Р Е Ш Е Н И Е № 260001
гр.Пловдив, 19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 13.07.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 922/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Областна дирекция на МВР- гр.Пловдив против решение № 561/18.02.2020г. по гр.д.№ 14149/2019г. на ПдРС, І гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия Д.М.М. сумата от 1781,90 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2094 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 01.08.2016г.– 27.08.2019 г., както и сумата от 235,67 лева- мораторни лихви за периоди от датите на падежа на всяко едно вземане- първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в което е полаган нощния труд, до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1781,90 лева, считано от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са подробни доводи относно това, защо не е налице основание за прилагане на горепосочения коефициент за приравняване на нощния труд към дневен. Излагат се доводи и за това, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че въззиваемият е държавен служител и съответно не е приложил относимите, съобразно със заеманата от него длъжност, правни норми. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което исковете да бъдат отхвърлени.
От въззиваемия Д.М.М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 14149/2019г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от Д.М.М. ***, с която са предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.140, във вр. с чл.261 от КТ, чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2 и чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че Д.М. е държавен служител, работещ по служебно правоотношение с ОД на МВР- гр.Пловдив. През периода 01.08.2016г.- 27.08.2019г. той положил труд при сумарно изчисляване на работното време на 12- часови дневни и нощни смени. Положените часове извънреден труд следвало да бъдат умножени с коефициент 1,143, който коефициент изрично бил предвиден в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи / отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./. Сочи се, че макар в последващите наредби да не е налице изрична идентична разпоредба, то при непълнота в специалния нормативен акт следва да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
С подадения от ОД на МВР отговор на исковата молба, същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за това, че не е налице непълнота на закона и единствено приложим по отношение на държавните служители в структурите на МВР се явява ЗМВР.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през процесния период въззиваемият е заемал длъжността „***“ в Група„О. на о. р.“, Сектор „О. п.“ към ІІІ РУ на МВР- гр. Пловдив. От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение по ССЕ, изготвено вещото лице С. К., се установява, че през процесния период ищецът е положил общо 1832 часа нощен труд, като същите са му били платени, без да бъдат преизчислени, чрез приравняването им на дневен труд чрез приложението на определен коефициент. От заключението се установява също така, че при приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата дължимото допълнително възнаграждение е в размер от 1781,90 лева, а лихвата за забавено плащане на това възнаграждение е в размер от 235,67 лева.
В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.) и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители (отм.) липсва правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а правата на държавните служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбта на чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима и в конкретния случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициента за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по- горе при приложението на този коефициент остана неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд размер от 1781,90 лева, ведно със съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемия Д.М. бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 450 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 561/18.02.2020г. по гр.д.№ 14149/2019г. на ПдРС, І гр.с., с което жалбоподателят Областна дирекция на МВР- гр.Пловдив е осъден да заплати на въззиваемия Д.М.М. сумата от 1781,90 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2094 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1,143, положен през периода 01.08.2016г.– 27.08.2019 г., както и сумата от 235,67 лева- мораторни лихви за периоди от датите на падежа на всяко едно вземане- първо число на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в което е полаган нощния труд, до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1781,90 лева, считано от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- гр.Пловдив да заплати на Д.М.М. ***, ЕГН: ********** сумата от 450 лева- съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: