Р Е Ш Е Н И Е
№ …………..
гр.Плевен, 23.05.2019год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение в закрито
заседание
на двадесет и трети май, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ТАТЯНА БЕТОВА
РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря ……. ………………………….….……………….в
присъствието на
прокурора ………………
………..…………………………….………като разгледа
докладваното от съдията……….. ТАТЯНА
БЕТОВА…..В.гр..д. N 290 по описа
за 2019год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК .
Производството
пред Плевенския окръжен съд е образувано по
жалба на длъжника
А.П.Д. ***, против отказа
на ЧСИ Т. К. да
прекрати изп.д. № ******, на основание 433, ал.1, т.8 от
ГПК. В жалбата се твърди, че на 08.02.2019г. ЧСИ е съобщил на
длъжника постановения от него отказ да прекрати изпълнителното производство, но
без мотиви за това. Към съобщението е било приложено становище на взискателя.
Жалбоподателят счита, че изложеното в становището на взискателя – насрочен опис
на движими вещи на друг длъжник, не е основание за отказ, тъй като насочването
на изпълнението по отношение на един от тримата длъжници, не ползва взискателя
и по отношение на останалите двама. Счита, че ако взискателят не е активен по
отношение на всеки от длъжниците и ако се дезинтерисира спрямо някой от тях,
следва по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 от ГПК делото да бъде прекратено
частично, спрямо този длъжник. Твърди, че не е насочвано изпълнение спрямо
негово имущество, тъй като дори да е извършено такова изпълнително действие, то
той не е бил уведомен за него.Поради изложеното моли да се постанови решение, с
което да се отмени отказа и съдът да прекрати изпълнителното дело.
Ответникът
по жалбата – взискателят „*******”ЕООД не е взел становище по жалбата.
В
мотивите на частния съдебен
изпълнител относно
обжалвания отказ е изразено
становище, че жалбата
е допустима, но неоснователна. ЧСИ счита, че няма основание да прекрати
изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В мотивите са изброени
извършените до момента изпълнителни действия.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, прецени документите в приложеното копие от изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Видно от приложеното изп.д. № ****** по описа на ЧСИ Т. К., същото е образувано на 05.03.2010г. по молба на взискателя „******“ЕАД гр.** срещу длъжниците „****“ООД, И.М. и А.П.Д., за принудително събиране на сумите по издадения в полза на взискателя изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1324/2010г. по описа на Плевенски районен съд. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал, в случай на липсващо доброволно плащане, да бъдат изискани различни справки за имущественото състояние на длъжника А.П.Д., в т.ч. справка от НАП ТД Плевен, община Плевен, Служба по вписванията Плевен и КАТ Плевен.Поискал е да се наложи запор на всички банкови сметки на длъжника в „**“ЕАД и ****ПДИ А.Д. е получил на 08.06.2010г. Наложени са и поисканите от взискателя запори на банкови сметки в посочените две банки.Направена е и справка за имоти на длъжника. Наложен е запор на 30.01.2012г. върху пенсията на длъжника.На 22.03.2012г. е наложена и възбрана върху недвижим имот – негова собственост описан подробно в писмото до СВ при РС-Плевен.
На 01.04.2013г. като взискател по делото е бил конституиран „***. По делото са постъпили плащания за периода от 22.03.2012.-12.12.2016г., видно от прил. на л.86-156 от делото платежни документи, за преводи от наложения запор върху пенсията на длъжника. След тази дата спрямо него не са предприети конкретни изпълнителни действия. С писмо от 23.01.2017г. ЧСИ е уведомила НОИ ТП-Плевен, че преустановява удържането на суми по наложения запор върху пенсията на А.Д., считано от 01.01.2017г., тъй като пенсията му е в размер, който вече е под размера на минималната работна заплата за страната. През м.февруари 2019г. е насрочен опис на дв. вещи на друг от длъжниците - на И.М..
С молба от 21.01.2019г. А.П.Д. е поискал да бъде прекратено изпълнителното дело спрямо него, на основание чл.443, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като за период по дълъг от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника Д.. Взискателя е взел становище, че искането за прекратяване е неоснователно, тъй като е насрочен опис на вещи на един от длъжниците, което е същинско изпълнително действие годно да прекъсне срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Окръжният съд намира за основателни изложените в жалбата оплаквания. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8, пр. първо от ГПК, когато взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, изпълнителното производство се прекратява. Срокът е преклузивен и при осъществяването на горепосоченото основание прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на закона, като с постановлението за прекратяване, съдебния изпълнител само констатира едно вече настъпило прекратяване. В изпълнителното производство не се прилага служебно начало и движението по същото става по искане на взискателя. В ТР № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС недвусмислено приема, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Следователно, щом като бездействието на взискателя е прогласено от закона за правопогасяващ факт, то за да избегне перемцията, следва в двугодишния срок да поиска възобновяване на изпълнителното производство и да посочи способ за изпълнение, което в случая не е сторено.
Предвид установеното по-горе, че в периода 01.01.2017г. до 21.01.2019 г. – датата на подаване на молба от длъжника А.П.Д. не са били извършвани действия по изпълнението, срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е започнал да тече най-късно от 01.07.2017 г. и е изтекъл на 01.07.2019г. Следователно, проявеното от взискателя бездействие е довело до прекратяване на изпълнителното производство по право. Насочването на изпълнение спрямо друг длъжник по същото изпълнително дело е станало през м.февруари 2019г. след изтичане на посочения срока.Освен това предприемането на действия спрямо един от солидарните длъжници не прекъсва давността спрямо останалите. Солидарността има абсолютно и относително действие спрямо длъжниците. Съгласно нормата на чл.125, ал.1 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, но ако тоя, спрямо когото давността не е изтекла, е изпълнил задължението, той има иск срещу освободените вследствие на давността. Без значение е дали това прекъсване или спиране е в рамките на един от видовете граждански процес или настъпва на извънсъдебно основание. Давността е материалноправен институт (арг. § 7 Преходни правила ЗЗД, във вр. чл.14, ал.1 ЗНА), поради което и основанията за нейното спиране и прекъсване вкл. с оглед процеса са регламентирани от материалноправни норми, в които не е предвидено твърдяното от взискателя основание – че предприето спрямо един от солидарни длъжници принудително действие има за ефект прекъсване на давността или на срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и спрямо длъжника за когото не са предприети действия в рамките на изпълнителния процес. Извод в този смисъл не може да бъде направен и при приложение на процесуална норма. Както в общият исков процес, така и в изпълнителния процес солидарните длъжници са обикновени другари. Техните действия и действията спрямо всеки от тях нито вредят, нито ползват останалите поради което липсата на изпълнителни действия по отношение на единия солидарен длъжник в продължение на две години води и до прекратяване по силата на закона на изпълнителното производство срещу него. Изключение от този принцип е хипотезата на удовлетворяване на взискателя от един от солидарните длъжници, което има погасителен ефект и за останалите - проявление на абсолютното действие на солидарността по арг. от чл.123, ал.1, т.1, изр. 1 ЗЗД.
Изложените съображения налагат извода, че жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена. Атакуваният отказ на ЧСИ следва да бъде отменен и делото върнато на ЧСИ за издаване на постановление за прекратяване на производството по делото по отношение на А.П.Д., на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Т. К. да прекрати изп.д. № ******, на основание 433, ал.1, т.8 от ГПК, по отношение на А.П.Д..
ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител Т. К., с рег. № 815 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Плевен за издаване на постановление за прекратяване на производството по делото по отношение на А.П.Д., на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :