Решение по дело №5991/2018 на Районен съд - Плевен

 Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 07.03.2019г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 5991 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството  е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД.

             В ***е постъпила искова молба от ***, *** против В.В.Ф. с ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи главница в размер на 750лв., договорна лихва в размер на 452,48лв. /съставена от базисна лихва и неустойка/ и разходи за извънсъдебно събиране в размер на 40лв., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.05.2018г. до окончателното изплащане. Твърди се, че процесните вземания произтичат от Договор за предоставяне на кредит от ***сключен между ищеца, в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател.  Сключването на договора се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на сочен уеб адрес, на който се намирали и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидата безусловно приемал същите. След това кандидата получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. При одобряване на кандидата, той получавал на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез посочена електронна платформа. Твърди се, че на посочен от клиента телефонен номер  бил осъществен разговор със същия, който бил записан, за което кредитополучателя бил уведомен. Целта на разговора била да се потвърди устно волята на страните за сключване на договора между тях. По този начин кредитополучателя сключвал договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитополучателя му изпращал съобщение по телефон, с което го уведомявал, че паричните средства били преведени по посочения от него начин. Твърди се, че описаната процедура била извършена от ответника, в резултат на което на същия бил отпуснат кредит с главница в размер на 750лв., преведен по банков път в посочена от потребителя банка. Излага се, че при изплащане на вноските по кредита клиента трябвало да преведе освен дължимата главница, още и договорна лихва, уговорена в Договора и формирана въз основа на базисната договорна лихва при представяне на обезпечение в размер на 98,98лв. Същата имала възнаградителен характер за периода на ползване на кредита  от 31.08.2017г. до 27.02.2018г. Сочи се, че била предвидена и санкционна такса при непредставяне на обезпечение за периода на ползване на кредита. При неизпълнение на задължението да предостави обезпечение в срока, потребителя дължал на кредитора неустойка в размер на 353,50лв., която се разпределяла на 7 равни месечни вноски, всяка една в размер на 50,50лв. и заплащана от потребителя заедно с погасителната вноска, към която се добавяла сумата за неустойка. Сочи се, че неустойката била неизменна част от договорната лихва и увеличавала размера й. Така сбора на базисната лихва и неустойката възлизал на 452,48лв. и образувал общия размер на договорната лихва, разпределена за всяка една от вноските. Излага се още, че в чл.7 от Договора били уговорени разходи за събиране на задължението, поради забава, в размер на 40лв., които се формирали за всяка отделна просрочена вноска, съответно в размер на 10лв. за падежни дати по погасителен план 31.08.2017г. и 30.08.2017г., като сумата била начислена след изтичане на 5-дневния доброволен срок за плащане по всяка горепосочена вноска, като допълнителната такса за неспазване на този срок не можела да надвишава 30лв. Твърди се, че ответника не изплатил в уговорения срок заетата сума, поради което му били начислени разходи за събиране, поради забава, съгласно чл.7 от Договора, в размер на 60лв. Излага се, че кредитора претендирал вземанията си за главница в размер на 750лв., договорна лихва в размер на 452,48лв. /съставена от базисна лихва и неустойка/ и разходи за извънсъдебно събиране в размер на 40лв. по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№3304/2018г., но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съдът му указал да предяви иск за установяване на вземанията си. Поради това се претендира установяване на вземанията с предявяване на установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК.

          В съдебно заседание на 28.02.2019г. е прекратено производството по делото по отношение на претенцията за установяване задължение на ответника за сума в размер на 40лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземането, т.к. за същата сума не е ездадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Вярно е, че е била претендирана от кредитора, но съдът не я е присъдел с издадената заповед за изпълнение, като в законоустановения срок заявителя не е поискал допълване на заповедта.

           Ищецът, чрез пълномощника си е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

           Съдът констатира, че на ответника В.В.Ф. с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен  процесуален представител в о.с.з., за което е редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

           Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.

           Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.

           Предвид горното  следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.

          С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК.  В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 26,85лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., а в исковото производство са направени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Тези разноски са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.

           Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

                                                         

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че В.В.Ф. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б.И.Н., сумата от 750лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на кредит от *** и сумата от 452,48лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2017г. до 27.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 11.05.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение №2012/11.05.2018г. по ч.гр.д.№3304/2018 г. по описа на ***.

           ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В.В.Ф. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б.И.Н., следните суми: сумата от 76,85лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№3304/2018г. по описа на *** и сумата от 125лв., представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

                 Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.

           Решението не подлежи на обжалване.

           Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.

 

 

 

районен съдия: