М О Т И В И :
С
обвинителният акт Р.П.И. е предадена на съд, за това, че на 27.05.2012г. в гр.Долни
Дъбник използвала платежен инструмент –дебитна карта № ********* на Сосиете Женерал - Експресбанк, без съгласието на титуляра
М.С.М. – клиент на банката, като от това настъпили вреди за него в размер на
280 лева -престъпление по чл.249 ал.1 от НК.
По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане гр.иск от пострадалият М.С.М.
против подсъдимата Р.П.И. ,за сумата от 530 лева, като обезщетение за причинените
му имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.249 ал.1 от НК, като М.
е конституиран като гр.ищец в съдебното производство.
Прокурорът
поддържа обвинението. Излага съображения за доказаност
от обективна и субективна страна на осъществяване на престъплението по
внесеното обвинение. Пледира на подсъдимата да се наложи наказание към
минималният размер, като се приложи
разпоредбата на чл.66 от НК.
Подсъдимата
участва лично в процеса. Твърди, че пострадалия доброволно и дал дебитната си
карта да изтегли посочената в обвинителният акт сума, тъй като имали лични
отношения. Твърди, че след това върнала на пострадалия дебитната карта и 170
лева.
Защитникът
на подсъдимата – адв.Л.Ч. пледира за постановяване на
оправдателна присъда, предвид обстоятелството, че пострадалия доброволно е дал
на подзащитната му дебитната си карта , за да изтегли
пари, тъй като двамата били близки. В алтернатива, моли, ако бъде призната за
виновна да и бъде определено наказание
под минимума определен от закона, като развива доводи за наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Гражданският
ищец М.М. ,с оглед безспорната доказаност
на обвинението, пледира да се уважи предявеният от него граждански иск от в
размер на 530 лева.
От анализа
на събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства съдът приема за установени следните фактически
обстоятелства :
Подсъдимата
Р.П.И. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, неосъждана , без
образование, безработна, ЕГН: **********.
През
2012г. подсъдимата Р.И. и пострадалия М.М. ***. М.,
който е пенсионер живеел сам. Двамата се познавали. Подсъдимата и брат и – свид.И.И. през м.май 2012г.
няколко пъти посетили дома на М. по различни поводи – за закупуване на агне,
сирене и др.. М. ги канил в къщата и дори ги оставял сами в нея за известно
време, докато донесе исканото от двора на или от друго помещение. При едно от
посещенията през м.май 2012г. , когато подсъдимата била сама в стаята на М., тя
намерила в едно от чекмеджетата на бюфета дебитната карта на М. на банка Сосиете Женерал Експресбанк, по която той получавал пенсията си заедно с
пин кода за нея и я взела, без той да разбере.
На
27.05.2012г. подсъдимата заедно с брат си и техен познат отишли в гр.Долни
Дъбник и от банкомат на МКБ Юнионбанк чрез използване
на дебитната карта на М. изтеглива сумата от 280 лева с две последователни
транзакции, които били осчетоводени на 28.05.2012г. от Сосиете
Женерал Експресбанк.
Няколко дни по-късно М. установил липсата на банковата си карта. Той уведомил
обслужваща го банка, извършена била проверка, при която се установило, че без
неговото знание от сметката му е изтеглена сумата от 280 лева, както и от кой
банкомат. М. уведомил полицейските органи и подал жалба. В хода на
разследването бил изискан на записа от охранителната камера на банкомата в
гр.Долни Дъбник. От него се установило,
че жена е изтеглила парите от дебитната карта на М.. Записът от камерата бил
показан на пострадалия , който установил , че лицето изтеглило парите е подсъдимата
Р.И.. Проведено било разследване.
Така
изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства – гласни и писмени.
Съдът
кредитира показанията на свид. М.М.
относно начина и мястото на съхраняване на дебитната карта и пин кода към нея,
лицата които е пускал в дома си, времето когато е установил липсата и, и че са
изтеглени парите му от банковата му сметка към която е била дебитната карта, че
не е знаел кой е взел дебитната му карта до момента в който е видял записа от
охранителната камера на банкомата в гр.Долни Дъбник когато е извършено
тегленето и разпознал подсъдимата, както и че не е давал на никого ,
включително и на подсъдимата дебитната си карта да тегли пари от нея.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свид.М.Б. –
оперативен работник в гр.Долни Дъбник , от които се установява, че на
12.06.2012г. пострадалия е подал жалба до Началника на РПУ-Д.Дъбник за
изчезналата му дебитна карта, че той е извършил преглед на транзакциите
извършени по сметката на пострадалия през м .май 2012г., изискал и прегледал
записа от камерата на банкомата от който е извършено тегленето са парите и
установил, че това са подсъдимата и брат и. От показанията му се установява и
че пострадалия М. му съобщил, че подсъдимата и брат са между хората посещавали
дома му и работили при него, като не е казвал да е давал картата си на други
лица да теглят пари от нея.
Съдът не кредитира показанията на свид.И.И. – брат на подсъдимата.
Същият твърди, че М. сам дал дебитната карта на сестра му, да тегли пари , тъй
като и плащал за секс. Твърди, че не е видял М. да дава картата на сестра му, а
тя му казала така. Доказателства в подкрепа на твърденията на свидетеля не се
събраха по делото, като и показанията му се опровергават от показанията на
свидетелите М.М. и М.Б., които са съотносими
едни спрямо други и вътрешно непротиворечиви. Предвид изложеното, съдът прие,
че показанията на свид.И.И.
са дадени в услуга на подсъдимата, която му е сестра в опит да я оневини.
Съдът не кредитира и обясненията на
подсъдимата и ги прие като защитна теза, предвид пълното им противоречие с
останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло заключението на
изслушаната и приета в съдебно заседание съдебно-счетоводна експертиза. От същата
е видно, че пострадалия М.М. в процесния
период е имал само една сметка в Сосиете Женерал Експресбанк, на която е
била издадена банкова карта с № ********** и именно с нея на 27.05.2012г. е
изтеглена сумата от 280 лева от банкомат в гр.Долни Дъбник,че сумата е
осчетоводена на 28.05.2012г., тъй като 27 май е било неделя и неработен ден. В
съдебно заседание вещото лице обясни, че в издадените от банката на пострадалия
справки относно номера на дебитната му карта, който е посочен и в обвинителния
акт първите само 4 цифри са част от номера на картата – **** – и то последните
цифри от номера и , а останалите цифри представляват друга банкова информация.
Вещото лице заяви също така, че на 27.05.2012г. сумата от 280 лева е била
изтеглена от АТМ устройство с единствената карта на пострадалия М. , от
единствената сметка която е имал в Сосиете Женерал Експесбанк и нейният
номер е **** …..****.
Предвид това новооткрито обстоятелство,
по реда на чл.287,ал.1 от НПК в хода на съдебното следствие беше допуснато и
прието изменение на обвинението относно номера на банковата дебитна карта, с
която е извършено престъплението.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана и въз основа на
събраните по досъдебното писмени доказателства прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и на записа от охранителната камера на банкомата от който е
извършено тегленето. На него ясно се вижда как на 27.05.2012г. точно
подсъдимата тегли пари , а брат и се намира до нея.
От
анализа на установените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупностсъдът
намира, че подсъдимата И. е осъществила както от обективна така и от субективна
страна при пряк умисъл престъпление по чл.249,ал.1 от НК, тъй като на
27.05.2012г. в гр.Долни Дъбник използвала платежен инструмент –дебитна карта № **********
на Сосиете Женерал - Експресбанк, без съгласието на титуляра
М.С.М. – клиент на банката, като от това настъпили вреди за него в размер на
280 лева.
Безспорно
установено от доказателствата по делото е обстоятелството, че подсъдимата И. е
използвала платежен инструмент – дебитна карта № ********** по банкова сметка ***
– Експресбанк, с титуляр на платежния инструмент и
банковата сметка, по която е издаден М.С.М. и данни за платежния инструмент –
ПИН код, като е изтеглила сумата от 280 лева от банковата сметка чрез същата от
банкомат. Дебитната карта се явява платежен инструмент по смисъла на т. 24 на чл.93
от НК, тъй като същата е веществено средство позволяващи връзка с друго
средство, а именно с използването на същата чрез банкомат и въведен ПИН код,
прехвърлянето на пари – получаването им в брой.
Безспорно
установено е и обстоятелството, че титуляр на сметката е свид.М.М., като видно от депозираните по делото свидетелски
показания на М. същия не е давал съгласие за използване на дебитната карта от
подсъдимата И. за теглене на сума в размер на 280 лева.
Налице
е пряк умисъл за осъществяване на деянието, тъй като подсъдимата И. е съзнавала
противоправността на действията си по теглене на сума
от банковата сметка на титуляра М., без негово знание
и съгласие. Същевременно същата е искала настъпването на правните последици –
снабдяване със средства чрез извършване на действия по използване на платежния
инструмент, каквато е дебитната карта по теглене на сума от банкомат от
банковата сметка на пострадалото лице.
При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното:
Осъщественото
от подсъдимата деяние е такова с относително висока степен на обществена
опасност предвид вида на нарушените обществени отношения, а и начина на
осъществяването му. Съдът взе предвид степента на обществена опасност на
подсъдимата, която е невисока. Същата е млад човек, с чисто съдебно минало,
разкайва се и съжалява за извършеното, социалното и семейното и положение –
безработна майка на две деца и приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК,
тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, определяйки
наказание от една година „лишаване от свобода“.
За
поправянето и превъзпитанието на подсъдимата Р.И. не е необходимо същата да
изтърпи така наложеното и наказание ефективно. За това съдът приложи
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като определи изпитателен срок от три
години.
С така
определеното наказание съдът счита, че биха се постигнали целите на чл.36 от НК
– на специалната и генералната превенция.
Съдът
счита, че по отношение на тази подсъдима следва да намери приложение и
разпоредбата на ал.3 на чл.55 от НК /същата е безработна/ , като не наложи
по-лекото предвидено наказание наред с наказанието лишаване от свобода – глоба.
В
съдебното производство беше предявен гр.иск от пострадалия М.М. против подсъдимата Р.И. ,за сумата от 530 лева, като
обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на престъплението .Предявения
гр.иск съдът счете за доказан по основание и до размера на 280 лева, каквато
сума е изтеглена от банковата сметка на пострадалия . Причинените имуществени
вреди са в резултат на виновното и противоправно
поведение на подсъдимата.С виновното си
поведение подсъдимата е причинила на М.М. имуществени
вреди в размер на 280лева, които не са му възстановени.
По
изложените съображения съдът осъди подсъдимата
Р.И. да заплати на гр.ищец М.М. сумата от 280
лева ,като обезщетение за причинените й имуществени вреди в резултат на
престъплението, като за разликата до 530 отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
В
съответствие с разпоредбата на чл.189,ал.3 от НПК при този изход на делото
съдът осъди подсъдимата за заплати в полза на държавата по см по сметка на
Окръжен съд гр.Плевен сума в размер на
110 лева, представляваща направени деловодни разноски и 4 % държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск- 50 лева.
По
изложените съображения съдът постанови присъда си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: