Решение по дело №30151/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2024 г.
Съдия: Зорница Иванова Видолова
Дело: 20241110130151
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19983
гр. София, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110130151 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Булстрад Виена иншурънс
груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“
33, представлявана от кмета, с която е предявен осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на сумата 428,40 лв., представляваща регресно
вземане за престирано застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“, обективирана в застрахователна полица ****, за вредите, причинени на
автобус ****“, рег. № ****, от настъпило на 12.01.2024 г. ПТП поради попадането му в
шахта на общински път, находяща с в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 27.05.2024 г., до окончателното й
погасяване.
Ищецът „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърдения, че на 12.01.2024 г. в гр. София, на ул. ****, при
движение от ул. „Христо Силянов“ към бул. „Рожен“, е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което автобус „MAN“ „Lion`s City G“, рег. № ****, управляван от
В. Т. М., попаднал в необезопасена и несигнализирана отводнителна шахта на пътното
платно, в резултат на което бил увреден заден десен калник над третата ос, за които
обстоятелства бил съставен Протокол за ПТП № 1898330/12.01.2024 г. Сочи, че по
отношение на този автобус била сключена имуществена застраховка „Автокаско“,
обективирана в застрахователна полица **** Поддържа, че по силата на сключената
имуществена застраховка е възложил ремонт на увреденото МПС на доверен сервиз
1
„Джей ди ем трак център“ ООД, на който заплатил сумата от 428,40 лв. Твърди се, че
вина за настъпилото ПТП има ответникът Столична община в качеството му на
стопанин на пътя, поради неизпълнение на задължение за поддръжка и обслужване на
пътя и наличието на необозначената и необезопасена шахта на пътното платното, през
която водачът на автобуса е преминал, вследствие на което на превозното средство са
нанесени материални щети. Твърди, че със заплащането на застрахователното
обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахованото лице срещу
виновното лице и след изпращането на регресна покана до ответника последният не е
заплатил изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, поради което го
претендира. Моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
Ответникът Столична община е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на
исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че механизмът на процесното
ПТП не е доказан по несъмнен начин, като изводи за същия не можели да се правят от
представените от ищеца доказателства, тъй като те представлявали частни документи,
изготвени от заинтересована страна, а представеният протокол за ПТП не се ползвал с
материална доказателствена сила относно механизма на произшествието. Поддържа,
че в нарушение на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за документите и реда за съставянето им
при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към
Гаранционния фонд и на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002 г. не е
изготвен снимков материал, поради което не можело да се правят изводи за
причините, довели до процесното ПТП. Оспорва доказателствената стойност на
заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение от 15.01.2024 г. с
аргументи, че също съдържа твърдения на заинтересовано лице и не може да служи
като достоверен източник на информация за произшествието. Прави възражение за
съпричиняване с твърдения, че водачът на увредения автобус е нарушил чл. 20, ал. 2
ЗДвП, тъй като се е движил с несъобразена скорост, поради което не е могъл
своевременно да възприеме шахтата на пътното платно и да я избегне. С оглед
изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен, респективно претендираното
застрахователно обезщетение да бъде намалено поради съпричиняване. Претендира
разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което този факт е отделен като безспорен
и ненуждаещ се от доказване с доклада делото, че ищецът „ОТП Лизинг“ ЕООД са
сключили договор за имуществена застраховка „Каско” за автобус „МАН“, с рег. №
****, с период на покритие на застраховката от 00:00 часа на 09.03.2023 г. до 23:59
часа на 08.03.2024 г., с покрити рискове – „Пълно каско“ и „Помощ на път“.
2
Представени са и общи условия за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“
на ищеца.
По делото е представен Протокол за ПТП № 1898330/12.01.2024 г., в който е
отразено настъпило пътнотранспортно произшествие с автобус „МАН“, с рег. № ****
с отбелязана причина – преминаване през необезопасена и несигнализирана счупена
отводнителна шахта на пътното платно на ул. „Никола Жеков“, пред бл. 3 и видими
щети по подкалник под четвърта врата.
Упълномощено от собственика на увреденото МПС лице е подало към ищеца
уведомление за настъпили щети по отношение на процесния автобус от ПТП,
реализирано на 12.01.2024 г. в гр. София, на ул. „Никола Жеков“ срещу бл. 3.
От представените по делото опис на претенция, опис-заключение по претенция,
възлагателно писмо, фактура от дата 22.02.2024 г., приемо-предавателен протокол,
доклад по щета и платежно нареждане от дата 27.02.2024 г. се установява, че във
връзка с процесното събитие при ищеца е образувана преписка, в рамките на която са
констатирали щети по процесния автобус – спукан заден десен калник над третата ос,
за които щети същият е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 428,40 лв.
По делото е представена регресна покана за заплащане на платеното от ищеца
застрахователно обезщетени, която видно от приложената обратна разписка е получена
от ответника на 23.04.2024 г., и по която ответникът е отказал плащане по регресната
претенция.
В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Т.
М. – участник в процесното ПТП. От показанията на свидетеля М. се установява, че
същият е шофьор на автобус на градския транспорт. Спомня си за ПТП, настъпило
тази година, сутринта около 10,00 ч. на ул. „Никола Жеков“, където има спирка на
автобус № 85 и 108. Тогава управлявал по линията на автобус № 85, спрял на спирката
на ул. „Никола Жеков“, слезли и се качили хората и при потегляне на автобуса, гумата
повдигнала шахта, която ударила автобуса. Тогава извикал служители на КАТ, за да
направят протокол за щетата. Повредена била задната ламарина на автобуса.
управлява лек автомобил „Порше Кайен“ и е претърпяла ПТП преди около две години
пред РЗИ в кв. „Банишора“, където минала през голяма дупка, в резултат на което се
спукала гума на колата. Наложило се репатриране на автомобила с Пътна помощ. На
пътя нямало никакви знаци. Свидетелят се движил бавно, защото била с бебето си в
колата. Улицата била малка. Вредите по автомобила са възстановени. При предявяване
на протокола за ПТП, приложен по делото свидетелят заявява, че това са неговите
данни и подпис.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице по което е установило механизма на настъпване на
процесното ПТП въз основа на представените от ищеца документи, а именно: на
3
12.01.2024 г. в гр. София, в светлата част на денонощието водачът на автобус „МАН
Лион С Сити Г“, рег. № ****, се движил по ул. „Никола Жеков“ с посока на движение
от ул. „Христо Силянов“ към бул. „Рожен“, като в района на бл. 3 по време на
движение попада в несигнализирана и необезопасена счупена отводнителна шахта,
находяща се на пътното платно, вследствие на което автобусът получава увреждане.
Вещото лице е заключило, че по отношение на автобуса на настъпили щети по
отношение на заден десен подкалник (отчупено парче) между трета ос и четвърта
врата, като същите е възможно да са настъпили вследствие на посочения механизъм.
Вещото лице е определило и пазарната стойност на щетите по автобус „МАН Лион С
Сити Г“, рег. № **** към датата на настъпване на ПТП-то по средни пазарни цени, а
именно 446,88 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 410 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3)
увреждането да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника, който не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя като негов
стопанин.
Не е спорно между страните, а и доколкото се касае за улица в пределите на гр.
София, въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал.
1, т. 4 ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва
да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските
пътища се осъществяват от общините, а чл. 167 ал. 1 ЗДвП вменява задължение за
поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно
препятствията по него. Съдът не споделя възражението на ответника, че не носи
отговорност като стопанин на пътя да поддържа шахтите, разположени на пътното
платно. Според чл. 5, ал. 1 от ЗП пътищата (пътната инфраструктура) включват
следните основни елементи: обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни
принадлежности, следователно пътните съоръжения представляват част от пътя. В т.3
на §1 от ДП на ЗП е дадена легална дефиниция на пътните съоръжения, като
законодателят е изброил различни елементи, като: водостоците; мостовете;
виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните
стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.
Така дадената дефиниция на пътните съоръжения дава основание да се направи
4
несъмнен извод, че шахтите, които по предназначението си представляват
водоотвеждащи устройства, представляват пътни съоръжение и са част от пътя.
Утаителната шахта, разположена в обхвата на пътя, в която чрез пътните окопи
постъпват повърхностните води от платно съгласно § 1 от ДР на ППЗП е
пречиствателно съоръжение. Следователно отводнителната шахта на пътно платно е
част от пътя, а не от канализационна система. В подкрепа на извода на съда е и
разпоредбата на чл. 25, ал. 3, изр. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условия и ред на
присъединяване на потребители и за ползване на ВиК системи (Наредба № 4/2004г.)
съгласно която лицата, които отговарят за чистотата на уличната мрежа, поддържат и
почистват дъждоприемните шахти, а операторите на водоснабдителните и
канализационните системи поддържат и почистват връзката между дъждоприемната
шахта и уличната канализация. Следователно собственикът на пътя, който отговаря за
поддържането и ремонта му, отговоря и за поддържането и ремонта на пътните
съоръжения, в това число отводнителни шахти, разположени на пътя.
По делото беше доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил - договор за
имуществено застраховане „Каско”, в изпълнение на задълженията си по който ищецът
е заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер на застрахованото
лице.
По делото беше доказан и твърдения от ищеца механизъм на настъпване на
процесното ПТП, както от представените по делото писмени доказателства, така и от
показанията на разпитания свидетел, участвал в процесното ПТП. Така с показанията
на свидетеля бе доказано по безспорен начин, че на процесното място е имало
необезопасена и несигнализирана счупена шахта, която при преминаването на гумата
на автобуса през нея, същата се е подвигнала. Пак с показанията на разпитания
свидетел, а и от представените от ищеца документи по образуваната щета беше
доказано, че в резултат на преминаването на автобуса през процесната шахта, на
последния са нанесени материални щети – спукана предна лява гума и изкривена
джанта. Възприетият от съда механизъм на настъпване на процесното ПТП изцяло се
подкрепя от установения такъв със заключението на САТЕ.
Причинната връзка между механизма, възприет от съда въз основа на събраните
писмени доказателства, възпроизведен и от свидетеля и щетите се потвърждава от
експертното заключение. Ето защо е налице пълно припокриване на фактите,
установени от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени
средства.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от прякото
поведението на водача на увредения автомобил с доводи, че същият се е движил с
несъобразена с пътната обстановка скорост, остана недоказано. Тъкмо противно на
5
твърденията на ответника, със събраните гласни доказателства се установи, че водачът
на увредения автомобил е преминал през процесната шахта при потегляне на автобуса
от спирка на градския транспорт, който факт напълно изключва възможността за
движение с несъобразена скорост. Освен това нарушаването на правилата за движение
по пътищата от водача на увреденото МПС не обуславя само по себе си съпричиняване
на вредоносния резултата, а следва да бъдат събрани доказателства за пряката
причинна връзка между поведението на водача и настъпването на вредоносния
резултат, каквито в случая не са налице.
Според вещото лице средната пазарна стойност на причинените имуществени
вреди, в резултат на настъпилото ПТП възлизат на 446,88 лв. Обезщетението обхваща
средствата, необходими за възстановяване на вредите, а тези средства съответстват на
средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на
автомобила. Поради факта, че според заключението на вещото лице размерът на
щетите се равнява на сума, която надвишава сумата, претендирана от ищцовото
дружество, искът се явява основателен за пълния размер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, има
ищецът. Същият е направил своевременно искане за присъждане на разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, а именно 50 лв. платена държавна такса,
400 лв. платен депозит за САТЕ, 30 лв. платен депозит за свидетел и 400 лв. реално
платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е релевирал своевременно
възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като размера на възнаграждението
съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, размера на
защитавания интерес и проявената процесуална активност на адвоката.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33,
представлявана от кмета ДА ЗАПЛАТИ НА „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ сумата 428,40 лв., представляваща регресно
вземане за престирано застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Автокаско“, обективирана в застрахователна полица ****, за вредите, причинени на
автобус ****“, рег. № ****, от настъпило на 12.01.2024 г. ПТП поради попадането му в
шахта на общински път, находяща с в гр. София, ул. ****, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 27.05.2024 г., до окончателното й
6
погасяване.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ 33,
представлявана от кмета да заплати на „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 880 лв. – разноски за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7