Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Добрич 18.06. 2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти състав, в публично заседание, проведено на 19.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОМЕО СИМЕОНОВ
и при участието на секретаря Румяна Иванова, след като разгледа докладваното от съдията АНД № 581 по описа на ДРС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба/наименована възражение/ на с.И.И. с адрес: *** срещу Наказателно постановление(НП) № 14-0851-001408 от 19.09.2014г., издадено от Ж.Й.М.на длъжност Н.С.към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, упълномощен с МЗ-№ 2819з/12.09.2012г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № 1408 от 08.09.2014г., с което НП на жалбоподателя се налага административно наказание за административно нарушение на чл.315 от КЗ(отм.) „глоба“, в размер на 400 /четиристотин/лв.
В жалбата,подадена от жалбоподателя, не се посочват конкретни нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” ОД на МВР Добрич не се представлява и не взима отношение по жалбата.
В хода на
производството, съдът събра следния доказателствен материал:
Писмо вх.№9615/14.05.2018г. от МВР Сектор „Пътна полиция” Добрич,жалба с рег.№433200-36625/18.04.2018г. по описа на СДВР Отдел „пътна полиция”,НП №14-0851-001408/29.09.2014г.,АУАН №1408/08.09.2014г. ,разпити на свидетелите В.С.-актосъставител и Г.М. -свидетел при констатиране на нарушението и съставянето на АУАН.
Въз основа
на така събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 08.09.2018г. в гр.Добрич по бул.”25-ти септември” в посока **** около 12.40ч. жалбоподателят е управлявал л.а.”****” с ДК№ ****.При проверка извършена от екип на КАТ:свидетелите в.С. и Г.М. е установеноуче жалбоподателят управлява автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност.
Съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП, издаденият по делото АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай констатациите в АУАН, не са опровергани.
Въз основа
на така установената обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице-С.И.И., на което е наложено административно наказание с НП.В НП е указано,че е връчено на 12.04.2018г.
Жалбата е подадена от жалбоподателя, чрез органите на МВР до Районен съд-гр.Добрич на дата-18.04.2018г., видно от печат за входящ регистрационен номер и е подадена в предвидения от закона преклузивен срок.
С оглед направените изводи, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
НП е издадено на 19.09.2014г.
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ орган , съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е връчено на нарушителя на
12.04.2018г.-т.е. три години и седем месеца след извършване на нарушението .
Изтекъл е давностният срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН -„Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.”,като процесния случай е извън предвидените в чл.34 ал.1 от ЗАНН изключения. Изтичането на давностния срок се явява абсолютна пречка за реализиране на административнонаказателната отговорност и основание за прекратяване на административнонаказателното производство, погасява правото на упълномощените субекти да осъществят правата си по административнонаказателната дейност. Целта на тези разпоредби е да се избегне евентуално продължително бездействие на държавни органи при осъществяване техните правомощия, което може да доведе до неоправдано положение на несигурност в правния мир.
В случая е приложима разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препращаща към чл.80.ал.1 т.5 от НК,съгласно която административнонаказателното преследване се изключва по давност,когато то не е възбудено в продължение на три години.И при приложението на чл.81 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН,при прекъсването на давността с всяко действие на надлежните органи предприети за преследване на лицето спрямо което е насочено преследването,то е налице хипотезата на чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 от НК,тъй като към момента е изтекла и абсолютната давност давност/увеличена с една втора.
Съгл. ТР № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК:”Институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл. 81 НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания.”
В тази насока е и установената съдебна практика на Адинистративен съд Добрич.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че в случая абсолютната давност е изтекла.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ изцяло НП № 14-0851-001408 от 19.09.2014г., издадено от Ж.Й.М.на длъжност Н.С.към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, упълномощен с МЗ-№ 2819з/12.09.2012г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № 1408 от 08.09.2014г., с което НП на С.И.И. с ЕГН ********** се налага административно наказание за административно нарушение на чл.315 от КЗ(отм.) „глоба“, в размер на 400 /четиристотин/лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Добричкия административен съд в 14 дневен срок от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /Р.Симеонов
/