съмнение относно законосъобразността или действителността на решенията, които следва да изпълни, за управителя възниква интерес да бъде проверена тяхната законосъобразност. Това допълнително има значене в случаите на ЕООД, доколкото при условията на чл. 147 ТЗ би липсвало друго активно легитимирано лице, което да сезира съда по исков ред.
С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество с оглед на нейната основателност. Основният въпрос се свежда до това, дали процесните решения са взети от компетентен орган и дали същият е действал в рамките на своите правомощия. Отговорът на този въпрос може да бъде даден след анализ на съответните разпоредби в актуалния учредителен акт на „Автогара Хасково“ ЕООД и устава на „Автогара – Инвест“ АД, разпоредбите на ТЗ и задължителната тълкувателна практика в тази насока.
Съгласно ТР № 1/2002 г. на ОСГК при опорочаване на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, както и на реда и кворума за приемане на решения или при противоречие с императивни разпоредби на учредителния акт и закона е налице процесуална незаконосъобразност, решенията са незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни, поради което защита срещу тях може да се търси с конститутивен иск за отмяната им по реда и в сроковете на чл. 74 ТЗ, а не чрез безсрочно установяване на нищожността им, включително инцидентно като преюдициален въпрос, обуславящ изхода на спора по друг иск. Нищожни са само онези решения на общото събрание, които Търговският закон изрично квалифицира като такива: тези, които са посочени в чл. 75, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ТЗ, които противоречат на влязло в сила решение на съда; липсващите (невзети) решения, които са отразени в протокола като приети, в хипотезата на неистинско удостоверяване, т.е. когато протоколът представлява неистински по съдържание или по авторство (неавтентичен документ) - когато общо събрание въобще не е било проведено или когато, макар такова да е било проведено, въпросът не е бил предмет на обсъждане и гласуване от съдружниците на това събрание; нищожни са и решенията на ОС, което са извън пределите на неговата и на другите органи на търговското дружество материална компетентност, определена от закона или устава. Само в тези хипотези нищожността може да бъде установявана безсрочно със иск по чл. 124 ГПК или инцидентно като преюдициален въпрос, обуславящ изхода на спора по друг иск. Нарушенията на процедурата по свикването и провеждането на общото събрание, наличието на кворум и необходимо мнозинство за вземане на решенията води до тяхната незаконосъобразност, но не е от естество да обоснове квалифицирането им като липсващи, а оттам и като нищожни.
Релевантен е въпросът за правомощията на изпълнителния директор на „Автогара – Инвест“ АД. С оглед органната структура на дружеството, изпълнителния директор е член на Съвета на директорите. В чл. 49 от Устава на „Автогара – Инвест“ АД са изчерпателно посочени правомощията на Съвета на директорите: избиране и освобождаване на изпълнителните директори; вземане на решения за участие на дружеството в търговски дружества, други форми на съвместна търговска дейност, в сдружения с идеална цел и за откриване на клонове на дружеството; вземане на решения за разпореждане и ипотекиране на недвижими имоти, както и за разпореждане и залагане на движими вещи; решаване и на други въпроси, предоставени в негова компетентност от законите и устава. В чл. 46 от Устава е регламентирано, че Съветът на директорите възлага оперативното управление и представителната власт на дружеството на един или няколко от своите членове – изпълнителни членове (изпълнителни директори). Техните функции са конкретизирани в чл. 54, 55 и 56 от Устава: оперативното управление на дейността на дружеството и представляването му пред трети лица се осъществява от изпълнителен директор(и); двамата изпълнителни директори действат самостоятелно или заедно (чл. 55); изпълнителните директори сключват и прекратяват търговски, облигационни и трудови договори от името и за сметка на дружеството (чл. 56). Докато последните две правомощия на изпълнителния директор са конкретни, първото от тях е общо формулирано – в устава се говори за „оперативно управление на дейността на дружеството“. Поради липса на легална дефиниция, следва да се приеме, че оперативното управление е непосредствено свързано с текущата търговска дейност на дъщерното дружество, и произтичащото от това представителство пред трети лица, т.е. с обичайната, регулярна търговска дейност и външните отношения на дружеството с трети лица в рамките на търговския оборот. На изпълнителния директор, обаче, не е възложено правомощието самостоятелно да взема решения от името на акционерното дружество при участие на последното в други търговски дружества, респ. в случаите, когато акционерното дружество е едноличен собственик на капитала на друго търговска дружество, както е в случая. Решения, свързани с участието на акционерното дружество в други търговски дружества, се вземат от Съвета на директорите, а не еднолично от изпълнителния директор. Още повече, че в случая не става дума за решение, свързано с оперативното управление на „Автогара – Инвест“ АД, а с одобряването и приемането на нов устройствен акт на „Автогара Хасково“ ЕООД и обявяването му в ТР - става дума за основни правно-организационни въпроси, които определят общите насоки на търговската дейност на дъщерното дружеството. Самостоятелна компетентност в тази насока не е предоставена на изпълнителния директор нито от Устава на „Автогара – Инвест“ АД, нито от Учредителния акт на „Автогара Хасково“ ЕООД. Няма данни такова правомощие да е предоставяно на изпълнителния директор и с отделно, изрично решение на Съвета на директорите или на Общото събрание на акционерите на „Автогара – Инвест“ АД за оправомощаването му. В този смисъл, може обосновано да се приеме, че атакуваните решения от 20.08.2015 г. са взети от некомпетентен орган, което обуславя тяхната нищожност, съгласно задължителните указания на ТР № 1/2002 г. на ОСГК.
Останалите твърдения, изложени в исковата молба относно нарушения, свързани със свикването и провеждането на заседанието от 20.08.2015 г., по същество подкрепят основната теза на ищеца. Доколкото решаващият извод на настоящият съдебен състав е за липсата на изначална компетентност за вземането на решенията, обсъждането на въпроса за редовността на свиканото и проведено заседание не следва да бъде подробно обсъждан, тъй като начина на провеждането на заседание би имал отделно значение, само ако то се провежда от компетентен орган. В този смисъл, така наведените твърдения от ищеца не водят до различен от вече изградения правен извод.
С оглед на гореизложените съображения, искът по чл. 124 ГПК за прогласяване нищожността на отбелязаните в „Протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на „Автогара Хасково“ ЕООД“ от 20.08.2015 г. решения за: одобряване и приемане на нов Устройствен акт на „Автогара Хасково“ ЕООД, ЕИК *********, включващ и уточняване на адреса на управление, допълване предмета на дейност и отмяната на предхождащия го; възлагане на управителя на дружеството да обяви новия устройствен акт на дружеството в ТР“, следва да бъде уважен като основателен.
По
разноските:
В исковата молба, както и в съдебно заседание ищецът е направил искане за присъждане на разноски, съгласно представен на л. 84 от делото списък в общ размер на 1680 лв. (50 лв. държавна такса + 30 лв. довнасяне на държавна такса + 300 лв. назначаване на особен представител + 1300 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие). С оглед основателността на иска, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати направените в размер на 1680 лв. разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по предявен от М.С.П., ЕГН: **********,***, срещу „Автогара Хасково“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 45, иск с правно основание чл. 124 ГПК взетите от Изпълнителния директор на „Автогара – Инвест“ АД и отбелязани в „Протокол от заседание на едноличния собственик на капитала на „Автогара Хасково“ ЕООД“ от 20.08.2015 г. решения за: одобряване и приемане на нов Устройствен акт на „Автогара Хасково“ ЕООД, ЕИК ****, включващ и уточняване на адреса на управление, допълване предмета на дейност и отмяната на предхождащия го; възлагане на управителя на дружеството да обяви новия устройствен акт на дружеството в ТР.
ОСЪЖДА „Автогара Хасково“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, бул. „Съединение“ № 45 да заплати на М.С.П., ЕГН: **********,*** направените по делото разноски в размер на 1680 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
СЪДИЯ: