№ 731
гр. София, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20211110211795 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332-
013751/06.07.2021 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200.00 лева по чл. 179, ал. 2 пр. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на издаденото НП,
като се претендира неговата отмяна. Оспорва се извършването на нарушението, като
жалбоподателят настоява, че вина за ПТП всъщност има АПИ, която следва да поддържа
пътя в подходящо състояние. Твърди, че в случая е липсвала подходяща пътна маркировка,
която да означи приближаващото стесняване на пътя и рязък ляв завой като пътят напред е
бил препречен от купчина рязан асфалт. Сочи се и липса на реквизити по чл. 42 и чл. 57
ЗАНН поради липса на точно и ясно описание на нарушението, което създава неяснота
относно с какви фактори не е съобразил своето поведение водача. Поради всичко изложено
се претендира отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят С., редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от адв. Х., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. В хода на
съдебните прения, адв. Х. изтъква, че според св. Й. водачът е управлявал автомобила с
ниска скорост, но се е ударил в купчината асфалт поради липсата на сигнализация. Сочи, че
на мястото са липсвали знаци за ограничение на скоростта, следователно е необосновано
твърдението, че водачът е управлявал автомобила с несъобразена скорост. Отново изтъква,
че причината за ПТП е липсата на подходяща сигнализация и липсата на видимост през
нощта. Моли за присъждане на разноски за адвокатска защита.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
1
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.06.2021 г. около 23:20 ч. в гр. София, по Северната скоростна тангента с посока
на движение от с. Требич към с. Мрамор, жалбоподателят А. С. управлявал личният си лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № .... В автомобила му пътували още
неговите колеги ИС. и св. С. Й..
Жалбоподателят объркал пътя и подминал връзката на Северната скоростна тангента с
Околовръстен път, като същият не бил запознат с организацията на движението в края на
скоростната тангента. Но той не намалил скоростта въпреки тъмнината и наличните пътни
знаци, включително със светлоотразително покритие, въвеждащи стеснение на пътя и
предупреждаващи за края на тангентата и идващата отбивка в ляво, като не обърнал
внимание и на знаците, въвеждащи ограничение на скоростта до 30 км./час. Така на около
200 м. след връзката с Околовръстен път след като не бил съобразил скоростта си със
състоянието на пътя, жалбоподателят твърде късно възприел края на Северната скоростна
тангента, която завършвала с купчина от рязан асфалт и блокове от стоманобетон. Той не
могъл да спре автомобила своевременно или да вземе резкия ляв завой, поради което
реализирал ПТП, като автомобилът се ударил в купчината и стоманобетоновия блок, след
което се преобърнал и паднал върху мантинелата.
В резултат на ПТП на автомобила на жалбоподателя били причинени сериозни щети,
като и тримата пътника в автомобила пострадали и били откарани в лечебно заведение. Там
било установено, че нараняванията им не са сериозни и представляват единствено леки
телесни повреди и същите били освободени за домашно лечение.
Докато водачът бил в лечебното заведение за преглед, младши автоконтрольор Л. М. го
посетил на място, като установил, че на пътниците в автомобила не са причинени телесни
повреди, които да водят до необходимост от образуване на ДП за произшествието. Като след
това той посетил мястото на ПТП и установил щетите по автомобила и неговото
местоположение. Свидетелят установил, че на мястото има поставени пътни знаци,
предупреждаващи за стеснението на пътя и наближаващата опасност, както и за въведеното
ограничение на скоростта от 30 км./час.
На място служителите на ОПП СДВР съставили скица на ПТП и констативен
протокол, докладна записка, както и взели писмени сведения от водача и двамата пътници в
автомобила.
Св. Л. М. – на длъжност „младши автоконтрольор” при ОПП СДВР, за така
установеното нарушение още същата вечер съставил на жалбоподателя С. АУАН №
415300/24.06.2021 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на
свидетел при установяване на нарушението, което се установява от положените от тях
подписи. В акта нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП било посочено като реализиране на ПТП
поради движение с „несъобразена скорост със състоянието на пътя“, като било допълнено,
че пострадалите лица от ПТП са освободени от лечебното заведение без сериозни контузии.
Актът бил връчен на жалбоподателя, който се разписал в него. Жалбоподателят не
изложила възражения срещу акта, а единствено написал в съответното поле, че не е видял
знаците и не е могъл да реагира навреме. Възражения не са депозирани и в срока по чл. 44,
ал. 1 ЗАНН. Но вместо това жалбоподателят подал оплакване до АПИ, като изложил доводи
за лошото състояние на пътя и липсващата маркировка и пътни знаци.
Въз основа на АУАН № 415300/24.06.2021 г. и при пълна идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация, на 06.07.2021 г. било издадено атакуваното
2
наказателно постановление от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР. В
НП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя „глоба” в размер
на 200 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, описано като реализиране на ПТП поради
несъобразяване на скоростта на движение със състоянието на пътя.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.07.2021 г., видно от
отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е подадена до ОПП СДВР на
30.07.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
М. и Й., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (справка за издадени актове и НП на
водача, скица и протокол за ПТП, сведения от жалбоподателя и двамата пътници в
автомобила, кореспонденция с АПИ и ДА БДП относно състоянието на пътя; заповед от
14.05.2018 г.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята
цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Манойлев, тъй като същите са
непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Св.
Манойлев лично е възприел следите от ПТП, като е посетил мястото на произшествието и е
установил следите по автомобила и неговото местонахождение след удара, описал е
констатациите си в протокола за ПТП и скицата към него. Свидетелят потвърждава, че преди
мястото на ПТП е имало поставени множество пътни знаци, указващи края на Северната
скоростна тангента и предстоящия ляв завой след стеснението на пътя, както и въведеното
ограничение на скоростта до 30 км./час. Безспорно установена от свидетеля е и
самоличността на водача, който е представил своята лична карта за проверка.
Механизмът на ПТП се установява и от показанията на св. Й., която сочи, че
жалбоподателят е управлявал автомобила с около 50 км./час, не е намалил преди ПТП и е
възприел купчината асфалт, преграждаща пътя едва в последните няколко метра преди да се
удари в нея. Причините за ПТП се установяват и от протокола за ПТП и скицата към него.
Съдът се довери и на отразеното в писмата на АПИ, СДВР и ДА „Безопасност на
движението по пътищата“, където е описано каква е била вертикалната пътна сигнализация
непосредствено преди края на Северната скоростна тангента, откъдето съдът изведе, че на
мястото е била поставена необходимата сигнализация за приближаващото стеснение на пътя
и завой наляво.
С оглед на събраните доказателства съдът прие за безспорно установен механизма на
ПТП, а именно невъзможност на жалбоподателя да спре своевременно при достигане до
преградата от стоманобетон и натрошен асфалт в края на Северната скоростна тангента,
което се е дължало на несъобразената му скорост.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /приложим към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване
3
на процесуалните и материалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН. А съгласно т. 2.6 от заповедта наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл
актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание.
Съдът намира, че нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е достатъчно ясно и точно
описано, като е конкретизирано по отношение на време, място и самоличност на наказаното
лице, както и относно начина на извършване на нарушението и причини за реализиране на
ПТП, поради което съдът намира, че не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере
скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална
санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона – „Който поради движение с
несъобразена скорост, …. причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.“
От текста на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е видно, че състоянието на пътя е от
факторите, които следва да бъдат отчетени от водачите на МПС при избор на скоростта им
на движение и тя следва да бъде такава, която да им позволи, при възникване на някаква
опасност, те да спрат и да предотвратят ПТП. Очевидно, при движение през тъмната част на
денонощието по непознат път, при поставени множество табели за стеснение на пътя и
следващ остър ляв завой, както и въведено ограничение на скоростта от 30 км./час,
жалбоподателят С. е следвало да се движи с по-ниска скорост от избраната от него и да
следи внимателно пътната обстановка, за да реагира веднага на възникнала опасност. В
случая той е следвало да намали скоростта при приближаването си към стеснението на пътя
и края на Северната скоростна тангента, последващо от остър ляв завой, за да има
възможност да отклони безопасно автомобила си по стеснения пътен участък. Но
жалбоподателят е приближил опасността на пътя /стеснен път и отклонение/ с висока
скорост, като не е могъл да реагира своевременно на възникналата опасност,
представляваща преграждането на скоростната тангента с купчина асфалт и поради
неговото невнимание и несъобразена скорост е последвал сериозен челен удар в
стоманобенонов блок и купчината рязан асфалт, след което автомобилът се е преобърнал.
Реализираното ПТП е предизвикано от неправилно избраната скорост на движение на
жалбоподателя, която не е съобразена с пътните условия и приближаващото стеснение и
отклонение на пътя.
Следователно, с действията си жалбоподателят С. е извършил нарушение на чл. 20, ал.
2 ЗДвП, което е извършено по непредпазливост. Съдът намира, че жалбоподателят не е
познавал пътя и не е наблюдавал внимателно пътната обстановка, като не е очаквал
изникналото препятствие, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, тъй като преди
стеснението е имало поставени достатъчно пътни знаци указващи приближаващата
опасност. При избора на скорост на движение той е следвало да се съобрази с пътните знаци,
доколкото е бил правоспособен водач и е осъзнавал пътните условия и е могъл навреме да
4
възприеме препречването на пътя и да реагира своевременно вместо да се удари в
бариерата. Довод в подкрепа на възможността за реакция е и отразеното в писмото от СДВР,
според която за 2020 г. на мястото са реализирани 8 броя ПТП. Следователно огромния брой
водачи, използващи Северната скоростна тангента в посока към с. Мрамор са съобразили
скоростта и поведението си с пътните знаци и безпрепятствено са продължили движението
си, а жалбоподателят не е успял по субективни причини.
За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална санкционна
разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона, която в актуалната си редакция към датата на
деянието предвижда – „Който поради движение с несъобразена скорост, …. причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.“. Доколкото в случая липсват данни за извършено престъпление, а
съществува несъмнена причинно-следствена връзка между несъобразената скорост на
жалбоподателя и реализираното от него ПТП, съдът намира, че правилно наказващият орган
е квалифицирал нарушението по посочения текст. В случая следва да се посочи, че съгласно
§6, т.30 от ДР на ЗДвП съдържащ легално определение за пътнотранспортно произшествие,
това е „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети”. Законът не изисква вредите да са
значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая се касае за
причинена имуществена щета на МПС на водача, както и леки телесни повреди на него и на
двамата пътници в автомобила му.
Именно поради последното, съдът намира, че не са налице и предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като с поведението си жалбоподателят не само е
застрашил обществените отношения, а и е предизвикал ПТП с няколко пострадали, което
сочи на повишената му обществена опасност.
Размера на наказанието е абсолютно определен, поради което и не са налице основания
за неговото намаляване.
В този смисъл според съда НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, поради което и претенцията за присъждане на платеното адвокатско
възнаграждение на жалбоподателя се явява неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-013751/06.07.2021 г.
издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя А. С. С. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200.00 лева по чл. 179, ал. 2 пр. 1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5