Решение по дело №1027/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от И. Л. К., [ЕГН], чрез адв. Й. А. – АК-Варна, против Решение № 440/01.04.2024 г. по АНД № 20233110205111 по описа за 2023 г. на Районен съд-Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0819-001267/04.05.2023 г. на Началник Група в ОДМВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, в частта в която на касатора са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. 1 ЗДвП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 1 ЗДвП, и е отменено НП в частта в която е наложено глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 2 ЗДвП.

В жалбата се релевира, че решението на първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Счита се, че въззивния съд не е разгледал възраженията изложени във въззивната жалба, които апропо по всеки един от пунктовете са повторени в касационната жалба. По изложените съображения се прави искане за отмяна на оспореното решение в частта в която е потвърдено НП. Претендират се разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в ОДМВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, не е депозирал отговор по касационната жалба. В депозирани писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за оставането му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 23-0819-001267/04.05.2023 г. на Началник Група в ОДМВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което на И. Л. К. са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137А ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 предл. 1 ЗДвП; глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП; глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 1 ЗДвП, и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 2 ЗДвП.

ВРС приема за установено от фактическа страна, че на 06.03.2023 г. около 16:13 часа в гр. Варна, по [улица]в посока [улица], К. управлявал собственият л. а. БМВ 535 Д, рег. № [рег. номер], като не използвал обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила. След като полицейските служители забелязват автомобил, чийто водач не е поставил обезопасителен колан го спрели за проверка. В хода на проверката на документи е установено, че К. управлява МПС, което не е преминало годишен технически преглед. В хода на проверката касаторът не представя доказателства, че МПС е преминал годишен технически преглед. Водачът не носи в себе си и не представя на полицейските служители извършващи проверка на място СУМПС и контролен талон към него.

Въззивният съд е приел, че за констатираните нарушения е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. С АУАН се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице, като основното му предназначение е да определи предмета на доказване, а от там и рамките, в които ще се осъществява правото на защита. В случая в АУАН са посочени изискуемите реквизити съгласно чл. 42 ЗАНН. Акта е предявен на нарушителят, като същият го подписал без възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не е подадено писмено възражение срещу АУАН. Въз основа на констатациите в АУАН АНО издава атакуваното НП.

Според ВРС всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и гласни, следва да се кредитират изцяло като непротиворечиви, кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се, а въззивникът не е ангажира доказателства или свидетели оборващи констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др. писмени документи приложени по делото.

От правна страна въззивният съд приема, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени съответните ред и срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната материална и териториална компетентност, в същите са описани всички необходими елементи, които индивидуализират административното нарушение - дата, място, описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, включително посочване и на № на актовете които според актосъставителя и АНО обуславят системността (дали е налице такава или не е правен въпрос), поради което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до тяхната отмяна. ВРС приема, че АНО правилно е приложил материалния закон. По конкретно въззивния съд приема: както в АУАН, така и в НП са описани всички признаци на състава на нарушението, което не затруднява правото на защита на обвиненото лице: посочени са датата и мястото на извършване на нарушението, както и факта на управление на превозното средство от въззивника без обезопасителен колан с което се изчерпват елементите от състава на нарушението; АНО правилно е приложил материалния закон, като е констатирал нарушения по чл. 137А ал. 1 ЗДвП и е съотнесъл нарушенията към административнонаказателната отговорност по чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП, като е наложил наказание „Глоба“, а санкцията предвидена за нарушение по чл. 137А ал. 1 ЗДвП е императивно посочена от законодателя, а именно глоба в размер на 50 лева; наличието на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач на МПС, който е собственик на превозното средство, да представя за проверка талон удостоверяващ техническата му изправност, съответно на собственика, който не изпълни това законово задължение да се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 ЗДвП, за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП в размер на 50 лв.; с разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП е въведено задължение водачите на МПС да носят свидетелство за управление на МПС и като не е изпълнил това си задължение санкционираното лице, правилно му е наложено наказание на основание 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на МПС, който не носи СУМПС, в размер на 10 лв., чиито размер е императивно посочен в закона. По всяко едно от възраженията по всеки пункт, изложени във въззивната жалба, ВРС излага по същество обосновани и мотивирани правни изводи. При съобразяване на изложените обстоятелства и баланс на отегчаващите и смекчаващите административнонаказателната отговорност обстоятелства ВРС счита, че така наложените на К. наказания по пункт от 1 до 3 се явяват адекватни на установените нарушения. Поради това ВРС преценя, че следва да потвърди в тази му част така определените в НП наказания. ВРС отменя наложената на К. глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 предл. 2 ЗДвП, предвид обстоятелството, че нормативното изискване за притежаване на контролен талон е отменено, което в случая се явява благоприятно за жалбоподателя. Въззивният съд приема и, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Фактическите констатации и формираните от въззивния съд правни изводи, изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната сдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. ВРС е извършил цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, изрично е обсъдил събраните по административната преписка и по делото доказателства, доводите на страните, както и тези, изложени във въззивната жалба и в открито съдебно заседание. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

За пълнота на изложението районният съд излага и мотиви по същество на спора, като подробно е разгледал и обсъдил всяко едно от изложените във въззивната жалба възражения по всеки един пункт, напълно идентични с изложените в касационната жалба.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и направеното възражение за прекомерност от страна на касатора, следва в полза на ОД на МВР-Варна да се присъди на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VІІ тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 440/01.04.2024 г. по АНД № 20233110205111 по описа за 2023 г. на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА И. Л. К., [ЕГН], да заплати на ОДМВР-Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.