№ 468 / 01.07.2022г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
Валентина Радева-Ранчева
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №346 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Т.
Ж. ***, против Решение №47/28.02.2022г., постановено по анд №88/2022г. по описа
на РС Хасково. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон. Не били отчетени от съда
допуснатите в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, които рефлектирали върху правото на защита
на жалбоподателя. АУАН
бил съставен на 11.12.2021г., а НП издадено на 17.12.2021г., след изтичането на
едва шест дни от образуването на НП, като влязлата в сила на 23.12.2021г. нова редакция на чл.44, ал.1 от ЗАНН, която
била по благоприятна за лицето, не била приложена. Цитираната разпоредба била в
сила в хода на образуваното производство, но преди приключването му с издаване
на НП. Налице било и противоречие в съдържанието на обстоятелствената част на
НП и правната квалификация на твърдяното нарушение, която била изцяло неясна и
не кореспондирала с изложените факти. Не бил конкретизиран в НП вида на
управляваното МПС, което водило до извода, че при издаването на му не била
спазена нормата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Освен това, посочената в НП
разпоредба на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП предвиждала две изпълнителни деяния, като
следвало да се приеме, че нарушението било осъществено и/или в двете форми, но
това не било отразено нито в АУАН, нито в НП. Следователно, било налице
разминаване между фактическото и юридическо обвинение, което било процесуално
неиздържано и напълно недопустимо. Това разминаване представлявало процесуално
нарушение на изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1
и пр.4, и т.6 от ЗАНН. Оставало неясно кои фактически положения наказващият
орган приел за безспорно установени,
както и за какво нарушение точно бил наказан жалбоподателят. Дали за това, че
управлявал с концентрация на алкохол в размер над законово разрешените граници
или за управление и след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Посочените нарушения били съществени, тъй като водели до ограничаване правото
на защита на наказаното лице и поставяли в невъзможност съдът да прецени дали
правилно наказващият орган определил размера на наложените с НП наказания. Иска
се да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго, с което
да бъде отменено НП, като се претендират направените разноски пред двете
съдебни инстанции.
Ответната страна – Началник сектор Пътна
полиция при ОД МВР Хасково, не взема становище по касационната жалба.
Окръжна Прокуратура Хасково счита, че
решението на РС Хасково да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
Хасково е потвърдил Наказателно постановление №21-1253-002847 от 17.12.2021г.
на Началник сектор към ОДМВР – Хасково, Сектор Пътна полиция, с което на Ж. Т. Ж.
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000,00 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Въззивният съд приел,
че обжалваното пред него НП и АУАН, въз основа на който било издадено, са
законосъобразни от формална и процесуалноправна страна. Не били допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на санкционния акт. АУАН
отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като не били допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН.
Осигурена била възможност на лицето да се запознае със съдържанието на акта,
както и да направи възражения по него. Не било налице нарушение на чл.44, ал.1
от ЗАНН, тъй като новата редакция на разпоредбата била в сила от 23.12.2021г., т.е.
след издаване на НП. В действащата към момента на издаване на НП редакция
срокът за възражение бил тридневен и бил спазен. Възраженията за неспазване на
изискванията за необходимо съдържание били неоснователни. Не бил налице порок в
правното квалифициране на нарушението, което отговаряло на описанието на
деянието. АУАН и НП били издадени от компетентни органи, при спазване на
формата и реда за това. Доказано било, че на посочените в акта и НП дата и
място жалбоподателят управлявал автомобил след употреба на алкохол - с отчетена
чрез техническо средство концентрация на алкохол в кръвта 0,82 на хиляда, което
обосновавало извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава
на административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2, във вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, което било и виновно извършено.
Така постановеното
решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП,
съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата
и мястото на нарушението са посочени, както и е посочено в какво се изразява
нарушението, нарушените разпоредби и обстоятелствата по извършването му.
Административнонаказателната
отговорност на касатора Ж.Ж. е ангажирана на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, като за да бъде наложено наказание на посоченото
основание, то следва да е установено, че водачът е управлявал моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително. В настоящия случай, в производството пред районния съд безспорно е
установено, че жалбоподателят е управлявал посочения автомобил с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда,
която е отчетена на 0,82 промила чрез техническо средство Алкотест Дрегер.
Съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят изцяло възраженията
за нарушения, релевирани и в писмено становище за с.з. пред въззивната
инстанция. Същите са били предмет на обсъждане в мотивите на оспореното съдебно
решение, като решаващият състав подробно е аргументирал изводите си за тяхната
неоснователност. Настоящата инстанция намира изложените в тази връзка доводи и
съображения на съда за съответни на приложимата нормативна уредба и изяснените
по делото факти, поради което като правилни следва да бъдат изцяло споделени
без да се налага преповтарянето им в касационното съдебно решение. Правилни и
обосновани са изводите на съда относно липса на допуснато нарушение при определяне
срока за възражение при съставянето на АУАН, тъй като към момента на съставяне
на акта – 17.12.2021г., редакцията на чл.44, ал.1 от ЗАНН, преди изм. от ДВ
бр.109/2020г., определя тридневен срок за писмени възражения. Такива са и
изводите на въззивната инстанция относно липса на съществено процесуално
нарушение при привличане на лицето към административнонаказателна отговорност.
Правилно обстоятелството, че при изписване на виновно нарушената разпоредба са
посочени различни ППС /МПС, трамвай или самоходна машина/, а при излагане на фактите
е конкретизирано ППС – л.а. Форд Транзит, рег.№*******, не е счетено за
нарушение, касаещо съдържанието на наказателното постановление, като следва да
се има предвид и че няма спор относно управлението на автомобила от нарушителя.
От материална страна съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътното превозно средство под въздействие на алкохол. С оглед доказателствата
по делото въззивната инстанция обосновано приема, че касаторът е осъществил от
обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение по чл.174,
ал.1, т.2. Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата Ж. е
управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда,
конкретно – 0,82 промила, което е установено по надлежния ред с техническо
средство. За да се приеме за доказана съставомерността на деянието, РС Хасково
е установил, че е доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила. В тази връзка са неоснователни наведените с
касационната жалба възражения за несъответствия между описаното в АУАН и НП
фактическо и юридическо обвинение, защото за деянието е предвидено съответното
наказание с оглед доказаното управление на лек автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, в конкретния случай над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил
наказателното постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №47/28.02.2022г., постановено по
анд №88/2022г. по описа на РС Хасково, с което е потвърдено Наказателно
постановление №21-1253-002847 от 17.12.2021г. на Началник сектор към ОДМВР –
Хасково, Сектор Пътна полиция, с което на Ж. Т. Ж. за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 1000,00 лева и Лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.