Решение по дело №2292/2021 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№            /18.04.2022 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2292/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „Масима 2017“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03000320005631-091-001/21.05.2021 година на органи по приходите при Териториална Дирекция (ТД) - Варна на Националната агенция за приходи (НАП), потвърден с Решение № 162/20.08.2021 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Варна при „Централното управление“ (ЦУ) на НАП в частта, с която са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 7 549,99 лева по фактури № № 1….22/28.03.2018 година, 1….23/29.03.2018 година и 1….24/30.03.2018 година, издадени от „Номо Инвест“ ЕООД и лихви в общ размер на 2 154,64 лева. Жалбоподателят твърди, че с Договор № 1802-4/26.02.2018 година е възложил на „Номо Инвест“ ЕООД изграждането на масивна ограда и подпорна стена от бетон, тухли и каменна облицовка в имот, находящ се в гр. Варна, Селищно образувание „Планова“, имот планоснимачен № 1318. Твърди, че договорът е последица от сключен между него и „Дъ Спот“ ЕООД договор за съвместна дейност от 22.02.2018 година, по силата на който двете страни са постигнали съгласие за извършване на съвместна дейност – построяване на къща и мандра за развитие на селски туризъм. Твърди, че съобразно чл. 9.3 от договора страните са постигнали съгласие в 3-месечен срок от въвеждане на обекта в експлоатация и получаване на разрешенията за извършване на дейността за прехвърляне на собствеността върху мандрата на „Дъ Спот“ ЕООД. Твърди, че с договор от 18.02.2019 година са постигнали съгласие за реализиране на бизнес проекта в имот, находящ се в гр. Калофер, ПИ 1271, с площ от 963 кв.м. Твърди, че след прекратяване на Договор № 1802-4/26.02.2018 година страните по договора са постигнали съгласие, авансово преведените и неусвоени суми да се считат за платени по Договор № 1808-5/27.08.2018 година, с предмет строително-монтажни работи в имот в гр. Калофер. По изложените съображения твърди, че органите по приходи неправилно са приели, че няма право на приспадане на данъчен кредит и са установили задължения за данък върху добавената стойност в 7 549,99 лева за данъчен период м.03.2018 година. Моли съда да постанови решение, с което да отмени РА в обжалваната част. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 01.04.2022 година излага подробните си съображения.

Ответникът - Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище от 05.04.2022 година излага подробните си съображения.

РА № Р-030003200005631-091-001/21.05.2021 година е връчен на жалбоподателя на 02.06.2021 година (л. 58-гръб от административната преписка). Обжалван е по административен ред с жалба вх. № 49740-2/17.06.2021 година, изпратена на 16.06.2021 година. С Решение № 162/20.08.2021 година, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП е потвърдил РА. Решението е връчено на жалбоподателя на 23.09.2021 година. Жалбата е депозирана на 07.10.2021 година, в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което е допустима.

Ревизията на „Масима 2017“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна е започнала със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320005631-020-001/17.09.2020 година, изменена със Заповед № Р-03000320005631-020-002/22.12.2020 година, изменена със Заповед № Р-03000320005631-020-003/02.02.2021 година (л.42 -47 от административната преписка), издадени от А Ц Б  - Началник Сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Варна, оправомощена със Заповеди № № Д-2273/20.12.2018 година и Д-3/04.01.2021 година на Директора на ТД гр. Варна на НАП (л.507-504 от административната преписка), връчени на ревизираното лице на 02.10.2020 година, 11.01.2021 година и 02.02.2021 година. Ревизията е с обхват задължения за корпоративен данък за периода 12.07.2017 – 31.12.2019 година и задължения за данък върху добавената стойност за периода 09.01.2018 – 29.02.2020 година. В срока по чл. 117 ал. 1 от ДОПК определеният със заповедта за възлагане на ревизия екип е изготвил Ревизионен доклад (РД) № Р-030003200005631-092-001/16.03.2021 година (л.60-81 от административната преписка), връчен на 16.03.2021 година (л.80-гръб от административната преписка). На 21.05.2021 година е издаден РА № Р-03000320005631-091-001 (л.48-58 от административната преписка), потвърден с Решение № 162/20.08.2021 година. РА е издаден А Ц Б  – възложила ревизията и М. Г А -Д. – определена със заповедта за възлагане на ревизията за ръководител на ревизията. Решението е издадено от А К , оправомощена със Заповед № ЗЦУ-ОПР-18/02.06.2021 година, при отсъствието на титуляра, поради използване на платен годишен отпуск, разрешен със Заповед № 7646/11.08.2021 година (л.537-538 от административната преписка).

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения срок. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията. РА е издаден от компетентни лица и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

С РА и потвърждаващото го решение са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 17 254,88 лева за данъчни периоди м.01. – 03.2018 година, м.01, м.03, м.08 – 12.2019 година и лихви в общ размер на 2 978,39 лева и корпоративен данък в общ размер на 3 544,32 лева за 2018 и 2019 година и лихви в общ размер на 410,70 лева.

Предмет на обжалване са установените с РА задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 7 549,99 лева по фактури № № 1….22/28.03.2018 година, 1….23/29.03.2018 година и 1….24/30.03.2018 година, издадени от „Номо Инвест“ ЕООД и лихви в общ размер на 2 154,64 лева.

Органите по приходите са приели, че с Договор № 1802-4/26.02.2018 година жалбоподателят е възложил на „Номо Инвест“ ЕООД изграждането на масивна ограда и подпорна стена от бетон, тухли и каменна облицовка в имот, находящ се в гр. Варна, Селищно образувание „Планова“, имот планоснимачен № 1318. Приели са, че в изпълнение на договора се издадени фактури № № 1….22/28.03.2018 година, 1….23/29.03.2018 година и 1….24/30.03.2018 година с предмет „аванс по договор 1802-4“. Приели са, че стойността по фактурите е платена на 29.03.2018 година, 30.03.2018 година и 02.04.2018 година. След извършена проверка на място и ИКАР органите по приходите са установили, че в имота не са извършени строително-монтажни работи, както и че имотът е продаден на „Мипаз“ ЕООД на 23.12.2020 година. Органите по приходите са приели, че на 27.08.2018 година между жалбоподателя и „Номо Инвест“ ООД е сключен Договор № 1808-5, с който жалбоподателят е възложил изграждането на подпорна стена и ограда на недвижим имот, находящ се в гр. Калофер, с площ от 963 кв.м. в срок до 31.01.2019 година за сумата от 14 000 лева, платими в едноседмичен срок от сключване на договора. Приели са, че по този договор са издадени фактури № № 47/31.08.2018 година с данъчна основа в размер на 11 666,67 лева и данък върху добавената стойност в размер на 2 333,33 лева и 69/08.01.2019 година с данъчна основа в размер на 11 666,67 лева и данък върху добавената стойност в размер на 2 333,33 лева и предмет „аванс по договор 1808-5“. Приели са, че фактурите са издадени въз основа на протоколи за СМР от 07.01.2019 година и преди анекса към Договор № 1808-4 от 18.02.2019 година. Органите по приходите са приели, че доставките не са реално осъществени, поради което са отказали да признаят право на данъчен кредит. При постановяване на решението, решаващият орган е обсъдил представените от жалбоподателя с жалбата по административен ред писмени документи и е потвърдил извода на органите по приходите, че жалбоподателят няма право на приспадане на данъчен кредит. Приел е, че действително изплатените суми по фактурите са прехвърлени за изпълнение на друг договор. Приел е, че елементите на данъчното събитие не са били ясни и отделно от това по този договор няма изпълнение..

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, приема за установено от фактическа страна следното :

Между страните не се спори по фактите.

Видно от Договор от 22.02.2018 година (л.362-364 от административната преписка) жалбоподателят и „Дъ Спот“ ЕООД – Варна са постигнали съгласие да извършват съвместна дейност в областта на производството на млечни храни и селския туризъм. Страните са постигнали съгласие в имота на жалбоподателя, находящ се в гр. Варна, Селищно образувание „Пчелина“ ПИ 1318 да се изгради мандра, дегустациоен център и къща за гости.

Видно от Договори № № 1801-1/10.01.2018 година, 1801-2/10.01.2018 година (л.340-341 от административната преписка) жалбоподателят е възлагал на „Номо Инвест“ ООД – Бургас извършването на СМР в имоти, находящи се в с. Осетеново и гр. Казанлък.

Видно от представения Договор № 1802-4/26.02.2018 година (л.342-343 от административната преписка) жалбоподателят е възложил на „Номо Инвест“ ЕООД изграждането на масивна ограда и подпорна стена от бетон, тухли и каменна облицовка в имот, находящ се в гр. Варна, Селищно образувание „Планова“, имот планоснимачен № 1318 в срок до 6 месеца датата на получаване на разрешение от Община Варна и срещу възнаграждение в размер на 59 800 лева, от които 45 300 лева платими в срок до 31.03.2018 година и 14 500 лева – до седем дни от приемане на изпълнението. Въз основа на договора са издадени фактури № № 1….22/28.03.2018 година, 1….23/29.03.2018 година и 1….24/30.03.2018 година с предмет „аванс по договор 1802-4“. Стойността по фактурите е платена по банков път на 29.03.2018 година, 30.03.2018 година и 02.04.2018 година.

Видно от разменената между жалбоподателя и „Дъ Спот“ ЕООД – Варна кореспонденция (л.405-409 от административната преписка) в периода 15.11.2018 – 07.10.2019 година е проведено обсъждане за промяна на имота, в който да бъде проведено инвестиционното намерение за изграждане на мандрата, дегустационна и къщата за гости.

С Анекс от 18.02.2019 година (л.404 от административната преписка) жалбоподателят и „Дъ Спот“ ЕООД – Варна са постигнали съгласие инвестиционното намерение по договора от 22.02.2018 година да се проведе в имот, находящ се в гр. Калофер, ПИ 1271.

С Договор № 1808-5/27.08.2018 година (л.344 от административната преписка) жалбоподателят е възложил на „Номо Инвест“ ЕООД изграждането на подпорна стена и ограда м недвижим имот, находящ се в гр. Калофер, представляващ ПИ 1271, кв. 64, с площ от 963 кв.м. в срок до 31.01.2019 година и срещу възнаграждение в размер на 14 000 лева, платими в едноседмичен срок от сключване на договора.

С Анекс от 28.09.2018 година (л.345 от административната преписка) жалбоподателят и „Номо Инвест“ ООД – Бургас са постигнали съгласие за допълнително извършване на СМР в недвижим имот ПИ 1271, находящ се в гр. Калофер, както следва : І етап – събаряне на съществуващи сгради в имота, разчистване и изравняване на терена, геодезическо заснемане и трасиране на имота, изграждане и облицоване с камък на ограда в югоизточната част на недвижимия имот и ІІ етап – изграждане на подпорна стена и ограда на останалата част на имота, срещу възнаграждение в размер на 14 000 лева, платени към подписване на анекса за І етап и 14 000 лева, платими след извършване на СМР за ІІ етап.

Видно от Протокол от 07.01.2019 година СМР по І етап са приети от жалбоподателя.

Въз основа на договора и протокола от 07.01.2019 година са издадени фактури № № 47/31.08.2018 година (л.445 от административната преписка) с предмет „аванс по договор 1808-5“, данъчна основа в размер на 11 666,67 лева и данък върху добавената стойност в размер на 2 333,33 лева и 69/08.01.2019 година (л.456 от административната преписка) с предмет „СМР съгл. Протокол по договор 1808-5/28.08.2018 година 11 666,67 лева, спаднат аванс в размер на 11 666,67 лева, данъчна основа 0 лева.

Издадени са и фактури № № 61/03.12.2018 година (л.446 от административната преписка) с предмет „аванс“, данъчна основа в размер на 4 166,67 лева и данък върху добавената стойност в размер на 833,33 лева; 62/03.12.2018 година (л.447 от административната преписка) с предмет „аванс“, данъчна основа в размер на 4 166,67 лева и данък върху добавената стойност в размер на 833,33 лева № 65/20.12.2018 година (л.448 от административната преписка) с предмет „доплащане по ф-ра 61/03.12.2018 година и 62/03.12.2018 година с данъчна основа 2 016,66 лева и данък върху добавената стойност в размер на 403,34 лева (10 350 лева – 8 333,34 лева).

От заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че жалбоподателят и „Номо Инвест“ ООД водят аналитично отчитане. Вещото лице е посочило, че фактури № № 1….22/28.03.2018 година, 1….23/29.03.2018 година и 1….24/30.03.2018 година с предмет „аванс по договор 1802-4“ са отчетени от жалбоподателя като вземане за предоставени аванси по дебита на сметка 402 „доставчици по аванси“, дебита по сметка 4531 „начислен ДДС за покупките и кредита по сметка 401 „доставчици“. Вещото лице е посочило, че фактурите са отчетени от доставчика „Номо Инвест“ като задължение за получен аванс по дебита на сметка 411 „клиенти“ и по кредита на сметка 4532 „начислен ДДС за продажбите“ и кредит сметка „412 „клиенти по аванси“. Посочило е, че с фактура 413/01.02.2022 година, издадена от „Номо Инвест“ ООД с предмет „СМР по договор, извършено по протокол от 28.01.2022 година“ на стойност 0 лева и 0 лева ДДС е извършено приспадане на четири авансови плащания в размер на 53 583,34 лева, по фактури № № 1….22/28.03.2018 година, 1….23/29.03.2018 година и 1….24/30.03.2018 година и по фактура № 93 в размер на 15 833,33 лева. Вещото лице е посочило, че в Протокола от 28.01.2022 година по Договор № 1808-5/28.08.2018 година са приети 11 вида СМР на обща стойност 53 584 лева. Вещото лице е посочило, че счетоводното отразяване изразява трансформиране на авансовото плащане в придобит дълготраен материален актив. Посочило е, че на 28.01.2022 година в счетоводството на „Номо Инвест“ ООД е начислен разход за външни услуги по договор № 2108-1/25.08.2021 година по фактура № 1…16/28.01.2022 година, издадена от „ППС Дизайн“ ЕООД в размер на 41 666,67 лева. Вещото лице е посочило, че записът в счетоводството изразява трансформиране на авансовото плащане към доставчика „ППС Дизайн“ ЕООД в получени строителни услуги.

От показанията на разпитаните в с.з. на 18.03.2022 година свидетели С А С   и К Г  И. се установява, че като служители на „ППС Дизайн“ работят по изграждането на бетонова подпорна стена в обект, в който се изгражда мандра, находящ се в гр. Калофер. Твърдят, че стената е била започната и от м.ноември 2021 година и до настоящия момент се извършват действия по завършване на строителството.

Съдът намира, че данъчното събитие по авансово издадените фактури е настъпило в момента на плащането им - 29.03.2018 година, 30.03.2018 година и 02.04.2018 година, арг. чл. 25, ал. 7 от Закона за данъка върху добавената стойност, поради което правото на приспадане на данъчен кредит е възникнало за данъчен период м. 03.2018 година. Само в случай, че не е налице реална престация, органите по приходите могат да установят задължения за данък върху добавената стойност.

В конкретния случай изплатените аванси по фактури № № 1…22/28.03.2018 година, 1…23/29.03.2018 година и 1…24/30.03.2018 година, издадени от „Номо Инвест“ ЕООД са част от плащанията по друга облагаема доставка, реално изпълнена доставка, тази по Договор № 1805-5/27.08.2018 година. Договорът е изпълнен, т.е. жалбоподателят е получател на услугата – СМР, поради което за него е възникнало правото на данъчен кредит.

Съдът намира, че към момента на сключване на Договор № 1802-4/26.02.2018 година предметът на доставките е ясно очертан. С Договор № 1805-5/27.08.2018 година задължението на „Номо Инвест“ ЕООД – Бургас е новирано, тъй като задължението по договора от 26.02.2018 година е прекратено и на негово място е поето ново.

От заключението на Съдебно-счетоводната експертиза е видно, че връзката между предмета на фактурите, по които е изплатен аванс и фактурите, издадени след изпълнение на СМР е отразена в счетоводствата на жалбоподателя и доставчика. Нещо повече с фактура № 413/01.02.2022 година авансово платените суми са приспаднати. Фактурата е отразена в дневника за покупки и е включена в справката-декларация за м.02.2022 година, съобразно изискването по чл. 78, ал. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност.

В конкретния случай се касае за прехвърляне на аванса за извършване на реално облагаема доставка със същия предмет – изграждане на ограда и подпорна стена, поради което жалбоподателят има право на данъчен кредит.

С оглед на изложеното съдът намира, че органите по приходите неправилно не са признали право на данъчен кредит по фактури № № № № 1…22/28.03.2018 година, 1…23/29.03.2018 година и 1…24/30.03.2018 година, издадени от „Номо Инвест“ ЕООД - Бургас в размер на 7 549,99 лева, поради което ревизионният акт в обжалваната част подлежи на отмяна. Жалбоподателят е поискал отмяна на РА и в частта на установените лихви върху данъка в размер на 2 154,64 лева, поради което искането следва да бъде уважено в този размер.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 1 533,88 лева.

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000320005631-091-001/21.05.2021 година на Органи по приходите при Териториална дирекция - Варна на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 162/20.08.2021 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при „Централното управление“ на Национална агенция за приходите, в частта, с която са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчен период м.03.2018 година в размер на 7 549,99 лева и лихви в общ размер на 2 154,64 лева по фактури № № № № 1…22/28.03.2018 година, 1…23/29.03.2018 година и 1…24/30.03.2018 година, издадени от „Номо Инвест“ ЕООД – Бургас по жалбата на „Масима 2017“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 55, ет. 5, ЕИК ***.

ОСЪЖДА Национална Агенция за приходи -София - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна ДА ЗАПЛАТИ НА „Масима 2017“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 55, ет. 5, ЕИК *** сумата от 1 533,88 (хиляда петстотин тридесет и три и 0,88) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

СЪДИЯ: