Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …………

 

гр. Варна, ……………………………… г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХIХ състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:     Кремена Данаилова

при секретаря Ангелина Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело № 2571/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС, във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба от "БУЛ-ИТ ГЛАС“ ООД, ЕИК**********с управител и представляващ М.П.Д., депозирана чрез процесуален представител адв. В.В., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 344-ФК/10.11.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, представляващ цех за производство на стъкло, находящ се в гр. Аксаково, Южна промишлена зона, -----------по плана на гр. Аксаково, стопанисван от „БУЛ-ИТ Глас“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.

С Определение № 2610/03.12.2020 г. по ч. адм. д. № 2655/2020 г. на Адм. съд – Варна е обявено за нищожно разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 344-ФК/10.11.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което тази част на заповедта не е предмет на настоящото производство.

С жалбата административният акт се атакува като незаконосъобразен и несъобразен с целта на закона. Твърди, че указанието да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки е незаконосъобразно и житейски необосновано, тъй като в случая става въпрос за изцяло механизирано производство на фасадни стъкла и стъклопакети, големи по обем и маса, като запечатването или преместването на стоките е свързано с големи и необосновани разходи. Твърди се, че в дружеството работят над 60 човека, като разплащането от страна на клиентите на дружеството е главно по банков път, а касовите плащания представляват около 0,8-1 % от приходите на дружеството. Твърди се, че не са налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ по посочения в заповедта ред, тъй като така извършеното нарушение се явява инцидентно, а не системно. На изложените основания се претендира отмяната на заповедта.

Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. С.З., жалбата се поддържа.

Ответник – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата. В писмени бележки и в съдебно заседание по същество сочи, че са налице доказателства, чрез които се установява извършване на нарушението на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Нарушението засяга данъчната дисциплина и пълната данъчна отчетност и проследяване на реализираните обороти. Срокът от 14 дни на ПАМ е мотивиран и в съответствие с целта на закона. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2020 г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – цех за производство на стъкло, находящ се в гр. Аксаково, Южна промишлена зона, -----------по плана на гр. Аксаково, стопанисван от жалбоподателя. В 13:54 часа, преди легитимация на проверяващите органи по приходите е извършена контролна покупка (поръчка) на 1 брой стъклопакет по определени характеристики на стойност 41,60 лв. Сумата е заплатена в брой с една банкнота от 50 лв., една монета от 1 лев, една монета от 50 ст. и една монета от 10 т. на лицето З.А.И.В.(служител човешки ресурси), която е върнала ресто от 1 банкнота от 10 лв. За плащането не е издаден фискален бон от наличното, въведено в експлоатация и работещо в обекта Фискално устройство Daisy, рег.№ 4338824/17.09.2019 г. с № на ФП 36569404, нито ръчна касова бележка от кочан. Установена е положителна касова разлика в размер на 127,19 лв. Прието е, че дружеството е извършило нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

Съставен е Протокол за извършена проверка АА № 0431152/06.11.2020 г. от двама инспектори по приходите в ТД ЦУ на НАП, в присъствие на З.А.И.В.(служител човешки ресурси) и З.М.З.(главен счетоводител), служители на „БУЛ-ИТ Глас“ ООД, като протоколът е подписан от посочените лица. Към протокола са приложени: опис на паричните средства от 12.01.2020 г. – 318,60 лева, дневен отчет от 06.11.2020 г., който сочи налични 366,00 лева; квитанция към ПКС № 186; отчет от ФУ.

Издадена е оспорената Заповед за налагане на ПАМ № 344-ФК/10.11.2020  от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

Издадени са: АУАН № F580970/20.11.2020 г. от ст. инспектор по приходите в НАП, относно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.. Последвало е издаване на НП № 552251-F580370/18.12.2020 г. за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.

По искане на ответника в съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели ст. инспектор по приходите П.Б.К. и ст. инспектор по приходите С.Г.Г..

В показанията си свид. К. посочва, че извършената проверката е била по повод подаден сигнал от гражданин, който си е закупил стъкло с определени характеристики, като са имали някакви разногласия за определена цена и не са му издали касов бон при плащането на това стъкло. Свидетелят първо е извършил контролна покупка, като си е поръчал стъклопакет с определени размери и характеристики, на цена 41,60 лв., като е трябвало да остави капаро или да плати цялата сума. Инсп. К. е предпочел да плати цялата сума на място и го е направил, като са му издали квитанция, но не са му издали касов бон от ЕКАФП, който се е намирал в обекта по това време и е работел към момента на проверката. След като платил сумата му било казано, че поръчката ще е готова след две седмици, като той оставил телефон за връзка и излязъл от обекта. След 10 минути се върнали с колегата му инсп. С.Г. и започнали същинската проверка – извели междинен отчет и КЛЕН, от който се виждало, че сумата не е маркирана и не е отразена на фискалното устройство. След това извадили разпечатка от складовата програма на дружеството за въпросната поръчка по подадения сигнал, която била идентична с документа, който им бил представен по сигнала на гражданина. От КЛЕН-а се установило, че плащането не е маркирано във ФУ. Главният счетоводител на дружеството потвърдил писмено, че наистина има такава поръчка на въпросната дата и има извършено плащане в брой, както и че поръчките от физически лица са изключително рядко, не повече от 4-5 на месец, като те на практика са им проблемни, защото дружеството работи главно по банка с големи фирми. Свидетелят посочва също, че е имало положителна разлика в касовата наличност - освен контролната покупка е имало около 60 лв. разлика. Плащането е направил в брой с 50 левова банкнота. Дал е сумата от 51,60 лв. и са му върнали цяла банкнота от 10 лв. Посочва, че обектът представлява един офис, доста голям, бюрата са пръснати и работят около 6-7 човека. Касата с парите се е намирала при служител „Човешки ресурси“, но фискалното устройство не е стояло при нея, а на друго място. Поръчката е била записана друг служител, но лицето, което е приело плащането в брой е същото, което е извършило и описа на парите на касата - служител „Човешки ресурси“.

При разпита си свид. Г. посочва, че проверката е извършена по сигнал на гражданин, на който също не е била издадена касова бележка. Колегата му К. е влязъл, направил е поръчка за стъклопакет с определени размери, поръчката му е била приета, платил е и е напуснал обекта. По-късно са се върнали двамата, легитимирали са се и са пристъпили към същинската проверка. Неиздадената касова бележка, съответно некоректното плащане се е потвърдило от факта, че парите в касата на самия обект, са били повече. Хората са си признали и грешката и вината пред инспекторите. Затова е бил съставен и самият протокол. Колегата му К. е съставил и два акта – единият за контролната покупка, а другият за сигнала, постъпил от гражданина. Свидетелят посочва също, че не е присъствал по време на извършване на контролната покупка, тъй като такава е практиката – за да не се досетят проверяваните лица, че са обект на проверка и се извършва контролирана покупка.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 20.11.2020 г. Жалбата е депозирана на 20.11.2020 г., в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.60, ал.6 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС. Със Заповед № 9975/02.11.2020 г. на Б.С.Г.на длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Дирекция „Оперативни дейности“, е разрешено ползване на платен годишен отпуск за периода 03.11.2020 г. - 13.11.2020 г. Съгласно Заповед № ЗЦУ-928/05.07.2018 г. при отсъствие на държавния служител Б.С.Г.., длъжността се изпълнява от К.А.А. на длъжност началник на сектор „Мобилни групи“ – Варна, който е и издател на процесната заповед. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на заместване.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част определяща правата и задълженията на адресата, начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа фактически и правни основания, като изложените мотиви са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.

Процесната заповед е издадена на 10.11.2020 г., след което е съставен АУАН № F580370/20.11.2020 г. от инспектор по приходите в НАП, относно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН в административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг. на чл.186, ал.1 от ЗДДС, който предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице. Следва, че налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставения АУАН след налагане на ПАМ, в случая служи само за потвърждаване на установените факти, които са обективирани в Протокол за извършена проверка АА № 0431152/06.11.2020 г. и в оспорената заповед. В този смисъл е съдебната практика: Решение № 13219 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5630/2018 г., Решение № 14323 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2018 г. и Решение № 11628 от 2.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2569/2018 г.

В административното производство по установяване на процесното нарушение не е издадено наказателно постановление /НП/. Това е станало на по-късна дата – 18.12.2020 г. Издаване на оспорената заповед не е обвързано с издаването на НП, а с обективно извършване на нарушението, което в случая е налице. Също така при издаване на ПАМ не са предвидени давностни срокове, поради което липсата на издадено НП или издадено такова след процесната заповед не опорочава производството по налагане на ПАМ и забрана достъпа до търговския обект. В този смисъл е съдебната практика на ВАС: решения по адм. дела №№ 11060/2011 г., 9593/2011 г. и 6970/2012 г.

Съгласно §1, т.41 от ДР на ЗДДС, цех за производство на стъкло е търговски обект, тъй като е място, от което се извършват продажби на стоки. Описанието на търговския обект в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност на жалбоподателя да разбере за неиздаване на фискална касова бележка, относно кой обект е наложена ПАМ. Жалбоподателят не оспорва, че стопанисва търговския обект.

Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Съобразно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.

От събраните по делото доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание и извършил контролната покупка инспектор по приходите в НАП - при проверката в обекта е установено 1 брой фискално устройство, рег.№ 4338824/17.09.2019 г., от което не е издаден фискален бон за сумата на контролната покупка от 41,60 лева. Не са оспорени описаните в протокола за извършена проверка (ПИП) от 06.11.2020 г. констатациите, че е налице разлика от 127,19 лева между касовата наличност и от ФУ и фактическата наличност.  Установената разлика се установява от Дневен оборот от 06.11.2020 г. в 13,56 часа в размер на 238,81 лева и опис на наличните парични средства в касата 366 лева  /366 - 238,81 = 127, 19/. Посоченият ПИП е съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка.

Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация следва извода, за осъществен фактическия състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б "а" от ЗДДС, доколкото дружеството-жалбоподател не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.

При установено нарушение от вида на процесното, административният орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка "запечатване на търговския обект", за обекта, в който е осъществено противоправното деяние – т.е. органът действа в условията на обвързана компетентност. Законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Приложимият специален закон ЗДДС не регламентира възможност при отстраняване на установеното нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, да не се издава заповед по чл.186, ал.3, вр. чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС за налагане на ПАМ. Предвид така установените по делото факти, съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че допуснатото в проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на чл.25, ал.1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118 от ЗДДС, съставлява основание за издаване на заповед по чл.186, ал.3, вр. ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност е приложил със ЗППАМ принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“, кумулативно с нея и при същите предпоставки и по чл.187, ал.1 от ЗДДС за „забрана на достъпа до обекта“.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до 30 дни. В случая наложена на дружеството-жалбоподател с оспорената заповед принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект- цех за производство на стъкло и забрана за достъп до него, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС, е за срок от 14 дни. Съдът приема, че при определяне на срока на наложената ПАМ, не е нарушен принципа за съразмерност по чл.6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на принудителна административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното облагане и засегнатите интереси на дружеството. При определянето продължителността на срока на мярката решаващият административен орган е взел предвид от една страна тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби, при съобразяване, че това нарушение има за последица неотчитане на продажби, което не позволява да се установи фактически реализирания оборот. Отчетени са местоположението и търговската площ на обекта, както и вида и характера осъществяваната търговска дейност, обуславящи възможност за реализиране на високи търговски обороти, които биха могли да бъдат засегнати от посочените по-горе последици на констатираното нарушение във връзка с тяхното отчитане, както и описаните в справка облагаеми обороти за последните 12 месеца. Относно същия обект и търговец има подаден сигнал от Л.Й.Д., за неиздаден касов бон на 04.09.2020 г., последвало е издаване на АУН F580368/20.11.2020 г. Следва, че процесният случай не е единствен. 

В този смисъл съдът приема, че продължителността на срока на наложената ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ето защо правилна, законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на административния орган, че за осигуряване защитата на обществения интерес и спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде за срок от 14 дни.

Оспореният административен акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон, като прилагането по отношение на дружеството на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено обосновано от наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от прилагане на мярката за постигане на предвидената в закона цел.

В съответствие с чл.25, ал.3 от Наредбата, моментът, в който лицето по чл.3 следва да издаде фискалния бон, е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл.22 от ЗАНН за мерките по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения.

Посочените от жалбоподателя вреди, които ще настъпят за него при изпълнение на административния акт, са присъщите на въведеното с ПАМ ограничение в правната му сфера, т.е. с тях той е съответен, а не противоречащ на целите на закона.

С оглед изложеното, съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административно-производствените правила, постановена е в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК. Подадената жалба, като неоснователна, следва да се отхвърли.

Упълномощен юрисконсулт е извършил процесуално представителство, съгласно чл.24, ал.1, т.2 и т.3 от ЗА. Производството е по реда на АПК, на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС. Делото не е с фактическа и правна сложност. С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на административния орган за заплащане на юрисконсултско възнаграждение същото, като основателно следва да се уважи, като се осъди жалбоподателя да заплати на НАП, към която се числи административния орган, сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определена съгласно чл.143, ал.4 от АПК, вр.чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 24 от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр.ал.1 от АПК, съдът,

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата от "БУЛ-ИТ ГЛАС“ ООД, ЕИК**********с управител и представляващ М.П.Д., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 344-ФК/10.11.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект, представляващ цех за производство на стъкло, находящ се в гр. Аксаково, Южна промишлена зона, -----------по плана на гр. Аксаково, стопанисван от „БУЛ-ИТ Глас“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни.

ОСЪЖДА "БУЛ-ИТ ГЛАС“ ООД, ЕИК**********с управител и представляващ М.П.Д. да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му, пред Върховен административен съд.

 

 

 

 

СЪДИЯ: