Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.12.2017 год. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори
граждански състав на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 1087 по описа за 2017 г.
и като обсъди:
Иск с правно
основание чл.127 от СК.
Депозирана е молба от А.И.Д. – като
майка и законен представител на А.М.П., чрез адвокат Е.Н. против М.Г.П., в
която моли да бъде постановено решение, с което се предоставят на нея упражняването на родителските права по
отношение на детето А., да се определи
режим на лични отношения на детето с бащата, да бъде осъден ответника да
заплаща издръжка за детето в размер на 200 лева месечно и периодично, начиная
от 30.05.2016 г., да бъде постановено местоживеенето на А. да е при майката. Твърди, че страните са живели на семейна
начела от 2012 г. до лятото на 2015 г., по време на съвместния им живот е
роденото детето Андрея. От тогава ответницата, заедно с детето са напуснали
жилището, в които страните са живели заедно и са се установили да живеят в
друго жилище в град Асеновград. От раздялата 2015 г. до сега ответникът не се
интересува от детето, не му е пращал издръжка или подаръци – единството за издръжката
на детето се грижи майката. Ищцата твърди, че е безработна, а ответникът живее
и работи в Германия. Ангажират писмени доказателства, претендира за направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил
отговор от ответника М.Г.П.. Постъпил е такъв от назначения му ОП адвокат И., с
които оспорва предявения иск за издръжка по размер, не възразява родителските
права да се предоставят на майката, а между бащата и детето се определи режим
на лични отношения. Заявява, че няма доказателствени искания, ще се ползва от
ангажираните такива от ищцата.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от събраните доказателства се установява, че А.И.Д. и М.Г.П. са
родители на детето А.М.П. - родена на ***
г. (което се установява и от представеното у-ние за раждане, издадено въз
основа акт за раждане № 0351/13.06.2014 г. на Община Пловдив - на лист 3). Първоначално
всички живеели в гр. Пловдив, в дома на ответника, а от лятото на 2015 г.
ищцата, заедно с детето се върнали да живеят в град Асеновград, в дом на
родителите и.
От приетия
социален доклад се установява, че от раздялата на страните ищцата, с помощта на
родителите си отглежда детето, като му осигурява всичко необходимо. Домът им се
състои от три стаи, в които освен А. и детето, живеят родителите и, както и
нейния брат. Банята и тоалетната са на двора. Домът е обзаведен с необходимите мебели и вещи
за ежедневно потребление, хигиенно-битовите условия са много добри. ОЗД при ДСП
Асеновград счита, че към момента при майката, за детето Андрея П. са осигурени
необходимите подходящи условия и адекватни грижи за отглеждане и развитие,
съобразно потребностите и възрастта, в която се намира Андрея.
От показанията на
свидетелката Сейде Байрям – майка на ищцата, които съдът кредитира се
установява, че А. и М. са живели заедно от 2013 г. до лятото на 2015 г. в град
Пловдив. От тогава двамата живеят разделени, А. с детето в техния дом, а М. с
жената и децата си в Германия, където работи в супермаркет. От както са
разделени М. е идвал само веднъж това лято да види детето, като е оставил 200
лева. А. се грижи основно за Андрея, тя не работи, няма други деца. М. има още
4 деца от две жени. От бабата на М. свидетелката знае, че той живее и работи в
Германия, получава месечно по 1500 евро. За издръжката на детето месечно са
необходими около 200 лева, за храна, облекло, обувки и други.
От показанията на
свидетеля Кантлъ Ахмед – съсед на А., които съдът кредитира се установява, че М.
и А. имат дете – Андрея на 3 години. Детето се глада от майката, бабата и
дядото по майчина линия от две години. М. живее и работи в Германия, в
супермаркет. М. има още две жени и общо четири деца от тях, освен детето
Андрея. От както А. и М. са разделени, бащата М. не е идвал да види детето.
Не е спорно между
страните, че към настоящия момент не живеят заедно, поради което не е възможно
ежедневно да вземат решения, касаещи грижите за детето и отглеждането им. Те не
могат да постигнат съгласие по въпроса относно местоживеенето на Андрея, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и издръжката. Ето защо и на основание чл. 127, ал.2 от СК спорът
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Предвид събраните
доказателства съдът намира, че към настоящия момент в интерес на детето е да продължи
да живее при майка си, която има желание и възможности да осигури условия за
правилното му физическо и психическо развитие. Основните съображения в тази
насока, че Андрея от две години живее в този дом и се чувстват комфортно в
осигурената и среда. От друга страна след раздялата между родителите и,
емоционалната връзка между нея и бащата е нарушена, тя дори не го познава. Съдът намира, че
направеното в този смисъл искане е основателно, тъй като от показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че от 2015 г. бащата на детето е
заминал в Германия – като трайно се е установил да живее и работи там, рядко се
прибира в България и не е търсил детето си, не поддържа контакти с майката. Причините за това са комплексни – до този резултат се е стигнало, както
поради отсъствието на бащата от страната за известен период от време, така и
поради нежеланието на същия да вижда детето си, да се грижи за него. Без значение в
случая са причините, поради които не е осъществяван контакт между родител и
дете. Важното в случая е, че те практически не се познават и между тях не
съществува емоционална връзка. Независимо от тях, нарушението
в емоционалната връзка на детето с нейния баща, установено от свидетелските
показания, следва да се вземе предвид при определяне на режима на лични
отношения, който е уместно да бъде максимално разширен, с оглед възстановяване
на нормални отношения между тях.
С оглед на горното и предвид факта, че бащата не е ангажирал становище по
предявения иск, желанието на майката да продължи да се грижи за детето си, установените
битовите условия при майката, който към настоящия момент са много-добри за
отглеждане на детето, то предявените искове за определяне на местоживеенето на
детето А. при майката и за предоставяне на упражняване на родителските права са основателни, както и обусловените от тях
претенции за заплащане на издръжка.
За бащата следва да се определи разширен режим на лични отношения – всяка
първа и трета седмица от месеца, от 9 часа в събота до 17.00 часа неделя, както
и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
От показанията на свидетелите Байрям
и Ахмед се установи, че Андрея не посещава детска градина, отглежда се от
майката, подпомагана от родителите и, както и че за отглеждането и са
необходими приблизително 200 лева на месец. Не са ангажирани доказателства,
относно доходите на ответника – единствено от свидетелските показания се
установява , че същия работи в супермаркет в Берлин - Германия и получава 1500
евро. Въпреки това, той дължи издръжка безусловно, тъй като детето не е
навършило пълнолетие – същото е на 3 години. Следва да се има в предвид още, че
ответникът има още 4 непълнолетни деца, на които също дължи издръжка
безусловно. При това положение размерът
й следва да бъде определен съгласно чл. 162 от ГПК, доколкото претендирания
размер е 200 лева, а предвидения в закона минимум е 115 лева. Ето защо съдът
приема, че месечно, за издръжка на Андрея – храна, облекло и ежедневни разходи,
присъщи за възрастта и, са необходими 200 лева месечно. При определяне на това
каква част от същата следва да се осигури от бащата, следва да се вземат
предвид обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането се
осигуряват от майката, както и възможностите на ответника. Същият има
задължение за издръжка на други ненавършили пълнолетие деца, като няма
доказателства за трайно влошаване на здравословното му състояние, което да му
пречи да работи. Поради това съдът намира, че ответникът има възможност да
заплаща издръжка от 120 лева месечно, чийто размер е съобразен с нуждите на
детето от храна, дрехи и всички други разходи, характерни за възрастта му. С оглед на горното съдът намира, че бащата
следва да бъде осъден да заплаща на детето А., издръжка в размер на 120 лева
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба 30.05.2017 г., като до
пълния предявен размер от 200 лева искът ще следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан.
Това важи и за периода от една година, преди датата на подаване на исковата
молба. В тежест на ответника е да установи, чрез пълно и пряко доказване, че за
претендирания период е плащал издръжка
на детето. Такива доказателства не са събрани. Ето защо и тази претенция е
основателна и следва да бъде уважена за сумата 120 лева, като до пълния
предявен размер от 200 лева, искът ще следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
На основание чл.
78 ал.1 от ГПК ответникът М.П. следва да бъде осъден, да заплати на ищцата А.Д.
направените по делото разноски общо в размер на 610 лева, от които 250 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение, 60 лв. внесена ДТ /съразмерно с уважената
част от иска/ и 300 лева хонорар за назначен особен представител.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът М.П. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС
Асеновград ДТ по определената издръжка в размер на 230.40 лева.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на А.М.П.,
ЕГН ********** при нейната майка А.И.Д., ЕГН ********** ***, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА върху детето А.М.П., ЕГН ********** на майката А.И.Д., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения между А.М.П., ЕГН ********** и нейния баща М.Г.П., ЕГН ********** ***,
всяка първа и трета седмица от месеца, от 9 часа в събота
до 17.00 часа неделя, както и един месец през лятото, който не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си А.М.П.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител А.И.Д., ЕГН **********
*** месечна издръжка в размер на 120
лева (сто и двадесет), считано от датата на подаване на исковата молба 30.05.2017
г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както
и месечна издръжка в размер на 120 лева (сто и двадесет
лева) за период от една година преди датата на подаване на исковата молба, или
от 30.05.2016 г. до 30.05.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 200 лева – или за разликата от 80 лева.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН **********
*** да заплати на А.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от 610 лева (шестотин и десет лева), направени по производството
разноски.
ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС
Асеновград държавна такса в размер на 230.40
лева (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки)
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: