Решение по дело №14164/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1766
Дата: 11 април 2024 г. (в сила от 11 април 2024 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20231110214164
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1766
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. М.А
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110214164 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА

при участието на секретаря К.М.а, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
14164 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. И. Д. срещу Наказателно постановление № VI-
12/07.10.2023г., издадено от Началник 01 РУ- СДВР, с което на Г. И. Д.,ЕГН-********** е
наложено адм.наказание-“глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 21, т.
10 от ЗООРПСМ, на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 25,ал.1 от ЗООРПСМ.
Жалбоподателят-редовно призован, се явява лично и ползва проц. представител-адв.
Д.С. от САК, който пледира за отмяна на НП поради недоказаност на авторството.
Поддържа изложените в жалбата съображения. Претендираприсъждане на направените от
жалбоподателя разноски.
В жалбата са наведени доводи за отмяна НП поради неосъществен състав на нарушение
и неправилно ангажиране на адм.наказателната отговорност. Наведени са доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител. Приложени са
1
писмени бележки от юрк.****, и изразено становище за потвърждаване на НП. Изложени са
доводи за реализиране на състава на админиситративното нарушение.Претендира се
присъждане на разноски.
Съдът след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.10.2023 г. ВПД началник група при 01 РУ-СДВР- Ив.Т., съставил АУАН № VI-
12/07.10.2023г. на ж-ля Г. И. Д.. В акта било отразено, че на същата дата 07.10.2023г. около
12: 10 часа ж-лят Г. И. Д. в гр. София преди провеждане на футболна среща между отборите
на ПФК"ЦСКА-София“ и ПФК"Левски-София" на Национален стадион “Васил Левски“, на
бул“Евлоги и Христо Г.и“№ 38 с начален час - 14: 45ч. пред автокъща“Капитолия“, на
бул“Драган Цанков“ № 5 слиза от автобус и се нахвърля срещу феновете на ПФК"Левски-
София" като започва да ги удря, бута и им къса тениските.
В акта било отразено, че деянието представлява противообществена проява (спортно
хулиганство) и не съставлява престъпление по смисъла на НК. Деянието било
квалифицирано като нарушение на чл. 21, т. 10 от ЗООРПСМ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление.


Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно -
наказателна преписка и от показанията на разпитаните свидетели-акт. Ив. Т., св. Н.М., св. Н.
Ножделов.
Акт. Т. в хода на съдебното следствие потвърди, че е съставил процесния АУАН, но не
даде данни за направените констатации относно авторството и съставянето на АУАН, което
наложи предявяването на АУАН на актосъставителя. Съдът отчита липсата на спомен у
актосъставителя във връзка със съставения АУАН като обяснимо с оглед естеството на
работа и прие, че е съставил АУАН след извършена от него проверка по случая и въз основа
на посочената докладна записка.
От показанията на св. ...бе установено, че съвместно с жалбоподателя се е намирал на
процесното място, където са пристигнали за провеждането на футболната среща. Свидетелят
описва, че на стадиона е имало много хора и „голи момчета“, както и че са се отправили към
касите на стадиона, при което полицаи е издърпал Г. Д.. Той не отрича, че са се движили
сред бутащите се, но твърди, че Г. Д. не е участвал във възникнал конфликт. Съдът
кредитира показанията на посочения свидетел като прие същите макар и лаконичниза за
ясни и нетенденциозни, а наред с това и неопровергани от другите доказателства, събрани в
производството.
От изложеното от св. Н.М. се установи, че на процесната дата във връзка с
провеждането на футболната среща е бил съвместно с колегата си като автопатрул и са се
2
движили с кола, когато са възприели пристигането на автобус и възникналия сблъсък между
лица от двата отбора. Той сочи, че е възприел три момчета, които са били нападнати от
други лица, които са им късали фланелките. Св. М. дава данни и че всички, слезли от
автобуса, са нападнали присъстващите на мястото. Той описва, че е задържал лице, което е
дърпало и късало фланелката на други лица, като е съставил докладна записка, в която е
отразил, че задържаният е Г. Д.. При анализ на изложеното от него съдът го прие за
правдиво, като намери, че отсъстват конкретни твърдеания за реално осъществени действия
от страна на жалбоподателя на процесното място, които да е възприел като очевидец.
Въз основа на доказателствената съвкупност съдът прие за установено, че
жалбоподателят Г. Д. се е намирал на Националния стадион “Васил Левски“, пред
автокъща“Капитолия“ на процесната дата, че е имало множество други лица, сред които се е
придвижвал. Установено бе, че преди провеждане на футболната среща е възникнал
конфликт между привърженици на двата отбора, придружен с физически сблъсък. От
събраните доказателства не бе установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е лицето,
което се е нахвърлило срещу феновете на ПФК"Левски-София" като ги е удряло и им е
късало тениските, така както са изнесени фактическите твърдения. Поради това съдът счете,
че доказателства, събрани по делото, са недостатъчни, за да се приеме, че жалбоподателят е
реализирал съставът на вменотото му административно нарушение.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния тридневен срок за обжалване, изхожда от надлежна
страна, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема, че при съставяне на АУАН и издадаване на НП не са спазени изискванията
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото не е изложено пълно и ясно описание
на нарушението, обстоятелствата, при които същото е осъществено и доказателствата, които
го пътвърждават. Посочената за нарушена разпоредба на чл. 21 от ЗООРПСМ дефинира, че
"противообществена проява" (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява,
която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в
спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното
мероприятие, както и на отИ.е или на връщане от спортния обект във връзка със спортното
мероприятие. Противообществената проява може да се изразява в някоя от формите,
описани в 15 точки на чл. 21 от ЗООРПСМ, като т.10 гласи, че една от тези форми е -
предизвикване или участие в сбИ.ия. Времето, мястото, самоличността на извършителя и
начинът на извършване на деянието са основни елементи на всяко едно наказателно и
административнонаказателно обвинение и е нужно да бъдат ясно и пълно отразени в АУАН
и в НП. От събраните по воденото административно-наказателно производство писмени
доказателства и от показанията на разпитаните свидетели не бе установено по несъмнен и
безспорен начин, че ж-лят Г. Д. е осъществил вмененото му нарушение по чл. 21, т. 10 от
ЗООРПСМ – преди провеждане на футболна среща да се е нахвърлил срещу феновете на
ПФК“Левски-София“ като „ги удря, бута и им къса тениските“, т.е да бъде прието, че е
3
предизвикал или участвал в сбИ.е и по този начин да е реализирал състава на спортно
хулиганство. Несъмнено, налице са данни, че е присъствал на процесното място, както и че е
задържан от органите на МВР, но липсва нужната за целите на настоящото производство
доказателствена съвкупност, която да потвърждава приетото в НП реализиране от обективна
страна на изпълнителното деяние на нарушението. Следва да се отбележи, че в НП АНО не
е посочил въз основа на кои доказателства е направил извод относно авторството на
санкционираното лице, за да може съдът да ги провери и обсъди. Пропускът в тази насока се
явява и съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, тъй
като задължение е при ангажиране на административно-наказателната отговорност да бъдат
описани и анализирани доказателствата, подкрепящи административното обвинение.
Констатираната непълнота в издаденото НП не би могла да бъде запълнена от съда и е
рефлектирала неблагоприятно върху правото на защита на жалбоподателя да узнае както
параметрите на претендираното спрямо него административно обвинение, така и
доказателствата, които го пътвърждават.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в производствата пред районния съд имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Жалбоподателят е направил разноски за
възнаграждение на адвокат в производството и е поискал присъждането им. От приложения
договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка, е отразено заплащането
на сумата в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева. В случая е налице вържанение за
прекомерност на претендираните разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя
е взел участие в две съдебни заседания пред настоящата инстанция, като делото не се
характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност, поради което са налице
основания в случая на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокат единствено до
размера на минимално определеното адвокатско възнаграждение според чл. 18, ал. 2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно в размер на 400 лева, а за разликата до поискания размер от 550
лева – искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да се остави без
уважение. Разноските следва да бъдат възложени в тежест на администрацията, към която се
числи наказващия орган, а именно - СДВР.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № VI- 12/07.10.2023г., издадено от
Началник 01 РУ- СДВР, с което на Г. И. Д.,ЕГН-********** е наложено
адм.наказание-“глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на чл. 21, т. 10 от
ЗООРПСМ, на основание чл. 53, ал.1 от ЗАНН и чл. 25,ал.1 от ЗООРПСМ.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на на Г. И. Д., ЕГН-********** разноски в размер на 400
4
(четиристотин) лева.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5