Р Е Ш Е Н И E
№
169 08.05.2019 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд
граждански състав
на девети
април две хиляди и деветнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар
Жана Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гр.дело
номер 318 по описа за 2017 година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковата молба на „Нафтекс петрол“ ЕООД в
несъстоятелност, с ЕИК *********, чрез синдика Мариян Нейков, против
„Спортелит“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №21, хотел „България“, представлявано от Таньо Димитров Иванов, за осъждане на ответника
да заплати сумата от 1 505 759,56 лв., представляваща сбор от цената
на отделни, неформални доставки на горива за периода от 29.01.2014 год. до
01.03.2014 год., обективирани в 46 фактури, подробно описани в исковата
молба, както и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди,
че от 29.01.2014 год. до 01.03.2014 год. продал и доставил на ответника
дизелово гориво Б6 на стойност 1 505 759,56 лв., за доставките на което били
издадени 46 фактури, нареждания за експедиция и приемо-предавателни протоколи. Ищецът заявява, че
продажбата и доставката на горивата на посочената цена са били извършени по
силата на неформално договаряне за продажба и доставка на дизелово гориво Б6 в
хипотезата на чл.292 от ТЗ – наличие на трайни търговски отношения между
страните. Заявява се, че такива отношения съществуват и обемите са значителни.
В подкрепа на горното твърдение ищецът представя и се позовава на договор от
30.11.2013 год., в който страните са декларирали, че имат интерес да продължат
търговските си отношения. Ищецът твърди, че ответникът не е отказал доставките,
т.е. предложението за тях не е било отхвърлено веднага по см.на чл.292 ал.1 от ТЗ, фактурите с посочени количества, продажна цена и падеж не са били оспорени,
просто цената по тях не е била заплатена.
Ответникът е
оспорил претенцията като неоснователна. Заявява, че не е получавал от „Нафтекс
петрол“ ЕООД доставки на горива, предмет на исковата молба, както и че няма
договорни отношения с дружествата, за чиито обекти са били предназначени
горивата, съгласно посоченото в разписките. Сочи се, че приемо-предавателните
разписки са издадени на основание посочени в исковата молба заявки, които не се
представят по делото и не са заявени от ответника. Оспорва се твърдението на
ищеца за наличие на трайни търговски отношения между страните, по съображения,
че се представя договор за заем без връзка с процесния период и с твърдяното
основание за възникване на вземането, който освен това не е подписан от
представител на „Спортелит“ ЕАД и няма качеството на договор, а само на частно
изявление на подписалото го лице. В първото редовно съдебно заседание
ответникът въвежда възражение за погасяване на вземанията чрез извънсъдебно
прихващане.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа от ищеца.
В съдебно
заседание ответникът поддържа оспорването.
Бургаски
окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е
представил, включително и в оригинал след задължаването му, общо 46 фактури,
съставени в периода от 29.01.2014 год. до 01.03.2014 год., по които е доставил
на ответника дизелово гориво Б6 на обща стойност 1 505 759,56 лв.
Освен фактурите е представил съответни на тях нареждания за експедиция и
приемо-предавателни разписки.
При въведено
от ответника оспорване на доставките, ищецът носи тежестта да докаже, че е
възникнала облигационна връзка, по която той е изпълнил задължението си по
чл.327 ал.1 от ТЗ да предаде стоката на купувача, от който момент за последния
е възникнало задължение за плащане на цената.
Съдебната
практика приема безпротиворечиво и последователно, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване ( напр.решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. №991/2009 г. на ВКС, ІІ
т.о.; решение №96 от 26.11.2009 г. по
т.д. №380/2008 на ВКС, І т.о.; решение №46 от 27.03.2009 г. по т.д. №546/2008
г. на ВКС , ІІ т.о. , както и решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. № 593/2009
г. на ВКС, ІІ т.о). Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството
на ответника-купувач , включването и в дневника за продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и
доказват неговото съществуване (напр. решение №42 от 19.04. 2010 г. по т.д. №
593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Приложните 46
процесни фактури съдържат всички реквизити, от които могат да се установят
страните и предмета на правоотношението – продавач, купувач, стока, количество,
дата на издаване, цена, падеж на задължението за заплащане на цена. С оглед на
това съдът приема, че те са доказателство за възникване на договор за
неформална търговска продажба. Видно е от заключението на в.л.Вълчева, че в
предходната 2013 год. в счетоводствата на двете страни са отразени
покупко-продажби на горива на стойност 2 048 154,09 лв., с доставчик
„Нафтекс петрол“ ЕООД и клиент „Спортелит“ ЕАД. Тези доставки действително
сочат наличие на трайни търговски отношения между страните с източник
неформални търговски продажби, обективирани в отделни фактури за всяка
доставка.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза са установява, че фактурите са
осчетоводени от ищеца, счетоводното записване отразява вземане от ответника
„Спортелит“ ЕАД чрез дебитиране на сметка Клиенти, аналитична партида 18838
„Спортелит“ ЕАД на обща стойност 1 505 759,58 лв. Вещото лице сочи,
че счетоводните записвания са документално обосновани чрез прилагане към всяко
от тях на данъчна фактура, нареждане за експедиция и приемо-предавателна
разписка. Процесните фактури са отразени количествено и стойностно и в
счетоводството на ответника на обща стойност 1 505 759,62 лв. по
сч.сметка Доставчици, партида „Нафтекс петрол“ ЕООД. Счетоводните записвания
отразяват задължение към ищеца в размер на 1 505 759,62 лв. във
връзка с покупката на 686 497 л. дизелово гориво Б6. Вещото лице сочи в
отговора на задача 3, че процесните фактури са отразени в дневниците за
продажбите на „Нафтекс петрол“ ЕООД, в справките-декларации по ЗДДС през
отчетни периоди януари – март 2014 год., в дневниците за покупките на
„Спортелит“ ЕАД, в справките-декларации за отчетни периоди януари – март 2014
год. и ответното дружество е ползвало пълен данъчен кредит за процесните
фактури на стойност 250 959,95 лв. Предвид отговора на задача 3 и трайната
съдебна практика, съдът приема за доказано задължението на ответника за
заплащане на цената на доставена стока – дизелово гориво на обща стойност
1 505 759,62 лв. След като ответникът е осчетоводил фактурите,
включил ги е в дневниците за покупки и в справките-декларации по ЗДДС, изцяло
са неоснователни възраженията му, че стоката не е била доставена, че липсват
оригинали на оспорените нареждания за експедиция или приемо-предавателни
разписки, както и че количествата изобщо не са били заявявани.
Ответникът е
представил в първото редовно съдебно заседание документи, чрез които цели да
установи погасяване вземанията на ищеца чрез извънсъдебно прихващане. Тези
документи не се възприемат от съда като преклудирани, тъй като дори и в
производството по глава Тридесет и втора от ГПК ответникът разполага с
възможността в първото открито съдебно заседание да изложи становище по доклада
и да предприеме процесуални действия – чл.375 от ГПК. Освен това, в случая не е
заявено възражение за съдебно прихващане, в какъвто смисъл са изложени
съображения в писмената защита на ищеца, ето защо нормата на чл.371 от ГПК,
която се сочи от него, е изцяло неотносима.
След
задължаване на ответника, документите са представени в оригинал, поради което
следва да се приеме, че действително съществуват. От изслушаната и приета
съдебно-почеркова експертиза се установява, че документите са истински – всички
подписи са положени от лицата, сочени като техни автори. При това положение
съдът следва да зачете тяхната формална доказателствена сила, а именно да
приеме, че изявленията са направени от лицата, сочени за техни автори.
Представя се
договор за продажба на вземане, сключен на 10.03.2014 год. между „Арвен“ АД и
„Спортелит“ ЕАД, с който цедентът „Арвен“ АД прехвърля на цесионера „Спортелит“
ЕАД свое вземане от „Нафтекс петрол“ ЕООД в размер на сумата от
1 520 000 лв. с равностойност в щатски долари 1 078 779,28
щ.д., представляващо част от дължима договорна лихва по договор за заем от
12.02.2013 год., сключен между „Арвен“ АД и „Нафтекс петрол“ ЕООД за месеците
октомври, ноември и декември 2014 год., в размер на по 333 435,39 щ.д. месечно
и частично за м.януари 2015 год. – 78 473,11 щ.д. Приложени са уведомление
до длъжника за цесията, връчено на 12.03.2014 год. на Йордан Георгиев – към
този момент един от управителите на „Нафтекс петрол“ ЕООД, потвърждение за
прехвърлени вземания от 01.03.2015 год., подписано от Валентин Иванов –
представляващ „Арвен“ АД, както и договор, от който е възникнало прехвърленото
вземане – договор за заем от 12.02.2013 год., сключен между „Нафтекс петрол“
ЕООД като заемополучател и „Арвен“ АД
като заемодател на сумата от 60 000 000 щ.д.
На 18.03.2014
год. между настоящите страни е сключено споразумение за прихващане, по което са
прихванати насрещни техни задължения, както следва: задължението на „Спортелит“
ЕАД, произтичащо от доставката дизелово гориво в общ размер на 1 505 759,58
лв. по процесните фактури, срещу задължението на „Нафтекс петрол“ ЕООД,
придобито с договора за цесия от 10.03.2014 год. в общ размер от
1 520 000 лв. След извършеното прихващане на двете насрещни изискуеми
и ликвидни вземания, страните са се съгласили, че остава задължение в размер на
14 240,42 лв., дължимо от „Нафтекс петрол“ ЕООД към „Спортелит“ ЕАД.
От отговора на
задача 8 на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че в баланса на
ответника към 31.12.2014 год. е показано задължение по процесните доставки в
размер на 1 505 759,62 лв. През 2015 год. задължението по процесните
фактури е отписано от партидата на „Нафтекс петрол“ ЕООД и е заведено като
задължение към “Арвен“ АД на основание договора за продажба на вземане. Вземането
към „Нафтекс петрол“ ЕООД е придобито на цена от 1 386 000 лв., която ответникът се е задължил да заплати на цедента в
двугодишен срок от подписване на договора за продажба на вземане, или до
01.04.2015 год. (в заключението е допусната техническа грешка – „2017 год.“).
Вещото лице е посочила, че на основание договора за цесия на 01.05.2015 год. в
счетоводните книги на „Спортелит“ ЕАД е отразено погасяване на задължението към
ищеца и възникване на задължение към цедента по договора – „Арвен“ АД на стойност 1 386 000 лв. В
резултат на тези счетоводни записвания към края на 2015 год. в баланса на
ответника размерът на задължението към „Нафтекс петрол“ ЕООД е 0.01 лв., същата
е стойността и към подаване на исковата молба – 10.07.2010 год.
За да оспори
валидността на прихващането, ищецът противопоставя две групи доводи – че
документите (договор за цесия, уведомление, споразумение за прихващане) са
антидатирани и са съставени за нуждите на настоящия процес, както и че не е
съществувало вземане, с което да се извърши прихващане и че изобщо не е
прехвърлено вземане, защото цедентът „Арвен“ АД е предявил вземането от
договора за заем в пълния му размер в производството по несъстоятелност на
„Нафтекс петрол“ ЕООД.
Датата представлява
част от самото волеизявление на автора на частния диспозитивен документ,
каквито са договора за продажба на вземане, уведомлението и споразумението за
прихващане. Единствено потвърждението за прехвърляне на вземания е частен
удостоверителен документ. Официална заверка на тези документи от нотариус е
поставена на 25.07.2018 год. Според чл.181 от ГПК, достоверна дата на частен
документ за третите лица е не само датата на заверката, но също така и
осъществяването на други факти с правно значение – датата на смъртта, на
настъпила фактическа невъзможност за подписване, датата на възпроизвеждане на
съдържанието в официален документ или деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото съществуване на документа. В
конкретния случай такъв факт е счетоводното записване при ответника,
осъществено през 2015 год., с основание именно договора за прехвърляне на
вземане, който очевидно е съществувал към онзи момент. С оглед на това
оспорването от ищеца на документите като антидаритани и създадени за настоящото
производство е неоснователно.
Вземанията
могат да бъдат прехвърляни свободно, освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това – чл.99 ал.1 от ЗЗД. Материалното
право не забранява прехвърлянето на бъдещи вземания, такова прехвърляне ще
произведе действие от момента на възникване на вземането и има значението като
договор с отлагателно условие по чл.25 от ЗЗД. В този смисъл не е съществувала
пречка цедентът на прехвърли на 10.03.2014 год. на цесионера свои бъдещи
вземания за договорна лихва по договора за заем от 12.02.2013 год. за месеците
октомври, ноември, декември 2014 год. и частично за януари 2015 год. От
съдържанието на договора за заем се установява, че заемната сума е предоставена
до 25.12.2019 год. при уговорена възнаградителна лихва, дължима до 25-то число
на месеца, от което следва, че при настъпване на 25-то число от всеки месец е
възникнало задължение за заплащане на лихва в размера, посочен в договора за
цесия и в т.нар. потвърждение за прехвърлени вземания. Длъжникът е бил уведомен
за прехвърляне на вземанията, но това уведомление е без значение в отношенията
на настоящите страни, тъй като то е предназначено да предпази длъжника в
случай, че изпълни на стария кредитор, а подобно изпълнение не се твърди.
Не може да се
възприеме доводът на ищеца, че прехвърленото вземане е погасено на основание
чл.739 ал.1 от ТЗ. От представените от ищеца доказателства се установява, че
действително „Арвен“ АД е предявил в производството по несъстоятелност на „Нафтекс
петрол“ ЕООД всички свои вземания от договора за заем от 12.02.2013 год.,
включително и вземанията си за договорни лихви за периода от 01.09.2014 год. до
06.07.2016 год. Това, че „Арвен“ АД е предявил вземането си в пълен размер, не
означава, че вземането не е било прехвърлено валидно на „Спортелит“ ЕАД, а може
да се дължи на недобросъвестност на цедента. Фактът, че вземането е било
предявено след изтичане на преклузивния срок по чл.688 ал.1 от ТЗ (което се
установява от мотивите на протоколно определение от 13.12.2018 год. по
т.д.№39/2017 год. на ЛОС и определение №38/08.03.2019 год. по ч.т.д.№46/2019
год. на ВтАС без данни за влизане в сила) по никакъв начин не оказва влияние
върху правата на ответника, тъй като вземането е прехвърлено на „Спортелит“ ЕАД
много преди този момент, а не след него, за да има отношение разпоредбата на
чл.739 ал.1 от ТЗ.
В обобщение се
налага извод, че претенцията с правно основание чл.327 от ТЗ, вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД е неоснователна и подлежи на отхвърляне – вземането на ищеца за цена на
доставени стоки по 46 фактури е погасено изцяло чрез извънсъдебно прихващане с
вземането на ответника „Спортелит“ ЕАД, придобито с договор от 10.03.2014 год.
Поради
отхвърлянето на претенцията ответникът има право на разноски по представен
списък в размер на 11 300 лв. – за възнаграждение на адвокат и вещо лице.
Държавните такси, посочени в списъка, не се дължат на ответника като разноски,
тъй като са заплатени във връзка с предизвикано от него неоснователно обжалване
на съдебни актове.
По изложените
съображения и на основание чл.327, ал.1 от ТЗ и
чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „Нафтекс петрол“ ЕООД в
несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч,
хотел „Ловеч“, ул.“Търговска“ №12, чрез синдика Мариян Нейков, против
„Спортелит“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Александровска“ №21, хотел „България“, представлявано от Орлин Тодоров Тодоров, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 505 759,56 лв., представляваща сбор от цената
на отделни, неформални доставки на горива за периода от 29.01.2014 год. до
01.03.2014 год., обективирани в 46 фактури, подробно описани в исковата
молба, както и законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
„Нафтекс петрол“ ЕООД в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ловеч, хотел „Ловеч“, ул.“Търговска“ №12, чрез синдика
Мариян Нейков, да заплати на „Спортелит“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.“Александровска“ №21, хотел „България“,
представлявано от Орлин Тодоров Тодоров,
разноски в първоинстанционното производство в размер на 11 300 (единадесет
хиляди и триста) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: