О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№61
гр.Перник, 29 март, 2013 г.
Административен съд – Перник, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в състав:
Съдия: Стефан Станчев
при секретаря Е.В. ***и в присъствието на прокурор /////, като разгледа докладваното от съдия Станчев адм. дело № 79/2013 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Р.Б.М.***, като ЕТ “***”*** оспорва “Отказ на кмета и гл. архитект на община Радомир за издаване на виза за проектиране – с указан начин за ситуиране на 2 бр. преместваеми обекти за търговски цели, обективиран в писмо изх. № АБ 94-00-9 7/1 от 08.ІІ.2013 г. Жалбоподателят, чрез процесуален представител развива оплаквания, че оспорваното писмо е изричен отказ по извършване на определени дейности, за които административния орган е компетентен, поради което оспорваното писмо засяга права и интереси на заявителя. С това писмо административният орган незаконосъобразно е отказал издаването на искания административен акт/услуга. Иска се отмяна на отказа и да бъде разпоредено да се уважи искането. В с.з. жалбоподателят не ангажира доказателства, по изрично изявление на пълномощника, а с представено по същество писмено становище прави искане за отмяна на определението за даване ход по същество, тъй като делото не било изяснено. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – кмет на община Радомир, чрез процесуален представител оспорва същата, като развива възражения, че писмото предмет на жалба не е отказ, а указание от административния орган за изпълнение от страна на заявителя на определени изисквания, наложени от закона. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, във връзка с доказателствата по делото прие следното.
Жалбата е процесуално недопустима.
Жалбоподателят е отправил искане до административния орган за издаване на виза за проектиране за ситуиране на 2 бр. преместваеми обекти за търговски цели. По приложената административна преписка няма схема за поставянето на тези преместваеми обекти, която да е съобразена с изискванията на чл. 56 от ЗУТ. Тази схема се предлага от инвеститора на проекта, като следващо процедурно действие на общинската администрация е одобрението от гл. архитект, ако са спазени законови изисквания. Одобрената схема от главния архитект също не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Това е преценка на гл. архитект за законосъобразност на ситуирането на павилионите. Касае се и за преценка на собственика на земята дали да разреши поставяне на преместваеми обекти, какви и в кои свои имоти, с оглед това, да се спазят определени норми за спазване на отстояния към съседни поземлени имоти, достъп до обекта и др. Към искането не е приложена такава ситуативна схема, което лишава администрацията да извърши дължими в тази връзка следващи действия.
С оспорваното писмо са дадени указания за представяне на мотивирано предложение за поставянето на контейнерите, конструктивно становище за начина на закрепване към терена, както и договор или съгласие от собствениците на терена, за което има доказателство, че са повече от един.
Последното е императивно изискване, заложено от разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ЗУТ. Приложеното съгласие на само от един от собствениците не удостоверява спазването на законовата норма и ако се дължи произнасяне по същество е достатъчен аргумент да се отхвърли жалбата.
Редакционно в оспорваното писмо съдът не откри мотивиран отказ, липсва отрицателно становище по искането. Писмото е изцяло с указателен характер и не изпълва признаците на легалното определение за индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1-4 от АПК.
Предвид изложеното съдът приема, че не се касае за индивидуален административен акт, по отношение на който е възможно осъществяване на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, поради наличието на приложното поле на чл. 21, ал. 5 от АПК. Тезата на жалбоподателовия повереник за характера на правоотношението е неиздържана с оглед възприетото законодателно разрешение, и съответно процесното писмо - известие не може да обуслови предмет на спора, подведомствен на административните съдилища. То е част от производството по издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и според изключващата норма на чл. 21, ал. 5 от АПК не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на административното правосъдие. Съгласно императивната разпоредба на чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производството по издаване или изпълнение на индивидуалните или общите административни актове, или са част от производството по издаване на нормативни актове.
Процесното известие не представлява и правопораждащ юридически факт по отношение на постановяването на изричен отказ от страна на административния орган, както твърди жалоподателя. Изложеното налага извода, че в случая липсва годен за обжалване пред съд индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1-4 от АПК. Касае за ненадлежно упражняване на правото на съдебно оспорване, което сочи на наличието на приложното поле на чл. 159, т. 1 от АПК и изключва произнасяне по същество, защото процесуално недопустимата жалба не би могла валидно да сезира съда да я разгледа. Щом акта не подлежи на съдебен контрол, поради своя характер, ирелевантен за допустимостта на производството е интереса на жалбоподателя, защото той не е правен.
В тази връзка съдът е задължен да отмени определението от 21.ІІІ.2013 г., с което е дал ход на делото по същество; да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 150 лева по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.ІІІ.2013 г., с което е даден ход по същество.
ОСТАВЯ жалбата на Р.Б.М.***, като ЕТ “***”*** против “Отказ на кмета и гл. архитект на община Радомир за издаване на виза за проектиране – с указан начин за ситуиране на 2 бр. преместваеми обекти за търговски цели, обективиран в писмо изх. № АБ 94-00-9 7/1 от 08.ІІ.2013 г. БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.
ОСЪЖДА Р.Б.М.***, като ЕТ “***”*** да заплати на община Радомир сумата 150 лева деловодни разноски.
Прекратява производството по адм. Дело 79/2013 по описа на Административен съд Перник.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВАС в седмодневен срок от съобщението до страните.
Съдия:/п/