Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.10.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ
състав
На 24 септември
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА
ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА гр.дело № 304 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД.
Ищцата Т.Н.Н. твърди в исковата си молба, че на
13.06.2015г. сключила договор за наем с ответниците, с който договор те се
задължили да и заплащат сумата от 200 лева, като наем за неин собствен имот в гр. Стара Загора, ул. „Св. Св. Кирил
и Методий” №49, вх. А, ет. 7, ап. 58. По договора имали уговорен и платен
депозит в размер на месечен наем
от 200 лева. Ответниците и изплащали уговореният наем редовно до месец октомври
2015г. След това спрели да плащат наема. Многократно говорила с тях, но те така
и не платили. Изпратила им писмено
уведомление, че дължали суми през месец декември 2015г. В резултат на това те
се изнесли от жилището. На 14.12.2015г. ищцата им пратила предизвестие за
прекратяване на договора, като следвало да заплатят дължимите вноски до
15.01.2016г.. Същите и дължали наем в размер на 500 лева. След като се изнесли
се оказало, че освен наема не са заплащали и ел. енергия за месеците ноември,
декември 2015г., както и вода от юли 2015г. до напускането на апартамента. Не
били заплащали дължимите суми месечно за осветление, чистачка и други
консумативи за входа за 6 месеца по 20 лева месечно, на обща стойност 120 лева.
Когато ищцата влязла в апартамента през януари 2016г. установила, че от него
липсвали нейни вещи, както и че жилището било в окаяно състояние. Наложило се
да му прави ремонт. Контактите били изтръгнати, липсвали абажури, смесителни
батерии, пералнята, завивки. Сумата на депозита 200 лева ищцата използвала, за
да поправи щетите в имота след напускането на ответниците.
Ответниците до настоящият момент не били изплатили нищо.
Обърнала се към Районна прокуратура Стара Загора, но оттам не установили
извършителите. Когато ответниците били извикани по предварителната проверка в
Първо РУП те признали дължимите суми и обещали да заплатят същите до края на
2016г. Наложило се ищцата да заплати цялата консумирана ел. енергия в размер на
576,49 лева и вода в размер на 198,74 лева. Въпреки сключения договор в
ответниците липсвало желание да изпълнели уговорките, залегнали в него, т.е.
налице било неизпълнение на задълженията по договора от страна на Г.Г. и З.З..
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците Г.К.Г., ЕГН ********** и З.Н.З., ЕГН ********** да и заплатят
сумата от 1275,23 лева,
от които 500 лева задължение за
наем по договор от 13.06.2015г., 576,49
лева консумирана и неплатена ел. енергия, 198,74 лева консумирана и неплатена
вода, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата
Моли съда да й бъдат присъдите направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответника З. Недкова З., в който заявява, че
счита иска за допустим. Същата счита, че представените с исковата молба
доказателства не кореспондирали с твърденията изложени в нея. Твърдението за
признание на дължимата сума в Първо РПУ не се доказвало с приложеното
Постановление за спиране на досъдебно производство. На следващо място
предизвестието за прекратяване на наемните отношения не било получено от
наемателите. Предизвестието за прекратяване на договора съдържало твърдения за
дължимост, които не достигнали до адресатите.
Държането на квитанциите за платени консумативи не
доказвали кой е платеца и факта, че същите не били платени от наемателя З.З..
Същата счита, че претендираните вземания били погасени по давност, поради което
оспорва размера на претендираните суми.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от
назначения особен представител на ответника Г.К.Г., в който заявява, че счита така предявените обективно съединени
искове за недопустими, поради липса на конкретизация за разпределение на
отговорността на двамата ответника и конкретно - дали ищцата претендирала
сумите при условията на солидарна отговорност на двамата ответника и на какво
основание, както и дали претендирала отделна част от тях от всеки ответник.
Същата счита предявените искове за неоснователни и
недоказани, поради което ги оспорва по основание и размер. Съображенията й за
това били следните:
1)
По отношение на иска за заплащане на сумата от 500,00
лева - задължение по договор за наем от 13.06.2015г., ищцата не излагала точни
обстоятелства, на които основава иска си, и конкретно относно датата на
прекратяване на наемния договор, датата на преустановяване на ползването и
периода, за който се претендирало наемното задължение. Изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения (за общо неплатен наем за
три и половина месеца - от м.октомври 2015г. до 15.01.2016г. или за сумата от
общо 750 лева) не съответствали на петитума на исковата молба за сума от 500,00
лева и на приложените писмени доказателства.
2)
По отношение на иска за заплащане на сумата 576,49 лева -
консумирана и неплатена ел. енергия и иска за заплащане на сумата от 198,74
лева - консумирана и неплатена вода, ищцата не излагала точни обстоятелства, на
които основавала тези си искове, и конкретно относно периодите на ползване и
респективно дължимост на претендираните консумативни разходи, като изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения не съответствали на петитума
на исковата молба и на приложените към нея доказателства.
Също така прави възражение за изтекла погасителна давност
чл.111, б."в" от ЗЗД по отношение на всички предявени искове.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Моли съда да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното:
В хода на съдебното дирене безспорно се установи, че на
13.06.2015г. между ищцата и ответниците е сключен договор за наем на недвижим
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Стара Загора, ул. Св. Св.
Кирил и Методий № 49, вх. А, ет. 7, ап. 58 за срок от една година, считано от датата на подписване на договора. По
силата на сключения договор ищцата като наемодател е предоставила за възмездно
временно ползване собствения си недвижим имот срещу поетото от наемателите –
ответниците по настоящето производство задължение да заплаща ежемесечен наем в
размер на 200 лева.
Страните не оспорват и обстоятелството, че за периода 13.06.2015г.
до м.12.2015г. ответниците са ползвали предоставения им по силата на договора
за наем недвижим имот, като до м.09.2015г. включително са заплащали дължимата
наемна цена.
Видно от представеното и приетото като писмено
доказателство по делото Предизвестие от Т.Н.Н., ищцата е известила ответниците,
че трябва да напуснат жилището, което им е отдадено под наем, поради неплащане на наема за м. октомври, м. ноември
и м. декември 2015г. Също
така не били заплатени консумативи за вода и ток.
Видно от писмо с изх. № 5472/2015г. от 03.02.2016г. на
Районна прокуратура Стара Загора до Т.Н.Н., с което уведомяват ищцата, че по заведена жалба от нея в деловодството на РП – Стара Загора е
образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК срещу
неизвестен извършител. С Постановление за спиране на досъдебното производство с
изх. № 5472/2015г. от 17.08.2016г. на РП – Стара Загора се установява, че след
образуване на досъдебно производство срещу неизвестен извършител до изтичане на
срока за разследване, извършителят не е разкрит, поради което наказателното
производство е спряно.
От представените по делото Квитанции за заплетени вода
и ел. енергия е
видно, че ищцата е заплатила непогасените задължения за консумирана вода и ел.
енергия от наемателите до напускане на апартамента.
Заплащането на наемната цена за исковия период е
положителен факт, който следва да се докаже от ответната страна /чл.154 ал.1 от ГПК/, каквото доказване по делото не беше извършено, поради което следва да се
приеме, че наемната цена и разходите за консумирана вода и ел. енергия не са
заплатени от наемателите.
Съдът намира
възражението за изтекла погасителна давност за основателно.
Съгласно чл.111,
б."в" от ЗЗД давностният срок за вземанията за наем, лихви
и други периодични плащания е 3 годишен и започва да тече от изискуемостта на
наемната цена и съответно задължението за заплащане на консумирана вода и ел.
енергия (чл.114,
ал.1 от ЗЗД) и се прекъсва с предявяването на иска- чл.116,
б."б" ЗЗД и не тече, докато е висящ процеса за това
вземане- чл.
115, ал.1, б."ж" ЗЗД.
С оглед уговореното в
процесния договор наеманата цена за всеки месец става изискуема в началото на
всеки месец от 15-то до 25-то число на текущия месец. Исковата молба е подадена
в съда на 11.01.2019г. Следователно погасени по давност са задълженията на
ответниците за наемната цена за месеците октомври, ноември и декември 2015г. ,
тъй като за тях давността за предявяване на иска е изтекла на 25.12.2018г., предвид
предявяването му на 11.01.2019г.
По отношение изтеклата
погасителна давност относно иска по чл.232,
ал.2, пр.ІІ ЗЗД:
Съгласно чл.232, ал.2,
пр.ІІ ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на
вещта.
Консумативните разходи за електрическа енергия
и вода безспорно са разходи за ползване на наетия имот. Вземането на
наемодателя за тези разноски срещу наемателя възниква и става изискуемо от
датата, на която е възникнало и станало изискуемо вземането на доставчика на
комуналните услуги спрямо наемодателя; за това задължение на наемателя е без
значение дали наемодателят е платил цената на услугите на доставчика или
вземанията на последния са непогасени-наемателят се освобождава от своето
вземане като удовлетвори вземането на другата страна по наемния договор: като
заплати консумативните разходи пряко на наемодателя или на доставчика на тези
услуги или погаси това свое задължение чрез друг погасителен способ.
По делото няма
доказателства ответниците - наематели да са заплатили стойността на електрическа
енергия и вода за наетия имот на ищеца или на доставчиците.
Искът за платената
цена на студена вода от общо 198,74 лв. е доказан-фактът, че издадените при
плащане фискални бонове са в държане на ищцата е достатъчно доказателство, че
сумите са платени от нея.
Възражението за
изтекла погасителна давност е основателно.
Съгласно чл.111,
б."в", пр. І ЗЗД давностният срок за вземанията за наем е
3 годишен, който започва да тече от изискуемостта на наемната цена (чл.
114, ал. 1 ЗЗД) и се прекъсва с предявяването на иска- чл.116,
б."б" ЗЗД и не тече, докато е висящ процеса за това
вземане- чл.115,
ал.1, б."ж" ЗЗД.
Консумативните разходи
за електрическа енергия и вода безспорно са разходи за ползване на наетия имот
и следователно-задължение на наемателите по наемния договор, поради което
представляват "вземания за наем" по смисъла на чл.111,
б."в", пр.І ЗЗД и за тях също е приложим 3-годишният
давностен срок. Тези вземания до 25.12.2018г. също са погасени по давност.
Следователно, като се вземе предвид погасяването
по давност на исковете, същите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид неоснователността на исковете за
главница, неоснователен се явява и иска за законна лихва, предвид акцесорния му
характер.
Следва да се остави без уважение и
искането на ищцата за присъждане на разноски, тъй като исковете са изцяло неоснователни.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Н.Н. *** Свети Кирил и Методий № 49, вх.А, ап.54, с ЕГН **********,***,
офис 10, чрез адвокат К.А., с който се претендира да бъдат осъдени Г.К.Г. с ЕГН
**********,*** и З.Н.З. с ЕГН **********,*** за сумата от 1 275,23
лева, от които сумата от 500 лева, представляваща задължение за
наем за месеците октомври, ноември и декември 2015г. по договор от
13.06.2015г., сумата от 576,49 лева, представляваща консумирана електрическа
енергия във връзка с договора за наем, сумата от 198,74 лева, представляваща
консумирана вода във връзка с договора за наем, ведно със законната лихва от
завеждане на иска в съда до окончателното изплащане на сумата, както и
направените разноски в размер на 651 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: