Решение по дело №1220/2014 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 305
Дата: 9 октомври 2015 г. (в сила от 30 октомври 2015 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20145320101220
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2014 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 09.10.2015                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На девети септември                                 две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-П.

 

Секретар: И.П.

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1220 по описа за 2014 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с член 240 от ЗЗД.

Ищецът - Х.Т.Ч. твърди, че на 20.04.2010г. дал на ответника сумата от 12 000 лева, като за целта сключили договор за паричен заем. По силата на договора, ответникът следвало да върне дадената му в заем сума шест месеца след сключването му. След изтичане на договорения шестмесечен срок, многократно молил ответника да върне дадената му в заем сума, но същият отказвал.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 12 000 лева, съставляваща дадени му в заем пари, съгласно договор от 20.04.2010г., ведно със законната лихва, считано от постановяване на решението до окончателното изплащане. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът – П.Н.М. в срока по реда на член 131 от ГПК не депозира писмен отговор и не взима становище по предявения иск. В хода на делото, представляван от своя процесуален представител – адвокат Ш., оспорва иска.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:

От представения договор за паричен заем се установява, че на 20.04.2010г. между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е заел на ответника сумата от 12 000.00 лева за срок от шест месеца.

Във връзка с оспорване на предявения иск, с твърдението, че ответникът не се е подписал по договора за заем, предмет на спора, по делото е изслушано заключение на вещото лице П.К. по назначена съдебно-графологична експертиза, депозирано по делото на 13.05.2015г. Съгласно заключението, подписът в договора за паричен заем срещу името на П.Н.М., вероятно е изпълнен от него.

Предвид обстоятелството, че заключението на вещото лице е уклончиво (двусмислено) по искане на ищцовата е допусната допълнителна експертиза, която, след като изследва други източници на подписи, положени от ответника, да даде заключение - дали подписът на ответника съответства на този, положен в процесния договор за заем. Видно от депозираното и прието в открито съдебно заседание на 08.07.2015г. заключение на вещото лице П.К., подписът в договора за паричен заем срещу името на П.Н.М., вероятно е изпълнен от него. Съгласно заключението на вещото лице, ограничения графически материал, съдържащ се в обекта, както и неустановяване на допълнителни идентификацонни признаци, не дават основание на заключение, различно от направените при първата експертиза.

С оглед приетото допълнително заключение, по искане на ищцовата страна е допусната разширена, тройна съдебно-графологична експертиза. От приетото в открито съдебно заседание на 09.09.2015г. заключение, подписът срещу името на П.Н.М., в договор за паричен заем, сключен на 20.04.2010г. между Х.Т.Ч. и П.Н.М. е изпълнен от лицето - П.Н.М.. 

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Претенцията на ищеца се основава на сключения договор за заем от 20.04.2010г. Съгласно легалната дефиниция на този договор, инкорпорирана в разпоредбата на  член 240, ал. 1 от ЗЗД, заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други замести вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемът за потребление, респ. паричният заем е от категорията на т. нар. реални договори. Това ще рече, че договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на заеманите вещи. В процесния казус се касае именно за такъв договор. От представения по делото като писмено доказателство договор се установява безспорно правният интерес на ищеца от водене на настоящото производство, размерът на исковата сума, ликвидността и изискуемостта на вземането. Ответникът оспори в хода на производството цитираното писмено доказателство, като проведеното оспорване бе неуспешно. Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че по договор за заем, от 20.04.2010г., сключен между Х.Т.Ч. - заемодател и П.Н.М. - заемател, заемодателят предоставил на заемателя заем в размер на 12 000 лева, с посочен срок на издължаване – шест месеца. След настъпване на падежа, не постъпило плащане от ответника по погасяване на заема. От заключението на приетата по делото тройна съдебно-графологична експертиза се установи, че подписът срещу името П.Н.М. в договора за паричен заем от 20.04.2010г. за сумата 12 000 лева е положен/изпълнен от ответника П.Н.М., поради което съдът счита предявеният осъдителен иск за основателен и доказан и като такъв следва, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска 23.10.2014г. до окончателното изплащане.

 Предвид изхода на делото и на основание член 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1750.00 лева, съобразно представения списък по член 80 от ГПК за извършените от последния деловодни разноски.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

                 

ОСЪЖДА, П.Н.М. ***, П. област, улица „*****“ № 1 с ЕГН **********, да заплати на Х.Т.Ч. ***, П. област, улица „*****“ № 19 с ЕГН **********, на основание член 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с член 240 от ЗЗД, сумата от 12000.00 (дванадесет хиляди) лева, представляваща подлежаща на връщане заемна сума по договор за заем от 20.04.2010г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 23.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА, П.Н.М. ***, П. област, улица „*****“ № 1 с ЕГН **********, да заплати на Х.Т.Ч. ***, П. област, улица „*****“ № 19 с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1750.00 лева.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено, пред Пловдивски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.