№ 28
гр. София , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Васил Ал. Василев
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско
дело № 20211800500321 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 114 от 17.07.2020 г., постановено по гр. д. №
1964/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград, е признато за установено
по отношение на П. ХР. Н., че съществува вземане на „Т. С.” ЕАД, за
което е издадена заповед № 4845 от 13.09.2019 г. по ч. гр. д. №
1480/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград, както следва: за сумата-
главница от 719. 21 лв., представляваща 1/2 от стойността на
незаплатената топлинна енергия, която е доставена от дружеството
през периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „М.“, бл. 405, вх. 3, ап. 45, аб. № 259276,
както и за сумата от 134. 26 лв., представляваща законна лихва за
забава върху горната сума-главница за периода от 14.09.2017 г. до
17.07.2019 г., както и за сумата-главница от 10. 12 лв., представляваща
1/2 от стойността на сумата за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от м.06.2016 г. до м.04.2017 г., както и за сумата
от 2.56лв., представляваща законна лихва за забава върху горната
сума-главница за периода от 30.07.2016 г. до 17.07.2019 г., ведно със
законната лихва върху горните суми-главници, считано от 26.07.2019
г. до изплащане на вземането. С решението исковете са главница и
лихви са отхвърлели до пълните предявени размери от 1 438.42 лева и
1
268.53 лева.
Горепосоченото решение е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице-помагач "Т." ООД.
Срещу решението, в частта, в която исковете са уважени, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника. Единственият довод във въззивната жалба е, че
неправилно районният съд е приел, че ответникът има качството на
„клиент“ на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ по
отношение на ½ ид. ч. от процесния топлоснабден имот.
Ответникът по жалбата изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба.
Третото лице – помагач не изразява становище по нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на районния съд е правилно.
Единственият спорен във въззивното производство въпрос е
възникнало ли е облигационно отношение между страните и има ли
ответникът качеството на потребител на топлинна енергия за спорния
период. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното.
Според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване
следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за
продажба на топлинна енергия през процесния период; използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Ответникът оспорва обстоятелството, че между страните по
делото е налице валидно възникнало правоотношение по договор за
2
доставка на топлинна енергия.
Договорът за търговска продажба на топлоенергия се счита за
сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително
публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно §1, т. 13 от ДР на Закона на енергетиката и енергийната
ефективност – ЗЕЕЕ /действал за периода от 1999 г. до м.03.2004 г./ -
„потребител” е физическо и юридическо лице, което получава
топлинна енергия от енергийното предприятие и я използва за
собствени нужди. Нормата на чл. 106а от ЗЕЕЕ /отм./ предвижда
продажбата на топлинна енергия за битови нужди да се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се
предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
А според нормата на чл. 106а, ал. 3 от ЗЕЕЕ /отм./ след изтичане на
едномесечния срок от публикуването на общите условия те влизат в
сила и без изричното им приемане от купувача. Установяването на
факта на доставяне на топлинна енергия в един обект /какъвто
безспорно е настоящия случай – така заключението на съдебно-
техническата експертиза/ не е достатъчно /при наличие на изрично
оспорване на това обстоятелство/ да се приеме, че ползвател на тази
енергия е именно соченото от ищцовото дружество лице. Необходимо
е да се установи качеството му на ползвател на топлоенергията, т.е. да
се установи титулярство в правото на собственост на ответника върху
отопляемия имот, респективно качеството му на ползвател на същия.
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
3
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 2а ЗЕ "битов клиент" е „клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди“. Следователно купувач
/страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Източникът на едно облигационно договорно отношение може
да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на
постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1
ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се
счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления
на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде
изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни
действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за
валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на
топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване
и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно –
когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на
топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
4
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот със сключването на договор с
топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема,
че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на
имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на
същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което
последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от
етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и
презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване, като всеки нов договор
за този имот, сключен по който и да е от двата начина -изричен или
презюмиран - преустановява действието за в бъдеще на предходно
сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката
с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка
на топлинна енергия за процесния имот през процесния период е
меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или
презюмиран/.
От данните по делото е видно, че през спорния период
собственици на процесния имот при равни права са ответникът П. ХР.
Н. и бившата му съпруга С.С.К., на която по силата на решение от
21.05.2013 г. по гр. д. № 16 209/2012 г. по описа на СРС, III ГО, 89
състав, с което бракът им е прекратен, е предоставено ползването на
този имот.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, когато
топлоснабденият имот е жилище, притежавано в режим на съпружеска
имуществена общност, при предоставянето му след развода със
съдебно решение за ползване на единия от бившите съпрузи, по
силата на чл. 57, ал. 1, изр. 1 Семейния кодекс СК) между двамата
възниква наемно правоотношение. Такова правоотношение между
бившите съпрузи извежда по тълкувателен път и съдебната практика
по приложението на чл. 107, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.). Когато
ползващият бивш съпруг сключи писмен договор при публично
известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с
откриването на индивидуална партида при последното за целия имот,
тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен
5
за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия
бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното
предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество
не бъде сключен, както е в настоящия случай, двамата бивши съпрузи
като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия
за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността,
независимо че ползването на топлоснабденото жилище е предоставено
със съдебното решение само на единия бивш съпруг. Възникналото
наемно правоотношение по чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК само по себе си не е
достатъчно, за да може да се приеме, че само ползващият бивш съпруг
дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди, тъй
като по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие клиенти на топлинна енергия продължават да бъдат и
двамата бивши съпрузи по силата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в качеството си
на съсобственици.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвръдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция
жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 114 от 17.07.2020 г., постановено
по гр. д. № 1 964/2019 г. по описа на РС – гр. Ботевград, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА П. ХР. Н., ЕГН: **********, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: ****-, сумата от 100 (сто) лева - разноски за
юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивния
съд.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице-помагач "Т." ООД.
6
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7