Мотиви на присъда № 11/30.06.2020 г. по НОХД № 47/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Перник.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор
при Окръжна прокуратура - Перник, с който срещу подсъдимия Е.С.А., с ЕГН:**********,
роден на *** в ***, живеещ в ***, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, с *** образование, ***, е повдигнато обвинение за това, че на *** г. около 17.30
часа на територията на община ***, обл. ***, на път III-623
в района между с. *** и с. ***, на разстояние около 1 км. от кръстовището с ПП I-6
в посока към с. ***, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ 520“ с рег.№ *** нарушил правилата за движение по пътищата
– чл.20, ал.2 от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство се е движел със
скорост 100 км/ч, която е била неправилно подбрана /технически несъобразена/
спрямо радиуса на десния завой, което е довело до навлизане в лентата за
насрещно движение и левия банкет и чл.20, ал.1 от ЗДвП – загубил контрол над
МПС, довело до напускане на платното за движение вдясно и удар в намиращото се
там дърво, като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на
пътуващия в автомобила И. Р. Г., с ЕГН:********** и средна телесна повреда
/счупване на дясната раменна кост, причинило трайно затруднение в движението на
десния горен крайник за срок от 3-6 месеца при нормален ход на възстановителния
процес; счупване на клюновидния израстък на дясната лопатка, довело до трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за срок от 2-3 месеца при
нормален ход на възстановителния период; счупване на дясната срамна кост,
довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок от
1,5-2 месеца, при нормален ход на възстановителнияа процес /на пътничката К.Б.
И., с ЕГН:**********, като деянието е извършено в пияно състояние /с
концентрация на алкохол в кръвта 1,39%, установено по надлежния ред с протокол
за химическа експертиза №*** г. на НТЛ – ЕКД при ОД-МВР – П./ - престъпление по
чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2 и б.“б“, пр.1, във вр. с ал.1,
б.“б“, пр.2 и б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 30.06.2020 г., на основание чл. 372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В хода на съдебните прения, прокурорът
поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е формулирано с
обвинителния акт. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като
наказанието да се определи при условията на чл.58а, във вр. с чл.54 от НК -
при наличие на преобладаващ брой отегчаващи отговорността обстоятелства, като
на подсъдимия се определи наказание лишаване от свобода в размер над средния,
предвиден в закона.
Повереникът на частната обвинителка К.
И. – адвокат С. пледира за налагане на максималния размер на предвиденото в
закона наказание. Частната обвинителка К.И. не изразява собствена позиция,
поддържа казаното от нейния повереник.
Повереникът на частните обвинители Р.С.,
М.С. и Д.Г. – адвокат С. пледира за налагане на максималния размер на
предвиденото в закона наказание.
Частните обвинители Р.С., М.С. и Д.Г.
не изразяват собствена позиция, поддържат казаното от техния повереник.
Защитникът на подсъдимия Е.А. –
адвокат Б., развива доводи относно индивидуализацията на наказанието, като
пледира същото да се определи, като се вземе предвид, че подсъдимият е млад
човек и е признал вината си.
Подсъдимият Е.А. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не
желае да се събират доказателства за тези факти. В последната си дума се е
обърнал към родителите на починалия И. Р. Г. с молба да му простят.
Съдът, като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, приобщени към
доказателствения материал по делото, съобразно разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Е.С.А. е роден на *** в *** и
живее в ***. Завършил е *** образование, неженен, работи като ***. Правоспособен водач е
от 2014 г. за категории „В“ и „М"
и като такъв е наказван многократно по административен ред за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата. С постигнато
споразумение №34/01.03.2018 г. по НОХД № 59/2018 г. по описа на Районен
съд-Радомир, А. се е признал за виновен за извършено от него престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК. Споразумението е влязло в законна сила на
01.03.2018 г., като му е наложено наказание „лишаване
от свобода" за срок от четири месеца, изтърпяването на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, считано от датата на влизане
в сила на споразумението.
На *** г. обв.А. участвал на кукерски фестивал, който се провеждал в ***,
заедно с кукерската група от ***. С него на фестивала
били и доведената му сестра - К.Б. И.
и приятелят му И. Р. Г., като пътуването до ***
и *** се осъществило с автобус. Около 15:30 часа
същия ден, след като приключило участието им на
фестивала, тримата заедно с останалата част от групата се качили в
автобуса, като, пътувайки обратно към ***,
автобусът първоначално спрял в *** за да слязат част от
пътниците, измежду които и К. И., която живеела там заедно с
приятеля си – свидетеля Д. К. К..
След като пристигнали в ***, Г. и А. отишли пред дома на последния, където да изчакат К.И., с която имали по-рано уговорка да ги закара до ***, тъй като и двамата през деня били консумирали алкохол.
Там ги очаквал колегата на А. – свидетелят Л. А.
Й.,
с когото работели заедно в
***.
Около 16:00 часа К.И.
пристигнала пред дома на Е.А. в ***
със съсобствения й лек автомобил „Ауди A3". Тъй като свидетелят Д. К. не й
разрешавал да управлява автомобила им извън територията на селата ***и
***, тримата потеглили към ***
с лек автомобил марка „БМВ 520" с рег.№ ***, собственост на Д.
П. и предоставен за ползване на Е.А.. К.И.
управлявала автомобила, а А. и Г. седели съответно на
предна дясна и задна лява седалка. Пристигайки в ***, в автомобила се качил и свидетеля Л.Й., който седнал на задна дясна седалка.
Четиримата потеглили обратно към ***, като се движели по главен път 1-6.
По пътя всички без водача К.И., която била
бременна в седми месец, консумирали алкохол.
Около 17:30 часа, наближавайки
разклона за *** в ***, подсъдимият Е.А. пожелал
да си сменят местата в автомобила с К.И.
с мотив, че тя шофирала прекалено бавно. Първоначално И.
не се съгласила, тъй като Е.А. бил употребил
алкохол, и пожелала да слезе от автомобила и да изчака приятеля си Д.
К.,
който да я прибере до дома им. Е.А. я уверил, че ще
шофира бавно и внимателно. К.И.,
след като се отклонила от главния път, спряла автомобила на първото уширение на
пътното платно на път Ш-623 с посока на движение от ***
към ***, където разменили местата си с Е.А.. Времето било светло и слънчево, видимостта била добра, асфалтовата
настилка била суха, без големи дефекти. Платното за движение в района било
двупосочно с две ленти, всяка от които с ширина от 3,5
метра, като са разделени помежду им с бледа, почти изтрита маркировка. Навлизайки в десен завой на около 1 км. след
отбивката от главен път 1-6, движейки се по път III-623
в посока от *** към *** със
скорост от около 100 км/ч, за да не възникне странично плъзгане, водачът Е.А.
изправил волана /от десен към прав/, при което автомобилът преминал в лентата
за насрещно движение и частично навлязъл в затревения ляв банкет. С цел да прибере автомобила обратно на платното за движение, Е.А. завъртял волана надясно.
С оглед рязкото покачване на коефициента на сцепление
автомобилът се върнал върху
платното за движение и се насочил надясно. Поради движението му с около
100 км/ч и употребеното количество алкохол, Е.А. загубил
контрол над автомобила, който напуснал пътното платно надясно, преминавайки
през затревения десен банкет, при което последвал страничен кос удар в
крайпътно дърво с лявата част на автомобила. Вследствие на
ударния импулс спрямо центъра на тежестта на автомобила, той придобил ротация в
посока обратна на часовниковата стрелка, последвал къс полет над затревената
канавка и удар в предното дясно колело на превозното средство във възходящия й
скат. Лекият автомобил
продължил движението си равнинно и след около 17-18 метра преустановил
движението си, с предна част обратно на посоката му на движение до мястото, на
което е намерен при огледа на местопроизшествието.
Виждайки катастрофиралия и пушещ лек
автомобил встрани от пътното платно, на помощ се отзовали множество хора от
преминаващи в района на произшествието автомобили. Измежду
тях били и свидетелите И. И. Л.
и Й.
Д. Л., които, виждайки
пушека от автомобила, взели със себе си и пожарогасител. Междувременно
хора от спрелите на място автомобили подали сигнал на „спешен телефон
112". На място пристигнал и Д. К., на
когото К. И. успяла да се обади непосредствено след
настъпване на произшествието. Достигайки до катастрофиралия автомобил, Л. и Л. установили
четирима пътници, които се намирали вътре в купето на автомобила, който бил силно деформиран вследствие
на удара в крайпътното дърво. Подсъдимият А. се намирал между двете предни седалки с корема надолу и с глава,
сочеща към пода на автомобила. На предната дясна седалка се намирала К. И., която
успяла да даде мобилния си телефон на Л. за да
повика родителите й на помощ. Последният с помощта на К.
и Л.,
след като не успели да отворят предната дясна врата, но тъй като странично
стъкло липсвало, успели да огънат рамката на вратата и да извадят К.И.
от автомобила. Д. К. я качил в
автомобила си и потеглили към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" в гр.С.. Впоследствие,
с дружни усилия извадили Л. Й. и Е.А., като ги сложили да легнат
на тревата в ляво от автомобила. Последен в автомобила останал намиращия
се на задната седалка И.
Г., който бил
в съзнание, но се оплаквал от затруднено дишане и липса на чувствителност в
долните крайници. На място пристигнала линейка, в която бил
качен Л. Й. и откаран към МБАЛ „Рахила Ангелова"
в гр. П..
Междувременно на мястото на инцидента пристигнал и бащата на подсъдимия
– С. А., който откарал сина си
за преглед в гр. П.. Тъй като
не успели да отворят задната дясна врата, И. Г. бил
изваден през задната лява врата и изнесен до пътя, където го сложили да легне
върху извадената облегалка от задната седалка на катастрофиралия автомобил.
Свидетелят К. С.
К.,
който работел като *** във „ФСМП" в гр.З.
и в този момент пътувал към работното си място, виждайки множеството спрели
автомобили и наизлезли хора по пътното платно, спрял за да провери какво се е
случило, като взел със себе си и медицинската си чанта. Виждайки свидетеля И. Г., който викал за
помощ, К.К. му сложил
обезболяващи мускулно в бедрото, тъй като вените му били колабирали. На място пристигнала втора линейка, в която И. Г. бил качен и
откаран към МБАЛ „Рахила Ангелова" в гр. П., където
по-късно починал.
От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на
труп се установява, че при огледа и аутопсията на И. Г. са установени счупване на лява бедрена кост в средна трета,
разкъсване в областта на долния дял на левия бял дроб, контузия на белите
дробове, счупване на ребра в ляво, кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсване на
черния дроб, кръвоизлив в коремната кухина, леко изразена бледост на трупа и
вътрешните органи, и наличие на алкохол в кръвта в концентрация 1,2 %. Установено е, че смъртта на И. Г. се дължи на съчетаната
гръдно-белодробна и коремна травма, довела до остра кръвозагуба, видно от
изразената бледост на трупа и вътрешните органи. Описаните
травматични увреждания са в резултат на действието на твърди тъпи предмети и е
възможно да са получени при настъпило пътнотранспортно произшествие като
пътник в лек автомобил. От
резултата от химическото изследване за алкохол, става
ясно, че починалият непосредствено по време на смъртта си се е намирал в лека
степен на алкохолно опиване /1,20
промила/.
От извършената съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в
резултат на пътно-транспортното произшествие, пострадалата К. И.
е получила следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в ляво
челно, почти срединно; охлузвания в лявата челна половина; кръвонасядане в
лявата челна половина, срединно и леко вдясно на челото; кръвонасядане над
лявата вежда; кръвоизлив под очните лигавици на лявата очна ябълка външно;
охлузване с кръвонасядане в дясната челна половина; кръвонасядане в корена на
носа и дясната ноздра; драскотина по ръба на дясната ноздра; охлузване под
дясната скула; кръвонасядане в дясната скулна област; охлузване с кръвонасядане
на дясното рамо; охлузване с кръвонасядане в дясната половина на гърба;
характерно кръвонасядане на дясната гърда и кръвонасядания на същата; контузия
на гръден кош; контузия на белите дробове с излив в дясната половина на
гръдната кухина; счупване на дясната срамна кост; костен откършек на долното
рамо на срамната кост вляво; счупване на тялото на дясната раменна кост;
счупване на дясната лопатка в областта на клюновидния израстък; оток с
кръвонасядания на втори пръст на дясната ръка и охлузване на същия;
повърхностно охлузване на дясното коляно с кръвонасядане; кръвонасядане по
външната повърхност на дясното бедро към коляното; кръвонасядане на лявото
коляно с охлузване. Установената контузия на гръдния кош с
контузия на белите дробове и излив в дясната половина на гръдната кухина са
причинили на пострадалата К.И. разстройство на здравето,
временно опасно за живота. Контузията на белите
дробове би следвало да отзвучи в рамките на около 30 дни при нормален
възстановителен процес, като оздравяването може да завърши с образуването на
сраствания. Счупването на дясната раменна кост е
причинило на пострадалата трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за срок от 3-6 месеца при
нормален ход на възстановителния процес. Счупването на
клюновидния израстък на дясната лопатка
е довело до трайно затруднение в движението на десния горен крайник на К.Иванова за срок от около 2-3
месеца при нормален ход на възстановителния период. Счупването на
дясната срамна кост е довело до трайно затруднение в движението на десния долен
крайник за срок от около 1,5-2 месеца при нормален ход
на възстановителния процес. Останалите увреждания са
причинили на К.И. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. От заключението се
установява, че така установените травматични увреждания се дължат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат при пътно-транспортно
произшествие.
В кръвната проба на подсъдимия Е.А. е
установено наличието на етилов алкохол в количество 1,39%,
съгласно резултата от химическото
изследване за определяне концентрацията на алкохол в пробата кръв, взета
от обвиняемия.
Извършен е оглед на
местопроизшествието и допълнителен оглед, както и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза. От заключението на комплексната експертиза се установява, че от техническа
гледна точка, условията за движение към момента и мястото на ПТП са били много
добри по отношение на безопасността и нямат пряка връзка с настъпилото ПТП. От
комплексната експертиза се установява също, чрез съпоставяне на наличните
травматични увреждания по вид, характеристики и локализация при всеки един от
четиримата пострадали, че водач на
лекия автомобил е бил подсъдимия Е.С.А., на предната
дясна седалка се е намирала пострадалата К.Б. И., на задната седалка вляво е седял пострадалият И.
Р.
Г., а на задната седалка вдясно - свидетелят Л. А. Й..
От техническа гледна точка основните причини за
настъпилото пътнотранспортно произшествие в комбинация са движението на лек автомобил
„БМВ 520" с рег.№ *** със скорост 100 км/ч, която е била
неправилно подбрана спрямо радиуса на десния завой, което е довело до навлизане
в лентата за насрещно движение и левия банкет (подсъдимият е нарушил правилата за движение по пътищата -
чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство и др.), както и загубата
на контрол над превозното средство, довела до напускане на платното за движение
в дясно и удара в намиращото се там крайпътно дърво (подсъдимият е нарушил правилата в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват").
От посоченото заключение се установява също, че водачът Е.А.
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието при
условие, че е избрал скорост на движение по-ниска от критичната 98 км/ч /а
според някои автори дори и 10% по-ниска или
в случая 88 км/ч/, което би му позволило да запази идеалната
траектория на движение в дясната лента на завоя, без да навлиза
в лентата за насрещно движение. Този извод важи и за скорост
на движение от 90 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия Е.А. самопризнание и
от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят –
свидетелските показания на К.Б.К. (с моминска фамилия И.) /т.1, л.64-73 и т.2,
л.49-54/, Д. К. К. /т.1,
л.60-61/, Р.Г.С. /т.1, л. 81/, М.И.С. /т.1, л.82/, Д.Р.С. /т.1, л. 83-84/, А. А.
Д. /т.1, л.62-63 и т.2, л.62-64/, Й. Д. Л. /т.1, л. 74-78 и т.2, л.59-60/, В. С.
Б. /т.1, л. 79/, С. К. С. /т.1, л.80/, И. И. Л. /т.1, л.85-88/, Д. В. П. /т.1,
л.89-90/, Г. Б. С. /т.2, л.67-68/, Л. А. Й. /т.1, л.92-93/, К. С. К. /т.2,
л.57-58/, В. Й. С. /т.2, л.69-72/, Й. Е. Р. /т.2, л.73-74/, С. В. С. /т.2, л.77-78/,
А. А. Р. /т.2, л.81-82/, В. Г. В. /т.2, л.79-80/, както и от приложените
писмени доказателства и доказателствени средства - справка за съдимост и
бюлетин за съдимост /т.1, л. 48-49 и т.2, л. 152-154/, протокол за изземване на
следи от миризми /т.1, л.10/, протоколи за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум /т. 1, л. 7-9 и л. 12-25/ протокол за оглед на труп с фотоалбум /т.1,
л.28-29 и л.32-41/, съдебно-химически експертизи /т.1, л.94-108/,
съдебно-медицинска експертиза на труп /т.1, л. 109-120/, съдебномедицинска
експертиза на пострадал /т. 1, л. 121 -130/ комплексна съдебномедицинска и
съдебна-автотехническа експертиза, ведно с мащабна скица /т.2, л.85-120/,
докладна записка /т.2, л.135-136/, справка от „Районен център 112" –С.
/т.2, л.147/, констативен протокол за ПТП със скица /т.2, л.162-163/, справка
от НИМХ-БАН /т.2, л.129/, медицинска документация /т.З, л.1-305 и т.4, л.
1-237/.
Съдът намира, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Релевантните за решаване на делото обстоятелства /скорост и посока на движение
на автомобила, управляван от подсъдимия, механизмът на пътнотранспортното
произшествие и причините за настъпването му, както и характера на нараняванията
на пострадалите/ са установени в хода на разследването чрез способите и по реда
на НПК.
Съдът изцяло възприема изготвеното в
хода на досъдебното производство експертно заключение на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза като пълно, ясно, точно и
обосновано. Същото се базира на всички събрани от досъдебното производство
доказателства, като експертите са отговорили аргументирано и компетентно на
всички зададени въпроси.
Съдът възприема в пълнота и
заключението на извършените по делото съдебномедицинска експертиза и съдебно-медицинска
експертиза за оглед на труп, както и химически експертизи, тъй като смята, че
вещите лица, изготвили същите, са дали компетентни и професионални отговори на
всички поставени въпроси, като заключенията им са обосновани и категорични.
След
като с определение по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е изразил становище по
съответствието на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК със събраните в хода на досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, съдът приема, че не следва да извършва анализ на
събрания по делото доказателствен материал. Това положение съответства на
характеристиката на съкратеното съдебно следствие и допустимите при него
отклонения от принципите на непосредственост и устност и е в съответствие с
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС. С
определението си по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е разрешил въпроса за
липсата на съмнение относно годността, надеждността и достоверността на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приел е, че същите
подкрепят в достатъчна степен направеното от подсъдимия самопризнание, поради
което и съдът възприе фактическите констатации в обстоятелствената част на
обвинителния акт и ги постави в основата на своите изводи при постановяване на
присъдата без да обсъжда събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, така както би направил ако производството бе проведено
по общия ред. За пълнота съдът отбелязва, че събраните в хода на досъдебното
производство доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и съответстват на
направеното от подсъдимия самопризнание като не се установяват доказателства и
доказателствени средства, които да противоречат на направеното самопризнание.
Освен това самопризнанието на подсъдимия е дадено в условията на изрично
разяснени от съда права по чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 373, ал. 3 от НПК като
производството е проведено с участието на защитник като допълнителна гаранция
за правата на подсъдимия.
Само
за презцизност следва да се посочи, че доколкото в обвинителния акт е налице
известно противоречие относно местоположението на свидетеля И. Р. Г., настоящият
състав на окръжния съд приема, че свидетелят И. Р. Г. по време на настъпването
на пътнотранспортното произшествие е седял на задната лява седалка зад водача
на автомобила, което се установява от показанията на свидетелите К.Б. И. и Л. А.
Й., които са кагегорични по този въпрос. Така е приела и комплексната съдебна и
автотехническа експертиза, която съдът кредитира в пълна степен, като
експертите са достигнали до този извод, базирайки се, освен на свидетелските
показания, също и чрез съпоставянето на травматичните увреждания по вид,
характеристика и най-вече по тяхната локализация при всеки един от четиримата
пътници в автомобила. Известни противоречия по този въпрос се внасят от
показанията на свидетелите Й. Л. и И. Л., които са участвали при изваждането на
пътниците в автомобила непоредствено след настъпването на ПТП, но следва да се
има предвид, че тези свидетели говорят за реда на изваждането на И. Г. и Л. Й.
от автомобила, а не са категорични по отношение на обстоятелството кой от
двамата точно на кое място на задвата седалка се е намирал, а и тези свидетели
не са познавали добре всички пътници в автомобила. Поради изложеното, съдът
приема, че към момента на настъпването на ПТП, И. Р. Г. се е намирал на задната
лява седалка зад водача на автомобила, като именно в тази част на автомобила се
е отразил най-силно ударът на същия в крайпътното дърво.
С
оглед на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав достигна
до следните правни изводи:
Независимо
от провеждане на съдебното производство по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, при която процедура съдът е обвързан от
фактическите рамки на обстоятелствената част на обвинителния акт, то същият
остава задължен да се произнесе по обстоятелствата: има ли извършено деяние,
извършено ли е то от подсъдимия, извършено ли е виновно и съставлява ли
деянието престъпление.
Подсъдимият Е.А.
е годен наказателноправен субект, доколкото е пълнолетно наказателноотговорно
лице. Няма данни по делото същият да е имал или да има психични проблеми, които
да пораждат съмнение относно способността му да носи наказателна отговорност,
поради което съдът приема, че и към момента на деянието, както и
по време на провеждане на наказателното производство и на постановяването на
присъдата, Е.А. е могъл да разбира свойството и значението на деянията и да
ръководи постъпките си, като може да участва при провеждането на процесуално
следствени действия и да дава адекватни обяснения.
В настоящия случай
подсъдимият Е.А. е осъществил от обективна и субективна страна елементите от
състава на престъплението по чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2 и б.“б“,
пр.1, във вр. с ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна, на *** г. около 17.30
часа на територията на ***, на път III-623
в района между *** и ***, на
разстояние около 1 км. от кръстовището с ПП I-6
в посока към ***, при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „БМВ 520“ с рег.№ *** подсъдимият нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2
от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство се е движел със скорост 100
км/ч, която е била неправилно подбрана /технически несъобразена/ спрямо радиуса
на десния завой, което е довело до навлизане в лентата за насрещно движение и
левия банкет и чл.20, ал.1 от ЗДвП – загубил контрол над МПС, довело до напускане
на платното за движение вдясно и удар в намиращото се там дърво, като с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в автомобила И.
Р.
Г., с ЕГН:********** и средна телесна повреда /счупване на
дясната раменна кост, причинило трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за срок от 3-6 месеца при нормален ход на възстановителния процес;
счупване на клюновидния израстък на дясната лопатка, довело до трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за срок от 2-3 месеца при
нормален ход на възстановителния период; счупване на дясната срамна кост,
довело до трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок от
1,5-2 месеца, при нормален ход на възстановителния процес /на пътничката К.Б. И.,
с ЕГН:**********, като деянието е извършено в пияно състояние / с
концентрация на алкохол в кръвта 1,39%, установено по надлежния ред с протокол
за химическа експертиза №*** г. на НТЛ – ЕКД при ОД-МВР – П./.
Процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, по която се е развило производството пред
съда, не предполага спор относно авторството на деянието. Подсъдимият
признава посочения в обвинителния акт факт, че е извършил престъплението, за
което е привлечен към наказателна отговорност.
От
обективна страна престъплението е извършено чрез нарушаване на разпоредбите на
Закона за движението по пътишата, а именно – чл.20, ал.2 от ЗДвП /като водач на
МПС се е движел със скорост 100 км/ч, която е била неправилно
подбрана/технически несъобразена/ спрямо радиуса на десния завой, което е
довело до навлизане в лентата за насрещно движение и левия банкет, както и на
чл.20, ал.1 от ЗДвП – загубил контрол над МПС, което е довело до напускане на
платното за движение вдясно и удар в намиращото се там дърво, като с деянието
си по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в автомобила И. Р. Г. и
средна телесна повреда на К.Б. И.. Деянието е извършено в пияно състояние,
което е установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза №*** г.
на НТЛ-ЕКД при ОДМВР-П..
От субективна страна деянието е извършено по
непредпазливост. Непредпазливостта
като форма на вината е регламентирана в чл. 11, ал. 3 от НК. Тя, от своя страна, се проявява в обективната действителност
под две форми - небрежност („несъзнавана
непредпазливост") и самонадеяност („съзнавана непредпазливост").
Те се проявяват и при престъпленията по транспорта. При небрежността деецът не съзнава вредните последици от
поведението си, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по
пътищата, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като управлява така
превозното средство, че те да не настъпят - чл. 11,
ал. 3, пр. 1 от НК. При самонадеяността деецът съзнава, че нарушава правилата за
движение по пътищата, има представа, че от това му поведение е възможно да
настъпят вредни последици, но,
разчитайки неоснователно на определени конкретни обстоятелства, мисли да ги
предотврати - чл. 11, ал. 3,
пр. 2 от НК. Наказателноправното значение на двата вида непредпазливост
от гледна точка на съставомерността на деянието е принципно еднакво, но на
практика точното им разграничаване е от съществено значение. Това е така, тъй като по този начин се очертават съответните
разлики в психическото
отношение на дееца спрямо собственото
му поведение. А
точното и ясно очертаване на психическото отношение
на дееца към деянието е от съществено значение при
определяне на вида и на размера на съответното наказание. Безспорно извършеното
при условията на самонадеяност деяние би следвало да бъде
по-тежко наказуемо именно поради психическото отношение
на дееца, което се изразява в пренебрежение към живота и здравето на хората и
необоснованата самоувереност, че ще бъдат предотвратени
вредните последици. От
друга страна, обаче, тази
преценка следва да се прави индивидуално за всеки конкретен случай като се
анализират всички факти и обстоятелства и се очертае цялостната картина на
психическото отношение на дееца към деянието му. Следва
да се изследва поведението на дееца преди, по време и след извършване на
деянието с нужната прецизност, почиваща на обективно установените факти и
обстоятелства. Изхождайки
от изложеното дотук, съдът намира, че
настоящето деяние е извършено при форма на вината съзнавана
небрежност/самонадеяност/. Този извод следва от механизма на извършване на
деянието и по-конкретно от поведението на подсъдимия преди настъпването на ПТП,
изразяващо се в настояването от негова страна водачката до този момент К.Б. да
слезе и да му преотстъпи мястото си на водач на автомобила, обещавайки й, че ще
кара много бавно и внимателно и, последващото му поведение, което е точно
обратното на вече обещаното от него – управление с висока скорост, създаващо
предпоставки за загубване на управлението на автомобила и въпреки наличието на
съзнание у подсъдимия, че е употребил алкохол и е повлиян от неговото
въздействие. Желанието на подсъдимия да седне на мястото на водач на автомобила
вместо управлявалата до този момент свидетелка К.И. той е обосновал с
обстоятелството, че К.И. карала прекалено бавно. Т.е., идеята на подсъдимия изначално
е била да кара бързо, въпреки обстоятелството, което същият безспорно е
съзнавал, а именно – че е употребил алкохол и че именно затова първоначално е помолил
свидетелката К.И. да управлява неговия автомобил от *** до *** и обратно, а не
е тръгнал сам да управлява автомобила си.
По
изложените съображения решаващият съдебен състав достигна до извода, че
деянието на подсъдимия правилно е квалифицирано от прокуратурата по чл.343,
ал.4, във вр. с ал.3, пр.1, б.“а“,
пр.2 и б.“б“, пр.1, във вр. с
ал.1, б.“б“, пр.2 и б.“в“,
във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като правната
квалификация не е оспорена от никоя от страните по делото,
включително и от защитата.
По
така изложените съображения съдът призна подсъдимия Е.А. за виновен в
извършване на престъплението по чл.343, ал.4, във вр. с
ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2 и б.“б“,
пр.1, във вр. с ал.1, б.“б“,
пр.2 и б.“в“, във вр. с
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият, съдът
взе предвид обстоятелствата, които отегчават, както и тези, които смекчават
отговорността му. Като обстоятелства, които отегчават отговорността на
подсъдимия, съдът взе предвид общественоопасния характер на деянието и на
неговия извършител, както и факта, че Е.А. е осъждан за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК и престъплението по настоящото дело е извършено в
изпитателния срок по НОХД № 59/2018 г. по описа на Районен съд – Радомир, както
и обстоятелството, че степента на алкохолно опиянение на подсъдимия е била
сравнително висока и че същият има извършени нарушения на ЗДвП. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема младата възраст на подсъдимия,
трудовата му ангажираност, както и изразеното критично отношение към
извършеното и разкаянието за стореното.
Следва
да се посочи, че в настоящия случай няма основание за приложение на чл. 55 от НК, доколкото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства. В тази връзка следва да се отбележи, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК не следва да се взема
предвид като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, доколкото
същото е отчетено от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съответно на чл.
58а от НК, с оглед предвидената редукция на наказанието лишаване от свобода. По
тези съображения, след преценка на обстоятелствата, които индивидуализират
отговорността на подсъдимия поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че
целите на наказанието по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати чрез налагане
на наказание „лишаване от свобода“ в размер малко над средния, предвиден в
особената част на НК за престъплението по чл.343, ал.4, във вр.
с ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2 и
б.“б“, пр.1, във вр. с ал.1,
б.“б“, пр.2 и б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, а именно – девет години и половина лишаване от свобода. Така определеното наказание
като продължителност е достатъчно строго, за да подейства възпиращо спрямо
подсъдимия при евентуално негово бъдещо противоправно поведение, като в същото
време е съобразено и с обстоятелството, че става въпрос за един млад човек, който
е извършил непредпазливо престъпление /макар и под формата на съзнавана
небрежност/. Съдът намира, че с посочената санкция биха се постигнали и целите
на генералната превенция, доколкото същата ще въздейства предупредително и
възпиращо и върху обществото.
Със
ЗИДНК от 2010 г., обн. в бр. 26 на ДВ, е приета редакцията на разпоредбата на
чл. 58а от НК, приложима и в настоящия случай. Съгласно посочения текст, когато
съдебното производство е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва да определи размера на наказанието „лишаване
от свобода“ по общите правила на НК, като впоследствие редуцира размера му с
една трета. В настоящия случай съдът определи наказание на подсъдимия в размер
на девет години и половина лишаване от свобода, като след прилагането на
разпоредбата на чл. 58а от НК и редуциране на размера на наказанието с една
трета, съдът достигна до извода, че на подсъдимия И. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на ШЕСТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
Тъй като деянието, предмет на
обвинение по настоящото дело, е извършено в изпитателния срок на определеното
със споразумение №34/01.03.2018 г. по НОХД №59/2018 г. по описа на Районен съд
– Радомир наказание на Е.А. лишаване от свобода за срок от четири месеца за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, чието изтърпяване е отложено за срок от
три години, считано от влизане на споразучението в сила, на основание чл.68,
ал.1 от НК, съдът намери, че следва да приведе в изпълнение посоченото
наказание от четири месеца лишаване от свобода. На основание чл.57, ал.1, т.2,
буква „в“ от ЗИНЗС следва на подсъдимия Е.А. да се определи строг режим на
изтърпяване и по двете наказания лишаване от свобода – наказанието лишаване от
свобода за срок от четири месеца по НОХД 59/2018 г. и наказанието от шест
години и четири месеца лишаване от свобода по настоящото дело.
Съдът, като съобрази, че кумулативно
предвиденото наказание по чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7, във вр. с чл.49,
ал.2 от НК не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от свобода
и като отчете посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
наложи на подсъдимия наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно
предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС,
като счете, че справедливият размер за това наказание е за срок от шест години
и четири месеца, т.е. размер, равен на размера на наказанието лишаване от
свобода.
Относно разноските.
С оглед признаването за виновен на
подсъдимия Е.А., съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК го осъди да заплати в
полза на държавата сумата от 1718,43 лева, представляваща направени разноски за
експертизи по досъдебното производство, от които 660,03 /шестотин и шестдесет
лева и три стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР-П. и 1058,40 /хиляда и
петдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ лева по сметка на Окръжна прокуратура
– Перник.
Мотивиран от изложеното и в същия
смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: