М О
Т И В
И
По присъда № 14/14.09.2017г. по н.о.х.д.
№ 238/2017г. по описа
На Окръжен
съд гр.***.
***ката
окръжна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подс.М.А.С. с ЕГН – **********,
за извършено от нея престъпление по чл.343 ал.3 пр.6-то б.”б” във
вр. с чл.343
ал.1 б.”в” във
вр. с чл.342 ал.1
от НК.
Наследниците
на пострадалото лице – редовно призовани, се явяват в съдебно заседание и лично
заявяват, че няма да предявяват граждански искове, както и, че не желаят да
бъдат конституирани в качеството им на граждански ищци и частни обвинители
в наказателния процес.
Преди
даване ход на делото е постъпила молба от подс.М.А.С. с рег. № 4915 от
27.07.2017г., чрез нейния процесуален представител, с която се отправя искане,
разглеждането на делото да бъде проведено по реда
на глава 27 от НПК.
В съдебно заседание бе направено изрично искане от подс.М.А.С.
и нейният процесуален представител – адв.Г.Г., производството пред
първата инстанция да
бъде проведено като
съкратено съдебно следствие по реда на чл.370 и сл. от НПК. Съдът прецени, че
са налице условията
за разглеждане на
делото по реда
на чл.373 ал.2 във вр. с чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 от НПК, поради
което допусна провеждането на производството
по реда на
глава 27 от НПК.
Представителят на ***ка окръжна прокуратура поддържа изцяло
така предявеното обвинение, твърдейки, че същото се
доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
както на предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие
доказателства. Отчитайки квалификацията на извършеното престъпление и
всички доказателства по
делото се отправя
предложение, при определяне
на наказанието съдът да се съобрази с конкретните обстоятелства и да
наложи на подсъдимата наказание, при многобройни смекчаващи вината
обстоятелства лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което
след редукцията му съгласно чл.58а ал.1 от НК, следва да бъде намалено с 1/3,
като окончателното наказание от една година лишаване от свобода следва
да бъде отложено
с изпитателен срок
от четири години. По този начин се счита, че ще
бъдат постигнати целите на превъзпитанието.
Процесуалният
представител на подс.М.С. изразява становище, че действително и категорично се
доказва авторството на деянието
от страна на неговата подзащитна.
Навежда доводи, че при определяне на наказанието следва да бъдат взети предвид
многобройните смекчаващи вината обстоятелства, тъй като подсъдимата е млад
човек с чисто съдебно минало, липса на
други наказателни производства водени срещу нея, разбрала е грешката си, пълното съдействие в хода на досъдебното производство. Не на последно счита, че следва
да бъде взет предвид и факта, че пострадалият е брат на подс.М.С., с когото са
били в много близки отношения и причинявайки смъртта му, това се е отразило изключително зле на нейното психическо и
физическо здраве. Поддържа направеното предложение от страна на представителя на ДОП по отношение на размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимата.
Разпитана на
предварителното производство, както и в съдебно заседание подсъдимата
М. А. С. се признава за виновна
и дава обяснения по
фактите на делото, като
изразява искреното си
съжаление за извършеното
от него.
Съдът, след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите на страните
събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК
намира за установено
следното:
Подс.М. А.С. не се води на отчет като водач на МПС в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.***,
както и не притежава СУМПС.
Подс.С.
живее и работи преимуществено в Р ГерманиА. Няколко дни преди настъпилото ПТП същата се върнала в България за да отпразнува
рождения си ден с близките си в с.***, Общ.***ка. Вечерта на
02/03.11.2016г.
седнала със семейството си да се почерпят, където бил и пострадалия Р.А.С., който е неин брат.
По време на празненството подс.С.
употребила известно количество шампанско и по нейните твърдения, две бири. Според
дадените от същата обяснения пострадалият е употребил няколко бири.
След като родителите им
си легнали, подс.М.С. и пострадалия Р.С. продължили да си
говорят, като около 04:00 часа решили, без да искат разрешение от баща си, да
вземат автомобила му „Сеат Ибиза“ с
рег. № ***, за да се разходят. Въпреки, че подс.С.
не притежавала СУМПС, същата поела управлението на лекия автомобил, а
пострадалия Р.С. седнал на предната дясна седалка. Достигайки с.***, на около 50
м. от табелата за изхода от селото, след като преминала плавен десен
завой, подс.С.
загубила контрол над управлението на автомобила, същият се отклонил в ляво,
завъртял се около оста си,
пресякъл диагонално платното за движение и достигнал до метален парапет на мост
и предпазна мантинела. Последвал удар в тях, в резултат на което металния
парапет се разкъсал и лекият
автомобил продължил движението си по силно наклонен земен насип и изминал още
около 9 м.
Последвал удар на предната му дясна част в неравност и преобръщане през тавана на купето, надлъжно и по диагонал - преден
десен и заден ляв, след което се установил в покой. По време на
преобръщането на автомобила,
тялото на пострадалия Р.С. излязло от автомобила и се установило на няколко метра в дясната страна спрямо автомобила. След като същият се стационирал подс.С. излязла от него и
започнала да вика за помощ, като това обстоятелство се възприело от намиращия
се в двора си св.М.М., който непосредствено преди настъпилия инцидент видял
управлявания от подсъдимата
автомобил да преминава по улицата покрай дома му с доста по-висока от
обичайната за населено място скорост. Чувайки страшния тътен от
съприкосновението на автомобила с мантинелата, св.М. незабавно се отправил в
тази посока за да види какво се е случило. Пристигайки на мястото на инцидента
св.М. твърди, че видял подс.М.С.
на пътното платно, била е в истерия, като викала нещо на цигански език,
но в крайна сметка св.М. разбрал, че има пострадал който най-вероятно се намирал в дерето. Предвид на това незабавно звъннал на
телефон 112.
Първи на мястото на
инцидента пристигнали служители на КАТ „ПП“ при ОД на МВР - ***,
а именно св.Д.Д. и св.Б.А.. Двамата обяснили, че на
местопроизшествието заварили подс.С.
да стои на земята, като в скута си държала главата на лежащия до нея пострадал.
Свидетелите потвърдили,
че местонахождението им към този момент е било на отстояние от около 20 м. от катастрофиралия лек
автомобил. Подс.С.
отговорила, че пострадалия е неин брат, както и, че преди настъпилия инцидент
автомобила е бил управляван от неА.
Пристигналите в последствие на мястото на инцидента служители на РСПБЗН – гр.*** установили, че телата на участвалите при възникналото ПТП лица са извън автомобила, предвид на което, не е била необходима тяхната намеса.
След пристигане на лекарския екип от ЦСМП – гр.***, същите констатирали
смъртта на пострадалия Р.С. и отвели подс.С.
в болничното заведение за оказване на необходимата й медицинска помощ.
Относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняване на обективната истина са
заключенията, направени от вещите лица по назначените и изготвени по делото три
автотехнически, съдебно медицинска, комплексна съдебно медицинска,
трасологическа и автотехнически експертизи; две химически експертизи за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта на участниците в
настъпилото ПТП и техническа експертиза, както следва:
От заключението на вещото лице по СМЕ за аутопсия на труп № 116/2016г. на Р.А.С., се установява какво е било
състоянието му към момента на откриване на тялото, какви травми
са му били причинени, вследствие на реализиралото се ПТП и коя от тях е причината за настъпилата
смърт,
а именно:
тежка коремна травма –
разкъсване на черния дроб и слезката, довела до остра кръвозагуба.
От
заключението на вещото лице
по изготвената
по делото АТЕ от 12.02.2017г. се установява, че
непосредствено преди произшествието подсъдимата е управлявала лекия автомобил със скорост около 97 км/ч., при която скорост опасната зона на спиране
е имала дължина около 95 м.
При допустимата скорост на движение в населено място от 50 км/ч. опасната зона на
спиране е следвало да има дължина около 34 м. В тази връзка експерта е направил
заключение, че ако непосредствено преди произшествието, автомобила се е движел със скорост 50 км/ч. и подс.М.С. е реагирала
своевременно, като е предприела спиране в момента, в който загуби контрол над управлението на автомобила си и той е започнал да се отклонява в ляво, то тя
е имала техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки
автомобила си преди мястото,
където е започнал да напуска платното за движение. Като причина за настъпилото
пътно-транспортно произшествие експерта е посочил именно движението на лекия
автомобил със скорост, значително по-висока от 50 км/ч. и липсата на адекватна реакция от страна на подсъдимата
/л.61 -л. 67/.
С цел да бъде установен
механизма на допуснатото от подс.С.
произшествие, в хода на досъдебното производство е изготвена комплексна съдебно
медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза, при която се
установило, че наближавайки мястото на произшествието,
след преминаване през плавен десен
завой и навлизането в прав
участък от пътя, подс.С.
е загубила контрол над управлявания от нея автомобил,
вследствие на което същият
се отклонил в ляво и е започнал да се завърта около вертикалната си ос. По този
начин пресича диагонално платното за движение и достига до металния парапет и предпазната
мантинела, намираща се в ляво на платното за движение. Последвал е удар в тях, като в резултат от него, металния парапет е разкъсан и изхвърлен под моста в ляво от
платното за движение, а предпазната мантинела се е деформирала силно. След
като управлявания от подсъдимата
автомобил е преодолял тези предпазни съоръжения е преминал върху силно наклонения,
затревен ляв банкет и след като е изминал около 9, 25 м.,
върху него е последвал удар на предната му дясна част в
неравност, намираща се върху него. Последвало е преобръщане на автомобила през тавана на купето
му, надлъжно и диагонално - предно
дясно и задно ляво, след което той се е установил в покой върху колелата си на мястото, посочено в Протокола за оглед на местопроизшествието и приложената
към него скица. Според експертите,
установената коремна травма и
тази на крайниците на пострадалия Р.С. са резултат на силен удар с или върху
твърд, тъп предмет и отговарят да са получени по механизма на травма в купето
на автомобила. Налице е причинно следствена връзка между настъпилото
произшествие по гореприетия от вещите лица механизъм
на настъпването му и получените травматични увреждания, довели до смъртта на Р.С..
От изготвена по делото химическа експертиза № 1872/08.11.2016г. се установява, че преди възникналия
инцидент, в кръвта на подс.М.А.С.
е била налична 0,47 промила концентрация на алкохол.
Изброените
по-горе експертизи не се оспорват от подс.М.С. и нейния процесуален представител и се
кредитират изцяло от настоящата инстанция, като изготвени напълно безпристрастно от компетентни лица
имащи специални знания и в съответствие с
изискванията в своята
област.
Предвид изложеното дотук,
въпроса за вината
на водача на
л.а. следва да бъде преценявана
изключително въз основа на изискуемите от закона действия, които тя е следвало да предприеме в подобна ситуация и съответно извършените от нея фактически действиА. По отношение на начина и скоростта на движение на
автомобила преди инцидента съдът приема, че гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно
подс.М.С. е управлявала процесното МПС, което е било технически изправно, със
скорост надвишаваща максимално допустимата за движение в населено място, както и без да е
имала необходимата правоспособност за управление на МПС.
Така също, скоростта и не е била
съобразена с конкретните условиА. Подсъдимата е трябвало да съобрази
създадената сравнително сложна пътна ситуация, а именно тъмна част на денонощието,
както и липсата и на правоспособност, въз основа на което да предприеме адекватни действия по намаляване на скоростта толкова,
доколкото да може да
предотврати настъпване на ПТП.
Подс.М. С. е следвало да вземе мерки за обезопасяване
на движението /чрез
намаляване на скоростта/
и като не
е изпълнила това
си задължение, тя е
нарушила предписанието на
нормата на чл.20 и чл.21
от ЗДвП, с което сама се е поставила в невъзможност да предотврати неблагоприятния резултат от възникналия инцидент, имайки предвид и нейната неопитност при
управление на процесното МПС, предвид непритежаването и на СУМПС съгласно
изискванията на чл.150 от
ЗДвП. В тази връзка причина за настъпване на произшествието, следва да се
търси изключително в поведението на водача. От една страна ненавременното
предприемане на действия за предотвратяване на произшествието, а от друга
страна липсата на неопитност, предвид непритежаването от страна на подс.М.С. на
СУМПС. Сравнително високата скорост е довела до
ненавременното предприемане на действия за предотвратяване на произшествието.
Като не е била достатъчно концентрирана, подсъдимата не е действала своевременно и адекватно спрямо
създадената опасност за движението и по този начин, сама се е поставила в
невъзможност да намали или
спре, както и да предотврати
настъпването на произшествието. В случая се касае за недооценяване
на пътната обстановка
и прекалено голямата
самоувереност на подсъдимата. В потвърждение на този
извод е заключението на АТЕ по делото,
а именно, че скоростта на движение на автомобила
непосредствено преди произшествието е била около 97км/час, а е следвало да бъде
50км/ч., /значително надвишаващи допустимата
скорост/.
Така описания
механизъм на протичане на транспортното произшествие съдът прие след задълбочен
анализ на всички доказателства по
делото: гласни – обясненията на подсъдимата и показанията на разпитаните
свидетели; писмени – протокол за оглед на
местопроизшествие, както и скица и
фотоалбум към него, съдебно-медицински и автотехнически експертизи, които съдът прие по
надлежния ред намирайки, че са изготвени от специалисти притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при използване на съвременни
научни методи, както и останалите писмени доказателства - свидетелство за съдимост,
характеристика, справки от КАТ, протоколи за химически
експертизи и др.
Съдебният
състав кредитира обясненията на подс.М.С.,
която възпроизвеждайки своето поведение внася яснота по повод станалия пътен инцидент. Обясненията на подсъдимата се явяват като
база за анализ
и сравнение с
извършените по делото оперативни
действия и събрани по надлежния
ред доказателства, които кореспондират изцяло с дадените от подсъдимата
обяснениА. Може да се каже, че подс.М.С. демонстрира лоялно отношение към воденото
срещу нея наказателно производство поради изброените вече по-горе причини,
както и спомага за изясняване на
фактическата обстановка и за установяване на обективната действителност
по повод на
станалото ПТП.
При така
установената фактическа обстановка, след преценка на всички релевантни за делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие, че подсъдимата с действията си е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението визирано в
чл.343 ал.3 пр.6-то б.”б” във вр.
с чл.343 ал.1 б.“в“
във вр. с чл.342 ал.1 от НК, а именно:
- На 03.11.2016г. в с.*** общ.***ка, по път III – 7105, на около 50 метра преди края на
с.*** в посока гр.***, при управление на лек автомобил марка „Сеат
Ибиза" с рег № ***, нарушила правилата за движение по пътищата визирани в чл.20 ал.1, чл.21 ал.1 и чл.150 от ЗДвП,
като е управлявала със скорост около 97км/ч. и без да
е имала необходимата правоспособност за управление на МПС и по непредпазливост
причинила смъртта на Р.А.С. с ЕГН – **********
***.
Този резултат е пряка и непосредствена причина
от действията на подс.М.А.С.. Същата при управление на лек
автомобил „Сеат Ибиза“
с рег. № ***, нощно време се е движела със скорост около 97 км/ч, което е превишение на разрешената
от 50 км/ч. за населени места и вместо да изпълни задълженията си
произтичащи от ЗДвП - да контролира непрекъснато управляваното МПС, да избира
скоростта на движение съобразно атмосферните условия и състоянието на пътя (нарушения по чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП), както и без
съответно СУМПС изискващо се съгласно закона /нарушение по чл.150 от ЗДвП/. Вследствие на тези нарушения, подсъдимата допуснала процесното
ПТП, при което е причинила по непредпазливост смъртта на брат
си Р.А.С., който е получил увреждания несъвместими със живота и довели до смъртта му.
Съдът намира за
безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в протокола за оглед на
ПТП данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на
процесното деяние. Гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че
именно подс.М. С. е управлявала
процесното МПС, което е било технически изправно, с несъобразена
скорост, както и без
СУМПС.
От обективна
страна – установи се по безспорен начин, че подс.М.С. е
нарушила правилата за
движение по пътищата, изброени вече
подробно по-горе.
От субективна
страна подс.М.А.С. е извършила деянието
при форма на вината – непредпазливост, в нейното проявление “самонадеяност” по
смисъла на чл.11 ал.3 пр.1-во от НК – не е предвиждала настъпването на
обществено опасните последици, но е била
длъжна и е могла да ги предвиди.
Обвинението е доказано по несъмнен начин по
смисъла на чл.303 ал.2
от НПК.
Субекти на
престъпленията по чл.342 ал.1 респ. чл.343 от НК, са всички наказателно
отговорни лица, притежаващи или не притежаващи свидетелство за управление,
които при управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална
машина допуснат нарушение на правилата за движение и
с това виновно причинят съставомерни последици. Субекти на тези престъпления са и
лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни
разпореждания по
движението им. В случая, както
стана дума по-горе подс.М.
А. С. не е водач на
МПС, както и не притежава свидетелство за управление.
Няма никакво
съмнение, че допуснатите нарушения
на правилата за движение са в непосредствена причинна връзка със
съставомерния резултат. Деецът
макар и да не е
предвиждал обществено опасните
последици е бил
длъжен и е могъл да
ги предвиди, след като се
е движил с по - висока скорост. Именно
несъобразената скорост е довела до настъпилия
противоправен резултат.
Съдът установи, че
самопризнанията на подс.С.
се подкрепят изцяло
от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с оглед
процесуална икономия, то цялото
съдебно производство се проведе по
реда на глава
27 от НПК. При
това положение и
доколкото подс.С. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и
се е съгласила да не се събират
доказателства за тях, то съдът е
задължен безусловно при определяне на наказанието да приложи нормата на чл.58а от НК, съгл. разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК.
При
определяне на наказанието съдът прецени всички правно релевантни за
това обстоятелства – от една страна високата
степен на обществена опасност на деянието с последвал тежък
престъпен резултат. Като смекчаващи вината
обстоятелства по отношение
на подс.М.С. съдът прие направените от нея самопризнания,
същата дава обяснения и съдейства за разкриване на обективната истина както по
време на предварителното разследване, така и по време на съдебното следствие, т.е. по време на целия наказателен
процес воден срещу нея, изразената самокритичност, изказаното и искрено
съжаление в съдебно заседание за
извършеното. Така също подсъдимата е млад човек, неосъждана, с добри
характеристични данни, липсват каквито и
да било водени
срещу нея други наказателни
производства, т.е. всички данни за
личността и са
изцяло положителни, което говори
за ниска степен
на обществена опасност
на нейната личност, а деянието и се явява изолиран инцидент в житейския и път.
Съгласно чл.58а
ал.1 от НК
при постановяване на
осъдителна присъда в
случаите по чл.373
ал.2 от НПК /какъвто е настоящият случай/, съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на
този кодекс и
намалява така определеното
наказание с 1/3-та. Съгласно ал.4 на
чл.58а от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията
по ал.1-3
и условията на
чл.55 от НК, съдът
прилага само чл.55
от НК, ако е по-благоприятен за
дееца. При това положение
съдът намери, че в
случая е налице
именно тази хипотеза на чл.58а
ал.4 от НК, като следва да намери приложение
разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1
от НК и
наказанието да бъде
определено под установения
в закона минимум
предвиден в чл.343
ал.3 пр. 6-то б.”б” и сл. от НК. Посочените по-горе
съображения мотивираха Окръжен съд гр.*** да приеме, че с оглед обстоятелствата
при конкретния случай следва да бъде наложено наказание от ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода. С оглед събраните доказателства - възраст, семейна среда и
данните за личността и, за да се предизвика
съответна промяна
в съзнанието на
дееца, за да се превъзпита към
спазване на правилата, свързани с
правилното движение по
пътищата съдът намери, че не е наложително подсъдимата да изтърпи ефективно наложеното наказание,
както и, че са налице материалните
предпоставките за прилагане на чл.66 ал.1 от НК по отношение на подс.М.С., предвид на което отложи
наложеното наказание с
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Цялостната преценка
на личността на подсъдимата, изразена в най-голяма степен /но не и
единствено/ чрез осъщественото от нея деяние,
дава основание да
се стигне до
горния извод. Това наказание съдът
счита, че е достатъчно
и справедливо да укаже резултатно
репресивно, превъзпитателно, предупредително и
възпиращо въздействие върху подсъдимата, а така също и превантивно
относно другите членове
на обществото влияние.
Така
наложеното наказание съдът счита, че в максимална степен би отговорило на
изискванията на закона съгласно чл.36 от НК по отношение както
на личната, така и на
генералната превенциА.
Подс.М.А.С.
бе осъдена да заплати и сторените по делото разноски в размер на 1 247,90лв. по
сметка на ОД на МВР
гр.***.
Причини за
извършване на престъплението
са незачитане на
установения правов ред
в РБългария, както и неспазване
правилата за движение по пътищата.
На основание изложените фактически констатации и правни изводи
съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: