Решение по дело №1851/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІ – 9                                                            29.05.2020г.                                                          гр. Бургас                             

   

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                  гражданска колегия, втори въззивен състав

На четиринадесети януари                                                                   2020 година

В публичното заседание в следния състав:

                                                             Председател: Росица Темелкова

                                                             Членове:        Таня Русева-Маркова

                                                                                    Елеонора Кралева

Секретар: Стойка Вълкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова

гражданско дело номер  1851                                         по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

                   С Решение № 180 от 27.09.2019г., постановено по гр. дело № 711/2019г. по описа на Районен съд – Несебър е предоставено на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Т.И.Т. на майката – С.Г.У. ***. С цитираното решение е определено местоживеенето на детето Т.И.Т. при майката С.Г.У. на адрес ***. С цитираното решение е определен режим на лични отношения между бащата И.Т.Т. и малолетното дете – Т.И.Т., както следва:

                   всяка първа и трета седмица на месеца от 17:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване при бащата, като бащата следва да взема детето от адреса му на местоживеене при майката и да връща детето на същия адрес;

                   един месец през лятото, за времето, през което майката С.Г.У. не ползва платен годишен отпуск, като детето следва да бъде вземано в 10:00 часа на първия ден от този месец от адреса му на местоживеене при майката и да бъде връщано в 18:00 часа от последния ден от този месец на същия адрес.

                   определено е право на бащата И.Т.Т., през всяка нечетна година да взема детето за коледните празници, като същото да бъде вземано на 25 декември от съответната година в 10:00 часа от адреса му на местоживеене при майката и да бъде връщано в 18:00 часа на 26 декември от съответната година на същия адрес.

                   определено е право на бащата И.Т.Т., през всяка четна година да взема детето за великденските празници („велики петък”, „велика събота” и „Великден” - неделя и понеделник), като същото да бъде вземано в 10:00 часа на съответния петъчен ден от великденските празници през годината от адреса му на местоживеене при майката и да бъде връщано в 18:00 часа на съответния понеделник от великденските празници през годината на същия адрес.

                   определено е право на бащата И.Т.Т., през всяка четна година да взема детето за рождения ден на детето – 15 януари, като същото да бъде вземано в 10:00 часа от адреса му на местоживеене при майката и да бъде връщано в 20:00 часа на същия адрес.

                   С цитираното решение е осъден на основание чл. 143 от СК И.Т.Т. да заплаща на малолетното дете Т.И.Т., чрез неговата майка и законен представител С.Г.У., месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от дата на подаване на исковата молба – 16.07.2019г., до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.

                   Против постановеното решение в частта, в която урежда личните отношения на детето с неговия баща е депозирана въззивна жалба от И. ***, с която се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено в тази му част, тъй като постановеното не отразява нито събраните доказателства, нито нуждите на детето. В жалбата се посочва, че постановения режим е изключително стеснен, а по делото се установява, че детето е привързано към своя баща и има изградена емоционална връзка с него.

                   С жалбата се претендира да бъде определен по-разширен режим на лични отношения, както следва:

                   - всяка първа, втора и трета седмица, докато детето не е започнало задължителната учебна подготовка от 17.00 часа в четвъртък до 19.00 часа в неделя с преспиване, а след започване на задължителната учебна подготовка от 17.00 часа в петък (или след приключване на учебните часове) до 19.00 часа в неделя, като първата и трета седмица бащата ще взема и оставя детето от адреса на майката, а втората седмица ще бъде оставяно и вземано на и от адреса на местоживеене на бащата;

                   - шест седмици през лятото, при посочените часове и дни;

                   - цялата зимна ваканция – от 17.00 часа на последния учебен ден, до 19.00 часа на последния ден от ваканцията детето да е с баща си с преспиване;

                   - всяка нечетна година дететода прекарва при баща си с преспиване коледните и новогодишните празници – от 17.00 часа на 23-ти декември до 19.00 часа на 3-ти януари (тъй като бащата има рожден ден на втори януари);

                   - всяка четна година да взема детето с преспиване от четвъртък (преди Велики петък) от 17.00 часа до следващия понеделник – 19.00 часа;

                   - всяка четна година да взема детето за рождения му ден от 15.01. в 09.00 часа до 16.01. – 10.00 часа с преспиване;

                   - всяка нечетна година да взема детето с преспиване на именния му ден от 09.00 часа на самия празничен ден до 10.00 часа на следващия ден.

                   В жалбата се претендира да бъде извършена преценка от страна на съда в кои от случаите майката да оставя и да взима детето на адреса на местоживеене на бащата, като това да не бъдат зимните месеци, тъй като няма много голям опит в шофирането и това не би било сигурно за детето, като това следва да става 1-2 пъти месечно, за да има възпитатетел ефект и да не „тормози“ извънредно майката.

                   В жалбата се претендира в случай, че съдът не уважи исканията в пълна степен, то да бъде постановено решение, с което да бъде разширен режима на лични отношения на бащата с детето, като се отчете разстоянието между местоживеенето на детето и на неговия баща и като се отчетат летните задръствания.

                   В съдебно заседание – въззивникът лично поддържа своята въззивна жалба и счита, че същата следва да бъде уважена.

                   Не отправя искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Ответната страна по въззивната жалба – С.У.-майка на детето Т.Т. депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. В отговора се посочва, че в решението си районният съд е дал достатъчно разширен режим на лични контакти, като се е  мотивирал, че мерките са подходящи, тъй като е  решаващ интереса на детето, който следва да бъде охранен в максимална степен. В отговора се посочва и че не са налице нови обстоятелства, въз основа на които да се претендира нов, още по-разширен режим на лични контакти. Не се отправят искания за събиране на нови доказателства.

                   В съдебно заседание - С.Г.У. лично посочва, че е склонна детето за Нова година едната година да е при своя баща, както и е склонна за Коледа една година детето да е при нея и една година при него. Посочва и че е склонна бащата да има право на лични контакти с детето за именния му ден всяка четна или нечетна година.

                   Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

                   Предявен е иск от С.Г.У. *** против И. ***, с който претендира да бъде присъдено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете – Т.И.Т., роден на ***г., като бъде определено местожителството на детето при неговата майка – С.Г.У., както и да бъде определен режим на лични отношения на детето с неговия баща – И.Т.Т. и да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на своето дете.

                   По делото не се спори, че детето Т.И.Т. е роден на ***г. от майка – С.Г.У. и от баща – И.Т.Т. и понастоящем детето е на пет години, което обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото Удостоверение за раждане № ***29 от 19.01.2015г., изд. от Столична Община. По делото не се спори и относно обстоятелството, че майката на детето – С.У. заедно с малолетното дете – Т. живее в гр. Н., а бащата на детето – И. ***, като тези обстоятелства се потвърждават и от представените по делото Удостоверение за настоящ адрес,*** и Служебна бележка от 28.06.2019г., изд. от Детска градина „Я. Л.“ – гр. Н., от която е видно, че малолетното дете Т.И.Т. е записан на 24.06.2019г. и посещава детската градина към момента на издаване на настоящата служебна бележка.

                   По делото е изготвен Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Поморие, в който е посочено, че между детето и майката има изградена силна емоционална връзка, като майката заявява, че не възпрепятства осъществяването на контактите между сина й и бащата – И.Т. и отчита необходимостта детето да поддържа контакти както с бащата, така и с неговите близки и не налага ограничения и не възпрепятства срещите помежду им, а ги насърчава. В доклада се посочва, че след раздялата на своите родители малолетният Т.Т. се отгрежда в семейна среда от своята майка и възприема нея като значим фактор в своя живот.

                   По делото е изготвен и Социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, в който се посочва, че И.Т. има желание да упражнява родителските права по отношение на своето дете. В представения доклад се посочва, че бащата желае детето да се чувства обичано и значимо, за да може да му се доверява и според него най-правилно е и двамата родители да имат еднакви отговорности и поравно да се грижат за малолетния Т..

                   Следва да се отбележи, че предвид депозираната въззивна жалба, настоящия състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение не е влязло в законна сила единствено по отношение на въпроса за личните контакти на детето – Т.И.Т., които то следва да осъществява със своя баща – И.Т.Т..

                   По делото в качеството й на свидетел е разпитана П. И. В., от показанията на която се установява, че живее в гр. Н.и се е запознала със С.У. преди една година, тъй като и тя има дете, което си играе заедно с малолетния Т.И.Т.. Посочва, че С. е грижовна майка, която прави всичко за детето си, а детето е добре облечено, обгрижено и нахранено. Свидетелката посочва, че е виждала бащата на детето заедно с него на площадката за игра, виждала го е да държи детето за ръка и да го носи на раменете си.

                   По делото в качеството му на свидетел е разпитан Б. Б. В., от показанията на когото се установява, че познава И.Т. от години, а в последните 5-6 години отношенията им са станали по-близки, познава и детето Т. и често заедно са вечеряли в дома на И.Т.. Свидетелят посочва, че детето е доста привързано към своя баща, на И.Т. му е трудно, но съумява да отделя внимание на своето дете. Посочва, че по негово мнение И.Т. би се справил с отглеждането на детето, тъй като той е неотлъчно до него и успява да направи всичко. Посочва, че градината на детето е близко до неговото работно място и до дома му и ако се нуждае от нещо детето също може да отиде до офиса на своя баща. Свидетелят посочва, че С.У. полага нормални грижи, които една майка може да полага за детето си, но според него когато то е със своя баща е по-спокойно.

                   По делото в качеството му на свидетел е разпитан Т.И.Т. – баща на И.Т.Т., от показанията на когото се установява, че И.Т. е ежедневно със своя син – води го на детска градина и често заедно със С. го взимат от там и ходят да пазаруват заедно. Свидетелят сочи, че семейството излиза през почивните дни на разходка до Витоша, до Панчарево или до зоологическата градина. Свидетелят посочва, че И. употребява алкохол, но не е ставал свидетел на случай, в който управлява автомобил след употреба на алкохол.

                   По делото в качеството му на свидетел е разпитан Г. Д. У.– баща на С.У., от показанията на когото се установява, че неговата дъщеря е грижовна майка и се грижи добре за детето, а когато има нужда от помощ за отглеждането му той и майка й й помагат и тя може да разчита на тях.

                   На основание чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

                   С оглед трайната и непротиворечива съдебна практика, при разрешаване на въпросите относно упражняването на родителските права, съдът следва да се съобрази с определени критерии, посочени в Постановление № 1 от 12.11.1974г., постановено по гр. дело № 3/74г. по описа на Пленума на ВС, за да изгради становище и да прецени родителския капацитет за отглеждане и възпитание на децата на всеки един от двамата родители единствено с оглед интересите на детето. Следва да се държи сметка за всестранната защита на детето. Безспорно е, че интересите на детето са свързани с необходимостта то да бъде отглеждано, обгрижвано, възпитавано, да получи своето образование с цел да се развие като хармонична личност, като в това понятие се включва съвкупността от материалните интереси на детето и грижите за неговото духовно развитие и при изследване на въпросите относно изменение на съществуващите обстоятелства, съдът отново следва да се ръководи от интересите на детето. 

                   По делото не се спори и относно обстоятелството, че майката на детето – С.У. заедно с малолетното дете – Т. живее в гр. Н., а бащата на детето – И. ***, като тези обстоятелства се потвърждават и от представените по делото Удостоверение за настоящ адрес,*** и Служебна бележка от 28.06.2019г., изд. от Детска градина „Я. Л.“ – гр. Н., от която е видно, че малолетното дете Т.И.Т. е записан на 24.06.2019г. и посещава детската градина към момента на издаване на настоящата служебна бележка.

                   От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на раждане на детето – 15.01.2015г. родителите му са живеели заедно в гр. С., а през лятото са посещавали родителите на С.У. ***, отсядали са в техен апартамент, но от средата на юни – 2019г. е настъпил разрив в техните отношения и С.У. заедно с малолетното дете – Т.И.Т. е останала да живее в гр. Н., а бащата на детето – И.Т.Т. се е върнал да живее в гр. С. Безспорно е и обстоятелството, че малолетното дете от 24.06.2019г. е записано и е посещавало Детска градина „Я. Л.“ – гр. Н., но от 17.09.2019г. е спряло своите посещения в градината, тъй като е депозирано заявление от бащата на детето, че не желае детето му да посещава детската градина.

                   При това положение, съдът приема, че от момента на своето  раждането детето е било отглеждано в семейна среда, обгрижвано е от двамата свои родители и е свикнало с тях, тъй като са живели в едно общо домакинство и заедно са полагали грижи за израстването му. Съдът намира за безспорно установено и обстоятелството, че детето е свикнало с близки и непосредствени контакти със своя баща и е в негов интерес то да продължи тези контакти с баща си. От представения по делото Социален доклад се установява, че майката на детето не препятства контактите на бащата със своя син, а напротив – насърчава ги, тъй като желае детето да запази изградената връзка със своя баща.

                   Мотивиран от горното и като взе предвид, че интересите на детето налагат и двамата му родители да присъстват в неговия живот, така че то да не усеща дефицити при общуването с когото и да е от двамата си родители, съдът намира, че за да може бащата – И.Т.Т. пряко да участва в отглеждането на своя син с цел пълноценното личностно и емоционално развитие на детето и с цел евентуално преодоляване на бъдещо поведение, провокирано от дефицити, свързани с непълноценното присъствие на бащата в неговия живот, следва да му бъде определен режим на лични отношения, който в пълна степен да задоволи потребностите и нуждите на детето и същевременно да не му създава дискомфорт при организиране на предстоящия за детето учебен процес.

                   При това положение, настоящият състав намира, че най-подходящия за детето режим на лични отношения с неговия баща е както следва:

                   - всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 18.00 часа с преспиване при бащата, като бащата следва да взема детето от адреса му на местоживеене при майката и да връща детето на същия адрес. Съдът намира, че е неоснователна жалбата на И.Т. за допълнително разширяване на режима по отношение на седмичните лични контакти на детето. Касае се за дете, което понастоящем е на пет години и следва да започне своето задължително образование – процес, който следва да не бъде препятстван по никакъв начин от страна на бащата, а напротив – да съдейства по всеки възможен начин детето да получи своето възможно най-добро за него образование. Разширеният режим на лични отношения и по-специално осъществяването на контакти на детето Т. с неговия баща – И.Т. три пъти седмично с преспиване би препятствал възможността детето да постигне максимална концентрация при своето обучение, както и да изгради ежедневни трайни навици при подготовката на своите уроци, приготвянето за училище и съответно – прибирането у дома. Безспорно е, че понастоящем бащата живее в гр. С., детето живее със своята майка в гр. Н.и следва да посещава детска градина именно в този град.  Общоизвестен факт е, че разстоянието от между гр. Б. и гр. С. е 384 км и не е в интерес на детето да изминава това разстояние три пъти седмично. Ноторен факт е, че учебната година – от месец септември до месец май в по-голямата си част преминава в зимните месеци, което допълнително би затруднило евентуалното придвижването на детето в случай, че бащата желае да го отведе до гр. С. При това положение, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба в тази й част следва да бъде оставена без уважение.

                   Настоящият състав намира, че през лятото бащата следва да има възможност да осъществява лични контакти със своето дете един месец, за времето, през което майката С.У. не ползва платен годишен отпуск. Съдът намира, че по този начин лятната ваканция на детето ще бъде разпределена равномерно между двамата родители и всеки един от тях ще има възможност да организира времето със своето дете. Определянето на по-дълъг режим на лични отношения с бащата на детето през лятото както се претендира във въззивната жалба – шест седмици би нарушило възможността на майката да организира своята почивка с детето по равностоен начин, което не е в негов интерес. Не е в интерес на детето и да бъде определено цялата зимна ваканция да бъде със своя баща, тъй като по принцип периодът на зимните ваканции (посочени в официалната интернет страница на Министерство на образованието като Коледна) обхваща Коледните и Новогодишните празници и приключва в първите дни на Новата година. Определяйки всяка зимна ваканция детето да осъществява лични контакти със своя баща, би лишило майката от възможността да организира Коледните и Новогодишните празници със своето дете, което не е в интерес на самото дете. Възможността на бащата на бъде със своето дете и през периода на зимната ваканция следва да се организира чрез определяне на контактите по време именно на зимните празници – всяка нечетна година бащата – И.Т.Т. да има право да вземе своето дете за Коледните празници, като същото да бъде взимано на 24 декември от съответната година в 10.00 часа от адреса на местоживеене на майката и да бъде връщано в 18. 00 часа на 26 декември от съответната година на същия адрес, всяка четна година да има право да вземе своето дете за Новогодишните празници, като бащата следва да има възможността да вземе своето дете – Т.Т. всяка четна Нова година, като същото следва да бъде взимано на 29 декември от съответната година в 12.00 часа от адреса на местоживеене на майката и да бъде връщано в 16.00 часа на 3-ти януари на адреса на местоживеене на майката. По този начин детето ще има възможност да бъде със своя баща и на неговия рожден ден, тъй като И.Т. е роден на втори януари.

                   Детето следва да бъде със своя баща и по време на Великденските празници през всяка четна година, като детето следва да бъде взимано от бащата в 10.00 часа на съответния петъчен ден от Великденските празници от адреса на местоживеене при майката и да бъде връщано в 18.00 часа на съответния понеделник от Великденските празници през годината на същия адрес.

                   Съдът намира, че не е в интерес на детето на неговия рожден ден да остава с преспиване при своя баща от до 16.01. – 10.00 часа, както се претендира във въззивната жалба, тъй като е безспорно, че 15.01. (рождения ден на малолетния Т.) е в период, в който детето следва да посещава училище и не следва да бъде нарушаван неговия ритмичен учебен процес. С оглед изразеното съгласие от страна на майката на детето – С.У., настоящата инстанция намира, че следва да бъде определена и възможност бащата да осъществява лични отношения със своето дете на неговия имен ден – Т. ден (който е винаги в съботен ден и варира в зависимост от определяне на датите на Великденските празници), като всяка нечетна година (при положение, че през нечетните години по време на Великденските празници детето ще бъде със своята майка) да взема детето с преспиване на именния му ден от 09.00 часа на самия празничен съботен ден до 10.00 часа на следващия неделен ден. Този режим не би нарушил учебния процес на детето, тъй като празникът се отбелязва винаги в събота, а детето ще следва да бъде върнато в неделния ден сутринта и ще има възможност да се подготви за училище.

                   При упражняване на личните контакти на бащата с неговото малолетно дете следва бащата да взима своето дете от определеното местоживеене на детето при неговата майка и не следва да бъде вменено задължение на майката да води детето при неговия баща.

                   Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи не съвпадат единствено с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение в частта относно определените лични контакти на детето с неговия баща за Коледните и Новогодишните празници, БОС намира, че в тази му част то следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, като бъде определен посочения по-горе режим на лични отношения на детето – Т.И.Т. с неговия баща – И.Т.Т.. Следва да бъде определена и възможност бащата – И.Т.Т. да осъществява лични отношения със своето дете на неговия имен ден – Т. ден, като всяка нечетна година да взема детето с преспиване от адреса на местоживеене на майката на именния му ден от 09.00 часа на самия празничен съботен ден и да го връща до 10.00 часа на следващия неделен ден на адреса на местоживеене на майката.     В останалата му част  - по отношение на останалите определени лични отношения на бащата с неговото дете първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, тъй като фактическите и правни изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези, които е направил районния съд.

                   Предвид обстоятелството, че въззивната жалба е частично уважена, а в останалата й част настоящата инстанция е направила извод, че жалбата следва да бъде оставена без уважение по съществото си, то съдът намира, че разноските между страните следва да останат така, както са направени и да не бъдат присъждани.

                   Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

                   ОТМЕНЯ Решение № 180 от 27.09.2019г., постановено по гр. дело № 711/2019г. по описа на Районен съд – Несебър в частта относно определения режим на лични отношения и контакти на бащата на детето - И.Т.Т. с малолетното дете – Т.И.Т. по отношение на определените лични контакти за Коледните и Новогодишни празници и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

                   ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата на детето - И.Т.Т. с малолетното дете – Т.И.Т. по отношение на Коледните и Новогодишни празници, както следва:

                   Всяка нечетна година бащата – И.Т.Т. да има право да вземе своето дете за Коледните празници, като същото да бъде взимано на 24 декември от съответната година в 10.00 часа от адреса на местоживеене на майката и да бъде връщано в 18. 00 часа на 26 декември от съответната година на същия адрес, всяка четна година да има право да вземе своето дете за Новогодишните празници, като бащата следва да има възможността да вземе своето дете – Т.Т. всяка четна Нова година, като същото следва да бъде взимано на 29 декември от съответната година в 12.00 часа от адреса на местоживеене на майката и да бъде връщано в 16.00 часа на 3-ти януари на адреса на местоживеене на майката.

                   ОПРЕДЕЛЯ и възможност бащата – И.Т.Т. да осъществява лични отношения със своето дете на неговия имен ден – Т. ден, като всяка нечетна година да взема детето с преспиване от адреса на местоживеене на майката на именния му ден от 09.00 часа на самия празничен съботен ден и да го връща до 10.00 часа на следващия неделен ден на адреса на местоживеене на майката.    

                   ПОТВЪРЖДАВА Решение № 180 от 27.09.2019г., постановено по гр. дело № 711/2019г. по описа на Районен съд – Несебър в частта относно всички останали определени лични отношения на детето – Т.Т. с неговия баща – И.Т..

                   В останалата му част - Решение № 180 от 27.09.2019г., постановено по гр. дело № 711/2019г. по описа на Районен съд – Несебър не е обжалвано от страните по делото и е влязло в законна сила.

                   Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.

                   Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.

                  

 

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.