№ 675
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20221110110740 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът Областна администрация на
Област София, БУЛСТАТ ...., адрес: гр. София, ...., дължи: сумата от 3 317,73 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2021 г. до
изплащане на вземането, 861,88 лв. мораторна лихва за периода от 31.12.2018 г. до
11.11.2021 г., 15,05 лв. представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2021
г. до изплащане на вземането, 3,99 лв. мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до
11.11.2021 г., с неплащане на които суми /за главници/ се е обогатил за сметка на
обедняването на заявителя, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66222/21 г. на СРС. Поддържа се, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди относно топлоснабден имот - ателие
№ 7 в гр. София, ж.к. Дианабад, бл.4. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се осъществява чрез сключването на писмен договор при общи условия,
какъвто ответникът не сключил с ищеца въпреки отправените покани. Ищецът твърди, че за
процесния период в имота на ответника е доставена топлинна енергия, която е следвало да
бъде заплатена, но ответникът не я заплатил, с което се обогатил за сметка на обедняването
на ищеца. Твърди се, че за сградата където е имотът, е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис” ЕООД, като
топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, срещу която длъжникът възразил, което обуславя интереса от
1
търсената с иска защита. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва исковете.
Оспорва получаването на покана, оспорва да е ползвал имота, който е необитаем. Оспорва
доставката на топлинна енеригя в претендираните количества и стойност. Оспорва
претенцията за лихви и ДР. Релевира възражение за давост. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 и чл. 422
ГПК, вр.чл. 86 ЗЗД. Претенцията по чл.59 ал.1 от ЗЗД има за фактически предпоставки
обогатяването на даден правен субект, обедняването на друг, при наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на основание за имущественото несъответствие. В
тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в имота в твърдените
количества и с посочената стойност, с неплащане на която ответникът се е обогатил,
ползвайки имота. При установяване на тези предпоставки, ответникът следва да докаже
плащане.
От приложените по делото заповед № РД-04-005/6.4.2015 г. и протокол за предаване на
имот, се установява, че процесният имот – ателие № 7 в гр. София, ж.к. Дианабад, бл.4, е
частна държавна собственост, и през процесния период се управлява от Областния
управител на област София, който съответно отговаря и за разходите за експлоатацията му
/съгласно чл. 14, ал.1 и ал.3 от ЗДС, министрите и ръководителите на другите ведомства
управляват предоставените им имоти и вещи - държавна собственост, което включва
правото да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя
отговорност, а според чл. 18, ал.1, имоти - държавна собственост, които не са предоставени
за управление по установения ред, се управляват от областния управител по
местонахождението им/.
От представените протокол от Общо събраните на ЕС и договор с ФДР Т., както и от
заключението на САТЕ, се установява, че сградата, в която се намира имотът, е
присъединена към топлопреносната мрежа и е топлоснабдена.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се изяснява, че
процесният имот е топлофициран. За имота е открита партида с аб. № 176611. В сградата е
въведена система за дялово разпределение и е избрана фирма за извършването му - Т.. По
данни на ФДР в имота има 3 отоплителни тела с три топлоразпределителя и водомер за
топла вода. Поради неосигурен достъп за отчет на уредите, за процесния период разходът за
отопление е изчислен служебно. Не е начислена ТЕ за БГВ. На база отопляемия обем е
изчислена топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за имота. Стойността на
доставената в имота през процесния период ТЕ е изчислена на 6267.77 лв., като при
разпределянето й са спазени нормативните изисквания.
Доколкото процесният имот не е жилищен обект, потребената в него топлинна енергия е
за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, небитов клиент е
2
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия или
природен газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – в този смисъл чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Тъй като
такъв договор не е сключен за имота, не е възникнало валидно облигационно
правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, въз основа на което ищецът да
претендира заплащането й. Поради това предявеният иск е на основание настъпило
неоснователно обогатяване.
Елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване включват
обогатяване на получателя, обедняване на другата страна и разместването на блага да е
настъпило без основание. В случая тези величини се съизмеряват с доставената в имота ТЕ,
с неплащане на чиято стойност ищецът твърди да се е обеднил, а ответникът като лице,
стопанисващо имота, да се е обогатил, спестявайки си този разход /обогатяването може да е
в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му/.
Липсата на договор не освобождава собственика на имота да плати доставената в него
топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на
цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите
части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на имота и за БГВ. От заключението на СТЕ се установи, че през процесния период в имота
е доставена топлинна енергия от сградната инсталация. Без значение е дали имотът е бил
ползван или не, тъй като топлинната енергия е била отдадена от инсталацията и
собственикът на имота дължи цената й, с неплащане на който разход се е обогатил,
спестявайки си тези средства, а доставчикът се е обеднил. Относно топлинната енергия за
отопление на имота, съдът намира, че не се установи по делото такава топлинна енергия да е
доставена в имота. Това е така, защото в случая не е приложимо служебното начисляване на
топлинна енергия, тъй като Наредбата за топлоснабдяването се прилага при наличие на
валидно договорно правоотношение, но не и когато се претендира присъждане на стойност
на топлинна енергия на извъндоговорно основание, където от значение е стойността на
реално доставената топлинна енергия, тъй като само с нея се съизмеряват обедняването и
обогатяването на страните. Ето защо и предвид липсата на установено обедняване на ищеца,
съответно обогатяване на ответника, за начислената сума за отопление на имота искът е
неоснователен.
Относно таксата за дялово разпределение, не се доказа от ищеца, че е направил такъв
разход, с което да се е обеднил с размера на претендираната сума. В тази част искът следва
да се отхвърли, а заедно с това - и акцесорната претенция за лихва върху тази сума.
Предвид гореизложените съображения, главният иск следва да се уважи за сумата от
428.23 лв. стойност на отдадена топлинна енергия за процесния имот от сградната
инсталация, с която се съизмеряват обогатяването и обедняването на страните при връзка
3
между тях.
Относно претенцията за мораторна лихва, доколкото в случая не са приложими общите
условия на ищеца, съответно липсва уговорен срок за плащане, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
за поставяне на ответника в забава е необходима покана. По делото не се доказа на
ответника да е връчена покана за плащане на процесното задължение /приложено е по
делото писмо от 8.9.2021 г. за плащане на сума за топлинна енергия в размер на 325996.34
лв., от което не става ясно основанието, на което е начислена, и че касае процесния имот/, с
оглед на което той не е изпаднал в забава. С оглед на това претенцията за обезщетение за
забава се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Правопогасяващото възражение наведено в отговора за погасителна давност се явява
неоснователно, тъй като в случая вземането е от неоснователно обогатяване, към което е
приложима общата пет годишна давност, която не е изтекла към датата на подаване на
заявлението.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за
разноски е основателна съразмерно с уважената част от исковете, като от направени
разноски за държавна такса /83.97 лв./, депозит за вещо лице /280 лв./ и юрисконсултско
възнаграждение /100 лв./, следва да се присъдят 47.32 лв. Относно разноските в заповедното
производство, дължими са 14.80 лв. На основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски за представителството от
юрисконуслт в размер на 89.80 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ....,
седалище и адрес на управление гр. София, ...., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.59 ЗЗД, че ответникът Областна администрация на Област София, БУЛСТАТ ...., адрес:
гр. София, ...., ДЪЛЖИ сумата от 428.23 лв., с която се е обогатил без основание за сметка
на обедняването на ищеца, представляваща доставена топлинна енергия за периода от
01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2021 г. до
изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66222/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
428.23 лв. до претендираните 3 317.73 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на
управление гр. София, ...., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.59 ЗЗД и чл. 422
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът Областна администрация
на Област София, БУЛСТАТ ...., адрес: гр. София, ...., дължи сумите: 861.88 лв. мораторна
лихва за периода от 31.12.2018 г. до 11.11.2021 г. върху главницата съизмеряваща се с цена
4
на доставена топлинна енергия, 15.05 лв. цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г., с неплащане на която ответникът се е обогатил
за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законна лихва за период от 19.11.2021 г. до
изплащане на вземането, 3.99 лв. мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 11.11.2021
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 66222/21 г. на СРС.
ОСЪЖДА Областна администрация на Област София, БУЛСТАТ ...., адрес: гр. София,
...., да заплати в полза на „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.
София, ...., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 47.32 лв. разноски в исковото
производство и сумата от 14.80 лв. разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. София” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ....,
да заплати в полза на Областна администрация на Област София, БУЛСТАТ ...., адрес: гр.
София, ...., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 89.80 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5