№ 10874
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110105419 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
Александър Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов, с който е поискало да бъде
установено по отношение на ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. София, **, представлявано от **, че същия дължи на ищеца следните суми:
сумата от сумата от 612,65 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес:
гр. София, ул. „**, отчитан под абонатен № **, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –27.11.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 119,56 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода 01.07.2021 г. до 23.11.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните не е налице облигационно
правоотношение при общи условия, но ответникът дължи претендираните суми на
основание неоснователно обогатяване, тъй като е ползвал през процесния период топлинна
енергия в процесния имот, на който той е собственик. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не
е заплатил дължимата цена, с което е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Излагат
се съображения, че ответника отговаря на условията за потребител по смисъла на §1, т.43 ЗЕ
на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот, при писмен договор, при
общи условия, съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е обвързан от общите условия на
ищеца и дължи заплащане на доставената топлинна енергия.
В срока за отговор, ответника е депозирал такъв, който съдържа доводи по
допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва иска, като твърди, че
процесния апартамент се ползва за битови нужди, предвид запазеното вещно право на
ползване от **. Прави възаржение за погасителна давност на задължението. Оспорва иска за
1
дължимост на лихва.
С определение от 26.04.2024 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „Техем Сървисис“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника се представлява от адв. Х., който поддържа писмения отговор. Моли съда
да отхвърли исковете. Претендират разноски, за което представя списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 64883/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите сумата от 612,65 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**, инсталация **********/аб.№ **, ведно със
законна лихва от 27.11.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 119,56 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 01.07.2021 г. до 23.11.2023 г.С
възражение от 12.01.2024 г. ответника е оспорил с мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №**г., ** е закупил
процесния недвижим имот, представляващ Апартамент №9, находящ се в гр. София, ул. „**,
върху който има запазаено право на ползване заедно и поотделно за **.
Съгласно учредителен акт на „**“ ЕООД, приет с Решение на ЕСК от 13.07.2020г.,
капитала на дружеството е внесен изцяло, в който е включена и непарична вноска,
направена от ** и **, на приобития по време на брака имот, представляващ Апартамент №9,
находящ се в гр. София, ул. „**, върху който има запазаено право на ползване заедно и
поотделно за **. Предствено е съгласие по чл. 73, ал. 1 ТЗ.
На 20.04.2001 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира имота, на което
е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Техем сървисис”
ЕООД. Договор с последната е сключен на 07.05.2000г.
Ищеца е представил Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от “Топлофикация – София” ЕАД на потребители в гр.София, пълномощни.
По делото е приета 1бр. индивидуална справка за отопление и топла вода,
представена от „Техем Сървисис“ ЕООД за периода от 01.05.21. до 30.04.22г.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи факта/фактите, от които е
настъпило обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищцовото дружество.
В случая се твърди това да е доставката на топлинна енергия.
От представения по учредителен акт на „**“ ЕООД, се установява по категоричен
начин, че ответника е собственик на процения имот, доколкото последния е апортиран в
капитала на дружеството. Видно от същия, както и от НА №**г., върху имота обаче има
запазено право на ползване от трети за спора лица- **. С оглед обстоятелството, че
правото на ползване изключва две от правомощията на собственика, а именно на
владение и плодоползване, които се упражняват от ползвателя, то именно последният е
този, който отговаря за възникналите в тази връзка задължения. В този смисъл при
конкуренция на собственик и ползвател, пасивно легитимиран да отговаря по иска за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, е ползвателя на имота. По делото няма
данни учреденото вещно право на ползване да е погасено, поради което, легитимирани да
отговарят по иска за неплатена ТЕ са двамата ползватели.
2
Със задължително за съдилищата тълкуване, обективирано в постановление на
Пленума на ВС № 1 /28.05.1979 год. е изяснено, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен -
той е на разположение на неоснователно обеднелия само в тези случаи, когато той не може
и не би могъл да се защити с друг иск /чл. 59, ал. 2 ЗЗД/. Законовата предпоставка на чл. 59,
ал. 2 ЗЗД, не е налице в конкретния случай, доколкото ищеца има на разположение друг
иск, с който да се защити, а именно с иска по чл. 150 ЗЕ срещу ползвателите на имота.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, само ответника има право на разноски, каквото искане е
направил и пълномощникът му, като е представил списък на разноските. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето производство
да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го заповедно такова, като
разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. Съобразно това и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение, от
които 400 лв. в исковто и 200 лв. в заповедното производсвто, предвид направеното от
ищеца възражение за прекомерност, което е основателно.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от
Александър Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов, за признаване за усатновено
по отношение на ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.
София, **, представлявано от **, че дължи на ищеца сумата от 612,65 лева - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**, отчитан под абонатен № **,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение –27.11.2023 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от
119,56 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 01.07.2021 г. до 23.11.2023
г., за които суми е издадена Заповед №36711/08.12.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 64883/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Александър
Славчев Александров и Ивайло Ивов Епитропов, да заплати на „**“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление гр. София, **, представлявано от **, сумата от 600,00 лева
(шестстотин лева), представляваща направени от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 64883/2023 г. по описа на СРС, съобразно
изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице „Техем Сървисис“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 64883/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3