№ 2236
гр. Варна, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110105141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „ЕБСУФ” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. ***, представлявано от
управителя Ц.И.И., срещу „Е“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***, представлявано от управителя
О.И., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 672 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
извършена диагностика на вятърен генератор Микон 250 в землището на с.
Дебрене, за което е съставен работен протокол № 6120/03.02.2020 г. и е
издадена фактура № *********/04.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 12.04.2021 г., до окончателното
изплащане на възнаграждението, както и сумата от 80,27 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 05.02.2020 г. до
11.04.2021 г.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че основният му
предмет на дейност е изграждане и поддръжка на вятърни електроцентрали,
като базата му се намира в гр. Каварна, обл. Добрич. Излага, че през м. януари
2020 г. ответникът се свързал с него за извършване на диагностика на
повреден вятърен генератор Микон 250, изграден и функциониращ в
землището на с. Дебрене, общ. Добрич, като се съгласил с предложените му
условия, а именно: услугата да бъде извършена с участие на двама техници
при часова ставка от 80 лв./човекочас и заплащане на същата от тръгването на
техниците от базата в района на гр. Каварна до връщането им обратно там.
Твърди, че на 03.02.2020 г. двама техници – негови служители, посетили
собствения на ответника вятърен генератор и извършили диагностика на
системата за аероспирачки и задействан механичен Overspeed guard на
1
вятърния генератор Микон 250, за което бил съставен работен протокол №
6120/03.02.2020 г. В същия било отразено, че диагностиката е извършена в
периода от 9:30 ч. до 13:00 ч., тоест отнела 3 часа и половина на човек или
общо 7 часа. За стойността на услугата ищецът издал фактура №
*********/04.02.2020 г. в размер на 560 лв. без ДДС (80 лв. по 7 човекочаса)
или 672 лв. с ДДС. Същата била платима в деня на издаването й, но плащане
не постъпило от ответника нито на падежа, нито след изпратената му на
05.10.2020 г. нарочна покана. Ищецът счита, че ответникът е изпаднал в
забава, респ. същият му дължи и законна лихва в размер на 80,27 лв. за
периода от 05.02.2020 г. до предявяване на иска.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявените искове и претендира разноски по делото.
В първото открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа предявените
искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Оспорва между страните да е постигнато съгласие за
извършване на процесната диагностика. Твърди, че негов служител направил
запитване до „Л.м.“ ООД по телефон, обявен на интернет страницата на
дружеството, за ремонт на повредения ветрогенератор, като от дружеството
отговорили, че ще изпратят техници да опишат повредите, след което ще
предложат оферта за ремонта. Поддържа, че в проведения разговор не било
уговорено възнаграждение за услугата, нито след това била изпратена оферта
или подписан договор. Не оспорва, че в началото на 2020 г. двама техници
посетили с. Дебрене и били посрещнати на място от управителя на
дружеството. Твърди, че след пристигането им техниците обяснили, че
работят за друга фирма, но били изпратени от „Л.м.“ ООД, както и че
погрешно тръгнали в друга посока, което удължило пътя им с час и половина.
Освен това излага, че същите не успели да отворят капака на ветрогенератора
и си тръгнали без да извършат никаква работа, поради което впоследствие
диагностиката била възложена на друга фирма. Затова и оспорва
съдържанието на представения от ищеца работен протокол, както и неговата
доказателствена стойност. Оспорва също дължимостта на търсеното
възнаграждение, доколкото между страните не било постигнато съгласие на
неговия размер, вкл. за заплащане пътуването на служителите, както и понеже
не била предоставена реално насрещната услуга. Твърди още, че след
получаване на процесната фактура същата била изрично оспорена, не била
подписана от негов представител, нито отразена в счетоводството на
дружеството.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените
искове.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му
представител адв. В.Д., поддържа отговора и претендира разноски по делото
за заплатено адвокатско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени
2
осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за заплащане на възнаграждение по сключен между страните договор за
изработка, както и обезщетение за забава върху него.
Същите са допустими, доколкото са налице нормативно установените
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежно
упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.
Основателността на исковете е обусловена от наличието на следните
материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
изработка; 2.) точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) за
извършване на уговорената работа; 3.) предаването на работата и приемането
й от възложителя (ответник), както и 4.) неизпълнението на насрещното
задължение на последния за заплащане на уговореното възнаграждение, респ.
забавата му. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест
на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти,
пораждащи съдебно предявените вземания, както и техния размер. По
отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна
носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го
изключва, а именно точното изпълнение на паричното му задължение, респ.
наличието на други правопогасяващи и/или правоизключващи факти,
обуславящи недължимост на търсените суми.
В случая ищецът се позовава на сключен с ответника през м. януари
2020 г. неформален договор за изработка с предмет извършване на
диагностика на повреден ветрогенератор срещу уговорено възнаграждение в
размер на 80 лв./час за всеки изпратен на място техник, вкл. времето за път.
По арг. от чл. 258 ЗЗД уговорената работа и насрещно дължимото
възнаграждение за нея са съществени елементи на договора за изработка,
поради което страните следва да са постигнали съгласие по тези въпроси, за
да е налице валидно възникнало помежду им облигационно правоотношение.
От събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован
положителен извод в тази посока.
За установяване на договора ищецът е ангажирал едностранно
съставени от него документи, а именно: неподписан работен протокол №
006120 от 03.02.2020 г. (л. 7) с описана работа „Диагностика на система за
аероспирачки, задействан механичен Overspeed guard“ на турбина Микон 250
№ 1 във вятърен парк с. Дебрене, посочено време за работата от 9:30 до 13:00
ч. и работен екип от двама служители – С.П. и Б.С, както и едностранно
подписана от негов представител фактура № **********/04.02.2020 г. (л. 8),
издадена от „ЕБСУФ” ООД с получател „Е“ ООД за извършената работа по
работен протокол № 6120/03.02.2020 г. при отразена ед. цена от 80 лв./час,
количество 7 часа и обща стойност 672 лв. с вкл. ДДС. Съдържанието на така
представените частни документи е изрично оспорено от ответната страна в
срока по чл. 131 ГПК, като ищецът не е ангажирал други доказателства за
установяване верността им, вкл. не е довел допуснатите по негово искане
двама свидетели в нито едно от проведените три открити съдебни заседания
по делото, вкл. при изричното определяне на последното (трето) заседание
като краен срок за разпит на свидетелите по реда и при условията на чл. 158
3
ГПК.
Видно от приложената към исковата молба нарочна покана за
заплащане на сумата по издадената фактура (л. 9) и отговор на ответното
дружество по нея (л. 11), ответникът изрично е оспорил задължението му по
фактурата след получаването й с възражения, че остойностената със
счетоводния документ работа изобщо не е изпълнена, а след извършен на
място оглед изпратеният техник е заявил, че не може да извърши възложената
ремонтна дейност, респ. същата е възложена и извършена от трето лице.
Последното обстоятелство се потвърждава и от представените от ответника
гаранционни условия от дата 20.02.2020 г. (л. 70), от които се изяснява, че
ремонтът на ветрогенератора е извършен от две физически лица без данни за
връзка с ищцовото дружество.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 54 и сл.), което съдът кредитира като
компетентно изготвено, правилно и обосновано, се установява, че издадената
фактура № **********/04.02.2020 г. е осчетоводена в счетоводството на
ищцовото дружество „ЕБСУФ” ООД и включена в дневника за продажби на
дружеството през м. февруари 2020 г., но не е осчетоводена в счетоводството
на „Е“ ООД, не е включена в дневниците му за покупки и в справката-
декларация по ЗДДС за периода м.02.2020 г. – 21.10.2021 г. Следователно
чрез извънпроцесуалното си поведение ответникът не е признал нито
сключването на процесния договор за изработка, нито задължението му за
заплащане на възнаграждение по него, дори напротив – изрично е оспорил
дължимостта на претендираната главница.
Отделно от горното, сключването на договора и изпълнението му от
страна на ищеца, като условие за дължимостта на насрещната парична
престация, се опровергава от ангажираните от ответника свидетелски
показания на св. Олександр Олександрович Ингор – син на управителя на
ответното дружество „Е“ ООД и технически служител в дружеството (л. 73).
Същият разказва, че в началото на 2020 г. имало повреден вертогенератор в с.
Дебрене, поради което негов колега намерил в интернет телефонния номер на
фирма „Л.м.“ ООД, която извършва диагностика и ремонт на
ветрогенератори, и се уговорил по телефон с техен служител да изпратят на
място техник, който да установи каква е повредата, след което да изпратят
допълнително оферта за ремонта. Свидетелят лично чул водения телефонен
разговор, за който разказва. От баща му знае, че на място били изпратени
двама техници от посочената фирма, които обаче не могли да диагностицират
повредата и си занимали, след което баща му ангажирал друг изпълнител,
който успешно ремонтирал ветрогенератора. Отчитайки възможната
заинтересованост на свидетеля при условията на чл. 172 ГПК, съдът
кредитира напълно неговите показания, доколкото са последователни,
непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал, вкл.
водената между страните извънсъдебна кореспонденция, обсъдените по-горе
гаранционни условия от 20.02.2020 г. и експертното заключение.
От гореизложеното следва, че ищецът не е доказал в хода на процеса
юридическите факти, включени в правопораждащия съдебно предявените
негови вземания фактически състав, поради което предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
4
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на делото и представения
списък по чл. 80 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.,
доказателства за реалното заплащане на което са представени – договор за
правна защита и съдействие от 18.11.2021 г., съдържащ разписка за плащане
на сумата в брой (л. 72).
Предвид крайния извод за неоснователност на предявените искове,
разноски на ищеца не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕБСУФ” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. ***, представлявано от
управителя Ц.И.И., срещу „Е“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***, представлявано от управителя
О.И., обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните
суми: сумата от 672 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за
извършена диагностика на вятърен генератор Микон 250 в землището на с.
Дебрене, за което е съставен работен протокол № 6120/03.02.2020 г. и е
издадена фактура № *********/04.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 12.04.2021 г., до окончателното
изплащане на възнаграждението, както и сумата от 80,27 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 05.02.2020 г. до
11.04.2021 г.
ОСЪЖДА „ЕБСУФ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, ул. ***, представлявано от управителя Ц.И.И.,
ДА ЗАПЛАТИ на „Е“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, р-н Одесос, ул. ***, представлявано от управителя О.И., сумата от
300 лв. (триста лева) за разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5