Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………….. /21.10.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3613 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И.Б.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***№ 99 срещу Наказателно постановление № 18 – 0819 – 008027 от
25.01.2019 г., издадено от ВПД Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя В., на основание разпоредбата на
чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева (петдесет лева) за това,
че около 20:30 часа на 23.12.2018 г. в гр. Варна по ул. „Г. Пеячевич“ в посока
ул. „Девня“, след кръстовището с бул. „Вл. Варненчик“ управлява лек автомобил
„Мазда 3“ с рег. № В 8708 СТ, собственост на Божидар В., като не използва
обезопасителен колан, с който е оборудван лекия автомобил – нарушение на разпоредбата
на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят И.Б.В.
признава, че действително по време на проверката от страна на служители на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, осъществена на 23.12.2018 г.
е управлявал МПС без да използва обезопасителен колан, като изтъква, че
причината за това нарушение е неговото емоционално състояние, тъй като е бил
силно притеснен за здравето на своя баща, който бил получил епилептичен
припадък. Жалбоподателят В. навежда твърдения, че именно поради този повод се е
връщал от аптека към дома си, като посочва, че сам се грижи за своите болни
родители и административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева се явява
прекалено тежко за него и неговото семейство. Поради гореизложените
съображения, моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
14.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3613 по описа за 2019 г. на
Варненския районен съд, жалбоподателят И.Б.В. се явява лично, като поддържа
жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното на
14.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3613 по описа за 2018 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.
Варна не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази
становището й в дадения ход на делото по същество.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
Около 20:30 часа на
23.12.2018 г. жалбоподателят И.Б. В. управлявал
лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № В 8708 СТ,
собственост на Б.В., като се движел с него по
ул. „Г. Пеячевич“ в посока към ул. „Девня“ в гр. Варна.
По същото време на ул. „Г.
Пеячевич“, след кръстовището й с бул. „Владислав Варненчик“ бил позициониран
екип на сектор „Пътна полиция“ към Од на МВР – гр. Варна, съставна част от
който бил св. М.Т.П. – мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Варна.
Св. П. спрял за проверка
управлявания от жалбоподателя В. лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № В 8708 СТ,
като констатирал, че жалбоподателят не използва обезопасителения колан, с който
било оборудвано превозното средство.
Преценявайки, че с това
свое поведение И.Б.В. е извършил нарушение на чл.137а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, на същата тази дата 23.12.2018 г. св. П. съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 25.01.2019 г. ВПД Началник група към сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1
от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя Велизиров „глоба“ в
размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното.:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в законоустановения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество,
съдът я намира за неоснователна, поради
следните причини:
На първо място съдът би
желал да отбележи, че не установи в рамките на извършената служебна проверка в
хода на административно – наказателното производство да са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно
нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН
и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно
постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Не на
последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво се
изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на
защита.
На практика с оглед
позицията на жалбоподателя В., че не оспорва фактическата обстановка, изложена
в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление (впрочем приета за установена и от съда), съдът не намира за
необходимост да анализира всяко едно доказателство поотделно. Все пак за
пълнота на мотивите следва да се отбележи, че съдът кредитира изцяло
показанията на св. М.Т.П., който потвърди пред съда в хода на съдебното
следствие, че жалбоподателят Велизиров е управлявал превозно средство по ул.
„Георги Пеячевич“ в гр. Варна, в посока на движение към ул. „Девня“, без да е
поставил обезопасителния колан, с който превозното средство е било оборудвано.
Описаното поведение от
страна на жалбоподателя представлява нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, който предвижда, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Основното възражение и
искане от страна на жалбоподателя е да се приложи разпоредбата на чл. 28, буква
„А“ от ЗАНН и да се прояви снизхождение към неговото поведение на 23.12.2018 г.
Според съда обаче разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН в конкретния случай
е неприложима, поради следните съображения:
На първо място от
изготвената от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна справка за
установените нарушения на Закона за движение по пътищата и Правилника за
прилагане на Закона за движение по пътищата от страна на жалбоподателя, се
забелязва, че същият през 2008 г. е бил санкциониран за абсолютно идентично нарушение.
Това означава, че вече е било обръщано внимание на жалбоподателя за
незаконосъобразното му поведение с официална санкция, което от своя страна
повишава обществената опасност на самото нарушение, предмет на разглеждане по НАХД
№ 3613 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд.
Самото нарушение е пряко
свързано с безопасността на участниците в движението по пътищата, което
обстоятелство представлява и втория аргумент на съда да застъпи позиция, че е
обществено неприемливо да се приложи чл. 28, буква „а“ от ЗАНН.
Съдът по принцип няма основания
да се съмнява в достоверността на твърденията на жалбоподателя, че същият се
грижи за болните си родители, не е трудово ангажиран и евентуалното заплащане
на наложената глоба ще се отрази неблагоприятно върху семейния му бюджет, но
следва да се подчертае, че трудовота заетост е динамичен процес и е съвсем
възможно жалбоподателя съвсем скоро да започне трудова дейност, респ. да набави
доходи за заплащане на наложеното му административно наказание.
Фактът, че същият
притежава категория „С“ (по думите на самия жалбоподател „професионална
категория“) не само не следва да смекчи отговорността му, а дори – напротив,
самият жалбоподател следва още повече да е запознат с евентуалните
неблагоприятни и опасни последици от своето незаконосъобразно поведение.
Наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лева е строго фиксирано като размер в
разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение по
пътищата, административно – наказващият орган изцяло се е съобразил с неговите
законоустановени параметри при неговата индивидуализация, поради което и пред
съда не е поставен въпроса за неговата завишеност, респ. евентуална несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 18 – 0819 – 008027 от
25.01.2019 г., издадено от ВПД Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Наказателно постановление № 18 – 0819 – 008027 от
25.01.2019 г., издадено от ВПД Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Варна, с което на И.Б.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 99, на
основание разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от Закона за движение
по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева (петдесет лева) за това, че около 20:30 часа на 23.12.2018 г. в гр. Варна
по ул. „Г. Пеячевич“ в посока ул. „Девня“, след кръстовището с бул. „Вл.
Варненчик“ управлява лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № В 8708 СТ, собственост на
Божидар В., като не използва обезопасителен колан, с който е оборудван лекия
автомобил – нарушение на разпоердбата на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: