Р
Е Ш Е Н И Е
№………
/ 04.11.2019 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 962 по описа за 2019 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от И.А.И.,
ЕГН: **********, чрез адвокат Н.И., против
„Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 4098.52лева,
представляваща корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за обект,
находящ се в землището на ***************, за периода от 07.02.2017 г. до 06.02.2018
г., за която е издадена фактура № **********
от 11.06.2019 г. за клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищецът твърди, че е уведомен с писма от
“Енерго - Про Продажби” АД и „Електроразпределение Север” АД, че е извършена
проверка на СТИ и е констатирано неточно измерване/неизмерване на ел. енергия и
е съставен Констативен протокол за извършената проверка. Сочи, че в писмото е
упоменато, че на основание неточното измерване/неизмерване на СТИ е начислена
ел. енергия. Извършена е корекция на основание софтуерно прочитане на паметта
на СТИ, при което е установена ел. енергия в размер на 23871,1 квтч, измерена
по софтуерен път на Т3, който не се визуализирал при редовен отчет на
електромера за период от 07.02.2017 г. до 06.02.2018 г. и му е издадена фактура
№ ********** от 11.06.2019 г. на стойност 4098.52лева. Излага, че за него е
необяснимо претендирането на процесната сума, при условие, че редовно заплаща
потребяваната от него електрическа енергия. Твърди, че електромерът е
собственост на “Електроразпределение Север” АД, поради което счита, че същото
би следвало да носи отговорност за измервателните уреди, които монтира и следи
за тяхното техническо състояние. Оспорва изцяло дължимостта на задължението,
обективирано в процесната фактура, както и всички документи във връзка с
нейното издаване. Навежда доводи, че Констативният протокол № 13001274/06.02.2018
г., съставен от служители на „Електроразпределение Север” АД, по своя характер
е частен свидетелстващ документ, именно защото не е издаден от орган на
държавната власт и защото материализира удостоверително изявление на своя
издател. Твърди, че същият не е подписан от него и не може констатираните в
него факти да го обвържат. Сочи, че в издадения КП е записано, че СТИ е изпратено
за проверка в БИМ при показания на съответните тарифи: Т1 — 003865; Т2 — 008096,6.
Не са установени показания на Т3. Според ищеца не ясно въз основа на кои
показатели е коригирана сметката му и поради каква причина е настъпила
софтуерната промяна на СТИ. Не е ясно въз основа на кои показатели е коригирана
сметката му и поради каква причина е настъпила софтуерната промяна на СТИ, дали
това е фабричен дефект или външно въздействие, при положение, че в протокола не
са отразени констатирани нарушения на целостта на пломбите на СТИ. Оспорва
становището, като частен документ. Излага, че никъде, в никой нормативен акт не
е посочено използванато техническо средство за визуализиране, респ. прочитане
на тарифа Т3, на база на който се получава процесната сума, включително и в
ПИКЕЕ. Липсва и извадка, респ. разпечатка от прочита на регистъра, налице е
само тяхното обективиране в процесният КП. Твърди, че за периода на фактурата
няма неплатени задължения и същите е изплащал своевременно. Сочи, че законодателят в чл. 83 от ЗЕ е делегирал
възможност на съответния държавен орган по чл. 21 от ЗЕ /ДКЕВР/ да приеме
ПИКЕЕ, в които да бъде уреден и въпросът за “установяване на случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия”. Същият обаче, не е
предвидил възможност за създаване на санкции за потребителите на ел. енергия,
чрез въвеждане на фикция /и то не със закон/ за потребена от тях електроенергия
за минал период от време, действителната консумация на която не може да бъде
установена поради неизправност на СТИ,
за която неизправност потребителя следва да носи отговорност. След като
“Електроразпределение Север” АД не осъществява договорните и нормативните си
задължения да поддържа в изправност ел. съоръженията, в частност средството за
търговско измерване, потребителят не следва да отговаря за възникналите вреди
на “Енерего - Про Продажби” АД. Оспорва верността на показанията, обективирани
в процесното становище за начисление на ел. енергия. Твърди, че в случая няма
реално предаване на вещ – ел. енергия в количеството, индивидуализирано
съгласно фактурата, от продавача към купувача по договор за продажба на ел.
енергия. Според ищеца, като потребител при общите условия, той дължи на
доставчика и на продавача, само стойността на реално месечно доставена и реално
месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран
електромер. Срещу цената, която той заплаща за доставена, измерена и реално
потребена електроенергия, следва да му се осигури не само качество на
доставката, но и качество на услугата, което би трябвало да се изразява в
законно монтиран и сертифициран електромер, който подлежи на редовни проверки. Твърди, че не му е
предоставен нито протокол на първоначална проверка на електромера, за който се
твърди, че измерва консумираната от него ел. енергия, нито протокол от
последваща проверка. Счита, че
при подобен род корекции не е ясна, при липсата на проверки, към коя дата е
налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна би довело до евентуално
неоснователно обогатяване на ответното дружество. По тези
съображения моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез своя процесуален представител поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Претендира разноски. Представя договор за правна защита и съдействие и списък
на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат Веселина
Маринова, в който твърди, че претендираната
сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с 200, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД. Не оспорва факта, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение. Потвърждава обстоятелството, че е извършена проверка
на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че
резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол. Сочи, че извършената
на 06.02.2018 г. техническа проверка от служители на „Електроразпределение
Север“ АД е станало в присъствието на двама членове на домакинството на абоната.
Твърди, че „Електроразпределение Север“ АД следи за техническото състояние на
измервателните уреди. За извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1301274/06.02.2018
г. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 174554 и е предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Експертизата е извършена
от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди”, Регионален отдел - Варна. За извършената експертиза е съставен
Констативен протокол № 1354/03.06.2019 г. При софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Carat digitron М02 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2.
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа: Т3 – 023871.1 квтч. На 06.06.2019 г. е изготвено становище на
„Електроразпределение Север” АД за начисляване на електрическа енергия и е
конкретизиран размерът на оспореното вземане. Установено е точното
количество неотчетена ел. енергия
след прочитане на регистър 1.8.3 в
размер на 23871 квтч. На 11.06.2019
г. е издадена фактура № ********** от „Енерго-Про Продажби” АД, с което е
определена цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в
скрития регистър, а именно 4098.52лева. Според ответника, въпреки че е извършена
корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, ел. енергията, натрупана в
невизуализирания регистър, е реално доставена и потребена от потребителя, но същата
не е заплатена от него. Позовава се на
разпоредбите на чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД относно задължението
за заплащане на цената на потребената ел. енергия. С оглед
изложеното моли съда, в случай че приеме за неприложима разпоредбата на чл. 50
от ПИКЕЕ, да отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се
касае за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане
се дължи от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко
– продажба на ел. енергия, в който смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г. по г.
д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен
и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, в случай че
то надвишава минималния размер.
В съдебно заседание ответникът, чрез
неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли за отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна защита и
съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските, като моли към последния
да бъде прибавена и сумата от 45лева, определена от съда за доплащане на
окончателно определеното възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно –
еллектротехническа експертиза. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По
делото не се спори, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, че е извършена проверка на изправността на
СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е
обективиран в констативен протокол.
От представения по делото
Констативен протокол № 1301274/06.02.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена техническа проверка на
СТИ за обекта на потребление на ищеца, находящ се в землището на
***************, при която са установени показания за нощна тарифа – 003865 и дневна
тарифа – 008092, и че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че
СТИ е демонтирано и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е
запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 174554. Протоколът е
подписан от служителите, извършили проверката и съпругата на абоната и един свидетел.
От Констативен протокол № 1354/03.06.2019
г. на БИМ, Регионален отдел - Варна се установява, че статичен еднофазен
двутарифен електромер Тип: М02 Carat digitron, е представен за
проверка, запечатан в плик, пломбиран с пломба № 174554. При проверка на
точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите
на изхода за проверка и при продължително включване с отчитане по показващото
устройство, грешката е в рамките на допустимата. При софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Carat digitron М02 трябва да се състои от две тарифи Т1
и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната
тарифа Т3 – 023871,1 квтч. Отбелязано е, че не е осъществяван достъп до
вътрешността на електромера, електромерът съответства на метрологичните характеристики
и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е
изготвено становище от 06.06.2019 г. на
„Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително
общо количество ел. енергия в размер 23871 квтч. за периода от 07.02.2017
г. до 06.02.2018 г., представляващо корекция, извършена след софтуерен прочит на паметта на
СТИ.
С фактура № **********
от 11.06.2019 г. за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 4098.52лева,
представляваща цена на ел. енергия за периода от 07.02.2017
г. до 06.02.2018 г.
От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36
месеца се установява, че за периода от 07.02.2017 г. до 06.02.2018 г. по партидата на ищеца
са начислени 23871 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 31.07.2019
г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 53293/07.06.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция, получено
от ищеца на 11.06.2019 г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне.
С писмо изх. № 53293/11.06.2019 г. от „Енерго –
Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за корекция на сметката № **********
от 11.06.2019 г., получено от същия на 13.06.2019 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне.
От протокол за монтаж № 1191502 от 15.08.2014 г. се
установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с
абонатен № ********** електромер с фабр. № 1115031400587499 с отразяване, че
показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му са нулеви.
От приетото
по делото заключение на вещо лице Н.В., се
установява, че процесният електромер тип: М02
– „CARAT” с фабр. № 1115031400587499
е произведен ПРЕЗ 2014 г., като същата година е минал
задължителната проверка за годност в БИМ. Към дата 05.02.2017 г. е бил вече
монтиран в обекта на потребление. Срокът му на метрологична годност е 6 години и изтича през
2020 г. Към датата на проверката – 06.02.2018 г. уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел. енергия. Отбелязва,
че извършеното претарифиране по отделните регистри е с цел неотчитане в пълен
обем по двата видими такива на електромера: 1.8.1 – тощна енергия и 1.8.2 –
дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания
вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към
скрития регистър 1.8.3. Така електромерът е отчел цялото количество на
потребената ел. енергия в обекта. Според заключението ел. енергията, натрупана
в регистър 1.8.3. в размер на 23871 квтч, е отчетена от процесния СТИ.
Електромерът е произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел.
енергия по двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Натрупаното
количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само
след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. Вмешателството
е извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е
въздействано през инфрачервения порт на електромера. Препрограмирането
осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се
визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет на инкасатора.
Извършените математически изчисления по фактура
№ ********** от 11.06.2019 г. са коректни и са
извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на електромера. При
действащите към момента цени на ел. енергията, утвърдени от ДКЕВР по
технологични разходи /средно за периода/ се получава общата сума за плащане 4 098.52лв.
с ДДС. В приложеното по делото становище „ЕРП Север” АД периодът е определен на
една година, съобразно чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./ - 365 дни. Електромерът не „SMART” и съответно не е включен в системата за дистанционен отчет, поради което
не е възможно да се определи с точност началната дата на въздействието. Налице
са били техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на
ел. енергия, съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ /отм./. В открито съдебно заседание
вещото лице посочва, че от представения по делото протокол за монтаж на
процесния електромер е видно, че същият е бил монтиран с нулеви показания по
основните регистри – дневна и нощна тарифа. Това, според вещото лице, означава,
че той е бил нов, неупотребяван, и не е бил включван към ел. мрежата. За да има
показания в другите регистри, трябва да има някакво ел. захранване към него,
която да позволи да започне да отчита. Прави извод, че след като не е бил включван
към ел. мрежата, то и показанията на останалите регистри, които не са записани
в протокола, също са били нулеви. Посочва, че това твърдение е от техническа
гледна точка. Натрупаното количество ел. енергия в невизуализирания регистър
1.8.3 е отчетено сумарно и не се разпределя на нощно и дневна ел. енергия,
поради което това количество ел. енергия няма как да бъде остойностено, освен
като се вземе цената определена от ДКЕВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основният спорен въпрос в
отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена
електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална доставка
на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от абоната.
Съществуващите договорни
отношения между ответника и ищеца се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече
съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент
при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако
е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 от
закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно решение № 1500
от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на
ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, като решението
е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195,
ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизане в сила на съдебното решение, т. е. няма обратно действие. Според чл.
195, ал. 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган
/в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение.
Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от
отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на
ВАС относно извършената на 06.02.2018 г. проверка на средството за търговско
измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а, ал. 2, т.
6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане
на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не
са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание.
Като извод се налага, че едностранната
корекцията на оператора е допустима при наличието на следните
предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се
установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Не е
налице основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че
преизчислението в случая е направено въз основа на данни, които не се визуализират
при редовен отчет, изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя
начин, без да е установено реалното преминало количество ел. енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й. В изготвеното становище за
начисляване на ел. енергия е посочено, че допълнителното количество ел. енергия
е начислено след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, но резултатите от този
прочит не са представени по делото. Така начисленото за доплащане
количество ел. енергия не е отчитано, което според вещото лице е резултат на външна
намеса в
тарифната схема на СТИ. Последният извод е базиран
единствено на разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на
вещото лице, т. е. без да е изследвано от него самото СТИ. Дори да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват
доказателства относно момента на извършването ѝ, а още по - малко такива,
от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя. В договорните отношения между страните по принцип
важи правилото за виновния характер на договорната отговорност. Обективната отговорност, по принцип е изключение, доколкото
ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение. С оглед на това нейното уреждане в правна норма е правомощие
единствено на законодателя. Такава норма, предвиждаща обективна /безвиновна/
отговорност на потребителя на ел. енергия, не се
съдържа в ЗЕ.
За пълнота следва да се отбележи, че обстоятелството, че към датата на
монтажа на процесния електромер /15.08.2014 г./ същият е бил
с нулеви показания за дневна и нощна тарифи, не може да обуслови извод, че
начисленото количество ел. енергия е реално потребено от абоната, тъй като не е
налице яснота какво е било показанието в регистър 1.8.3 при монтиране на
електромера. Дори да се приеме, че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел.
енергия е потребено, по делото не е установено в кой часови диапазон то е
доставяно и потребявано, респ. за какъв период от време. Липсата
на техническа възможност да се определи реално консумираното количество ел.
енергия през различните времеви периоди за една година назад от датата на
демонтажа на процесното СТИ, води до невъзможността правилно да се остойности
допълнително начисленото количество ел.енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора
на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищцата - потребител.
При липса на доказателства за виновно поведение на потребителя, неоснователно
се претендира в негова тежест да бъдат вменени последиците от установеното
неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. Дори да
се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното
количество ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е
ставало в предходен продължителен период от време, който не е ясно как е
определен. ОУ вменяват като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ,
като периодът на доставката е част от основанието, въз основа на което се
твърди да е възникнало правото да се получи цената. Начисляването,
извършено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща период от една
година и изчисления по цена за технологични разходи, което влиза в колизия с
твърденията за реална доставка на посоченото количество ел. енергия.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ,
към които да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно
начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не
би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в
случая са неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и
потребител, които се регулират от специални закони и в която регулация
задължително участва Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би
било регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено
на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както в специалния
закон, така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за едностранна
корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо
само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са
установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не
проведе пълно и главно доказване относно основанието, въз основа
което е извършило начисляване на допълнително количество ел. енергия за
периода от 07.02.2017 г. до 06.02.2018 г. в размер
на 23871 квтч, което води до извод, че искът е основателен и следва да се
уважи.
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено
своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се
претендират разноски за платена държавна такса в размер на 166.00лева за
завеждане на делото и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение надвишава предвидения в
Наредба № 1/09.04.2004 г. минимален размер. Съдът намира направеното искане за
частично основателно. В случая, с оглед заявения материален интерес от 4098.52лева,
минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 516.90лева,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Ищецът е заплатил възнаграждение за един
адвокат в размер на 600лева, която сума съдът намира, че, предвид фактическата
и правна сложност на делото, следва да бъде редуцирана до размер близък до минималния,
а именно – 570.00лева. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 736.00лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.А.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, НЕ
ДЪЛЖИ на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***************, сумата 4098.52лева /четири
хиляди деветдесет и осем лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 11.06.2019 г., начислена след
корекция на сметката за периода от 07.02.2017 г. до 06.02.2018 г., за обект на потребление,
находящ се в землището на ***************, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***************, да
заплати на И.А.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 736.00лева /седемстотин тридесет и шест лева/, представляваща разноски за
производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: